О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 260190 14.03.2022 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На четиринадесети март, две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Гражданско дело №360 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е молба с вх.№260 623 от 08.02.2022 г. от ответниците по делото - И.Г.П.,*** , Г.В.П., ЕГН – ********** , от гр.София , „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Освободител“ №14, ет.7, представлявано от прокуриста Юри Катанов; „Соларпро Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, Христофор Колумб 41 ет.7, представлявано от процесуалния си представител адв. Г.; „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район Искър, Христофор Колумб 41 ет.7 чрез процесуалния си представител адв. Г. , с която се излагат доводи относно допустимостта на предявените по делото искове и на второ място – по незаконосъобразността на наложените обезпечителни мерки. Приложени са писмени доказателства в пет пункта . Прави се искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки и обезсилване на издадените обезпечителни заповеди – искане по чл.402 от ГПК. След първоначалната констатация, че същата не е подписана от адв. А. и даване на съответните указания с вх.№260 994 от 01.03.2022 г. по делото е входирана подписана надлежно молба.
Акцентира се върху приключване на наказателното производство против И.П. , по повод което е образувано производството пред КПКОНПИ с оправдателна присъда от 28.06.2020 г. по НОХД №3076/2018 г. , съответно потвърдена с Решение от 19.04.2021 г. по ВНОХД №495/2020 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. Специализираният наказателен съд е оправдал ответника П. като е констатирал, че с деянията си подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна престъпленията , за които са им повдигнати обвинения. В присъдата е коментирано надхвърлянето на правомощията на прокуратурата ,която е взела страна в договорните отношения. Отделно - производство по ДП №64/2014 г. по опис ана СО – СГП за привличането на И.П. като обвиняем за престъпление по чл.253 ал.4 пр.2 … е било прекратено с Постановление от 23.10.2020 г. на СГП . С окончателно определение №368/26.03.2021 г. по ч.н.д.№228/2021 г. на САС досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление. Съдът е приел, че покупко-продажбата на акции само по себе си не представлява престъпление и извършеното по инкриминираната сделка не представлява престъпление. Според САС доказателствата установяват , че имуществото е било придобито вследствие на публична продан , в производството по принудително удовлетворяване на вземания. Безспорно е , че в рамките на това производство не може да се твърди извършване на престъпление.
Сочи се в молбата , че същевременно на 13.07.2021 г. е публикувано Решението на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ / по делото Тодоров и други срещу България , в което съдът обобщава практиката си по случаи на обезпечителни мерки и конфискация , както и в изискванията за допустимост и пропорционалност на намесата на държавата и задължението за осигуряване на възможност за адекватна защита на засегнатите лица срещу нея и в частност съответствието на ЗОПИППД / отм./ от 2005 г. и практиката на българските съдилища по прилагането му. Съобразно посоченото - се сочи необходимостта от индивидуална преценка на националните съдилища и справедлив баланс на пропорционалността във всеки конкретен случай , както и задължението им да се установят наличието на престъпно поведение , годно да генерира имущество, да обосноват разумен извод за възможната причинно – следствена връзка между него и имуществото на засегнатото лице , чието отнемане се иска , както и количествената , времева и пр. пропорционалност на мярката спрямо противозаконното поведение. ЕСПЧ потвърждава съответнствието на ТР 7/2014 г. на ВКС с практиката на ЕСПЧ според което изключването на връзка между престъплението и придобиването на имуществото ще наруши правото на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост. Същевременно ЕСПЧ приема , че законодателството , при което доходи се приемат като незаконни по презумпция без да е нарушена законова разпоредба поставя прекомерна тежест върху засегнатите лица. ЕСПЧ намира , чеправната уредба , свързана с отнемане на собственост по ЗСГ / отм./ , която е идентична в действащия ЗПКОНПИ от гледна точка на изискване за установяване на причинно – следствена връзка между престъпното поведение и генерираното чрез него имущество не преследва легитимна цел. Сочи се и че решението на СЕС от 28.10.2021 г. не освобождава държавата – членка от задължението й да приема и прилага закони , съответстващи на изискванията за уважение към основните права и свободи на гражданите и тяхната възможност за защита срещу евентуални произволни посегателства. От изложеното молителите сочат на съда извода , че на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗПКОНПИ не следва да се прилага поради противоречие с установената практика на ЕСПЧ относно изискванията за гаранции и защита по чл.1 от Протокол №1 на ЕКПЗЧОС , тъй като тази разпоредба внася непреодолима неяснота относно целта на приложимия закон и защитавания от него обществен интерес.Разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗПКОНПШ лишава според страната компетентния национален съд от възможността да извърши адекватна преценка за пропорционалността на отнемането на имущество спрямо твърдяното противозаконно поведение , така и изискваната от чл.1 на Протокол №1 ЕКЗПЧОС възможност за адекватна защита против произволна намеса според критериите. Прилагането на тази разпоредба от съда би означавало да се наложи на съда да наруши изискванията на чл.1 на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС.
На основание изложеното страната прави искане за връщане на исковата молба по чл.130 от ГПК поради липса на извършено престъпление от страна на ответника П. и липса на данни за незаконност на имуществото , което се претендира да бъде отнето , което изключва допустимостта на предявените от КПКОНПИ искове.
На следващо място страната е направила искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Според страната те също изискват гаранции за адекватна защита и преценка на необходимостта и пропорционалността на допустимите обезпечителни мерки , както при първоначалното им допускане , така и в течение на основното производство. В случаите в които дължимата възможност за защита не е била осигурена на участниците в такива производства, ЕСПЧ е установил нарушения на това право и е постановил осъдителни решения срещу държавата.. Сочи се , че чл.402 от ГПК не изключва такава преценка , а чл.1 от Протокол №1 от ЕКПЧ изрично я изисква. Поради това се прави искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки по делото.
С вх.№261224 от 11.03.2022 г. от страна на КПКОНПИ е постъпило становище по молбата на ответниците. На първо място е оспорена допустимостта на молбата за отмяна на наложените обезпечителни мерки , касаещи тези, наложени по ч.гр.д.№1750/2017 г. по описа на ОС – Бургас с определение №2057/21.11.2017 г. По тези , допуснати с актове по гр.д.№360 страната сочи , че няма промяна в наличието на обезпечителната нужда. В тази насока вече са постановени актове на ОС и АС – Бургас.
Що се отнася до изложените основания за прекратяване на производството , то от страна на КПКОНПИ се възразява , че всъщност цитираната практика на ЕСПЧ е изцяло в подкрепа на воденото производство. С молбата са цитирани само „тенденциозни извадки“ , които не коментират в цялост логиката на тази съдебна практика. Изрично се противопоставя на искането като се сочи ,че наличието на оправдателна присъда не е основание за прекратяване на производството по ЗПКОНПИ. , а също така и не е материално правна предпоставка за упражняване на иска за отнемане на имуществото наличието на пряка или косвена връзка между противоправното деяние и придобитото имущество. Обратното – ищецът е предприел действия в насока на доказване на незаконния характер на придобитото от проверяваното лице имущество. В тази връзка се прави искане за оставяне на молбата без уважение като недопустима и неоснователна.
По допустимостта и основателността на молбата съдът съобрази следното:
На първо място - ответниците са направили общо искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки въз основа на евентуално връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото без да се прави подробно описание на въпросните обезпечителни мерки. Изрично ответниците са направили искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки по делото/ т.е. – по това дело - №360/ Поради това съдът счита , че това искане е направено само за мерките наложени по настоящото производство и с оглед на това приема молбата за допустима. Направените изводи от страна на ищеца по допустимостта принципно са правилни, но съдът би бил обвързан с подобни аргументи ако биха били направени искания за отмяна на наложени конкретни обезпечителни мерки извън това производство. При това положение съдът не се счита за обвързан с изложеното от страна на КПКОНПИ относно допустимостта и приема молбата за допустима.
Що се отнася до основателността то съдът намира същата в частта си за връщане на ИМ и прекратяване на производството за неоснователна. Възможностите за подобни процесуални действия са изчерпателно изброени в ГПК – чл.130 от ГПК / разпоредба на която страната се позовава във връзка с изложената практика на ЕСПЧ/ , чл.129 ал.3 от ГПК, чл.232 от ГПК ,чл.233 от ГПК и др.
В случая страната се позовава на разпоредбата на чл.130 от ГПК, касаеща констатиране на недопустимост на предявения иск при проверка на исковата молба.Недопустимостта се обуславя с изключване приложимостта на чл.153 ал.6 от ЗПКОНПИ на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Р България във връзка с изискванията на чл.1 от Протокол №1 от ЕКПЗЧОС. Съобразно тази конституционна разпоредба на чл.5 - ал.(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съдът намира че сочената колизия не е налице. Именно отговорът на СЕС в Решението си от м. октомври 2021 по дело С-319/19 е, че стандартите на директивата не се прилагат за българската гражданска конфискация, защото тя се отнася до облаги от незаконни дейности, но в процедура, която по никакъв начин не е свързана с установяване на престъпления. А Директивата се отнася само до облаги, свързани с престъпления. Като следствие от това, в процедурата по българската гражданска конфискация не може да се търси прилагане на принципите за презумпция за невиновност и справедлив съдебен процес по Хартата за основните права в ЕС, доколкото преценката на прилагане на Хартата може да се прави само когато става дума за прилагане на правото на ЕС, казва СЕС. Всичко това не налага ограниченията в тълкуването на закона и неприлагане на разпоредби от същия съобразно изложеното в депозираната от ответниците молба.
В тази насока молбата за прилагане на разпоредбата на чл.130 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Без уважение следва да се остави и молбата за отмяна на наложените обезпечителни мерки – налице е висящо производство, което от своя страна обуславя необходимостта от наложените обезпечителни мерки.
По гореизложеното молбата на ответниците изцяло следва да бъде оставена без уважение.
По гореизложеното , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№260 623 от 08.02.2022 г. от ответниците по делото - И.Г.П.,*** , Г.В.П., ЕГН – ********** , от гр.София , „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Освободител“ №14, ет.7, представлявано от прокуриста Юри Катанов; „Соларпро Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, Христофор Колумб 41 ет.7, представлявано от процесуалния си представител адв. Г.; „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район Искър, Христофор Колумб 41 ет.7 чрез процесуалния си представител адв. Г. , с която се прави искане за връщане на исковата молба по чл.130 от ГПК като недопустима и за отмяна на наложените по делото обезпечителни мерки по чл.402 от ГПК като неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Окр. съдия: