РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Монтана, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260398 от 15.11.2021 г. по гр. д. № 1784/2020 г. по описа
на Районен съд - Лом, е признато за установено, че Н. А. с ЕГН **********
има парични задължения към „Ч.Е.З.“ АД с ЕИК *в размер на 1577,62 лв. –
главница за периода 19.04.2017-07.02.2018 г. и 415,83 лв – лихва за периода
03.05.2017-18.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от
05.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, за които в полза на ищеца
и против ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК в хода на производството по ч.гр.д.
№1031/2020 на ЛРС.
Срещу така постановеното решението е подадена в законоустановения
срок въззивна жалба от ответника Н. А., чрез особен представител адв. Е.К.. В
жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи. Конкретно се поддържа, че захранваният имот е неиндентифициран,
поради факта, че не става ясно дали доставеният ел.ток е монофазен или
1
трифазен. Също така се сочи, че не е изяснено местоположението на
електромерите. На следващо място, се оспорва кредитирания от
първоинстанционния съд Констативен протокол. Предвид горното, моли съда
да приеме, че искът е недоказан и да постанови решение, с което да отмени
решението на ЛРС. Прави искане за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение на особен представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „ЧЕЗ“ АД, чрез своя пълномощник юрк. С. Т., с
който същата се оспорва като неоснователна. Акцентира се, че
първоинстанционният съд е направил правилни фактически и правни изводи.
Навеждат се доводи за законосъобразно преизчисление на сметката на
абоната, съобразно правилата за измерването на количество електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. В тази връзка, се моли съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна, респ. да се потвърди решението на ЛРС. Също така, се
прави искане за присъждане за разноски. В съдебно заседание не се
представлява.
Жалбоподателката се представлява в съдебно заседание от назначения
особен представител адв. Е.К.. Последния се придържа към заявеното в
жалбата. Счита решението на ЛРС за неправилно и моли настоящата
инстанция да го отмени. Прави искане за разноски.
Окръжен съд - Монтана, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване наличие на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата от 1993,47лева от която 1577,64лева главница и
415,83лева обезщетение за забава. В издадената на 05.08.2020г. Заповед
за изпълнение на парично задължение е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 1993,47лева от която 1577,64лева главница и 415,83лева
обезщетение за забава ведно със законната лихва върху главницата, държавна
2
такса и адвокатско възнаграждение.
За да постанови атакуваното решение ЛРС е приел, че същия е
допустим, тъй като е налице издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, която не е връчена на длъжника и с оглед
разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя е указано
,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена
изцяло.Последният е сторил това в едномесечния преклузивен срок и е
предявил настоящия иск.Разглеждайки иска по същество, съдът е приел
същият за и го е уважил . Така направените изводи на първоинстанционния
съд напълно се споделят и от настоящата инстанция по следните
съображения:
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява
иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и при условията на чл.415,ал.2 от
ГПК и в него по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта,
от който произтича вземането му. Целта на предявяването на установителен
иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът
има вземане срещу ответника, като Заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете
кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и са с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ вр. 48 ПИКЕЕ,
както и по чл. 86, ал. 1, изр.1 от ЗЗД.Установил е, че ищцовото дружество е
доставчик на електрическа енергия, както и че продажбата на ел.енергия е
уредена при Общи условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-059/07.11.2007г., изм. и доп. С Решение № ОУ-03/26.04.2010
г. на ДКЕВР. Също така е приел, че ответникът е битов потребител на ел.
енергия, с място на потребление гр. *, с клиентски номер *. В своето решение
ЛРС приел за установено извършена проверка на средството за измерване на
ел. енергия в къщата по партидата на ответницата, в която проверка е
констатирано с надлежен протокол, че има и е установена промяна в схемата
3
на свързване. В резултат на това за оператора е възникнало правото да
коригира количеството пренесена ел. енергия за изминал период по начина,
предвиден в чл. 48 от ПИКЕЕ и съответно да издаде фактури за извършените
корекции в сметките. В случая, първоинстанционният съд достигнал до
извода, че процедурата за едностранна корекция е извършена по надлежен
ред, поради което и уважил иска на ищеца. Приел за основателна и
претенцията за забавено плащане на процесната сума на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.Така направените изводи напълно се споделят и от настоящата
инстанция.
МОС намира, доводите на жалбоподателя, развити във въззивната
жалба, че захранваният имот е неиндентифициран поради непосочване на
доказателства за вида ток /монофазен или трифазен/, който се предоставя на
ответника са ирелевантни. Както първоинстанционният съд, така и
настоящата инстанция, предвид приложения по делото доказателствен
материал, достига до извода, че по делото не се спори, че Н.А. се явява битов
клиент на дружеството и посочването на вида ток е ирелевантно в случая.
По отношение на релевираните доводи за неустановено
местоположение на електромерите МОС намира, че същите не са
основателни. От приложените Констативни протоколи с № */12.04.2017 г.,
№ */07.10.2017 г. и № */02.02.2018 г. е видно, че обектът на проверката е
къща, а ел.таблото се намира на стълб. В тази връзка са и показанията на св.
Г. М., че проверката е извършена именно в къща. Освен това, настоящият
състав намира за важно да се отбележи, че от съществено значение в
хипотезата на „промяна на схемата на свързване“ по смисъла на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ, е да се установи, че намерения при проверката проводник /кабел/
е свързан с къщата, респ. съоръжения в имота на длъжника, съответно
захранва такива (в този смисъл е Определение № 492 от 29.06.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 718/2020 г., IV г. о., ГК,). Предвид това, следва да се счита за
ирелевантно местоположението на електромера, а от съществено значение е
да бъде доказано че при тази промяна на схемата на свързване консумирания
ток захранва имота, респ. съоръжения в имота на длъжника. Предвид
приложените Констативни протоколи, настоящия състав намира за доказано,
че има промяна в схемата на свързване, тъй като съгласно установеното в
протоколите, свързания проводник /кабел/ влиза в къщата на потребителя -
ответник по настоящото дело. На следващо място следва да се отбележи, че
когато протоколът е подписан от представител на полицията, същия има
характер на официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. №
1671/2015 г., I т. о., ТК,).
От приложените протоколи по делото е видно, че са подписани от
орган на МВР, следователно същите да се ползват с материална
4
доказателствена сила за удостоверените факти. За пълнота следва да се
отбележи, че последните не са оспорени от ответника.
Правилата за електроразпределителното дружество да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, са уредени в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от
председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ и обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013
г. Правилата са издадени на основание чл. 83, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. В тази връзка, съдебната практика приема, че е достатъчен
обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия на електромера /средството за техническо
измерване/, без да е необходимо виновно поведение на потребителя, при
извършено преизчисление на сметката му (в този смисъл е Решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т. О. на ВКС).
Разпоредбите от чл. 48 до чл.51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.
Доколкото чл. 195, ал. 1 от АПК постановява, че подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, то
се стига до извода, че приложимите норми са действали в периода на
извършваните проверки, респ. в периода на извършените корекции на
сметката. Предвид това, настоящата инстанция намира, че същите са
правилно приложени от първоинстанционния съд.
На следващо място, важно е да се отбележи, че съгласно чл. 48, ал. 2 от
ПИКЕЕ когато при проверка на измервателната система се установи промяна
на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях. Предвид данните по делото,
правилно първата инстанция е приела за доказано, че извършената процедура
от служителите на „ЧЕЗ“ АД е извършена законосъобразно. Разпоредбата на
чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ гласи, че при отсъствие на клиента при съставянето на
констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише
констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на оператора на съответната мрежа, като алинея 4 от същия член
допълва, че в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща
констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.
Видно от свидетелските показания, се установява, че при извършване
на проверките, ответникът не е бил намерен на адреса, нито е намерен негов
представител. По тази причина процесните констативни протоколи били
подписани от двама свидетели, съобразно регламента на чл. 47, ал.3 от
ПИКЕЕ. Освен това, от показанията на свидетелят Г.М., разпитан пред
първоинстанционния съд, се установява, че при извършените проверки са
присъствали членове на семейството на ответницата, които не са пожелали да
се подпишат в констативните протоколи.
5
От приобщения доказателствен материал е видно, че констативните
протоколи, заедно с извършените корекции на сметка са изпратени на
длъжника с препоръчано писмо с обратна разписка, както изисква чл. 47, ал. 4
от ПИКЕЕ.
За така извършените корекции били издадени фактура с № */19.04.2017
г. на стойност 589,63 лв, фактура с № */12.10.2017г. на стойност 410,47 лв. и
фактура №*/07.02.2018 г. на стойност 577,54 лв. Ищецът не заплатил сумите
по гореописаните фактури, но също така и не оспорил констатациите на
служителите на „ЧЕЗ“.
Предвид горното, МОС достига до единствения извод, че процедурата
по ПИКЕЕ е спазена изцяло от ищцовото дружество, което законосъобразно е
доначислило използваната от потребителя ел. енергия. При извършена
проверка досежно размера на мораторната лихва, МОС констатира ,че
размера на същата правилно е установен и присъден.Тези изводи налагат
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски в размер на 150.00 лева – юрисконсулстско
възнаграждение.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК особеният представител на ответника по чл.
47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от
страната. Доколкото производството по настоящата инстанция е образувано
по жалба на особеният представител на ответника и предвид изхода на
делото, то Н.А. – страна по настоящия спор, следва да заплати дължимата
държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260398 от 15.11.2021 г. по гр. д. №
1784/2020 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА Н. А. с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ “ АД с ЕИК
*сумата от 150.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. А. с ЕГН ********** да заплати по сметката на ОС-
Монтана сумата от 56,55 лв. държавна такса.РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7