№ 1028
гр. Благоевград, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500793 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „****“ АД, подадена чрез
пълномощника С.С. срещу разпореждане № 68 от 31.05.2021г. по чгрд №
20211250100584 по описа за 2021 година на Районен съд – С., 2ри граждански
състав, с което частично е отхвърлено като неоснователно заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу В. Г. С. за сумата над уважения размер от 416,65 лева до пълния
претендиран размер от 4500 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница, както и за сумата от 60 лева, представляваща разноски за обявяване
на предсрочна изискуемост.
За да постанови така обжалваното разпореждане РС – С. е приел, че
останалата част от претендираното вземане не е изискуемо, тъй като
съобщението до длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост не е
редовно връчено от частния съдебен изпълнител. Съдът се мотивира с това,
че не е спазена процедурата по чл. 47, ал.1, изр. трето и чл. 47, ал.3 от ГПК, а
именно – връчителят не е посетил настоящия адрес на адресата три пъти с
интервал от поне една седмица и в продължение на един месец, както и не е
направена проверка за местоработата на длъжника.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди в подадената
жалба, че заповедният съд не е взел предвид факта, че при връчването на
съобщението е установено, че лицето не живее на адреса, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал.1, изр. 4 от ГПК.
Жалбоподателят оспорва и изводите на заповедния съд относно липсата на
връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост поради
неизпълнение на процедурата по чл. 47, ал.3, изр. трето от ГПК. Твърди се, че
обявяването на предсрочна изискуемост е материалноправен въпрос и се
урежда от договора за банков кредит, в който длъжникът изрично е посочил
адрес на връчване. Според жалбоподателят ЧСИ не е длъжен да изследва
местоработата на адреса на съобщението, нито да връчва по месторабота, но
въпреки това е направен опит за връчване на съобщението на адрес, различен
от посочения в ДБК. С частната жалба е представено изявление на ЧСИ В.Т.,
с което се твърди че е налице обективна невъзможност за последната да
1
връчи изявлението на „****“ АД по месторабота на адресата. Прави искане за
отмяна на постановения акт и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за пълния размер на всички посочени в заявлението по чл.
417 ГПК вземания. Оспорва определените с разпореждането разноски в
заповедното производство и претендира разноски в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество - неоснователна
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав не споделя извода на заповедния съд, че връчването е
нередовно поради неосъществяване на процедурата по чл. 47, ал.1, предл. 3 от
ГПК, а именно - връчителят не е посетил настоящия адрес три пъти в
интервал от поне една седмица в продължение на месец.
Видно от представения константивен протокол от 13.04.2021г. по описа на
ЧСИ В.Т., длъжникът е посетен от призовкар на постоянния му адрес гр. ., ул.
„.“ № 97, посочен и в договора за банков кредит, на 15.02.2021, на
06.03.2021г. и на 11.03.2021г., като същият не е открит на адреса, а живущото
на адреса лице е посочило, че В.С. не живее там повече от 10 години. След
справка в НБД е направен опит за лично връчване на съобщението и по
настоящ адрес на длъжника, а именно: гр. С., р-н ... № 10. Адресът е посетен
на 02.03.2021г., на 06.03.2021г. и на 11.03.2021г., адресатът не е открит, а по
данни на живеещите там такова лице не живее на адреса.
Съгласно чл. 47, ал.1, изр. последно, когато връчителят е събрал данни, че
ответникът не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин,
удостоверен с посочване на източника на тези данни в съобщението, не е
нужно да бъде осъществена процедурата по чл. 47, ал. 1, изр. 3 и адресът да
бъде посещаван три пъти в рамките на един месец.
Предвид това описаните в констативния протокол действия на призовкаря по
повод връчване на отправеното до ответника писмено изявление на банката-
ищец за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита, налагат извода,
че са били осъществени всички изискващи се от разпоредбите на чл. 47, ал. 1
и чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК фактически действия във връзка със залепване на
уведомление по тези разпоредби, както и че са били налице визираните в
нормите фактически предпоставки, за да бъде извършено залепването на
такова уведомление.
Въпреки горното съдът намира за правилен изводът на РС С. за липса на
редовно връчване, поради неспазване на процедурата по чл. 47, ал.3 от ГПК.
В коментирания констативен протокол не е удостоверено, а по делото липсват
и други данни, които да удостоверяват след залепване на уведомлението по
чл. 47, ал. 1 от ГПК и по чл. 47, ал.3, изр. второ и изтичане на двуседмичния
срок, частният съдебен изпълнител да е извършил служебна проверка за
2
местоработата на адресата, каквато проверка се изисква от нормата на чл. 47,
ал. 3, изр. трето от ГПК. В случая не са изпълнени всички изискващи се от
закона предпоставки за връчване на уведомлението по реда, приложен от
ЧСИ и затова се налага извода, че самото връчване не е редовно и не може да
се приеме, че волеизявлението на банката-кредитор за предсрочна
изискуемост на кредита е достигнало надлежно до длъжника-
кредитополучател, а оттук следва и крайният извод, че не е доказано
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор
за банков кредит и то преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че връчването на
изявлението на банката за наличието на предсрочна изискуемост е
материалноправен въпрос, поради което ЧСИ не е следвало да прави
проучване за местоработата на длъжника, а единствено да направи връчване
по посочения от страната адрес в ДБК. Начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е
процесуалноправен въпрос и е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване. В настоящия случай банката е избрала
връчване чрез ЧСИ, чиято компетентност да връчва извънпроцесуална
документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено,
че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да
се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК,
следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия,
предвидени в чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК. Правният извод на частния съдебен
изпълнител за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва
самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от
горното избирайки посочения способ за връчване на книжа, кредиторът носи
риска при нередовно връчване от страна на частния съдебния изпълнител. В
случай, че последният не е в състояние да връчи редовно книжата, то за
кредитора е налице възможност да избере друг способ, гарантиращ
уведомяване на адресата.
Отделно от това по делото не са представени доказателства относно
обективната невъзможност на частния съдебен изпълнител да извършва
проверка по месторабота на лица с оглед връчването на извънпроцесуални
книжа. Видно от представеното писмо от НОИ на съдебния изпълнител не е
ограничена възможността да осъществява справки относно наличието на
трудови договори, а единствено се промяна информационната система, в
която може да стори това.
По отношение на разноските, реализирани в заповедното производство, съдът
счита, че възражението на жалбоподателя за липса на ясни мотиви досежно
това, как е определен конкретният им размер от страна на РС, е
неоснователно, тъй като, макар и лаконични, са налице разсъждения на
първата инстанция в тази насока. Същевременно следва да се отбележи, че
разноските са изчислени погрешно от РС. Това, обаче, е благоприятно за
банката, понеже РС й е присъдил разноски в по-голям размер, отколкото би
трябвало, ако действително се съобрази уважената част от вземането. Ето
защо, с оглед основополагащото процесуално правило, че положението на
самия жалбоподател не може да бъде влошавано при липса на жалба от
насрещната страна, определените и присъдени от заповедния съд разноски не
следва да бъдат променяни.
3
Предвид неоснователността на жалбата искането за присъждане на съдебни
разноски в настоящото производство е неоснователно.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 68 от 31.05.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 584 от 2021 г. на Районен съд - С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4