Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, подадена чрез пълномощник, против Решение № 37 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1633/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЕФ/ № **********, с който на „Н. 2007 НСП“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от у. Н. С. П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в полза на „Н. 2007 НСП“ ЕООД гр. Сливен, с ЕИК *********, разноски в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни съображения във връзка с тези твърдения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно и да потвърди Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ като законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай, че е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея аргументи.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от у. на дружеството и от упълномощен процесуален представител, който оспорва подадената жалба. Посочва, че за първи път този акт е бил връчен на доверителя му, в качеството му на физическо лице, като сега му е връчен абсолютно същият акт – втори път, вече в качеството му на търговец. Счита, че няма нови обстоятелства, които да въвеждат изменение на фактическата обстановка и Районният съд правилно е отменил обжалвания акт. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди Решение № 37/30.01.2024 г. на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания ЕФ, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са основание за отмяна на ЕФ. Приел е, че в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП законодателят не е предвидил налагане на административно наказание с електронен фиш, а при така констатираното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН и административнонаказващият орган да издаде НП. Изложил е съображения за основателността на подадената жалба. Формирал е извод, че в издадения ЕФ не е посочено, че собственикът е допуснал движението на процесното ППС и че същият не е изпълнил задълженията си във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Приел е, че от обективна страна не е доказано нарушението на жалбоподателя, доколкото дължимата пътна такса не е била заплатена поради технически причини, свързани с бордовото устройство на процесното ППС, а не поради действия на собственика на ППС. С такива мотиви Районният съд е отменил ЕФ.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 12.07.2022 г. в 12:13 часа било установено нарушение № E462BC52CD3D1137E053021F160ACBF7 с ППС влекач „Скания Р 164 ЛА“ 4Х2 НА 480, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Сливен, за движение по път I-6, км. 407+136, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, бил издаден Електронен фиш № **********, с който на „Н. 2007 – НСП“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. В ЕФ било отразено, че нарушението е установено с устройство № 40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6, км. 407+136. Посочено било, че независимо от налагането на това административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 167 лева.

Според Становище от НТУ, за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС. Според писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД, на посочената дата и час бордовото устройство на процесното ППС е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия, и поради тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват, като в следствие на това не били генерирани данни за геолокация на бордовото устройство за преминаване през сегмента, съответно нямало създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като това била причината за регистриране неправомерно ползване на платената пътна мрежа.

С Решение № 206 от 22.05.2023 г. по АНД № 328/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен било отменено НП № BG28072022/3000/P8-409 от 09.01.2023 г., издадено от Директора на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр. София. Наказателното постановление било издадено за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 12.07.2022 г. в 12:13 часа е установено нарушение № E462BC52CD3D1137E053021F160ACBF7 с ППС влекач „Скания Р 164 ЛА“ 4Х2 на 480, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 12 тона и брой оси 5, за движение по път I-6, км. 407+136, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Решението е влязло в сила на 19.06.2023 г.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за издаването му - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш единствено в случаите по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършено административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

В касационната жалба се излагат доводи, свързани със законодателната промяна на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.). Цитираната норма е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към момента на извършване на административното нарушение - 12.07.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1633/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.