№ 45121
гр. София, 17.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110116891 по описа за 2022 година
Депото е образувано по искова молба, подадена от Етажната
собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. "Смърч" № 32, срещу
ответниците А. Т. и М. Г. Т. за осъждане на ответниците да заплатят суми,
съставляващи незаплатени задължения за месечни вноски/такси във Фонд
"Ремонт и обновление". С разпореждания от 24.05.2023 г. и 04.08.2023 г.
съдът е дал указания за уточнение на точния ищец предвид разпоредбата на
чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС. С последната уточнителна молба се поддържа, че
ищецът е именно етажната собственост.
Съдът счита, че са налице предпоставките за връщане на исковата
молба и прекратяване на настоящото производство. Настоящият съдебен
състав изрично е указал на ищцовата страна да уточни исковата претенция и
ясно да заяви кой се явява ищецът в настоящото производство, като съдът е
указал на ищеца да се съобрази с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС. В
посочената разпоредба законодателят е предвидил, че исковете срещу
собственик относно неизпълнение на задължения по ЗУЕС се предявяват от
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост. В действителност, в ЗУЕС на няколко места се споменава
терминът „етажна собственост“ като общо нарицателно, но предвид
разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС съдът счита, че възможност за
предявяване на претенция пред съд е дадена не на етажната собственост,
доколкото същата не се явява самостоятелен правен субект, а на
собствениците в сградата, която е уредена в съответния режим. Ищецът не е
1
направил уточнения в тази насока, вкл. и че е използвал "етажна собственост"
за съкращение и улеснение на изказа си в депозираните книжа до съда.
Съдът счита, че ищцовата страна ясно и недвусмислено поддържа, че
етажната собственост притежава правосубектност, с което предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав не се съгласява. Съдът счита, че
така предявеният иск се явява недопустим, поради което исковата молба
подлежи на връщане, а делото - на прекратяване.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. №
62214/30.03.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16891 по описа за 2022 г. на
СРС, I ГО, 24 състав, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от получаване на препис от определението пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2