Р Е Ш Е Н И Е
Номер
683 24.02.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
деветнадесети февруари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 10504 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Р.Д.К. против ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР и изменен в открито съдебно заседание иск, с който
се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 218,18
лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 187,62 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че през процесния период е полагал труд в група „Пожарогасене и
аварийно-спасителна дейност” на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на
Летище Бургас” към ОД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 187,62 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се дължи
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 218,18
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение
с ответника, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно графици, като е полагал и нощен труд, а отработеното време се е
изчислявало сумирано. Твърди обаче, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8
часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба,
съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през
процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е
предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв.
на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден
труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Заявено е и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от процесните
вземания, а именно за всички права на ищеца, възникнали преди 12.12.2016 г.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено
е възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено
поддържане на отговора, представена е писмена защита, ангажирани са
доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че страните
са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е
полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е
работил и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици,
при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 01.07.2016 г. – 28.02.2019 г. ищецът е отработил 164
нощни смени от по 12 часа, като през този период е положил общо 1312 часа нощен
труд, а след 28.02.2019 г. той не е полагал труд, тъй като се е пенсионирал.
Според вещото лице, реално положеният от ищеца през процесния период нощен труд
след преизчислението му с коефициент 1,143 се равнява на 1 499,62 часа
дневен труд, като е налице разлика между преизчисления и положения труд в
размер на 187,62 часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден
труд, възлиза на 1 218,18 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице
е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което
следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В актуалната си редакция чл.
187, ал. 3
от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в редакцията си, която е действала през периода
23.02.2015 г. – 13.10.2016 г., тази норма е
предвиждала, че работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
държавни служители се е изчислявало в работни дни – сумирано за едномесечен
период.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през периода 01.07.2016 г. – 28.02.2019 г. ищецът е
положил
общо 1 312 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват
на 1 499,62 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 187,62 часа, за
които на ищеца се полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 1 218,18 лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът
да е заплатил на ищеца такова допълнително възнаграждение, което води до извода
за основателност на иска в предявения му размер, но за посочения от вещото лице
период - до 28.02.2019 г. За периода след 28.02.2019 г. искът е неоснователен,
тъй като от експертизата се установи,че след тази дата ищецът не е полагал труд
по служебно правоотношение с ответника.
С оглед основателността на
претенцията за главница в предявения й размер, следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
по отношение на част от вземането, а именно по отношение на претендираното от
ищеца възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2016 г. – 12.12.2016 г.
Съдът намира това възражение за частично основателно по следните съображения:
Както бе посочено по-горе в
решението, през периода 23.02.2015 г. – 13.10.2016 г.
е действала редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която работното време
на държавните служители, работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, се е
изчислявало в работни дни - сумирано за едномесечен период, като
същото се е начислявало и изплащало ежемесечно, но през месеца, следващ месеца
на полагане на труда, съгласно действалите наредби, издадени от министъра на
вътрешните работи. Поради това следва да се
приеме, че възнаграждението на ищеца за м. юли 2016 г. е било дължимо и е
следвало да бъде платено до края на м. август 2016 г., съответно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това
възнаграждение е изтекла на 31.08.2019 г., възнаграждението за м. август 2016
г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. септември 2016 г.,
съответно погасителната давност за това възнаграждение е изтекла на 30.09.2019
г., а възнаграждението за м. септември 2016 г. е било дължимо и е следвало да
бъде платено до края на м. октомври 2016 г., съответно погасителна давност за
него е изтекла на 31.10.2019 г.
Междувременно е влязла в сила
новата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР,
предвиждаща сумирано отчитане на работното време - на тримесечни периоди,
поради което следва да се приеме, че възнаграждения на ищеца за месеците
октомври, ноември и декември 2016 г. са били дължими до 31.01.2017 г.
С оглед на горното и тъй като исковата молба е
предявена на 12.12.2019 г., съдът намира, че към тази дата погасени по давност
са единствено вземанията на ищеца за полагащото му се допълнително
възнаграждение за положения от него извънреден труд през м. юли 2016 г., м.
август 2016 г. и м. септември 2016 г., но не и вземанията за възнаграждение за
извънреден труд, положен през периода 01.10.2016 г. – 12.12.2016 г., както
твърди ответникът.
Видно от Приложение № 1 към заключението
на вещото лице, през м. юли, август и септември 2016 г. ищецът е положил общо
160 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 182,88
часа дневен труд, съответно е налице разлика от 22,88 часа, за които се дължи
възнаграждение за извънреден труд в общ размер от 135,37 лв. Именно това вземане
на ищеца е погасено по давност на осн. чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. Поради това
съдът намира, че тази сума следва да бъде приспадната от посочения от вещото
лице размер на дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и следва
да се приеме, че ответникът дължи на ищеца допълнително възнаграждение в размер
на 1 082,81 лв. за положени от него 164,74 часа (187,62 часа – 22,88 часа)
извънреден труд през периода 01.10.2016 г. – 28.02.2019 г., за което липсват
твърдения и доказателства да е платено. Ето защо искът следва да бъде уважен до
този размер, а в останалата му част над уважения до предявения размер от 1 218,18
лв., както и за периодите 01.07.2016 г. – 30.09.2016 г. и 01.03.2019 г. –
30.06.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
1 082,81 лв. за периода от предявяването на иска на 12.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от
него разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а именно сумата
от 320 лв., представляваща част от платеното от него адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като в случая платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение не надвишава съществено минималния размер, предвиден
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 11,11
лв., представляваща
съответна част от дължимото, с оглед цената на предявения иск, юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и платеното от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, да
заплати на Р.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 082,81 лв. (хиляда осемдесет и
два лв. и осемдесет и една ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 164,74 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 01.10.2016 г. – 28.02.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 320,00 лв. (триста и двадесет лв.),
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, съответна на
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.К., ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, иск в останалата му част, а именно за сумата от 135,37 лв. (сто тридесет и пет лв. и тридесет и седем
ст.), представляваща допълнително възнаграждение за 22,88 часа
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от
ищеца нощен труд през периода 01.07.2016 г. – 30.09.2016 г., както иска за
присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.03.2019
г. - 30.06.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Д.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, сумата от 11,11 лв. (единадесет лв. и единадесет ст.)
представляваща част от направените от ответника разноски по делото, съответна
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет
лв.), както и разноски в размер на 200,00 лв. (двеста лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 24.02.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА