О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, ………2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Вергиния Мичева-Русева
Членове: Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №1434/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.577, ал.1 ГПК.
Образувано
е по жалба от Д.Б.И.3 ЕООД срещу Определение №1374/07.12.2018 г. на съдия по
вписванията, с което е отказано вписване на апортна вноска на Д.Б.И.3 ЕООД,
включваща право на собственост, по заявление с вх.№83041/07.12.2018 г.
Жалбоподателят
поддържа, че отказът за вписване е незаконосъобразен. Твърди, че не са налице
посочените основания за отказ, тъй като имотът е описан съгласно изискванията
на чл.6, ал.3 ПВ и представените доказателства удостоверяват правата на
прехвърлителя.
Съд намира следното:
Съдията по вписванията е
сезиран със заявление за вписване на учредителен акт – устав на Д.Б.И.3 ЕООД с
апортна вноска, като към документа са представени и съгласието на вносителя и
доказателствата, удостоверяващи правата му. Документите (устав и съгласие) са нотариално
заверени. Приложени са още нотариалния акт за покупко-продажба на процесните
имоти, служебна бележка и Констативен протокол за степен на завършеност на
имотите, данъчни оценки, схеми на имотите от СГКК – гр. София, както и
доказателства за платена такса.
С обжалвания акт съдията по
вписванията е приел, че документите, издадени от Столична община,
удостоверяват, че е налице незаконно строителство в сградата, в която са
обектите и същата не е въведена в експлоатация за периода от 2008 – 2017 г. и
неправилно в учредителния акт молителят е посочил степен на завършеност на
обектите, която не съответства на документите за собственост и издадените
удостоверения: съобразно доказателствата степента на завършеност е „груб
строеж“, но това не е посочено в учредителния акт. Съдията по вписванията сочи
още, че не е установено семейното положение на вносителя към 20.12.2008 г.
(момента на придобиване на имотите).
Съгласно чл.73, ал.5 ТЗ когато
се извършва непаричната вноска в капитала на търговско дружество с предмет
вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след
възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално
заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от
дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването
съдията по вписванията проверява правата на вносителя. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 и т.6 на ТР №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, законодателят е възложил
на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя и ако
доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването
следва да бъде отказано. В този случай законът изрично натоварва съдията по
вписванията да действа в качеството на нотариус - той извършва проверката,
която е в правомощията на нотариуса и може да откаже да извърши вписването въз
основа на резултатите от тази проверка.
В изпълнение на така
очертаните си правомощия, съдията по вписванията е приел, че: 1). не е налице
съответствие между правата на вносителя върху процесния недвижим имот съгласно
представените документи за собственост и степен на завършеност на имотите и описанието
им в учредителния договор и 2). не се доказват вещните права върху имотите, с
оглед липсата на доказателства за семейно положение към момента на придобиването
им. Това е мотивирало отказът му да впише учредителния акт.
Постановеният акт е
неправилен.
На първо място – относно
описанието на имотите в дружествения акт, вносителят дължи да се съобрази с
нормативно установените правила, а именно – чл.6, ал.3 ПВ, съобразно която
разпоредба когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална
карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона
за кадастъра и имотния регистър – посочват се: 1. идентификаторът; 2. видът на
имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; 3. адресът; 4.
границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти,
съответно на самостоятелните обекти в сграда); 5. площта в квадратни метри или
в декари; 6. предназначението на имота; 7. етажността на сградата. В случая
описанието на имота е съгласно посочената разпоредба, посочени са всички
обстоятелства по т.1-7 от чл.60 ЗКИР и са представени схеми на двата
самостоятелни обекта. Действително в дружествения договор не е посочена
степента на завършеност на сградата. Това обаче няма значение за правата на
вносителя. Значение би имало единствено ако документите за собственост
удостоверяват придобиване на вещно право на строеж върху определен обект, в
който случай с възникване на сградата в груб строеж ограниченото вещно правото
на строеж се е трансформирало в право на собственост върху конкретния обект.
Когато обаче сградата е възникнала, съгласно чл.181 ЗУТ - след завършване на
сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната)
администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда
или самостоятелни части от нея. Нормативно не е въведено изискване при
описанието на имота да се дължи описание на степен на завършеност на
строителството, дали сградата е въведена в експлоатация, представлява ли
законен строеж или има отклонение от строителните книжа и т.н. – тези
обстоятелства нямат значение за въпроса възникнало ли е право на собственост
върху отделен, самостоятелен обект на правото на собственост. Наличието на
разлика в описанието на имота в нотариалния акт за покупко-продажба,
удостоверяващ правата на вносителя и в дружествения акт, не може да
представлява основание за отказ за вписване, тъй като разликата е обусловена от
обстоятелството, че към момента на сделката в района не е имало одобрена
кадастрална карта, а към момента на апорта такава е била налице. Основно
изискване при индивидуализацията на недвижимите имоти, както законоустановено –
чл.60 ЗКИР, вр. чл.6, ал.3 ПВ, така и установено от съдебната практика, е
имотите да се индивидуализират според актуалния им градоустройствен статут към
момента на сделката/исковата молба. Ето защо липсата на уточнение на степента
на завършеност на сградата, в която се намират процесните имоти, не
представлява несъответствие между притежаваните от вносителя права и обекта на
разпоредителната сделка.
Неоснователно е и второто
основание за отказ – по делото се установява, че към момента на придобиване на
процесния имот, вносителят не е бил в брак. Видно от Декларацията за
гражданство и гражданско състояние по чл.25 от ЗННД, Удостоверението от АВ за
регистриран режим на имуществените отношение и служебно изисканата от съда
справка от Национална база данни „Население“, вносителят има само един брак,
който е сключен брак през 2010 г. и прекратен през 2012 г., а процесния имот е
придобит преди сключване на брака – през 2008 г., от което следва, че не е
съпружеска имуществена общност.
По изложените съображения
съдът намира, че са налице предпоставките за извършване на процесното вписване
и обжалваният акт следва да се отмени.
По изложените съображения
Софийският градски съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №1374/07.12.2018 г. на съдия по вписванията, с което е
отказано вписване на апортна вноска на Д.Б.И.3 ЕООД, включваща право на
собственост, по заявление с вх.№83041/07.12.2018 г.
ВРЪЩА преписката на Служба по вписвания – София към Агенция
по вписвания за извършване на исканото със заявление с вх.№83041/07.12.2018 г.
вписване.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на
препис.
Председател: Членове: 1.
2.