РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

      

РЕШЕНИЕ

 

№ 2421

гр. Пловдив, 21.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, XIIІ състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

          при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 773 по описа за 2018 год. и взе предвид следното :

          Производството по делото е образувано по жалба на Х.А.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № 2153-15-25 от 14.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 2103-15-50/10.11.2017г.         Недоволен от така издаденото решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. В жалбата е посочено, че неправилно е зачетен положения от жалбоподателя осигурителен стаж за периода 27.11.1984г. до 03.07.1993г. като трета категория. Според П. този стаж следва да бъде зачетен като първа, така както е посочено в удостоверение типов образец УП – 30 изх. № 93-00-13 от 15.03.1994г. издадено от „Т.– РМ“ ЕООД, като посочва че в този смисъл е и разпоредбата на т.4д от ПМС № 40 от 23.08.1968г. Посочено е, че по време на работата му в предприятието жалбоподателя е работил не само на сондажите, а и площадката където се намирали: регенерацията, сорбацията и където се товарели цистерните с необогатена смола, като вследствие на работата му там имал професионално заболяване. Жалбоподателя твърди, че е полагал труд именно в радиоактивна среда и същият следва да се зачита като такъв от първа категория. В жалбата е изложено още, че полагания от П. труд е на ниво участък, където е ставало прякото извличане на радиоактивните метали. Посочено е, че за работата на трите нива на организация в уранодобивната дейност са предвидени първа и втора категория труд, но не и трета, като в тази насока са изложени подробни съображения. Според жалбоподателя в действащите до 04.08.2000г. нормативни документи не е правена разлика като вредност на труда под земята и на вредност на труда в радиоактивна среда.

         В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.В., намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд - ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По делото няма спор, че с Разпореждане № 020461/04.04.1994г., считано от 04.07.1993г. на жалбоподателя Х.А.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена при следния осигурителен стаж: от първа категория труд – 08г. 07м. 07 дни; от втора категория труд – 05г. 04м. 15 дни; от трета категория труд – 21г. 10 м. 13 дни.

С Разпореждане № **********/03.07.2000г. на основание § 7 от ПРЗ на КЗОО пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 01.01.2000г., като е посочен следния осигурителен стаж: втора категория труд – 05г. 04м. 15 дни; трета категория труд – 21г. 10 м. 13 дни; по чл.104 ал.3, ал.5 и ал.7 от КЗОО– 08г. 07м. 07 дни. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж по чл.104 КЗОО към трета категория 54г. 04м. 23 дни.

С Разпореждане  № **********/20.03.2001г. (лист 33 по делото) е извършена поправка като осигурителния стаж от първа, втора и трета категория си остава същия, както е посочен в Разпореждане № **********/03.07.2000г., но общия осигурителен стаж по чл.104 превърнат към трета категория е посочен – 42г. 11м. 03 дни.

С молба вх. № 1013-15-121 от 09.10.2017г. до НОИ – ТП гр.Пловдив, Х.П. е поискал да му бъде преразгледано пенсионното досие, тъй като смята, че неправилно е зачетен положения от него осигурителен стаж за периода 27.11.1984г. до 03.07.1993г. като трета категория.

В отговор на молбата с писмо изх. № 1013-15-121#1/10.11.2017г. началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ Пловдив е отговорил, че осигурителния стаж за периода 27.11.1984г. до 03.07.1993г. е зачетен от първа категория за работа в радиоактивна среда и същият е превърнат към трета категория труд, като съгласно чл.104 ал.2 от КСО – 3г. от първа категория са равни на 5г. от трета категория. На писмото е отбелязано, че е получено лично от П. на 10.11.2017г., като на същия ден срещу този отговор е подадена жалба до Административен съд Пловдив. С Определение № 2303/20.11.2017г. по адм. дело № 3224/2017г. на ПАС, производството е прекратено и преписката върната на Директора на ТП на НОИ Пловдив за произнасяне по чл.117 ал.3 от КСО по жалбата на лицето.

В изпълнение на цитираното определение Директора на ТП на НОИ Пловдив се е произнесъл с процесното Решение № 2153-15-25 от 14.02.2018г., като е оставил без уважение жалбата на П. с вх. № 2103-15-50/10.11.2017г. В мотивите на решението е посочено, че видно от удостоверение образец УП 30 № 93-00-13/15.03.1994г., издадено от „Т.– РМ“ ЕООД стажът е положен в радиоактивна среда и следва да бъде зачетен по т.4д на ПМС 40 от 1968г. от първа категория труд каквото е и предложението на осигурителя. Но директора на ТП на НОИ Пловдив е посочил, че същият стаж не е положен под земята, в подземен обект на миннодобивната промишленост и няма основание да бъде превърнат към трета категория по чл.104 ал.3 от КСО – 1 за 3 години, и че правилно е превърнат по чл.104 ал.2 от КСО – 3 години от първа категория за 5 години от трета категория труд.

         По делото е приложена пенсионната преписка на жалбоподателя, включително и ЕР на ТЕЛК № **от 05.12.2012г., както и Решение на медицинска комисия № 0301 от 28.01.2013г.

         От страна на жалбоподателя по делото са представени епикризи и медицински документи, сред които и Протокол № 39 от 05.09.1994г. за професионално заболяване.

От правна страна съдът намира за установено следното:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от КСО), в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели. При издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и административно производствените правила, които да водят до неговата отмяна.

На следващо място следва да се посочи, че за спорния в случая период от 27.11.1984г. до 03.07.1993г. осигурителния стаж на жалбоподателя е зачетен от първа категория за работа в радиоактивна среда, с оглед разпоредбата на т.4д от ПМС № 40 от 23.08.1968г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (отменено 01.01.2000 г.), съгласно която работници, инженерно-технически работници до началник на цех (участък, РОФ) включително, заети в обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли: а) добиват право на пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти; б) които при навършване на 7 и половина години работа в същите обекти след медицинско освидетелствуване и разрешение продължават да работят в тях, при пенсиониране пенсията им за изслужено време и старост се увеличава с 10 на сто за всяка година трудов стаж, добит след това, но общо не повече от 30 на сто. Спорът в настоящото производство се концентрира върху начина на превръщане на този стаж от първа категория към трета, и по-конкретно дали по чл.104 ал.3 или чл.104 ал.2 от КСО.

На следващо място във връзка с възражението на жалбоподателя  относно  характера и степента на вредност на средата, в която е полаган труда през процесния период, следва да се посочи също и това, че в хипотезата на чл.104 ал.З от КСО е безпредметно да бъде  повдиган и обсъждан въпроса за вредността и тежестта на извършва­ния труд, тъй като коментираните въпроси имат пряко отношение единствено при определяне на съответната категория на труда. А както бе посочено по-горе не е спорно по делото обстоятелството, че трудът положен от Х.П. през процесния период на длъжност „работник ЧСКМ“ и „ел. шлосер“  в „Тракия-РМ“ ЕООД, МДП – Ц. е зачетен от пенсионния орган, като стаж от първа категория, а и както е посочено в оспореното решение е стажът е положен в радиоактивна среда.

Както бе посочено, по-горе в мотивите на настоящото решение с Разпореждане № **********/03.07.2000г. на основание § 7 от ПРЗ на КЗОО /сега КСО/ пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 01.01.2000г., като е посочен следния осигурителен стаж: втора категория труд – 05г. 04м. 15 дни; трета категория труд – 21г. 10 м. 13 дни; по чл.104 ал.3, ал.5 и ал.7 от КЗОО– 08г. 07м. 07 дни. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж по чл.104 КЗОО към трета категория 54г. 04м. 23 дни. Съгласно § 7 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалният коефициент. Съгласно действащата към момента на издаване на разпореждането за преизчисляване разпоредба на чл.104 ал.3 от КСО за работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. По делото няма спор, че за спорния период от време от 27.11.1984г. до 03.07.1993г.  Х.П. е заемал длъжността „работник ЧСКМ“ и „ел. шлосер“  в „Т.-РМ“ ЕООД, МДП – Ц., а и между страните не се формира спор, че стажът е положен в радиоактивна среда. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че в случая са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 3 от КСО  в предишната редакция (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) за преизчисляване на трудовия стаж от първа в трета категория в съотношение 1:3 и изобщо не следва да се обсъжда въпросът дали стажът е положен под земята.

С последващо Разпореждане  № **********/20.03.2001г. (лист 33 по делото) е извършена поправка като осигурителния стаж от първа, втора и трета категория си остава същия, както е посочен в Разпореждане № **********/03.07.2000г., но общия осигурителен стаж по чл.104 превърнат към трета категория е посочен – 42г. 11м. 03 дни. В тази връзка следва да се отбележи, че в КСО не е посочено кога един административен акт влиза в сила, поради което и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта. И тъй като по делото няма данни Разпореждане  № **********/20.03.2001г. да  е обжалвано по административен и съдебен ред, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение или отменяне на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е по заявление на пенсионера – чл.99, ал.1, т.1 от КСО. В случая с  молба вх. № 1013-15-121 от 09.10.2017г. до НОИ – ТП гр.Пловдив, Х.П. е поискал да му бъде преразгледано пенсионното досие, тъй като смята, че неправилно е зачетен положения от него осигурителен стаж за периода 27.11.1984г. до 03.07.1993г. като трета категория. Но съгласно чл.99, ал.1, т.1 от КСО в приложимата към момента на подаване на молбата редакция  (ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.)  влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 14; или представи нови доказателства за гражданското си състояние. Видно от представената по делото пенсионна преписка при подаване на молбата жалбоподателят не е представил нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, нито нови доказателства за гражданското си състояние. Такива не са представени и в хода на съдебното производство. А и както бе посочено, по-горе в настоящото решение тези обстоятелства, а именно за осигурителния стаж и осигурителния доход, придобит преди пенсионирането не са спорни по делото. След като лицето не е представило такива нови доказателства налагащи изменение или отмяна на Разпореждане  № **********/20.03.2001г. правилно административния орган е оставил без уважение жалбата на Х.П..

            Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба срещу Решение № 2153-15-25 от 14.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора на ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен  съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № 2153-15-25 от 14.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 2103-15-50/10.11.2017г.

ОСЪЖДА Х.А.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Каравелов”№7 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: