Определение по дело №352/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 103/12.11.2009 г., постановено по Г. д. № 709/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за установено по отношение "Т.-Т.-Т." О. с ЕИК Г. В., представлявано от управителя А.Д.Т., че дължи на "Б." Е. с ЕИК с. Г., общ. К., представлявано от управителя А.Ю.М., сумата в размер на 12000 лв. по фактура № 84/29.10.2005 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. Г. д. № 668/2008 г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2008 г. до окончателното й изплащане. "Т.-Т.-Т." О. е осъдено да заплати на "Б." Е. направените по делото разноски в размер на 240 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Т.-Т.-Т.” О. Г. В., представлявано от управителя А.Д.Т., който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Твърди в жалбата, че дружеството не дължи посочената в обжалваното решение сума, тъй като било налице погасяване на задължението по процесната фактура чрез извършено плащане на сума в размер на 6000 евро, която била платена на две вноски на управителя на ищцовото дружество. Сумата била предадена от Д. Т., който към този момент, бил съдружник в дружеството. Управителят на ищцовото дружество се задължил да издаде официален документ за извършените две плащания, но не е изпълнил това задължение. Жалбодателят твърди също, че ищцовото дружество не изпълнило задължението си по договора за продажба да достави качествен автобус, годен да бъде използван по предназначение, бил със съществени недостатъци, които били установени след предаване на автобуса. За недостатъците своевременно бил уведомен управителя на ищцовото дружество, но той не предприел никакви действия.

Отговор на въззивната жалба не е подаден.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Ищецът "Б." Е. с. Г., общ. К., твърди в исковата молба, че ответникът бил правоприемник на "А.-С. К.". С решение № 176/26.01.2006 г. , постановено по ф. д. № 1140/2004 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, била прехвърлена фирмата на "А.-С. К.", ведно с търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Т.-Т.-Т." Е. Г. В.. С решение № 227/03.02.2006 г., постановено по същото фирмено дело, било вписано преобразуване на Е. "Т.-Т.-Т." в О. "Т.-Т.-Т.". На 29.10.2005 г. с фактура № 84/29.10.2005 г. ищецът продал на "А.-С. К." автобус, дизел, употребяван марка "Дрогмюлер", модел Е 290, с първа регистрация на 18.05.1984 г. за сумата от 20405 лв., от които 8405 лв. начислен ДДС. Плащането следвало да се извърши по банков път. На 04.04.2006 г. правоприемникът на купувача- ответникът по делото, му превел по банков път сумата от 8405 лв., представляваща начисления ДДС по фактурата. Подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12000 лв., дължима по фактура № 84/29.10.2005 г., по което в КРС било образувано ч. Г. д. № 668/2008 г. В четиринадесетдневния срок постъпило възражение от ответника за недължимост на сумата, поради което за ищеца се явявал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.

От фактическа страна се установява следното:

По реда на заповедното производство и на основание чл. 410 от ГПК, състав на Кърджалийският районен съд е уважил заявлението на „Б.” Е. с. Г., община Кърджали за издаване заповед за изпълнение против „Т.-Т.-Т.” О. Г. В., общ. В.. Видно от заповед за изпълнение на парично задължение № 354/23.03.2009 г. по ч. Г. д. № 668/2008 г. по описа на КРС, ответникът по иска "Т.-Т.-Т." О. Г. В. бил осъден да заплати на "Б." Е. с. Г., общ. Кърджали сумата в размер на 12000 лв.- главница и лихва, считано от 24.09.2008 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, като е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: "Т.-Т.-Т."О. Г. В. бил правоприемник на "А.-С. К.", като получател по фактура № 84/20.10.2005 г. за закупен автобус, дизел, употребяван за сумата от 20405 лв., от които 8405 лв.- ДДС, заплатено на 04.04.2006 г.

Постъпило е възражение от ответника за недължимост на сумата.

В производството пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422 от ГПК, от представената по делото фактура № 84/29.10.2005 г. се установява, че същата е съставена от ищеца по делото "Б." Е. с. Г., общ. К. с получател "А.-С. К." Г. В. за продажба на автобус, дизел, употребявана марка "Дрогмюлер", модел Е 290, първа регистрация 18.05.1984 г., двигател ОМ422900 без номер, на стойност 12000 лв. и ДДС в размер на 8405 лв.Извършената покупко- продажба била отразена и в дневника за продажбите при ищеца. Или, в случая е налице двустранен възмезден договор за търговска продажба, при която страните са наясно с насрещните си задължения към момента на сключването на договора. Продавачът е изпълнил задълженията си по сделката и има право да получи насрещната престация. Той е издал фактура за продадената стока и не се спори, че тя отговаря на изискванията на ЗСч, както и, че е подписана от представител на праводателя на ответното дружество, което удостоверява, че с‗оката е получена и затова се дължи плащане на цената с оглед разпоредбите на чл. 326 и чл. 327 ТЗ. Видно от фактурата, стоката е била получена от купувача на 29.10.2005 г., от която дата сумата по договора е изискуема, след като не е уговорено отложено плащане. В тежест на купувача- ответника по иска, е да докаже, че е изпълнил задължението си, което той не е сторил в производството по делото, не е представил доказателства, от които да се установи, че е изплатил сумата по фактурата. Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е установил съществуване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед на това предявения установителен иск е основателен и доказан, и следва да се уважи като се признае за установено по отношение "Т.-Т.-Т." О. Г. В., представлявано от управителя А.Д.Т., че дължи на "Б." Е. с. Г., общ. К., представлявано от управителя А.Ю.М., сумата в размер на 12000 лв. по фактура № 84/29.10.2005 г.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Ответникът по иска в първоинстанционното производство не е подал отговор на исковата молба, а съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 , той губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Или тези негови възможности се преклудират, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за което по делото не се правят твърдения и не се сочат доказателства. Едва във въззивната жалба ответникът по иска оспорва основателността на иска и противопоставя конкретни фактически твърдения, които е следвало да релевира само в рамките на срока за отговор пред първоинстанционния съд. Възраженията, касаещи фактите, и най- вече тези, които са изгодни за ответника, и които не са направени в срока за отговор, са недопустими с оглед посочената по- горе разпоредба, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

Разноски по делото за тази инстанция не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/12.11.2009 г., постановено по Г. д. № 709/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/