Решение по дело №279/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба на С.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000371/27.07.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 13:40 часа на 27.07.2023 г. на основание чл.172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка; и са отнети 2 броя регистрационни табели № ******на автомобила.

Иска се отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателката С.Д.Д., редовно и своевременно призована, се явява лично и с процесуален представител адв. С. Г., редовно упълномощен, които поддържат жалбата. Адв. Г. излага съображения за това, че Д. не е давала съгласието си и не е разрешавала на б. на д.й да управлява нейния автомобил. Моли за отмяна на оспорената заповед. Не претендира разноски.

Ответната страна – Началника на РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище от гл. юрисконсулт К. Б. – пълномощник на ответника, в които са изложени съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена от компетентен орган, при наличието на материалните предпоставка за това и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 27.07.2023 г. около 13.40 часа в гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“, до заведение „Еврика“ в посока ул. „Георги Гюлмезов“, Х. К. Х.с ЕГН ********** управлявал лек автомобил “Ауди А4” с рег.№ *****, собственост на жалбоподателката С.Д.Д. с ЕГН **********, без да притежава СУМПС, като след като е поканен отказва да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ARPК-0011.

За извършеното административно нарушение на Х. К. Х.бил съставен АУАН серия GA № 893485/27.07.2023 г. от Д. Д. Д., на длъжност с. п.към ОДМВР Сливен, РУ Сливен (л. 19 от делото). АУАН бил връчен незабавно на Д., който го подписал без забележки. При връчването му били иззети регистрационните табели на автомобила.

На основание съставения АУАН серия GA № 893485/27.07.2023 г. и в съответствие със заповед № 343з-1516 от 05.06.2022 г. на директора на ОДМВР – Сливен (л. 23 от делото), Б. М.Б., на д. н.на РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, и.оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000371/27.07.2023 г., с която на оспорващата С.Д.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № *****.

Заповедта била връчена лично срещу подпис на С.Д. на 07.08.2023 г., която я оспорила пред Административен съд – Сливен, с жалба вх.№ СД-01-01/09.08.2023 г.

Към доказателствата по делото е приобщена справка за нарушител/водач на управлявалия процесния автомобил Х. К. Х.(л. 21 от делото), както и справка за собствеността на процесния автомобил (л. 22 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-1516 от 05.06.2022 г. на директора на ОДМВР – Сливен, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност началници на РУ при ОДМВР - Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган не е изложил подробно и изчерпателно фактическите за издаване на заповедта, но се е позовал на АУАН серия GA № 893485/27.07.2023 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Същевременно законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 2а, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, като се е позовал на съставения АУАН серия GA № 893485/27.07.2023 г. и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че управлявалият процесния лек автомобил автомобил “Ауди А4” с рег.№ ******Х. К. Х.не притежава СУМПС и не неправоспособен водач на МПС. Не е спорно, че управляваният от него автомобил е собственост на жалбоподателката С.Д.Д.. Противно на доводите в жалбата, законодателят не е въвел като предпоставка за прилагане на мярката допустителство под никаква форма. За прилагането на ПАМ в конкретния случай е правно иревантно обстоятелството каква е причината, поради която Х. е управлявал лекият автомобил и дали същият го е направил със или без съгласието/знанието на жалбоподателя, за разлика от прилагането на ПАМ на основание чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП. Следователно, за прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва наличието на пряко субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от правоуправление.

В конкретния случай с оспорената заповед административният орган, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, е определил период на действие на наложената ПАМ – за срок от 6 месеца, който е минимално предвидения в закона, поради което не е имало необходимост да излага допълнителни мотиви за това. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, определеният срок за действие на наложената ПАМ, действително съответства на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000371/27.07.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 13:40 часа на 27.07.2023 г. на основание чл.172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка; и са отнети 2 броя регистрационни табели № ******на автомобила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: