Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 30.08.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16938 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, с която е предявени срещу ЗД Е.АД както следва:

от ищеца Р.С.К. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 70000 лв. (като частичен от 100000 лв.), представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди и за сумата от 215,71 лв., представляваща имуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.05.2014 г. и

от ищеца М.К.Д. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 25500 лв., (като частичен от 40000 лв.), представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.05.2014 г.

Ищците претендират законната лихва (за имуществените вреди – от съответната дата на извършване на разхода) и разноските.

            Ищците твърдят, че са пострадали при произшествие, осъществило се на 02.05.2014 г., при което автобуса, в който пътували като пътници, самокатастрофирал. По силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от собственика на автомобила, за вредите отговаря ответникът. Ищците претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска. Не оспорва за произшествието да е отговорен застрахования водач, но оспорва размера, за който са предявени исковете и настъпването на част от твърдяните вреди.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С определение от 14.12.2016 г. е прието за безспорно между страните настъпване на произшествието, заявено в исковата молба, при следния механизъм: на 02.05.2014 г., на пътя гр. Русе – гр. Силистра, П.С.при управление на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. №********, поради отклонение на вниманието на водача от процеса на управление на автобуса, напускане на платното за движение и рязка маневра – завиване, предизвиква преобръщане на превозното средство, с което причинил ищците Р.С.К. и М.К.Д.. Този механизъм безпротиворечиво се потвърждава и от писмените доказателства, съставени в досъдебното производство (Протокол за оглед, Скица, Фотоалбум и др.). Поради това съдът приема, че деянието, извършено от водача, е противоправно – в нарушение на 20, ал.1 ЗДвП – не е осъществил контрол върху управляваното превозно средство.

Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че от произшествието ищцата Р.С.К. е получила следните травматични увреждания: фрактура на 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, фрактура на гръдна кост. След произшествието ищцата е настанена на болнично лечение за период от 5 дни, а в последствие е била на домашен постелен режим 30 дни без възможност да се да става от леглото и да се предвижва – ползвала е изцяло чужда помощ за битовите си нужди. Общо възстановителният период е приключил в рамките на 8-10 месеца, счупените кости са зараснали окончателно, за ищцата няма усложнения от увреждането, нито прогнози за бъдещи такива. Направените разходи от ищцата Р.С. в претендирания размер са във връзка с проведеното лечение.

Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че от произшествието ищецът М.К.Д. е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош и на врата. Оздравителния процес е приключил за 10-15 дни, ищцата е възстановена без последици за здравето й.

От съдебно-психологичната експертиза се установява, че ищцата Р.К. е получила в следствие на произшествието посттравматично стресово разстройство, което е лекувано в продължение на 6 месеца с прием на медикаменти. Ищцата М.Д. е имала разстройство в адаптацията и е приемала медикаменти в продължение на 1 месец. Към момента и двете са възстановени напълно без последици за психиката им.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. №********, валидна към 02.05.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автобуса, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП не е изпълнил задължението си да упражнява непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство. Причинната връзка между произшествието и уврежданията се установява от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им вреди, представляващи физически болки и страдания и разходи за лечение.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди на ищцата Р.С.К. и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване и обстоятелството, че е налице пълно възстановяване без последици за здравето на ищцата. Съдът взе предвид и начинът на отразяване на уврежданията с оглед възрастта, начина на живот и средата на ищцата – установен от показанията на свидетеля Л.Й.(продължителното време, прекарано изцяло на легло и свързаните с това битови неудобства и нуждата от чужда помощ, интензивните болки, продължителния период на възстановяване, отново съпроводен с грижата от близки хора при ежедневни активности, прекъсване на трудовата дейност). Съдът отчита и психическото увреждане, наложило 6-месечно медикаментозно лечение, както и пълното възстановяването на психиката на ищцата. Като съобрази тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.

Основателен е искът за имуществени вреди – в размер на 215,71 лв. Същите следва да се присъдят със законната лихва от деня на извършване на всеки разход: от 07.05.2014 г. за сумата от 145,86 лв. и от 23.06.2014 г. за сумата от 69,85 лв.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди на ищеца М.К.Д. и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване и обстоятелството, че е налице пълно възстановяване. Съдът взе предвид и начинът на отразяване на уврежданията с оглед възрастта, начина на живот и средата на ищеца – установен от показанията на свидетеля А.П.(болката от охлузванията, едноседмичното прекъсване на работа поради отпуск по болест). Съдът отчита и полученото разстройство в адаптацията, което е довело до едномесечен прием на лекарства, както и липсата на увреждане на психиката на ищцата. Като съобрази тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 6000 лв.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1962,35 лв. (включваща ДДС: 1635,29 лв. + 20%).

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 300 лв. С оглед на това на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 155,50 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 1840 лв. и направените разноски – в размер на 700 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК:********, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) както следва:

на Р.С.К., ЕГН:**********, сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.05.2014 г., заедно със законната лихва от 02.05.2014 г. до окончателното плащане и сумата от 215,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от момента на извършване на съответния разход: от 07.05.2014 г. за сумата от 145,86 лв. и от 23.06.2014 г. за сумата от 69,85 лв.

на М.К.Д., ЕГН:**********, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.05.2014 г., заедно със законната лихва от 02.05.2014 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери – 70000 лв. (като частичен от 100000) за Р.С.К. и 25500 лв. (като частичен от 40000 лв.) за М.К.Д..

ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1962,35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.

ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН:**********, и М.К.Д., ЕГН:**********, да заплатят на ЗД Е.АД, ЕИК:********, адрес: гр.София, бул. ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 155,50 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1840 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 700 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: