РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501655 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№4845/24.06.2021г депозирана от
Х. Н. Х. с ЕГН-********** от гр. П., ул. ***, чрез процесуалния и
представител адв. Д.Б., със съдебен адрес: гр. П., ул. *** против Решение
№507/05.05.2021г. постановено по гр.д.№116/2021г. по описа на ПРС, осми
гр.с., с което се отхвърля предявения от Х. Н. Х., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Д.Б., против „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, Седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Управителите
С. Н. Н. и Ц. Г. С., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 220, 52 лева, представляваща платена
без основание от нея на ответника по нищожна клауза за възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по сключен между страните в гр. Пловдив
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № *** г., заедно
със законната лихва, както и направените разноски за производството по
делото и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на
1
чл.38, ал.2 от ЗАдв.С постановеният съдебен акт, в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД, са присъдени разноски в размер на 300лв. Решението на
първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен
материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният
съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете
като основателни. Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА в размер на
720 лв с ДДС пред двете съдебни инстанции, както и деловодни разноски в
размер на 75.00лв
Въззиваемата страна „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********,чрез процесуалния представител юрисконсулт П. оспорва
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт,
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е приел,
че така сключеният Договор за потребителски кредит и приложенията към
него, отговарят на всички законови изисквания, с оглед на което наведените
доводи за недействителност на Договора, поради непосочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент, начина на изчисляване на
годишния процент на разходите и липса на информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване
безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на Договора
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, са неоснователни. За неоснователни е приел и
доводите за противоречие на клаузата за заплащане на възнаграждение за
закупуване на пакет допълнителни услуги с чл.21, ал.1 и чл.10А от ЗПК –
доколкото тази клауза е доброволно договорена между страните и подробно
2
конкретизирани условията по нея както в самия Договор, така и в
приложенията към него. Предвид на това, че не се установява
недействителност нито на клаузата за закупуване на пакет за допълнителни
услуги, нито на целият договор, съдът е приел, че платената от ищцата на
ответника сума по клаузата за възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги, се явява дължимо платена, поради което предявеният иск като
неоснователен е отхвърлен.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че клаузата за заплащане за
пакет допълнителни услуги противоречи на материалния закон и на
разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗПК; че възнаграждението не се дължи на
основание чл.10а ЗПК, тъй като се касае за „Услуги“, които са свързани с
усвояване и управление на кредита, а законодателят е забранил заплащане
на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Установява се от събраните по делото доказателства, че по силата на
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ***г.,
ответникът е предоставил заем на ищцата сумата в размер на 2 000 лева, като
3
с Договора на ищцата са предоставени и пакет от допълнителни услуги
срещу възнаграждение от 1 984, 68 лева. Безспорно се установява по делото,
че ищцата е заплатила към 11.07.2016 г. общо 220, 52 лева, възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги, а на 16.08.2016 г. Х.Х. е извършила пълно
предсрочно погасяване на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а съгласно разпоредбата на чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, кредиторът има право само на обезщетение за
забава, която не може да надвишава размера на законната лихва.
В случаят кредиторът претендира възнаграждение за действия свързани
с усвояване и управление на кредита, а именно: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, които
действия, доколкото са такива по управление на кредита не се дължат от
страна на потребителя, тъй като противоречат на закона.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посоченото
4
обосновава извода, че съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1
от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК възнаграждението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР,
за което в конкретния случай няма данни..
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и
целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му
кредит необосновано високо възнаграждение. В случаят настоящият състав
намира, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез
предвиждане на възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Уговореното в договора за
предоставяне на пакет допълнителни услуги „де факто“ съставлява
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения
и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
вземания за възнаграждение предоставяне на пакет допълнителни услуги по
договор за поръчителство противоречат на закона, поради което
договорената клауза се явява нищожна.. Доколкото е безспорно между
страните, че на 16.08.2016 г. Х.Х. е извършила пълно предсрочно погасяване
на кредита, а към 11.07.2016 г. е заплатила общо 220, 52 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги по договор за поръчителство, то заплатената от ищцата сума,
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги по договор за поръчителство, се явява заплатена без основание от
5
длъжника на кредитора по нищожна клауза, поради което предявения иск се
явява основателен и доказан по размер.
Като е достигнал до различни от горните изводи, първоинстанционния
съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като
вместо това предявения иск бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направени в производството пред първата и настоящата инстанция
разноски общо в размер на 75.00лв, представляващи внесена държавна такса.
Следва да бъде изплатено възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата по реда на чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство
пред първата и въззивната инстанция, а именно: за всяка инстанция в размер
на по 360лв с ДДС или общо сумата в размер на 720лв с ДДС, която сума е
съобразена с минималните размери на адвокатските възнаграждения на
Наредба №1/2004г.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №507/05.05.2021г. постановено по гр.д.
№116/2021г. по описа на ПРС, осми гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
Седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА
Х. Н. Х. с ЕГН-********** от гр. П., ул. *** сумата 220, 52 лева/ двеста и
двадесет лева, и петдесет и две стотинки/, представляваща платена без
основание от Х. Н. Х. на „Профи Кредит България” ЕООД по нищожна
клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключен между
страните в гр. Пловдив Договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № *** г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска 06.01.2021г. до окончателното и изплащане, както и
сумата в размер на 75.00лв/ седемдесет и пет лева/, представляващи
направени в производството пред първата и въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
6
Седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. да заплати на адв.
Д.Б., адвокатска колегия Пловдив, със адрес: гр. П., ул. *** възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на Х. Н. Х. с ЕГН-**********
пред въззивната и първата инстанция общо в размер на 720.00лв/ седемстотин
и двадесет лева/ с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7