РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 16.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5031 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Я.К.А., с която срещу ЗД Е.АД са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка С.И.С., починала в резултат на настъпило застрахователно събитие
– ПТП, по вина на водача на лек автомобил Рено Канго
с рег.№ ********- Н.Й.М., поради нарушение правилата за движение по пътищата –
движение с несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите
ограничения скорост /чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП/. Претендира заплащане от застрахователя по
задължителна застраховка «ГО» на сумата 200000.00 лв. за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди, описани подробно в искова молба и
допълнителна искова молба. Прави искане за присъждане на разноски. Прави
доказателствени искания.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор и допълнителен писмен
отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва по основание и размер
предявените искове. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца, че ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил Рено Канго;
оспорва ПТП да е настъпило по описания от ищеца механизъм; оспорва настъпване
на описаните от ищеца неимуществени вреди в посочената причинна връзка с
описаното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия –пешеходец с излагане на твърдения, че същият е
нарушил правилата за движение по пътищата, поради това че е предприел
неправомерно пресичане на пътното платно, на неразрешено за пресичане от
пешеходци място, вследствие на което е попаднала в опасната зона за спиране на водача
в момент, когато за същият ударът е бил непредотвратим. Поддържа твърдения, че
пешеходецът е представлявал внезапно възникнало за движението препятствие,
което е било невъзможно да бъде избегнато. Твърди, че водачът на лекия
автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата с поведението си и не
носи вина за настъпване на ПТП, поради което в случая е налице случайно деяние.
Твърди, че вината за ПТП принадлежи на пострадалия пешеходец. При условията на
евентуалност, оспорва, като завишени по размер претенциите. Изразява становище
по исканията за събиране на доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./.
Сочената
разпоредба /чл. 226, ал.1 от КЗ /отм.// дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2, Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, с които е разширен кръгът на материално легитимираните лица. В последното
са дадени и разяснения, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната на цитираната задължителна
съдебна практика за родствена и близка връзка между ищеца и починалия.
Страните не
спорят и се установява, че в резултат на нанесените от ПТП тежки увреждания на
пострадалата С.И.С. същата е починала на 29.11.2015 г., както и че нейн
наследник по закон е ищеца Я.К.А. /син/. Поради това, съдът намира, че ищцата е
в кръга на лицата посочени в ППВС №4 от 1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969
г. на Пленума на ВС, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който отговаря за причинените
от него вреди.
Чрез представените
в производството констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К
1006/29.11.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие, констатации на САТЕ
/основна и допълнителна/ и показанията на свидетеля Н.Й.М. се установява, че
ПТП е настъпило при следния механизъм: На 29.11.2015 г., около 17.30 ч. в гр.
София, по ул. „Околовръстен път“, в района на № 757 /сградата на „Булавто Холдинг“/, се движил лек автомобил „Рено Канго” с рег. № ********, управляван от Н.Й.М. *** към бул.
„Царица Йоана“ и скорост от порядъка на 64 км/ч в дясната от трите пътни ленти,
на осветеност от късите светлини на фаровете на автомобила. Пешеходката С.И.С. навлязла
в дясното пътно платно на Околовръстен път, като предприела пресичането му
отляво надясно, считано за посоката на движение на автомобила. В момента,
когато попаднала в осветената зона от късите светлини на фаровете, автомобилът бил
на около 14 метра. Водачът на автомобила реагирал с аварийно спиране, като в
режим на ефективно спиране автомобилът оставил спирачни следи. Независимо от
предприетото, между автомобила и пешеходката настъпил удар, осъществен с предна
лява част в зоната на преден ляв фар и предната част на преден ляв калник и
предния капак по дясната страна на тялото на пешеходката при скорост около 56
км/ч. Тялото на пешеходката било отхвърлено наляво, получавайки описаните в СМЕ
тежки травми, от които същия ден починала в болница. Автомобилът бил спрян в края
на спирачните следи и изместен напред на мястото, където бил регистриран. ПТП е
настъпило в условията на тъмната част от денонощието, без улично осветление и
осветеност от късите светлини на фаровете на автомобила, предвид насрещно
движещи се МПС. Видимостта на водача е
била ограничена от нощните условия и задължението да се движи на къси светлини.
Чрез
показанията на свидетеля Н.Й.М. – водач на лекия автомобил причинил
уврежданията на пострадалата се установява, че в района на ПТП са три платна за
движение във всяка посока. Той се е
движел в най-дясната пътна лента, но в лявата й част, тъй като имало канали и
нямало капаци на шахтите. При включване в магистрала „Люлин“ погледнал назад
дали няма кола и след като върнал погледа си напред видял силует пред левия фар
на автомобила. Незабавно натиснал спирачки, но настъпил удар. Към този
момент вече ускорявал, тъй като разрешената скорост в района е 90 км/ч.
Осветлението светело само в района до моста. Между моста и бул.Тодор
Александров не работело и пътя се осветявал само от фаровете на управлявания от
него автомобил.
Чрез
показанията на свидетеля М.И.Г. се установява, че ПТП е настъпило на около
50-100 метра след включване в околовръстното. Той управлявал своя автомобил Крайслер идвайки от бул. Сливница надясно към околовръстния
път и видял настъпилото произшествие. Според свидетеля Г. *** улично осветление, било тъмно. Пострадалия пешеходец бил с
тъмни дрехи.
Чрез
констатациите на АТЕ се установява, че при скоростта, с която се е движел
водача на автомобила „Рено Канго” – свидетеля М., в
конкретната пътна обстановка, ударът е бил
непредотвратим. За да не настъпи ПТП водачът е следвало да се движи със скорост не по-висока от 54 км/ч. В случая,
при удара на пешеходката автомобилът се е движел със скорост 56 км/ч. Разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък от ул. „Околовръстен
път“ е 90 км/ч въведена с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост
по-висока от означената – 90 км/ч“. В своето допълнително заключение експертът
по АТЕ дава констатации, че ако лекия
автомобил се бе движил плътно вдясно към момента на настъпване на удара,
произшествие нямаше да настъпи. Последното при дадено заключение, че към
момента на удара автомобилът е бил разположен с левите колела върху
разделителната линия между двете пътни ленти.
От своя
страна скоростта на движение на пешеходеца и начина му на придвижване не се
установяват чрез събраните в производството доказателства. Поради липса на
обективни данни за тези обстоятелства дадените от експерта по АТЕ констатации
приемат, че същата се е придвижвала при „спокоен ход“, който е най-тежкият за
водача на автомобила. На пътното платно, на мястото на което е пресичал
пешеходеца, не са налице места за пресичане на пешеходци, като пешеходна
пътека, подлез или светофар и пр.
В
производството се установи, че образуваното във връзка с ПТП досъдебно
производство № 11539/2015 г. по описа на СДВР-ОДП –СРТП, пр. вх.№ 20168/2015 г.
по описа на СГП е било прекратено с постановление на СГП от 28.07.2016 г.
Чрез
показанията на свидетеля Г.С.А.се установява, че Я.и неговата майка не живеели
заедно преди произшествието. Около десетина години преди да се случи инцидента Я.се
преместил да живее в жилище в кв.Люлин, но нямал свое семейство. Преди да
загуби майка си след произшествието загубил брат си и баща си. Понесъл тежко
загубата им и често бил при майка си С.. Помагали си взаимно – финансово и
морално. Имали добри отношения, разбирали се. След смъртта й бил шокиран,
потресен и объркан. Затворил се в себе си и нямал желание да излиза и да се
среща с приятели. Споделил, че няма вече никой до себе си.
Чрез
показанията на свидетеля А.В.Д.се установява, че Я.поддържал отношения на
близост с неговата майка С., нямало пререкания и скандали. Макар да живеели в
самостоятелни жилища се виждали често, помагали си взаимно. Двамата били едно
семейство, тъй като починал преди това неговия брат, а Я.нямал свое семейство.
Бил много разстроен от смъртта на майка си, все още не е превъзмогнал мъката по
нея. Чувствал се самотен, не искал да общува с други, затворил се.
Чрез
констатациите на приетата в производството СПЕ на вещо лице Д.З. се установява,
че в резултат на загубата на своята майка ищецът е развил адаптационна реакция,
по-интензивна през първите два месеца, впоследствие отслабваща постепенно, но
непреодоляна към настоящия момент.
Страните не
спорят, че към датата на ПТП – 29.11.2015 г. за лекия автомобил Рено Канго с рег.№ ******** е налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД Е.АД по полица № BG/07/115002328175,
валидна от 15.09.2015 г. до 14.09.2016 г.
Чрез така
установеното, съдът намира, че описаното пътно-транспортно произшествие е
настъпило по вина и на водача на лекия автомобил. Установено бе, че при
управление на лек автомобил Рено Канго с рег.№ ********
водачът Н.Й.М. е предизвикал ПТП поради нарушение правилата за движение – чл.20,
ал.2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, както и чл.15, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че на пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
Доколкото в
производството се установи, че процесния участък,на
който е настъпил ПТП не е бил осветен и съответно, че произшествието не би
настъпило при движение със скорост не по-висока от 54 км./ч. при движение с
около 56 км./ч., съдът намира че е налице нарушение на правилата на чл.20, ал.2
от ЗДвП.
От своя
страна, поради установяване, че водачът не е спазил правилата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е управлявал автомобила най-дясната пътна лента, в който
случай удар не би настъпил, съдът намира че е налице нарушение на посочените
изисквания.
В тежест на ищеца
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
увреждането от ПТП – загуба на пострадалия.
В случая,
съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на неговата близка родственица – майка бяха
установени по несъмнен начин в производството.
Чрез
установеното с показанията на свидетелите Г.С.А.и А.В.Д.и констатациите на СПЕ
на експерт З., съдът намира че се установи, че ищецът се е намирал в особено
близка връзка с починалата – връзка между син и майка, поради което следва да
бъде присъдено обезщетение за действително претърпените от смъртта му морални вреди
в съответствие с разясненията на Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Както бе
посочено, чрез показанията на свидетелите Г.С.А.и А.В.Д.се установи, че отношенията
в семейството са били много добри, основани на чести контакти, разбирателство,
взаимопомощ, грижа, обич. Установи се, че макар пострадалата да е живеела в отделно
домакинство от това на сина си двамата са поддържали непрекъснато отношенията
си на взаимопомощ, разбирателство и обич. След нейната смърт Я.не искал да се
среща с хора, тежко преживявал загубата й, останал сам.
По размера на претенцията:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай.
Според установената съдебна практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС по приложението
на чл. 52 ЗЗД между които решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. №
1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични
за всяко дело и които трябва
да се вземат
предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението, но във всички
случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне
на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
С оглед възрастта на ищеца 37 години към датата на
произшествието; възрастта на пострадалата – 55 години към датата на ПТП; близката
им родствена връзка – син и майка, добрите им житейски отношения -поддържали близост
и чести контакти, макар да живеели в различни домакинства; полагали съвместно
грижа един за друг, помагали си взаимно, както и обстоятелството, че пострадалата
е била основна и най-близка морална подкрепа за ищеца, който няма свое
семейство, съдът намира че справедливо обезщетение за преживяната загуба следва
да бъде определено на сумата 200000.00 лв. За обосноваване посочения размер,
съдът съобрази, че ищецът е навършил пълнолетие, но не е създал свое семейство,
макар да притежава финансова самостоятелност.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди
се следва на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД законна лихва от датата на
настъпване на непозволеното увреждане – 29.11.2015 г. до окончателно погасяване
на задължението.
Наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат,
съдът намира за основателно. Съображения:
За да е налице съпричиняване
от страна на пострадалата е необходимо извършеното действие или бездействие да
е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е
противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. При съобразяване сочената практика, която настоящият състав
изцяло възприема, съдът намира за установено в производството нарушение на
правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП- пешеходеца е пресичал пътното платно на
нерегламентирано за целта място, преди да навлезе на пътното платно не се е
съобразил с разстоянието до приближаващото се ПТП и с неговата скорост на
движение, навлязъл е внезапно и неочаквано на платното за движение, не е
съобразил с ограничената видимост на района. С оглед дадените констатации от
експерта и показанията на свидетелите М. и Г., съдът намира за установено, че това
поведение на пострадалата има за пряк и непосредствен резултат именно
настъпилия летален изход.
По тези съображения, съдът
счита, че следва да се определи размер на съпричиняването от страна на
пешеходеца на 40 %. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се редуцира с този процент, поради което същото следва да се
присъдят в размер на 120 000лв.
По разноските:
В полза на
процесуалния представител на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА
вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, както
следва: в размер на 3981 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска, която
сума следва да бъдат присъдена в полза на Адвокатско дружество Ч., П.и И.,
действащо чрез адвокат Х.Х.И..
В полза на
ответника следва да бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 248
лв.-разноски за тази инстанция.
В полза на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 4800.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 850 лв.- за съдебни експертизи, която следва да бъде заплатена от
ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК *******с адрес гр.София, бул.*******,
да заплати на Я.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.********, действащ
чрез адв.С.С.Ч. от САК, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 120000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени болки и страдания, вследствие на смъртта на С.И.С. /починала
на 29.11.2015 г./, майка на Я.К.А., която смърт е настъпила вследствие на пътно
– транспортно произшествие станало на 29.11.2015 г. в гр.София, по вина на Н.Й.М.
в качеството му на водач на лек автомобил Рено Канго
с рег.№ ********, поради нарушение правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, както и чл.15, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че на пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, като гражданската
отговорност на водача към посочената дата – 29.11.2015 г. е била застрахована
при ЗД Е.АД по полица № BG/07/115002328175, валидна от
15.09.2015 г. до 14.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2015
г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 120000.00
лв. до предявения размер от 200000.00 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК *******с адрес гр.София, бул.*******,
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“, действащо чрез адвокат Х.Х.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера
на адвокатските възнаграждения, сумата 3981 лв. с ДДС, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Я.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.********,
действащ чрез адв.С.С.Ч. от
САК, да заплати на ЗД Е.АД, ЕИК *******с адрес гр.София, бул.*******, сумата 248.00
лв.- разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК *******с адрес гр.София, бул.*******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4800.00 лв., представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете и сумата 850 лв.- за съдебни
експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: