Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
гр. Сливен, 28. 09. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 206 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от К.А.К. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1012-19-45#1 от
04.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № ********** № 3/прот. № N01036 от 26.01.2022 г. на Ръководител
“Пенсионно осигуряване” /ПО/ в ТП на НОИ – Сливен, с което е изменена личната
му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2021 г.
В жалбата си оспорващият
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния
и процесуалния закон. Излага съображения, че: към 02.06.2016 г., когато е подал
документи за пенсия, е имал необходимия изискуем според българското
законодателство стаж, поради което не се е налагало да се взема предвид и
трудовият му стаж от ч. – И.; при изчисляване на пенсията му административният
орган не е определил по-благоприятния за него вариант. Моли оспореното решение
да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да
бъде уважена.
Административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа представения писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорения административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-747 от 02.06.2016 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението е приложил документи за осигурителен стаж в България и е
декларирал, че има осигурителен стаж, придобит в И. С Разпореждане № **********
№ 2/ прот. № N09353 от 04.10.2017 г. на Ръководител ПО в Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори“ /ЕРМД/ на НОИ, на оспорващия, на основание § 4, ал. 1
от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.06.2016 г. Зачетен е
осигурителен стаж в България от II категория
труд 24 г. 04 м. и 06 дни и от III категория труд 07 г. 06 м. и 02 дни, като на
основание чл. 104 от КСО, е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 37
г. 11 м. и 10 дни. Зачетен е осигурителен стаж, положен в И., до началната дата
на отпускане на пенсията 02.06.2016 г. - 10 г. 06 м. и 16 дни. Целият зачетен
стаж от III
категория труд е 48 г. 5 м. 26 дни. Отпусната е пенсия в размер на 584,96 лв.,
като съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 г., е
определено пенсията да се изплаща в пропорционален размер за сметка на Република
България - 455/581 от 584,96 = 458,10 лева. Няма данни по делото горепосоченото
разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да е
обжалвано от оспорващия.
Пенсията на оспорващия е преизчислявана към 01.07.2018
г. и 01.07.2019 г., и е осъвременявана към 01.07.2020 г., 01.07.2021 г. и
25.12.2021 г.
С Разпореждане № ********** № 3/прот. № N01036 от 26.01.2022 г. на Ръководител ПО в
ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на К. е изменена, считано от 01.07.2021 г.
Разпореждането е издадено въз основа на данни за положен осигурителен стаж в И.
от 04.11.2004 г. до 30.06.2021 г. /съгласно получени в НОИ на 12.10.2021 г.
формуляри Е-202 (ES), Е-205 (ES) и Е-207 (ES)/, зачетен осигурителен стаж в ч.
– 15 г. 09 м. и 03 дни, и отпуснатата от И. пенсия от 01.07.2021 г. Измененият
размер на пенсията е 816,02 лева, като съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) №
883/2004 и № 987/2009 г., е определено пенсията да се изплаща в пропорционален
размер за сметка на Република България - 455/644 от 816,02 = 576,54 лева.
Разпореждането е обжалвано от К. по административен
ред. С Решение № 1012-19-45#1 от 04.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, издадено
на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението
е и. от С. Д. С. – Н. на О. „А.“ при ТП на НОИ – С., който съгласно Заповед №
1015-19-21 от 27.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – С., е определен да з. Д.
на ТП на НОИ – С., в качеството му на а. о. при негово отсъствие поради
разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност,
командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и да п. „З.
д. на ТП на НОИ – С.“ р. по чл. 117, ал. 3 от КСО. В административната преписка се съдържа
Б. л. № Е20221737125 от 05.05.2022 г., издаден от МБАЛ „Св. София“ ЕООД, видно
от който Д. на ТП на НОИ– С. – С. А. Р., е в о. за в. н. от 26.04.2022 г. до
04.06.2022 г. За да постанови акта си, административният орган, след като е
извършил анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за
случая разпоредби, е приел, че: за оспорващия, във връзка с преценката на право
на пенсия при придобит осигурителен стаж, съгласно законодателството на една
или повече държави – членки, е приложена разпоредбата на чл. 6 от Регламент
(ЕО) № 883/2004; задължително се вземат предвид осигурителните периоди,
придобити съгласно законодателството на други държави-членки, след което се
прилага разпоредбата на чл. 52 „Отпускане на обезщетения“ от Регламент (ЕО) № 883/2004;
пенсията е отпусната от по-благоприятен базисен период 01.01.1994 – 31.12.1996
г. с коефициент за тези три години 1,791 и окончателен индивидуален коефициент
след прилагане на чл. 70, ал. 3 - 6 от КСО – 1,475; съгласно чл. 99, ал. 1, т.
2, б. „д“ от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа - когато се установи,
че пенсията е определена в неправилен размер; наличието на потвърден
осигурителен стаж от компетентната институция на И. от датата на отпускане на
пенсията от ч. осигурителен институт е предпоставка за прилагане на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО; оспорващият има придобит осигурителен стаж, както в
страната, така и в друга страна-членка, поради което, както относно
придобиването, така и относно размера на пенсията за осигурителен стаж и
възраст, са приложими Правилата за координация по отношение на пенсиите за
старост, съдържащи се в Дял I и Дял III, Глава 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност и Дял I, Глава 3, Дял III, Глава 4 от Регламент
(ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура
за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за
социална сигурност.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 10.05.2022 г., а жалбата срещу него е
подадена на 16.05.2022 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Й.С. с
в. и. о., със с. „и. на т.“, заключението по която съдът възприема като
изготвено компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
Вещото лице дава заключение, че: осигурителният стаж на оспорващия, положен в
България към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст 02.06.2016 г. е 24 г. 04 м. и 06 дни, положен при
условията на II категория труд, и 07 г. 06 м. и 02 дни от III категория труд; след
превръщането към III категория, на основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж е
37 г. 11 м. и 10 дни; към дата 01.07.2021 г., считано от която пенсията му е
изменена с Разпореждане № ********** № 3/прот. № N01036 от 26.01.2022 г.,
размерът на общия осигурителен стаж, положен в България, също е 37 г. 11 м. и
10 дни; към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст лицето има н. в. *** г. *** м. и *** д. и общ
осигурителен стаж, положен в България, 37 г. 11 м. и 10 дни; през 2015 г.
лицето е придобило за първи път право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но заявлението не е подадено в 6-месечен
срок; размерът на осигурителния стаж на оспорващия, положен в И., към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст -
02.06.2016 г., е 10 г. 06 м. и 16 дни, а към датата 01.07.2021 г., считано от
която му е изменена пенсията, е 15 г. 09 м. и 03 дни; видно от формуляр Е-202
/ES/, издаден от компетентната институция на И., на оспорващия е отпусната
пенсия за старост от 470,61 евро, считано от 01.07.2021 г., за положен
осигурителен стаж от 04.11.2004 г. до 30.06.2021 г. - 15 г. 09 м. и 03 дни; към
02.06.2016 г. - датата на отпускане на пенсията, пенсионният орган е определил
индивидуален коефициент в размер 1,475; към дата 01.07.2021 г. индивидуалният
коефициент е също 1,475; според изчисленията на експертизата, индивидуалният
коефициент е равен на 1,484 - налице е незначителна разлика от 0,009; пенсионният
орган правилно е определил пропорцията, спрямо която е изчислен размерът на
пенсията, който се изплаща за сметка на Република България: към 02.06.2016 г. -
455/581 и към 01.07.2021 г. - 455/644; размерът на пенсията на оспорващия,
изменена с Разпореждане № ********** № 3/прот. № N01036 от 26.01.2022 г. по
описа на ТП на НОИ - Сливен, считано от 01.07.2021 г., спрямо предходно
определения й размер не е намален.
Между страните няма спор относно продължителността на
осигурителния стаж на оспорващия, положен в България, и на осигурителния стаж,
положен в И. Не е спорен и размерът на осигурителния доход за осигурителния
стаж, придобит по българското законодателство.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО
14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания за изменение на пенсиите се
произнася ръководителят на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е издадено от
Началник на отдел в ТП на НОИ – Сливен, при условията на заместване. По делото
са представени доказателства за обективната невъзможност на титуляра на
правомощието– Директора на ТП на НОИ – Сливен, да изпълнява функциите си
/ползване на отпуск за временна неработоспособност през периода, в който е
издаден оспореният акт/, и за надлежно упълномощаване при условията на
заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт /изрична писмена
заповед за заместване/, от което следва че актът е издаден при наличие на
компетентност.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз
основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили
като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта
си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал
в съответствие с целта на закона.
Отпуснатата на оспорващия лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета
(ЕО) № 883/2004 г. Със заявлението за отпускане на пенсия оспорващият е
декларирал, че има и осигурителен стаж, придобит в И. Въз основа на получени в
НОИ на 12.10.2021 г. формуляри Е-202 (ES), Е-205 (ES) и Е-207 (ES) за зачетен
осигурителен стаж в ч. /И./ – 15 г. 09 м. и 03 дни, и отпусната от И. пенсия от
01.07.2021 г., и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, е изменен размерът
на пенсията на оспорващия, считано от 01.07.2021 г., без да се променя
първоначално определеният му индивидуален коефициент – 1,475. Съгласно чл. 37,
ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителен стаж,
придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност, като този стаж се зачита
след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на
съответната държава. При деклариран от оспорващия стаж в ч. в държава-членка на
Европейския съюз, в случая И., приложение намират разпоредбите на Регламент на
Съвета (ЕО) № 883/2004 г. В чл. 6 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. е
предвидено, че при придобиване право на пенсия в една държава-членка се зачитат
до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство. Размерът на пенсията на оспорващия правилно е изменен, при
съобразяване с осигурителния период, придобит съгласно законодателството на И.,
и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 52 от Регламент на Съвета
(ЕО) № 883/2004 г., като според правилото на чл. 52, пар. 3 от Регламент на
Съвета (ЕО) № 883/2004 г., е определен най-високият от размерите, изчислени в
съответствие с чл. 52, параграф 1, букви а) и б).
Неоснователно е твърдението на оспорващия за
намаляване на преизчисления размер на пенсията му. От събрания по делото
доказателствен материал, включително и от неоспореното заключение на вещото
лице, е установено, че размерът на пенсията му не е намален, както и че при
определяне размера на пенсията е взет предвид осигурителният доход за
осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, съобразно чл. 70,
ал. 11 от КСО в относимата редакция, като индивидуалният му коефициент е
изчислен законосъобразно след прилагане на чл. 70, ал. 3 – 6 от КСО. Правилно е
определена и пропорцията, спрямо която е изчислен размерът на пенсията, който
се изплаща за сметка на Република България, към датата на изменение на пенсията,
считано от 01.07.2021 г.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на разноски по
делото е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати
на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по
делото в размер на 500 лева, от които: 400 лева - внесен депозит за вещо лице,
и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.А.К. с ЕГН: **********,***,
подадена против Решение № 1012-19-45#1 от 04.05.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на К.А.К. против Разпореждане № ********** № 3/прот. № N01036 от 26.01.2022 г. на Ръководител
“Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е изменена личната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2021 г.
ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН: **********,***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: