Р Е Ш
Е Н И Е
№ 229
гр. Русе, 15.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд гражданска колегия в публичното
заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдия Н.
Георгиева гр. дело № 83 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, съобрази :
Предявени са обективно и субективно съединени искове в условия на
евентуалност с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за
унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на
вещно право на ползване върху същия.
Ищцата твърди, че на 09.03.2015 г. между нея и ответниците била сключена
сделка с нот. акт № *** г. на нотариус № 217 с район на действие РРС, по силата
на която тя продала единственото си жилище, представляващо апартамент „А“ на
ул. „***в гр. Русе, за сумата 15 000 евро, като си запазила пожизнено и
безвъзмездно право да ползва и обитава имота. Апартаментът бил продаден на
ответника В.П., а със сделката тя учредила в полза на отв. М.П. също пожизнено
вещно право на ползване. Твърди, че при сключване на сделката волята й била
опорочена, тъй като била заблудена от думите и поведението на М.П. и косвено от
реалния купувач В.П.. Счита, че съзнателно я въвели в заблуждение и я
мотивирали да сключи сделка при явно неизгодни за нея условия, при наличие на
съществена разлика между действителната стойност на продавания апартамент и
продажната цена. Те се възползвали от обстоятелството, че е изпадна в крайна
нужда, поради липса на достатъчно средства за съществуването си, като реално не
била получила дори и част от продажната цена от 15 000 евро. Била вдовица от
1987 г. Имала един син Б., който се разболял преди пет години от онкологично заболяване
– тумор в мозъка и починал преди три години на 45-годишна възраст. Загубата на
единственото й дете я съсипало физически и психически, непрекъснато пиела
успокоителни и сънотворни лекарства, изпаднала в депресия, живеела почти
изолирано от света, вършела само най-необходимите елементарни битови дейности,
като перяла на ръка, не използвала печка, пералня и ютия. Страхувала се, че
забравя как да ги използва, а и забравяла да ги изключи. Често оставала без
хляб и мляко, особено при зимните условия, защото едва се придвижвала. От сина
си имала двама внука – студент в София и малка внучка на 7 години, на които не
можела да разчита нито за средства, нито за друга помощ. За тези неща разчитала
на помощ от съседите си. Поддържала телефона си, защото често предимно нощем
вдигала високо кръвно, получавала сърцебиене, изпотяване, които налагали да
звъни на бърза помощ, от където идвали да й бият успокояващи и понижаващи
кръвното. От много години страдала от хронични заболявания, като високо кръвно
налягане, заболяване на сърцето и много други, за които пиела лекарства. При
посещения при лекари в болницата заключенията били, че хроничните заболявания
са й причинили мозъчни увреди – паметови и когнитивни
нарушения, дементен процес със психоорганичен
упадък, нарушени били психичните й функции. Имала трайно и непреходно хронично
физиологично увреждане с нелечим прогрес във времето. Уврежданията й явно
създавали възможност лесно да бъде манипулирана, заблудена и подчинена на чужда
воля в неин ущърб. Това се доказвало и от направената й дуплекс сонография на екстракраниални
мозъчни артерии, която констатирала наличието на склеротични промени. Тежкото й
здравословно състояние особено след смъртта на сина й и хроничните болести,
заради които употребявала много лекарства били известни на ответниците и те се
възползвали от това, като за кратък период преди сделката започнали всекидневно
да й звънят, да се интересуват от здравето и от нуждите й и да и обещават грижи
и помощ. Ищцата твърди, че проявила доверчивост, защото ответниците били нейни
близки роднини, а поради финансови затруднения не можела да отиде при адвокат, който
да й обясни как стоят нещата. Възприела поведението им преди сделката, свързано
с доставяне на медикаменти от тяхна страна като проява на загриженост. Под
влияние на тези лекарства, започнала да се чувства зле, била замаяна, с гадене,
изпадала в състояния на пълна отпуснатост, на сънливост, без да разбира и
помни, но мислела, че това са последици от болестите и възрастта й, затова
продължила да приема предоставените й от ответниците лекарства и преди
сключване на сделката и известно време след това. В деня на изповядване на
сделката също се чувствала зле. Била изпила лекарствата, предписани й от
личната лекарка и от М., имала световъртеж, причерняване, слабост, трудно се
движела, не знаела какво подписва при нотариуса. Ответницата я завела в Банка
„Пиреос“, попълнила някакви документи и след това я завела при нотариуса.
Накарали я да подпише без да й обяснят какво точно подписва и последиците от
това, след което отново отишли в банката. Тъй като й било зле, седяла на стол
настрани, а отв. П. се договорила нещо със служителката и след това излезли от
там. Останала с убеждение, че в банката има внесени някакви пари на нейно име и
по нейна сметка, като си мислела, че така ще може да се подпомага за лекарства
и храна, а не да живее в заеми. След известно време решила да изтегли парите,
за да се подпомогне, но се оказало, че на нейно име няма пари. Обясненията на
банковата служителка били, че имало попълнена и подписана от нея декларация за
изтеглената още на 09.03.2015 г. в 11 ч. и 29 мин. внесена сума от 15 000 евро.
Ищцата била сигурна, че не е попълвала и подписвала такъв документ. Под
въздействие на приеманите медикаменти тя не била в състояние да разбира
свойството и значението на извършените от нея действия. Моли съдът да постанови решение, с което да унищожи сключената от нея
сделка, тъй като, макар да не била поставена под запрещение и пред закона да
била дееспособно лице, тя не била в състояние да разбира свойството и
значението на действията си, т. е. на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност – да я унищожи на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД като
сключена поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Претенцията за
унищожаване на сделката за покупко-продажба на процесния имот била насочена
против В.П., а искът за отмяна на учреденото право на ползване бил насочен
срещу М.П..
Ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че изложената в
исковата молба фактическа обстановка е различна от действителната. Според
отговора на исковата молба, инициатор за сключване на сделката била ищцата,
която през есента и зимата на 2014 г. – 2015 г. постоянно търсела ответницата П.
по телефона и настоявала да се сключи прехвърлителната сделка. След като се
споразумели, че такава сделка ще бъде сключена, ответницата предложила това да
стане през м. март 2015 г., за да има време двете страни да помислят още веднъж
дали да предприемат такова действие. Още през м. февруари 2015 г. ищцата се
снабдила с всички необходими за продажбата на апартамента документи. Ответницата
пристигнала в България на 07.03.2015 г. и на следващия ден посетила ищцата.
Уговорили как ще стане плащането на цената. Първоначално ищцата настоявала
парите да й се дадат в брой на ръка, но след настояване от страна на П. това да
бъде извършено по банков път, ищцата избрала сумата от 15000 евро да бъде внесе
по нейна сметка в Банка „Пиреос“. В деня на сделката П. внесла сумата в банката,
като още на същия ден тя била изтеглена лично от К., тъй като по нейните думи
нямала доверие на банките. Това станало в деня на подписване на прехвърлителната
сделка. Преди да подпише, нотариалният акт бил прочетен високо, ясно и
отчетливо от помощник-нотариус Д.Д., след което тя
попитала К. дали всичко й е ясно, на което ищцата отговорила положително.
Ответницата П. и ищцата след изтегляне на сумата от банката отишли в дома на
ищцата, където си поговорили и изпили по кафе. Тогава ищцата помолила П. да й
даде още 1 000 лв., които били необходими за смяна на дограмата в кухнята. П. й
дала исканата сума. На следващия ден ищцата поискала още 200 лв. тъй като
дограмата щяла да излезе по-скъпа. Ответницата й предоставила и тази сума. След
завръщането си в Швейцария, ответницата продължила да се обажда по телефона на
ищцата, за да не се чувства тя сама и изоставена. По време на тези разговори
ищцата заявила, че лекарствата й за сърце са много скъпи, заради което
ответницата закупила същите от Швейцария и ги пратила по пощата. При
разговорите ищцата настоявала ответницата да й праща допълнително пари, като
обясненията за това били различни и свързани с цената на гоблените, кристалните
сервизи и китениците, които ще наследи,
когато тя умре.
Ответниците оспорват наличието на предпоставките за унищожаване на
сделката, както на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, така и на основание чл. 33,
ал. 1 от ЗЗД. Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни, да прекрати
производството по делото по отношение на искането за отмяна на учреденото в
полза на отв. П. вещно право на ползване върху процесния имот и да им присъди
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на производството ищцата М.М.К. е
починала на 05.02.2017 г., видно от представеното на л. 182 удостоверение за
наследници и на основание чл. 227 от ГПК делото е продължило с участието на наследниците
– нейните внуци, които са я заместили в процеса – М.Б.К. и И.Б.К., чрез
законния си представител своята майка Н.Х.А.. Приживе ищцата била собственик на
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „***. С нотариален акт №
*** на нотариус № *** с район на действие РРС, представен по делото с исковата
молба, К. прехвърлила на В.П.П., чрез пълномощника му
неговата майка М.И.П., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
„А“ на първи етаж в ж. бл. „*** в гр. Русе, състоящ се от две стаи, дневна,
столова и бокс, сервизни помещения, със застр. площ от 100.91 кв. м. при
граници: от запад – стълбище и апартамент, от останалите страни – двор, заедно
с избено помещение № 9 с площ от 10.73 кв. м., при граници: от север – избено
помещение на С. А., от изток – двор, от юг – избено помещение на Т. П. и от
запад – коридор, заедно с таван № 1 с площ от 8.16 кв. м., при граници: от
север – двор, от изток – стълбище, от юг – коридор и от запад – таван на Д. и Г.
П., заедно с 8,81 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху терена, а по актуална кадастрална схема, издадена от СГКК Русе,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на
имота в гр. Русе, ул. „*** намиращ се в сграда № 5, разположена в поземлен имот
с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, с площ 100.91 кв. м., прилежащи части: изба № 9, таван № 1 и 8.81 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, за сумата от 15 000 евро,
платена по банков път от пълномощника на купувача. Със същия нотариален акт
ищцата учредила на ответницата М.И.П. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване върху същия имот, като запазила същото право на пожизнено
и безвъзмездно ползване и обитаване върху имота и за себе си.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на представените
по делото документи, ползващи се с доказателствена сила – нотариален акт, схема
на самостоятелен обект в сграда, удостоверение за наследници и данъчна оценка,
издадена от Община Русе.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни. Съдът кредитира
показанията им, тъй като същите установяват непосредствено възприети факти. От показанията
на св. Р.К. се установява, че с М.К. са приятелки и се познават от пет години.
При необходимост свидетелката й пазарувала, не знае с какви доходи е разполагала,
но имало моменти, в които парите не й стигали. За сделката разбрала от ищцата
преди нейното сключване, като твърди, че не можела да влияе на решенията й,
била решила сделката да стане. Ищцата била по-скоро доволна, че ще прехвърли
апартамента на племенницата си. Според свидетелката, М. имала високо кръвно и
увредено сърце, пиела много лекарства, включително и такива изпратени от
Швейцария от ответницата. След сключване на сделката свидетелката присъствала в
дома на ищцата на среща с ответницата, на която били водени само общи
разговори. Свидетелката твърди още, че М. е оставила 1 000 лв. на М. за смяна
на прозореца и вратата на кухненския бокс. Св. В. Н. била съседка на ищцата. За
сделката разбрала от нея предишния ден, но без подробности, като не знаела кой
е инициатор за сключването й. В деня на сделката разбрала, че ищцата е
прехвърлила апартамента, присъствала е на срещата с ответницата, на която били
водени общи разговори, като не е ставало дума за никакви сделки. Твърди, че
ответницата е оставила пари на М. да смени дограмата на кухнята, която била в
плачевно състояние. Свидетелката твърди, че К. не била в много добро
здравословно състояние, била замаяна, може би от лекарствата, много пъти идвала
бърза помощ, а в деня на сделката изглеждала, както обикновено.
Св. Д.Д. е помощник нотариус в кантората, в
която е сключена процесната сделка. Има лични впечатления за състоянието, в
което е изглеждала ищцата, като твърди, че то е било нормално, като всеки
клиент. След прочитане от нейна страна на съставения нотариален акт, и двете страни
са потвърдили сделката и са я подписали като са изписали имената си. Св. Р.Т.,
сестра на ответницата, изнася данни за обстоятелствата, свързани с цената на
сделката и запазване правото на ползване върху имота от ищцата. Всички условия
били поставени от М. К., а ответницата до последно отлагала сключването на
сделката. Твърди, че е съветвала сестра си да не го прави, тъй като и двете
познавали леля си като човек, който винаги си е правил сметката и винаги се е
оплаквала от недостиг на средства. Твърди, че ищцата не искала да прехвърли
апартамента на някой от внуците си, тъй като била много ядосана на жената, с
която е живеел приживе покойният й син. След прехвърляне на апартамента, М.
искала пари от М. за дограмата – първо 1 000 лв., а на следващия ден още 200
лв. Свидетелката предупредила сестра си, че това ще продължи и действително
ищцата искала да й осигуряват лекарствата от Швейцария. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, съобразно чл. 172 от ГПК, тъй като същите не са в
противоречие с останалите гласни доказателства.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, относно необходимата
сума за покриване на средномесечните разходи за живот на ищцата. В заключението
вещото лице е посочило, че към датата на процесната сделка – 09.03.2015 г., тази
сума възлиза на 445 лева. Прието е и заключение на съдебна инженерно-техническа
експертиза, която дава заключение за пазарната стойност на имота към 09.03.2015
г. при съобразяване на обстоятелството, че ищцата е запазила правото да го
ползва безвъзмездно. Така определената цена възлиза на 71 306 лв. Вещото лице
посочва и сумата, която би могла да се реализира при отдаване на две от стаите
под наем и тя е 160 лв. От представеното с исковата молба удостоверение от НОИ
– ТП Русе се установява, че М.К. получава пенсия, чийто размер за м. декември
2015 г. е 273.67 лв.
Видно от съдебната психиатрично-психологична експертиза, при сключване
на договора от 09.03.2015 г. ищцата е страдала от хипертонична болест ІІІ ст. с
давност над 30 години, хипертонично сърце, дегенеративна клапна
болест, хронична сърдечна застойна недостатъчност ІІІ
ф. клас, персистиращо предсърдно
мъждене, хронична мозъчно-съдова болест с преживени
мозъчни инфаркти, доказани на КТ, лекостепенна стеноза на вътрешни каротидни
артерии. Според вещото лице, липсват данни за началото на дегенеративен процес
– деменция. В съдебно заседание вещото лице посочва,
че изброените страдания водят до отслабване на волевия процес или влошено
състояние на паметта, но не водят до пряка увреда на интелектуалните
способности. Установената на скенер корова атрофия
през м. февруари 2015 г., не е основание за поставяне на диагноза деменция. Изводът на вещото лице е, че при ищцата е налице
начеваща деменция, без да са констатирани други
психични заболявания. Тя може да осъзнава важните за нея неща, ориентирана е за
обменния курс на еврото и на швейцарския франк, т. е. нещата, които я
интересуват.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете, предявени в условия на евентуалност, с правно основание чл.
31, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на вещно право на ползване върху
същия, са допустими, но са неоснователни на
поддържаните от ищците основания, по следните съображения:
По отношение на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира и да ръководи действията си. Неразбирането на действията е въпрос, който следва да бъде доказан в процеса. Хипотезата касае случаите, при които липсва разумно формирана воля,
насочена към постигане на определени правни последици, при наличието на
формална дееспособност на лицето. Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да
разбира или ръководи действията си, е моментът на волеизявлението, обективирано в договора. Настъпили по-късно обстоятелства, водещи до
това състояние са правно ирелевантни относно валидността на волеизявлението. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки:
1. договор, сключен от дееспособно лице и 2. при сключването на договора това
дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си. В
случая е налице първата предпоставка, за която по делото между страните няма
спор. Спорът е относно това дали ищцата е могла при сключване на договора за
покупко-продажба на процесния апартамент от 09.03.2015 г. да ръководи
действията си. Видно от
психиатрично-психологичната експертиза, при извършения преглед със скенер през
м. февруари 2015 г., т. е. непосредствено преди процесната сделка, е установена
корова атрофия, а при направената консултация с
невролог, не е констатирана деменция. Изводът на
вещото лице е, че при ищцата е налице начеваща деменция,
без да са констатирани други психични заболявания, като този извод е относим
към момента на извършване на експертизата, но не и година по-рано, когато е
сключен договорът за прехвърляне на апартамента. Ищцата е била ориентирана за нещата,
които я интересуват, като обменния курс на еврото и швейцарския франк. Вещото
лице е категорично, че тя е осъзнавала важните за нея неща. Сама и без чужда
намеса е формирала и изразила волята си за продажба на имота при посочените в
нотариалния акт условия. Този извод се потвърждава от събраните гласни
доказателства. От показанията на св. Д., които съдът кредитира като
незаинтересовани от изхода на делото, състоянието на ищцата в деня на
изповядване на сделката е било нормално, като на всеки друг клиент. След
прочитане на съставения нотариален акт, К. е подписала същия като е изписала
сама имената си. Това дава основание на съда да приеме, че е действала напълно
съзнателно и разумно, била е в състояние адекватно да преценява и съобразява
интересите си и да предприема действия, които са в нейна полза. Св. К.,
посочена от ищцовата страна, твърди, че не можела да влияе на решенията й, тя сама
е решила сделката да стане при договорените условия, т. е. не е допускала нечие
влияние при вземане на това решение. Тя дори е била доволна, че ще прехвърли
апартамента на племенницата си. Нито един от разпитаните свидетели не навежда
на невъзможност ищцата да изразява собствена воля по причини, дължащи се на
слабоумие или душевна болест. В този смисъл е и заключението на вещото лице по
назначената психиатрично-психологична експертиза. Наведените доводи за
сключване на сделката евентуално под влиянието на медикаментите, изпратени от
отв. П. от Швейцария, е напълно несъстоятелно, тъй като липсват данни какви
точно лекарства е закупила и изпратила ответницата на леля си, какво е било
тяхното въздействие върху нея, както и дали в деня на сделката К. е приемала от
тях. Съдът намира, че ищцата е разбирала естеството и значението на
извършваното от нея действие, както и смисъла на подписания от нея нотариален
акт, поради което не е налице хипотезата на унищожаемост на договор, сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си.
С оглед изложеното, искът по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради което съдът дължи произнасяне и по евентуално
предявения иск.
По отношение на иска по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД:
В чл. 33, ал. 1 от ЗЗД законодателят е посочил, че договорите, сключени
поради крайна нужда при явно неизгодни условия са унищожаеми. Липсва обаче
дефиниция за „крайна нужда“ и „явно неизгодни условия“. В съдебната практика е
прието крайната нужда да се дефинира като липса или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основни потребности (средства,
необходими за лечение, за изплащане на задължения, задоволяване на лични или
семейни нужди и др.). Следователно, касае се за липса или недостатъчност на
финансови средства, което пряко влияе върху формирането на вътрешната воля на
лицето да сключи договора. Явно неизгодните условия се свеждат до
несъответствие между стойностите на насрещните престации, без да е необходимо това
несъответствие да се изразява в определен процент. Най-често обективен критерий
за несъответствие е пазарната стойност на вещта, което обаче не води до извод,
че по-голямо отклонение от пазарната цена на дадена вещ води до явно неизгодни
условия. Равенството на престациите трябва да се разбира като субективна
еквивалентност, съобразно вижданията на страните по договора. Следователно,
договорът не може да се атакува, независимо от това, че престациите не са
еквиваленти, щом страната свободно е изразила волята си. При преценката на всеки конкретен случай, трябва да се изхожда от установената
фактическа обстановка и от обстоятелствата във връзка със сключването на
договора.
За да е осъществен фактическият състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните елементи: 1. състояние на крайна нужда, което
да принуждава страната да сключи сделка, 2. причинна връзка между условието да
се сключи сделката и самата сделка, 3. сделката да е сключена при явно
неизгодни условия (в този смисъл Решение № 452/25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4277/2008 г., IV г. о.). Липсата на който и да е елемент от фактическия
състав на чл. 33 от ЗЗД води до неоснователност на иска за унищожаемост на
договора на соченото основание.
Според настоящия състав не са налице материалните предпоставки на
сочената правна норма, за да се приеме унищожаемост на процесния договор като
сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. По делото не са събрани
доказателства към датата на сключване на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот първоначалната ищца да е била в състояние на крайна нужда.
Действително, събраните гласни доказателства дават основание да се направи
извод за влошено финансово състояние на К. както поради наличието на
многобройните заболявания, за лечението на които е трябвало да отделя средства,
така и поради онкологичното заболяване на починалия й син, за което е похарчила
също много пари, видно от показанията на св. К.. Установената фактическа
обстановка не обосновава извод, че прехвърлителката се е намирала в състояние
на крайна нужда поради липсата на средства и именно поради това да е предприела
действия по разпореждане с имуществото си. К. сама е взела решение да се
разпореди със собствения си апартамент и сама е решила да го прехвърли именно
на ответниците, без някой да може да влияе на решенията й. Тя е била по-скоро
доволна, че ще прехвърли апартамента на племенницата си. Събраните
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не дават основание да се направи
извод, че атакуваната сделка е сключена при явно неизгодни за прехвърлителката,
намираща се в крайна нужда, условия. Макар действително в договора от 09.03.2015
г. да има разлика между пазарната цена, посочена от вещото лице в размер на 71 306
лв. и продажната цена на имота в размер на 15000 евро (около 30 хил. лева), няма
несъответствие в престациите, за да бъде определена като неизгодна за
продавача, тъй като мотивацията на прехвърлителката е била с оглед личността на
ответниците и най-вече отношението на М.П. към леля й и помощта която й е оказвала.
Съдът има предвид и запазеното пожизнено и безвъзмездно ползване, което К. е
запазила за себе си върху процесния апартамент, което безспорно дава отражение
върху размера на продажната цена. Не са събрани доказателства уговорките
относно цената да са били наложени от ответниците, напротив има данни за това,
че ищцата сама е взела решение за всички уговорки относно условията на
договора. Запазвайки си правото на ползване върху апартамента, като ползвател
тя е можела да събира плодовете от вещта. Видно от заключението на
инженерно-техническата експертиза сумата, която би могла да се реализира при
отдаване на две от стаите под наем е 160 лв., а размерът на получаваната пенсия
е 273.67 лв., т. е. доходът, на който е могла да разчита ищцата възлиза на
433.67 лв. Заключението на съдебно-икономическа експертиза сочи, че към датата
на сделката – 09.03.2015 г., сумата на месечните разходи на К. възлиза на 445
лева. При тези данни следва да се приеме за установено, че първоначалната ищца
не се е намирала в състояние на крайна нужда, което да е повлияло при формиране
на решението да прехвърли имота си на ответниците и то при явно неизгодни за
нея условия. А за да бъде уважен искът по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
сделката, сключена при крайна нужда да е с явно неизгодни за нуждаещата се
страна условия - т. е. престацията на едната страна трябва да е очевидно
несъответна и несъразмерна на насрещната престация, като нееквивалентността
следва да е във вреда на крайно нуждаещият се, а това не е установено по
делото. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените
съображения следва да се отхвърли и претенцията на ищците за отмяна на правото
на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху процесния имот, учредено
в полза на М.И.П..
При този изход на спора и на основание чл. 78 от ГПК разноските по
делото са в тежест на ищците. Ответниците са представили списък на разноските
по чл. 80 от ГПК в размер на 3 000 лв. адвокатско възнаграждение, ведно с доказателства
за извършеното плащане на тази сума и 10 лв. депозит за свидетел, поради което
същите следва да им се присъдят.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.К. с ЕГН **********,***,
на основание чл. 227 от ГПК заместена в процеса от нейните внуци – М.Б.К. с ЕГН
********** *** и И.Б.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от нейната майка Н.Х.А.,
против В.П.П. с ЕГН ********** и М.И.П. с ЕГН **********
***, субективно съединени искове в условията на евентуалност за унищожаване на
договор за покупко-продажба на недвижим имот и за учредяване право на ползване
върху същия имот, сключен с нотариален акт № *** г. на нотариус № *** с район
на действие РРС, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като сключен от дееспособно
лице, което при сключването му то не е
могло да разбира и да ръководи действията си, както и евентуалния иск за
унищожаване на същия договор на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, като сключен
поради крайна нужда при явно неизгодни условия, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Б.К. с ЕГН ********** *** и И.Б.К. с ЕГН ********** ***, представлявана
от своята майка Н.Х.А., да заплатят на В.П.П. с ЕГН **********
и М.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата 3
010 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: