Решение по дело №90/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП- Г.П. против разпореждане № 38 от 07.02.2014г., постановено по НОХД № 128/2014г. по описа на РС- Г.П.. Твърди се от прокурора, че атакуваното разпореждане на съда е неправилно и необосновано, като се изтъкват съображения, че в обвинителния акт прокурорът е описал травматичните увреди на пострадалата от ПТП в съответствие със заключението на вещите лица, както и че по същия ОА е постановена присъда, преминала през инстанционен контрол, като въззивната инстанция е върнала делото не на прокурора, а на съда поради допуснати процесуални нарушения, т.е. че такива не са съзряни от БлОС при предишното разглеждане на делото. В горния смисъл се иска от прокурора отмяна на атакуваното разпореждане на ПРС и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като се запозна с частния протест, атакуваното разпореждане и материалите по досъдебно производство № 306/2011г. по описа на РУП- П., окръжният съд установи следното:

В РС- П. е внесен обвинителен акт срещу Ф. К. за престъпление по чл.343,ал.3,пр.3,б.”а”,пр.2, във връзка с ал.1,б.”б”,пр.2, във връзка с чл.342,ал.1 НК, във връзка с чл.63,ал.1,т.4 НК. В същия е посочено-както в обстоятелствената му част, така в диспозитива му- че обвиняемият К. с поведението си на 26.03.2011г. е нарушил правилата за движение, визирани в чл.5,ал.2,т.1,пр.1 ЗДвП, чл.20,ал.2,изр.1,пр.6 и изр.2 от ЗДвП, чл.123,ал.1т.2 ЗДвП, чл.150 и чл.150а,ал.1 от същия закон, вследствие на което е причинил на Е. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в ходропатия на вътрешния кондил на лявата бедрена кост и лявата капачка, разкъсване на страничния меникс на лявата колянна става, т.е. лезия на латералния менискус на лява колянна става, което й е причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-голям от 30 дни. По този ОА е било образувано 870/13г. по описа на ПРС, завършило с осъдителна присъда, предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 495/13г. на БлОС, с решение по което е отменена присъдата на ПРС поради допуснати съществени процесуални нарушения на етап „съдебно следствие”. След връщане на делото от БлОС е образувано ново такова с № 128/14г. по описа на ПРС, съдията-докладчик по което е приел, че в обвинителния акт са налице пропуски и непълноти, водещи до невъзможност пострадалото лице /конституирано като граждански ищец в предходното НОХД/ да реализира в пълен обем правата си в процеса, както и че ОА не отговаря на законовите изисквания по НПК, а именно-да определи ясно предмета на доказване от гледна точка на извършено престъпление.

В законоустановения срок представителят на РП- П. е депозирал настоящия протест срещу разпореждането на РС- П., копие от който е изпратено на обвиняемия и той не е направил възражение в срока за това.

Така постъпилия в ОС-Б. частен протест настоящият съдебен състав намира за допустим, но по същество – за неоснователен поради следните съображения:

Както се посочи и по-горе с атакуваното разпореждане районният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора по съображения за непълноти и противоречия в обвинителния акт по смисъла на чл.246,ал.2 НПК. Въззивната инстанция напълно споделя изложените от докладчика при ПРС доводи: Доколкото разпоредбата на чл.343 НК е бланкетна, същата препраща към съответните норми –както на ЗДвП, така и тези по НК, определящи характера на съответното телесно увреждане, в случая- средна телесна повреда. Така, в чл.129,ал.2 НК са изброени хипотезите, при които се счита, че едно увреждане е средна телесна повреда. В случая, както в основната, така и в допълнителната съдебно-медицинска експертиза /абсурдно е твърдението на прокурора, че от значение са само изводите на вещите лица, но не и предходните техни съждения-според прокурора, а също и разяснения, описания, анализ и прочие, обективирани в експертизата им. Не само това, ами и направените от тях допълнения в с.з. следва да се имат предвид от съда и могат да залегнат в присъдата и респ.- в мотивите към нея/ вещите лица са посочили, че освен трайно затруднение в движението на долния ляв крайник на Е. Д., са налице достатъчно данни да считат, че вследствие на ПТП й е причинено и разстройство на здравето, временно опасно за живота й /комоционна кома/, а също и други телесни увреждания /леки телесни повреди по смисъла на закона/, като разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област и контузия на главата /причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота й/. Безсъмнено е, че чл.343 НК предвижда поглъщане на по-леки от по-тежки престъпни състави –така, поглъща се „значителни имуществени вреди” от последицата средна или тежка телесна повреда или смърт. Това поглъщане се касае и за случаите, когато на едно лице са причинени напр. едновременно лека/и и средна/и телесни повреди- по-тежките телесни увреди „поглъщат” по-леките. Не така стои въпросът, когато на едно лице са причинени няколко средни телесни повреди- очевидно е, че предвидената наказателна отговорност е една- тази по чл.343,ал.1,б.”б” НК /когато не са налице квалифициращите признаци на чл.343,ал.3 или тези по чл.343а НК/, но изчерпателното изброяване на релевантните за състава телесни повреди /в случая-средни такива/, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт е от значение и за определяне наказателната съдба на дееца /завишена при повече от една средна телесна повреда/, но и при определяне от съда на справедливо обезщетение за пострадалия.

Вярно е изложеното от прокурора, че в решението си по ВНОХД № 495/13г. БлОС не е обсъждал наличието на процесуални пропуски на етап „ДП” и по-конкретно- такива в обвинителния акт, но настоящият съдебен състав намира, че такива има /освен това, следва да се отбележи, че предходния въззивен състав се е занимал само с извършените от ПРС процесуални нарушения, които е приел за толкова съществени и респ.- не е намерил за необходимо да коментира дали такива са осъществени и на етап „досъдебно производство”/.

На следващо място, с оглед правомощията си на втора първа инстанция и във връзка с принципа за служебното начало, възведен като основен в НПК, този състав на окръжен съд счита за необходимо да посочи, че са налице и други процесуални нередности в анализирания обвинителен акт: така, съдебната практика и доктрина са категорични и последователни, че при наличие на специална норма в ЗДвП, същата заменя общата такава по този нормативен акт, както и при наличие на квалифициран състав в НК, предвиждащ по-тежка наказателна отговорност в случай на бягство от местопроизшествието, не се посочва съответната норма от ЗДвП, регламентираща поведението на водачите на МПС при и след настъпване на ПТП /освен за пълнота в обстоятелствената част/. Както се посочи - нормата на чл.343,ал.3 НК е бланкетна, което ще рече, че както за прокурора, така и за съда съществува задължение във всеки конкретен случай да установи точно кои правила за поведение са нарушени от дееца и това е довело причинно до настъпване на вредоносния резултат. В случая, прокурорът следва да прецени дали приложимата нарушена от обв.К. норма е тази по чл.116 или общата по чл.5,ал.2 ЗДвП; да съобрази в конкретния казус дали задължението на водача е по ал.1 или по ал.2 на чл.20 ЗДвП /тъй като касаят различни нарушения на правилата за движение и респ.-вменяват различни задължения на водача на МПС/; както и дали нарушената от обв.К. норма е тази на чл.150 или на чл.150а ЗДвП /предвид, че към инкриминираната дата е била действаща нормата на чл.343,ал.3 НК преди редакцията й от ДВ,бр.60/12г./, съответно- да прецени, че е недопустимо едновременно посочване на специалната /по-тежко квалифицираща/ разпоредба на чл.343,ал.3 НК и нормата от ЗДвП /чл.123,ал.1/, регламентираща правомерното поведение на водача на ППС-участник в ПТП.

Поради горните съображения атакуваното разпореждане на ПРС съдът намира за законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3 НПК, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 38 от 07.02.2014г., постановено по НОХД № 128 по описа на Районен съд- Г.П. за 2014г., с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на РП- Г.П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.- протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: