С решение № 409 от 19.04.2011г. по гр.д. № 3698/2010г. по описа на В.р.с., са осъдени Прокуратурата на Р.Б.и Областна дирекция на М.-В. на осн.чл.2 ал.1 т.2от ЗОДОВ солидарно да заплатят на П. Г. Д. от гр.П. обезщетение за претърпени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК както следва: 450 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди и 2000 лв.-обезщетени за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 30.07.2010г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 316,25 лв.. Отхвърлени са предявените искове за разликата от 450 лв. до 1000лв. по отношение на претенцията за имуществени вреди и за разликата от 2000лв. до 7000лв. по отношение на претенцията за неимуществени вреди. Против това решение, в частта, с която е осъдена ОД на М.-В. да заплати солидарно с Прокуратурата на РБ. на П. Д. обезщетение за претърпени имуществени и неимущестевин вреди на осн.чл.2 ал.1 т.2 от ЗДОДОВ, е постъпила въззивна жалба от ОД на М.-В. Ч. процесуалния представител ЮК Л.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и Ýеобоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част по изложени за това съображения. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а в случай,че прецени, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, то да бъде намален размерът на обезщетението. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба П. Д. адв.Б. заема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ВТРС-правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС в обжалваната част. Претендира разноски. В.О. .с. в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Възражението, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника ОД на М.-В., тъй като органите на дознанието не са самостоятелни субекти в досъдебното производство,е несъстоятелно. Съгласно чл.193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, като съгласно чл.196 от НПК прокурорът упражнява ръководство и контрол върху разследването. Полицейските органи в М. са разследващи органи по смисъла на закона, предвид на което са самостоятелни субекти в досъдебното производство с изрично посочена компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.3 от НПК, полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл.212 ал.2 от НПК, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай. А съгласно чл.212 ал.2 от НПК, досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.164 от НПК, като съгласно ал.3 разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. В случая досъдебното производство срещу Д. е образувано именно по реда на чл.212 ал.2 от НПК от органите на ОД на М.-В.-РУ на М.-П. Т.. Разсвледващият полицай при РУ на М. е издал постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение по отношение на Д., извършил е редица процесуални действия и се е произнесъл със заключително постановление обвинително заключение с мнение за предаване на съд на Д. за престъпление по чл.270 ал.1от НК. Т.е. досъдебното производство срещу Д., въз основа на което впоследствие е образувано съдебно производство, приключило с оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение, е образувано от органите на ОД на М.-В., проведено е разследване от същите органи с мнение за предаване на съд на Д., поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ОД на М.-В. по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ солидарно с Прокуратурата на РБългария. Неоснователно е и оплакването, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Съдът е съобразил обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Взети са предвид фактите, които изтъква жалбоподателя за намаляване размера на обезщетението-сравнително краткия срок на продължителността на наказателното производство срещу Д., липсата на обвинение за тежко престъпление, налагането на най-леката мярка за неотклонение и развиването на диференцирана процедура пред съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Тези посочени доводи от жалбоподателя не обосновават извода за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от присъдения от ВТРС, който размер на обезщетението ще възмезди в най-пълна степен претърпяните от Д. душевни страдания в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение. Предвид изложеното, не са налице основания за намаляване на този размер и правилно районният съд е определил същото. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ е основателен и доказан до размера на 2000лв. и като такъв следва да се уважи в посочения размер. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд в обжалваната част. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...г. по гр.д. № ...г. по описа на Великотърновски районен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА Областна Дирекция на М.-В. да заплати на П. Г. Д. от гр.П., жк „К.” бл.... ЕГН * разноски за въззивната инстанция в размерна 300 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |