Решение по дело №529/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 290
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Боряна Красимирова Гащарова
Дело: 20191800500529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

        ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

       БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 529 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, вх. № 717/26.06.2019 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Елин Пелин, с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от С.Т.П., взискател по изпълнително дело № 96/2005 г., срещу постановление с дата 14.06.2019 г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело и инкорпорираното в него разпореждане за вдигане на наложените запори и възбрани върху имущество на длъжника. Изпълнителното производство е прекратено от държавния съдебен изпълнител на основание чл. 638, ал. 4 от ТЗ.

С депозираната частната жалба се иска отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнително дело № 96/2005 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от длъжника по изпълнителното дело – „В.“АД, в н. с който оспорва основателността на същата. Твърди, че в допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, под номер втори са приети вземанията на жалбоподателя, поради което счита, че изпълнителното дело е прекратено законосъобразно.

 

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната въззивна жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК. Жалбата е подадена в срок с оглед представените доказателства за датата на връчване на съобщението от държавния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство. Предвид изложеното въззивната частна жалба е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 96/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Елин Пелин е образувано през 2005 г. по молба на взискателят С.Т.П. *** АД.

В хода на изпълнителното производство, през 2008 г. държавният съдебен изпълнител е изпратил съобщения до банкови институции за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. През 2009 г. е изпратено съобщение до „К.Б.М.“ЕАД за наложен запор върху общия месечен наем по договор за наем № 1206. С писмо от 06.02.2009 г. „К.Б.М.“ЕАД уведомява държавния съдебен изпълнител, че ползвания от тях недвижим имот по цитирания договор за наем не е собственост на длъжника по изпъл. дело, а на фирма „К.“ ООД, на която заплащат наем. През същата година са изпратени съобщения за насрочен опис на запорирани моторни превозни средства до какъвто не се е стигнало.

С решение № 587 от 22.03.2013 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „В.“ АД и е открито производство по несъстоятелност.

На 24.03.2014 г. изпълнително дело № 96/2005 г. е спряно с постановление на държавен съдебен изпълнител на основание чл. 639, ал. 1 от ТЗ, който гласи, че „с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

С допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредитори в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, съставен от синдика на „В.“АД, е прието вземането на жалбоподателя С.Т.П. възлизащо на 13 974,39 лева. Този допълнителен списък е одобрен от Софийски градски съд с определение № 1397/02.03.2017 г.

С постановление на държавния съдебен изпълнител от дата 14.06.2019 г. изпълнителното производство по дело № 96/2005 г. е прекратено.

С оглед на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, освен ако съдът по несъстоятелността изрично не разреши продължаването им, но само в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, при съществуваща опасност от увреждане на интересите му. Съгласно ал. 4 на посочената правна норма, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ, т.е. кредиторът с прието вземане, какъвто е настоящия случай, не може да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а само в производството по несъстоятелност. 

Търговската несъстоятелност, уредена в част четвърта от Търговския закон, е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособното дружество. Веднъж обявена, несъстоятелността поглъща всички индивидуални преследвания в едно единствено общо производство под непосредствения контрол и пряко участие на съда. Провеждането на производство на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжник обявен в несъстоятелност е недопустимо, по аргумент от чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Съгласно посочената правна норма откриването на производството по несъстоятелност има за последица спиране на изпълнителните производства.

Имайки предвид, че по отношение на „В.“ АД е открито производство по несъстоятелност и че жалбоподателят С.П. е предявил вземанията си, като е подал молба с вх. № 7782/23.01.2017 г., в  производството по несъстоятелност, включен е в одобрения от съда списък на приетите вземания, съгласно чл. 693 от ТЗ, изпълнително дело № 96/2005 г. следва да се прекрати. Следва да се отбележи, че в настоящия случай няма правна възможност взискателят да получи  удовлетворение в индивидуалното принудително изпълнение, а само в производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ за прекратяване на спряното изпълнително производство е императивна и следва да се приложи, поради което прекратяването на изпълнително дело № 96/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-Елин Пелин е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, Софийският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление с дата 14.06.2019 г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело № 96/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Елин Пелин.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                         2.