Решение по дело №2474/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 606
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20201001002474
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002474 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД
(в нес.) срещу решение № 1131 от 31.07.2020 г. пост. по т.д.№ 2606/2019 г. на
Софийския градски съд, VI т.о., 8 състав, с което са отхвърлени предявените
от банката срещу „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) обективно съединени искове с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за признаване за установено, че
всички вземания на банката в общ размер на 6 067 993,56 лева, произтичащи
от договор за банков кредит от 26.06.2007 г. и анексите към него, са
обезпечени с договор за особен залог на вземания от 26.06.2007 г., сключен
между „КТБ“АД (в нес.) и „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) с първи по ред особен
залог на всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника като продавач по
договори за доставка на машини и оборудване, сключени с купувача „Рустави
Металурджикъл Плант“, Грузия, като купувач, както следва: № 96/02.05.2007
г., № 119/03.05.2007 г., № 95/03.05.2007 г., № 118/03.05.2007 г., №
116/03.05.2007 г. и № 117/04.05.2007 г., и с първи по ред особен залог на
всички настоящи и бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД към „КТБ“АД по
1
сключен с банката договор за разплащателна сметка в лева с IBAN:
**********, договор за разплащателна сметка в евро с ІBAN: ********** и
договор за разплащателна сметка в щатски долари с IBAN: **********, както
и по всички други сметки на залогодателя в банката, разкрити след датата на
сключване на договора за особен залог на вземания от 26.06.2007 г., вписани в
ЦРОЗ под № 2008013100437, както и за признаване за установено, че всички
вземания на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) към „Велдер-
БГ”ЕАД (в нес.) в общ размер на 13 110 664,51 лева, произтичащи от договор
за банков кредит от 16.03.2009 г. и анексите към него, са обезпечени с
договор за особен залог на вземания от 16.03.2009 г., сключен между банката
и длъжника, с първи по ред особен залог на бъдещи вземания на „Велдер-
БГ”ЕАД (в нес.) като продавач по предварителни договори за покупко-
продажба или по [сключени с] нотариални актове [окончателни договори] за
покупко-продажба на апартаментите, описани в приложение № 1 към
договора за особен залог на вземания от 16.03.2009 г. и с особен залог на
вземанията на „Велдер-БГ”ЕАД по сключени с „КТБ”АД договори за
разплащателни сметки, открити в същата банка, включително по всички
открити и откривани в бъдеще разплащателни, депозитни и други сметки на
кредитополучателя в банката, вписани в ЦРОЗ под № 2009041601407.
В жалбата е оспорено становището на състава на първоинстанционния
съд, че действието на вписването в ЦРОЗ на процесните особени залози под
№ 2008013100437 и под № 2009041601407 е прекратено с изтичането на
законоустановения петгодишен срок, съответно на 31.01.2013 г. - за първия
залог, и на 16.04.2014 г.- за втория, поради което и след като не е извършено
подновяване, не са налице обезпечения на процесните вземания на „КТБ“АД
(в нес.) към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), а оттам- че подлежат на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Въззивникът счита за
неправилен и крайният извод на съда, че с изтичането на петгодишния срок
по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, в който особените залози не са подновени, действието
на вписването е прекратено и те не могат да бъдат противопоставени на
третите лица - кредитори в производството по несъстоятелност на „Велдер-
БГ”ЕАД (в нес.). Изложено е, че двата договора за особен залог са сключени
на 26.06.2007 г. и на 16.03.2009 г. преди измененията на Закона за особените
залози през 2016 г. и по отношение на тях правилно съдът е приел за
2
приложима действащата към датите на сключването им редакция на закона,
при чието действие вписването в ЦРОЗ има оповестително, а не
конститутивно действие и е от значение единствено за тяхната
непротивопоставимост на други кредитори на заложния длъжник и за правото
на извънсъдебно предпочтително удовлетворяване от заложеното имущество.
Наведен е довод, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ, вписаното обстоятелство се
счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването и след
като процесните два особени залога са вписани, то те са противопоставими на
третите лица, за които след този момент се прилага презумпцията за знание.
Посочено е, че според чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, вписването на особения залог има
защитно-оповестително, а не конститутивно действие и новата редакция на
чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ е неприложима за особени залози, вписани преди влизане в
сила на изменената с нея разпоредба. Оспорено е като неправилно, поради
противоречие с материалния закон, становището на първоинстанционния съд,
с което е мотивирано отхвърлянето на исковете, че неподновяването на
особения залог отнема неговата противопоставимост, а липсата на такава е
приравнена на липса на обезпечение изобщо по отношение на приетите
вземания на банката към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.). Формулиран е петитум за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени
разноските, направените по водене на делото пред двете инстанции.
Временният синдик на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) В. С. С. изразява
становище за основателност на въззивната жалба. В писмения му отговор,
депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че доколкото вписаното
обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента
на вписването, неговото действие е оповестително-защитно по отношение на
третите добросъвестни лица, а не конститутивно и не е елемент от
фактическия състав на договора за особен залог. Изложено е, че ако преди
изтичане на 5-годишния срок вписването на особения залог не бъде
подновено, то се заличава служебно, с което се прекратява действието му
занапред, като от този момент, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ може да бъде
извършено ново вписване, но в този случай залогът има ред от новото
вписване. Наведен е довод, че самò по себе си неподновяването на вписването
преди изтичане на петгодишния срок или невписването по реда на чл. 30, ал. 3
3
от ЗОЗ след изтичането на първоначалния срок, не води до погасяване на
заложното право, поради което заложният кредитор не следва да бъде
изключван от предстоящи разпределения на суми в производство, по което е
участник, с аргумента, че щом заложното право не е подновено, то не е
противопоставимо на другите кредитори. По тези съображения се поддържа,
че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Длъжникът „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) не е изразил становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка
с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.
273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че с решение № 745/18.04.2019 г. по т.д.№ 2625/2018 г.,
обявено в търговския регистър на 18.04.2019 г., Софийският градски съд, VІ
т.о., 11 състав, е обявил свръхзадължеността на „Велдер-БГ”ЕАД, определил
е началната ù дата- 1.01.2013 г. и е открил производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството.
От данните по партидата на длъжника в търговския регистър се установява,
че в т. 3 от съставения от синдика на „Велдер-БГ” ЕАД (в нес.) списък на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен на
7.06.2019 г., е посочено вземане на „Корпоративна търговска банка“АД (в
нес.), предявено с молба вх. № 65122/17.05.2019 г., произтичащо от договор
за банков кредит от 26.06.2007 г. и анекси към него, в размер на 6 067 993.56
лв., от които : 3 628 064,65 лв. - присъдени и признати вземания за главница;
874 975,99 лв. - лихви и неустойки за периода от 12.08.2015г. до 17.05.2019 г.;
26 968,58 лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
31.07.2015г. до 25.08. 2015г.; 12 631,53 лв. - неустойка върху просрочена
лихва за периода от 31.07.2015г. до 17.05.2019г.; 2056,65 лв. - разноски по
4
кредита; 1 386 188,78 лв. - законна лихва върху присъдена главница за
периода от 12.08.2015 г. до 17.05.2019 г. по изпълнителен лист от 27.11.2015
г. , издаден по ч.гр.д. № 47997/2015 г. на СРС; 68 075,61 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, съобразно изпълнителен лист от 27.11.2015 г. по ч.гр.д. №
47997/2015 г. на СРС; 69 031,75 лв.- юрисконсултско възнаграждение по изп.
дело № 114/2017г. на ЧСИ Р. А.; законна лихва за периода от 17.05. 2019 г. до
окончателното плащане. Според списъка, вземането е прието като такова с
ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечено с вписан
в ЦРОЗ под № 2008013100437 договор за особен залог на всички настоящи и
бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) като продавач, по сключени
договори за доставка на машини и оборудване с „Рустави Метълурджикъл
Плант“, Грузия, като купувач, а именно: договор № 96/02.05. 2007 г., №
119/03.05.2007 г., № 95/ 03.05.2007 г., № 118/03.05.2007 г., № 116/03.05.2007 г.
и № 117/04.05.2007 г., вписан в ЦРОЗ под № 2008013100437, както и с особен
залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.)
към „КТБ”АД по сключени с банката договори за разплащателна сметка,
съответно в лева с IBAN: **********, в евро с IBAN: ********** и договор за
разплащателна сметка в щатски долари с IBAN: **********, както и по
всички разкрити след датата на сключване на договора за особен залог на
вземания от 26.06.2007 г. други сметки на залогодателя в банката. От същия
ред на удовлетворяване – по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, са приети и вземания на
„КТБ“АД (в нес.) към „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), произтичащи от договор за
банков кредит от 16.03.2009 г. и анекси към него в общ размер на 13 110
664,51 лв., от които: 9 732 070,49 лв. - присъдени и признати вземания за
главница за периода от 12.08.2015 г. до 17.05.2019 г.; 2 742 091,23 лв. -
вземания за законна лихва върху присъдената главница, дължима за периода
от 12.08.2015 г. до 21.01.2019 г.; 70 719,72 лв. - просрочени лихви върху
просрочената главница за периода от 31.07.2015 г. до 25.08.2015 г.; 33 580,41
лв. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 31.07.2015 г. до
17.05.2019 г.; 32 066,67 лв. –разноски по кредита; 316 292,29 лв. – законна
лихва върху присъдена главница за периода от 21.01.2019 г. до 17.05.2019 г,
съгласно изпълнителен лист от 21.08.2015г. по ч.гр.д. № 47996/2015 г. на
СРС; 183 843,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изп. дело №
1184/2015г. на ЧСИ Р. А.; законна лихва, считано от 17.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите. Синдикът е обосновал поредността на
5
удовлетворяване на приетите вземания с обезпечаването им с учреден от
длъжника в полза на банката особен залог на негови бъдещи вземания,
произтичащи от предварителни договори за покупко-продажба или от
нотариални актове за покупко-продажба на апартаментите, описани в опис-
приложение № 1 към договор за особен залог на вземания от 16.03.2009г.,
вписан в ЦРОЗ под № 2009041601407, както и с особен залог на вземанията
на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), произтичащи от сключени с „КТБ“АД договори
за разплащателни сметки, открити в същата банка, включително по всички
открити и откривани в бъдеще разплащателни, депозитни и други сметки на
кредитополучателя в банката, вписан в ЦРОЗ под № 2009041601407.
С определение № 6235/20.11.2019 г. по т.д.№ 2625/2018г. постановено по
реда на чл. 692 от ТЗ, обявено в търговския регистър на 20.11.2019 г., по
възражение на Националната агенция за приходите съдът е изменил списъка
на приетите вземания, публикуван в търговския регистър на 7.06.2019г., по
отношение поредността на удовлетворяване на приетите вземания на
кредитора „КТБ“АД (в нес.) съответно за 6 067 993.56 лв., произтичащо от
договор за банков кредит от 26.06.2007г. и анекси към него и за сумата от 13
110 664.51 лв., произтичащо от договор за банков кредит от 16.03.2009 г. и
анекси към него- от такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на чл. 722, ал. 1,т.8 от
ТЗ и е одобрил списъка. В определението са изложени съображения, че след
като преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ вписването на
особените залози не е било подновено и действието на вписването е
прекратено, заложното право се е погасило, а оттам- вземанията не се ползват
с привилегията на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а като
необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност по т. 8.
Като писмено доказателство по делото в първоинстанционно производство е
приет договор за банков кредит, сключен на 26.06.2007 г., с който „КТБ“АД, е
предоставила на кредитополучателя „Велдер-БГ”ЕАД банкова кредитна
линия с кредитен лимит в размер общо до 500 000 евро за използване като
оборотни средства за осъществяване на дейността на дружеството, със срок на
погасяване до 20.06.2008 г., като с Анекс № 1 от 2.06.2008 г. към договора е
уговорено увеличение на размера на кредитния лимит общо до 1 000 000 евро
с краен срок за усвояване на кредита до 20.05.2009 г., и краен срок за
6
погасяване на задълженията на кредитополучателя до 20.06.2009 г.
Представени са и седем анекса към договора за банков кредит, с последния от
които- № 7 от 3.06.2014 г. е уговорено увеличаване на размера на кредитния
лимит до 1 855 000 евро общо, променен е крайният срок за усвояване на
кредита – до 30.12.2014 г., и за погасяване на задълженията на
кредитополучателя- на 20.06.2015 г. Приет е и договор за особен залог на
вземания, сключен на 26.06.2007 г., с който за обезпечаване на всички
вземания на „КТБ“АД по договора за банков кредит от 26.06.2007 г.,
заемодателят „Велдер-БГ”ЕАД е учредил в полза на банката първи по ред
особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания като продавач по
договори за доставка на машини и оборудване, сключени с „Рустави
Металурджикъл Плант“, Грузия, а именно : № 96/02.05.2007 г., №
119/03.05.2007 г., № 95/03.05.2007 г„ № 118/03.05.2007 г., № 116/03.05.2007 г.
и № 117/04.05.2007 г. и първи по ред особен залог на всички настоящи и
бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД към „КТБ“АД по сключени с банката
договори за разплащателна сметка, съответно в лева с IBAN: **********, в
евро с IBAN: ********** и договор за разплащателна сметка в щатски долари
с IBAN: **********, както и на всички други сметки на залогодателя в
банката, разкрити след датата на сключване на договора за особен залог на
вземания. От потвърждение за вписване в ЦРОЗ се установява, че така
учреденият особен залог е вписан в Централния регистър на 31.01.2008 г.
под № 2008013100437.
С договор от 16.03.2009 г. и анексите към него, „КТБ“АД е предоставило на
„Велдер-БГ”ЕАД кредит в размер на 5 500 000 евро, средствата по който са
предназначени за закупуване от „Ай Ти Ди Груп”ЕООД на 75 апартамента,
описани в приложение към договора, с краен срок за погасяването му до
15.03.2012 г., който с анекс № 4 от 14.05.2013 г. е бил продължен до 15.09.
2014 г. С договор, сключен на 16.03.2009 г. за обезпечаване изпълнението на
задълженията си по договора за кредит „Велдер-БГ”ЕАД е учредил в полза на
„КТБ“АД по реда на ЗОЗ първи по ред особен залог на негови бъдещи
вземания, произтичащи от предварителни договори за покупко-продажба или
от нотариални актове за покупко-продажба на апартаментите, описани в
приложение № 1 към договора за особен залог, както и особен залог на
вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и други
7
сметки на „Велдер-БГ”ЕАД, които са разкрити или ще бъдат открити в
„КТБ”АД. Вписването на особения залог в ЦРОЗ е извършено на 16.04.2009 г.
под № 2009041601407, установено от представеното потвърждение.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното :
В нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като вземания от първи ред на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност са посочени тези,
които са обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани
по реда на Закона за особените залози, които се удовлетворяват
предпочтително от получената сума при реализацията на обезпечението.
Трайна е съдебната практика, че предмет на исковете по чл. 694 от ТЗ, в
частност на този, предявен от кредитор по ал. 2, т. 2 от ТЗ може да бъде и
само качеството на вземането като обезпечено или такова на хирографарен
кредитор, което обуславя и реда за неговото удовлетворяване от сумата,
получена при осребряване на имуществото, послужило като обезпечение.
Между страните по делото е безспорно, а това се установява и от събраните
доказателства, че за обезпечаване на вземанията по двата договора за банков
кредит длъжникът „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) е учредил в полза на банката
особени залози върху свои вземания с два договора, сключени съответно на
26.06.2007 г., вписан в ЦРОЗ на 31.01.2008 г. и на 16.03.2009 г., вписан в
ЦРОЗ на 16.04.2009 г. Безспорно е също така, а това следва и от липсата на
доказателства за противното, че преди изтичането на 5-годишния срок по чл.
30, ал. 2 от ЗОЗ, съответно на 31.01.2013 г. и на 16.04.2014 г., вписването не е
било подновено, нито след неговото изтичане е било извършено повторно
вписване с действие занапред по чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ. В съставения от синдика
на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) списък на предявените приети вземания по чл.
685, ал. 1 от ТЗ вземанията на „КТБ“АД (в нес.) са включени с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, но по възражение на друг
кредитор- Национална агенция за приходите, при одобряване на списъка с
определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ е
променен класът на вземанията на такива с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, т.е. те са приети като необезпечени вземания,
възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Това обуславя правния интерес от предявяване на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
8
С оглед доводите и възраженията на страните съществото на спора се
концентрира върху въпроса на действието на особения залог, учреден преди
ЗИЗЗОЗ от 30.12.2016 г.
За да отхвърли предявените по делото искове, в обжалваното решение съдът е
изложил съображения, че действието на вписването на особените залози е
прекратено с изтичането на законоустановения петгодишен срок по чл. 30, ал.
2 от ЗОЗ, с което е отпаднала възможността те да бъдат противопоставени на
третите лица - кредитори в производството по несъстоятелност на „Велдер-
БГ”ЕАД (в нес.).
При тези данни, настоящият състав намира за основателен доводът на
жалбоподателя, че правните последици от вписването на особените залози и
от изтичане срока на действие на вписването по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ следва да
бъдат преценени съобразно нормативната уредба, действала към релевантния
момент на учредяване на заложното право и на извършване на вписването. С
оглед нормативната уредба, действала към датите на сключване на двата
договора, както и към датата на вписването на особените залози по двата
договора- 31.01.2008 г. и 16.04.2009 г., действието на вписването е
оповестително-защитно и цели довеждане на учреденото заложно право до
знанието на всички трети лица и осигуряване на защита на заложния кредитор
от последващи обезпечителни и разпоредителни сделки със заложеното
имущество, чрез създаване на противопоставимост между вписванията, като
при прехвърляне на отделни елементи от заложената съвкупност техният
приобретател придобива правата върху заложеното имущество, обременени
със залога и има положението на залогодател (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ). До
реформата от 2016 г. вписването на особения залог няма конститутивно
действие, доколкото не е елемент от неговия фактически състав, а оттам и не
е предпоставка за валидното възникване на учреденото с него заложно право.
С вписването на особения залог в търговския регистър нормата на чл. 30, ал. 1
от ЗОЗ необоримо презюмира неговото оповестяване на третите
добросъвестни лица, които от този момент стават недобросъвестни, а по
аргумент a contrario - за недобросъвестните трети лица оповестяването е
настъпило към момента на фактическото узнаване за сключения договор за
особен залог, предхождащо вписването. Според чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ,
действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено
9
първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1, като
то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е
изтекъл. Съдебната практика приема, че в този случай, ако вписването не
бъде подновено и срокът изтече, първичното вписване се заличава служебно
от длъжностното лице в търговския регистър, с което се прекратява занапред
действието на вписването, чиято последица е невъзможността за прилагане на
необоримата презумпция по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ по отношение на третите
лица, които след този момент са придобили конкуриращи права, но само ако
те са добросъвестни, т.е. ако не са знаели за наличието на сключен договор за
залог. В тази хипотеза противопоставимостта на особения залог не отпада по
отношение на третите недобросъвестни лица, т.е. на онези, които са знаели за
сключването на договора за особен залог, от който произтича заложното
право на кредитора. Това е така, защото заличаването на вписването има
действие единствено ex nunc, поради което с изтичането на срока по чл. 30,
ал. 2 от ЗОЗ, кумулирано с неподновяване на вписването, не отпадат с
обратна сила вече настъпилите последици от него- противопоставимостта на
вписването през периода на действието му преди заличаването, нито се
заличава знанието на третите лица за наличието на възникналото заложно
право, които продължават да бъдат недобросъвестни по отношение на това
обстоятелство, по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ, откъдето следва
противопоставимостта на особения залог на тези лица. Както доктрината, така
и съдебната практика са непротиворечиви в смисъл, че до реформата на ЗОЗ
от 30.12.2015 г. неподновяването на вписването не води до погасяване на
заложното право. С новелата на чл. 2 от ЗОЗ, приета с § 1 от ЗИДЗОЗ (ДВ,
бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), според която залогът се учредява
чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения
друг регистър, въз основа на договор за особен залог, е регламентиран
конститутивен ефект на вписването, като елемент от фактическия състав на
възникване на учреденото с него заложно право, който се добавя към
оповестително-защитното му действие, и е установена квалифицирана форма
ad validitatem за неговото сключване в изрично предвидените от закона
случаи - писмена с нотариална заверка на подписите, която се отнася и за
изменение и допълнение на договора, както и за всяко съгласие на заложния
кредитор. Според § 49, ал. 1 от п.з.р. на ЗИДЗОЗ, залозите, вписани преди
влизането в сила на закона запазват действието си, а според ал. 2 от с.
10
параграф, законът се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в
сила. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 60047
от 8.09.2021 г., пост. по т.д.№ 182/2020 г. на ВКС, ТК, І т.о., до изменението
на закона през 2016 г. невписаният особен залог поражда същото право
спрямо длъжника, което поражда и вписаният такъв – право на заложния
кредитор да пристъпи към изпълнение по отношение на заложеното
имущество при липса на доброволно удовлетворяване на вземането му, като
последното действие, за да породи последици, е необходимо да бъде вписано
в ЦРОЗ или в предвидения друг регистър. Според същото решение, липсата
на вписване на особения залог до 30.12.2016 г. е относимо единствено към
противопоставимостта на правата, на заложния кредитор, но не и към
съществуването на заложното право. След тази дата с валидни права
остават само кредиторите, които имат вписани, макар и просрочени
особени залози, а тези, които не са вписали залозите си, губят правата си. В
същото решение са изложени допълнителни съображения, че тъй като ЗОЗ не
обвързва реализирането на правата заложния кредитор с непрекъснатост на
вписванията на учредения залог в регистъра до приключване на
изпълнението, кредиторът се ползва от първоначалното вписване и няма
интерес и необходимост да подновява или отново да вписва залога си,
доколкото съществуващото му заложно право и правото му на изпълнение не
е погасено.
От цитираната казуална практика на Върховния касационен съд следва, че 1)
неподновяването на вписването на особен залог, който е бил вписан преди
30.12.2016 г., след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, не
води до погасяване на заложното право, както и че 2) правата си по договора
за особен залог губят само онези заложни кредитори, които не са вписали
учредените в тяхна полза особени залози преди тази дата. В случая
вписването на учредените в полза на „КТБ“АД (в нес.) особени залози е било
извършено преди 30.12.2016 г. – съответно на 31.01.2008 г. и на 16.04.2009 г.,
с което възникналото от тях заложно право е оповестено на третите лица,
чието знание не е отпаднало с изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ и
пропускането на срока за подновяване на вписването, респ. тяхната
добросъвестност, разбирана като незнание за учреденото заложно право не е
възстановена.
11
С оглед изложеното, съдът намира, че макар срокът на действието на
вписването на договорите за особен залог да е изтекъл съответно през 2013 г.
и 2014 г. и преди неговото изтичане вписването да не е било подновено,
произтичащото от тях акцесорно заложно право не се е погасило, поради
което в производството по несъстоятелност на длъжника „Велдер-БГ”ЕАД (в
нес.) обезпечените с тях вземания са с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признато за
установено съществуването на заложното право, произтичащо от двата
договора за особен залог по отношение на предявените и приети в
производството по несъстоятелност на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) вземания на
кредитора „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.).
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1131 от 31.07.2020 г. пост. по т.д.№ 2606/2019
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 8 състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по обективно съединени искове с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, предявени от „Корпоративна
търговска банка“АД (в нес.) срещу „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Шипченски проход” № 2, съществуването на заложно право, произтичащо
от сключен на 26.06.2007 г., между „Корпоративна търговска банка“АД (в
нес.) и „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ
под № 2008013100437, за обезпечаване на всички вземания на банката по
договор за банков кредит от 26.06.2007 г. в общ размер от 6 067 993,56 лева,
предявени с молба вх.№ 65122/17.05. 2019 г. и включени в списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съставен от
синдика на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) и обявен в търговския регистър на
12
7.06.2019 г., чрез първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи
вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.), като продавач по договори за доставка
на машини и оборудване, сключени с „Рустави Меналурждикъл Плант“,
Грузия, както следва: № 96/02.05.2007 г., № 119/03.05.2007 г., №
95/03.05.2007 г., № 118/03.05.2007 г., № 116/03.05.2007 г. и № 117/04.05.2007
г., и с първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на
„Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) към „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) по
сключени с банката договори за разплащателна сметка, съответно в лева с
IBAN: **********, в евро с ІBAN: ********** и договор за разплащателна
сметка в щатски долари с IBAN: **********, както и по всички други сметки
на залогодателя в банката, разкрити след датата на сключване на договора за
особен залог на вземания от 26.06.2007 г., както и съществуването на
заложно право, произтичащо от договор за особен залог, сключен на
16.03.2009 г. между „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) и „Велдер-
БГ”ЕАД (в нес.), вписан в ЦРОЗ под № 2009041601407, за обезпечаване на
всички вземания на банката по договор за банков кредит от 16.03.2009 г.
и анексите към него, в общ размер от 13 110 664,51 лева, предявени с молба
вх.№ 65122/17.05. 2019 г. и включени в съставения от синдика списък на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в
търговския регистър на 7.06.2019 г., чрез учредяване на първи по ред особен
залог на бъдещи вземания на „Велдер-БГ”ЕАД (в нес.) като продавач по
предварителни договори за покупко-продажба и по нотариалните актове за
покупко-продажба на апартаментите, описани в опис-приложение № 1 към
договора за особен залог на вземания от 16.03.2009 г. и на особен залог на
вземанията на „Велдер-БГ”ЕАД по сключени с „Корпоративна търговска
банка“АД договори за разплащателни сметки, открити в същата банка,
включително по всички открити и откривани в бъдеще разплащателни,
депозитни и други сметки на кредитополучателя в банката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, „Велдер-БГ”ЕАД (в
нес.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Шипченски проход” № 2, да заплати по сметката на Софийския градски съд
държавна такса в размер на 191 786.58 лв., а по сметката на Софийския
апелативен съд- държавна такса, дължима за въззивното производство в
размер на 95 893.29 лв.
13
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14