№ 171
гр. Панагюрище, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100635 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от
"Ай тръст" ЕООД срещу Н. П. Й. за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 5692,79 лв., представляващи непогасена главница
по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 2747106 от 24.03.2023 г. сключен
между “Кредисимо” ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата 1597,56 лв. - договорна лихва за
периода от 21.05.2023г. до 09.04.2024 г., 138,72 два - наказателна лихва за периода от
21.07.2023 г. До 09.04.2024 г. и 138, 72 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 28,13 лева- законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 317/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
24.03.2023 г. ответникът е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от
“Кредисимо” ЕАД, като в исковата молба ищецът подробно е посочил процедурата по
кандидатстване и пускане на кредита, като се сочи, че ответника е запозната с условията по
сключения от нея договор, като е отправила обвързващо електронно волеизявление по чл. 2
от Закона за електронния документ и електронните към получил СЕФ и приема ОУ и
Договора. Твърди се, че в резултат на посоченото, по реда на ЗЕДЕУУ на 24.03.2023 г.,
между кредитора “Кредисимо” АД и кредитополучателя Н. П. Й. е сключен Договор за
кредит № 2747106 за сумата от 6 000,00 лева - главница и уговорен срок на погасяване на
предоставената сума- 20.03.2025 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в
1
Договора, като ответникът е усвоила сумата по договора. Излага се, че договорът за кредит е
сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по
чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство, като при кандидатствана
ответникът сам е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури
поръчителство на АЙ ТРЪСТ /имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/,
като договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване, но
същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Излага се, че
договорът за предоставяне на поръчителство между страните по делото по същността си е
договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, за което се плаща месечно
възнаграждение за срока на Договора за кредит, съгласно от Раздел II на Приложение № 1,
към Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ищецът е изпълнил
задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключи с “Кредисимо”
ЕАД Твърди се, че ответникът е търсен многократно от “Кредисимо” ЕАД с цел
извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за
доброволно уреждане и изплащане на задълженията й, като въпреки това същата не е
изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно ОУ е
основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем, който е обявен по
надлежния ред на електронния адрес на ответника. Твърди се, че ищецът е уведомил
ответника за предстоящото плащане, като е изпълнил задълженията си като поръчител и е
заплатил на кредитодателя, поради което ищецът е встъпил в правата на кредитора, като
наред с това има свои самостоятелни вземания спрямо ответника. Сочи се, че ищецът е
реализирал правата си чрез подаване на заявление по чл. 410 ГПК, като по образуваното
съдебно производство срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
постъпило възражение по см. на чл. 414 ГПК, което обосновава наличието на правен интерес
за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че претенциите са
неоснователни. Не се оспорва, че ответникът е сключил с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит, като подробно се излагат параметрите на същия, както и уговорките направени
между страните. Не се оспорва, че за обезпечаване на така сключения договор за кредит
ответника е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника, като в отговора
на исковата молба са посочени уговорките постигнати между страните по договора за
предоставяне на поръчителство. Излагат се доводи, че към дата на подаване на отговора на
исковата молба ответникът е заплатил сума в размер на 1890,99 лева в полза на “Кредисимо”
ЕАД и сума в размер на 1000 лева в полза на ответника. Направено е възражение за
нищожност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство По
отношение договора за кредит се сочи, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР.
Изложени се доводи, че в практиката на СЕС се приема, че изискването за посочване на
2
ГПР е нарушено когато не са посочени основаните данни, които са послужили за
изчисляване на ГПР, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Сочи се, че според чл.
19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се
изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Всяка неточност в
посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както
вече отбелязано по-горе. На следващо място се твърди, че видно от уговорките в договора
между страните и тези в договора за поръчителство, то между двата договора е налице
такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за
предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за
потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за
потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице
договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане
на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита,
и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова
сметка (чл.8 ал.4 т.2 от договора за поръчителство), което води до извода, че договорът е
сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността,
справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Твърди се, че
възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план,
нещо което не е извършено. Твърди се, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции, този
смисъл е посочена съдба практика.Излага се, че възнаграждението за гарант/поръчител не е
включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на
3
подобнагаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита,
като ответника не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по
договора да има поръчител, поради което възнаграждението на поръчителя по договора за
поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход
по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е
задължително условие за получаването на кредита, което е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Излага се, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното
му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Сочи се, че договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде
обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение, като договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК, което противоречи на
добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни като в този
смисъл се цитира съдебна практика. Излага се, че е налице нееквивалентност на
престациите, тък като по договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по-драстично нарушен и е налице противоречие на изискването
заложено в чл. 16 ЗПК. Сочи се, чекогато на длъжника се вменява задължение да осигури
възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, се получава ефект на създаване
на опасност от свръхзадлъжнялост на длъжника, т.к. размерът на задълженията се
увеличава. Освен това се твърди, че искът е неоснователен поради това, че съгласно
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска
от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Ищецът "Ай Тръст" ЕООД в качеството си на поръчител не
доказва предпоставката на тази разпоредба, а именно да е изпълнил задължението на
длъжника по договора за кредит. От представеното удостоверение за погасени задължения,
издадено на 15.04.2024 г. от "Кредисимо" ЕАД не става ясно какви са били задълженията на
ответника към момента, към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за
изплащането им, каквото искане също не се представя, както и няма данни за това какъв е
размерът на задълженията, изплатен от поръчителя "Ай Тръст" ЕООД на кредитора
"Кредисимо" ЕАД. Също така ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника
за извършеното плащане. Сочи се, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, като се цитира съдебна практика, според която съглашение
за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер
на законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на
39.52 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина
клаузата, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието
4
между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Моли се да се отхвърлят предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд - Панагюрище е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 03.07.2024 г., а
исковата молба е подадена на 02.08.2024 г. от заявителя по заповедното производство.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № 2747106 от 24.03.2023г.
сключен между “Кредисимо” ЕАД и Н. П. Й. се установява, че между тях е сключен договор
по силата, на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 6 000
лв., която ответникът се задължил да върне на 124 месечни погасителни вноски, последната
с падеж 20.03.2025 г., всяка в размер на 383,67 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент
39,52%, ГПР 47,53 %. Уговорено е връщането на сумата от 8844,52 лв.- получена заемна
сума, възнаградителна лихва.
По делото е представен и приет като доказателство договор за предоставяне на
поръчителство от 24.03.2023. г. сключен между “Ай тръст” ЕООД и Н. Й., по силата, на
който търговското дружество е поело задължение да обезпечи договора за потребителски
кредит сключен с “Кредисимо” ЕАД, за което ответникът Й. се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 5551,16 лева, платими на 24 месечни вноски, с падеж вноските
по договора за кредит. В чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за предоставяне на поръчителство
изрично е посочено, че възнаграждението дължимо по договора за представяне на
обезпечение може да се плати по банкова сметна на дружеството кредитодател -
“Кредисимо” ЕАД.
По делото е представен и приет като доказателство договор за поръчителство сключен на
24.03.2023 г. между “Кредисимо” ЕАД и “Ай тръст” ЕООД, по силата на който е обезпечен
процесния договор за потребителски кредит.
По делото като доказателство е предоставено удостоверение за погасени задължения от
15.04.2024 г. издадено от “Кредисимо” ЕАД, в което са посочени сумите погасени от ищецът
“Ай тръст” ЕООД в качеството му на поръчител към кредитодателя “Кредисимо” ЕАД, а
именно: 5962,79 лева - главница, 1597,56 лева - договорна лихва за периода от 21.05.2023 г.
до 09.04.2024 г., законна лихва за забава за периода от 21.05.2023 г. до 09.04.2024 г. в размер
на 138,72 лева и административни разноски в размер на 150 лева.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява, че от
ответника са направени плащания по договор за кредит в общ размер на 1911, 91 лева.
Вещото лице е уточнило, че размерът на възнаграждението за поръчителство не е включен в
5
размера на ГПР, като в случай, че се включи възнаграждението за поръчителство размерът
на ГПР би бил в размер на 168,03%. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът
изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти),
които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние № 2747106 от
24.03.2023 г., по които кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния
размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; валиден
договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2023 г. сключен между страните по
делото, изпълнение от ищеца за заплащане на дължимите суми от ответника към
“Кредисимо” ЕАД по договора за кредит, за което надлежно е уведомен ответника,
изпълнение на задълженията на ищеца, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както
и да обосноват договарянето на размера на лихвата - договорна и възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба. Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си, а именно, че в ГПР следва да се включва възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, че лихвите по договора за кредит за уговорени в
противоречие с добрите нрави, нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл.
19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между „Кредисимо" ЕАД и Н. Й. е сключен
договор за кредит от 24.03.2023г., по силата, на който търговското дружество е предоставило
на ответника кредит в размер на 6000 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е длъжен
служебно да следи за неговата валидност. Между ответника и ищеца на същия ден. -
24.03.2024 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
6
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи,
които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и
всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този
смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). С Решение от 13.03.2025 г.
по дело С-337/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Софийски районен
съд, е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, респ.
тези разходи следва да са включени в ГПР посочен в договора за кредит.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 47,53 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението/таксата уговорена по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 4 от договора за
предоставяне на потребителки кредит сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с конкретно определено от кредитодателя лице е условие за предоставяне на
7
кредита, поради което следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на
гаранция) представлява услуга свързана с договора за кредит по см. на чл. 3, буква “Ж” от
Директива 2008/49. Съгласно буква “И” на същия член сумата за предоставяне на това
поръчителство следва да се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия
размер на дълга за потребителя.
Съдът намира, че в процесния случай се постига заобикаляне на императивното
правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия. Въпреки че формално в процесния договор е посочен размер на
ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в него на сумата дължима
по договора за предоставяне на поръчителство, сключването на който е условие за отпускане
на кредита, то следва да се приеме, че ГПР не отговаря на реално прилагания между
страните по Договора и не може да изпълни функцията си - да даде възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или ГПР не
следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Според вещото лице по
извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза, ако таксата за по сключения
договор за гаранция/поръчителство бъде включена в ГПР, то размерът на ГПР би бил равен
на 168,033%. Съдът приема, че действителният ГПР по кредита от 168,033% нарушава
императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като не позволява на потребителя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на
ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от
13.03.2025 г. по дело № С-337/23 СЕС) .
Доколкото недействителен се явява договора за кредит, то недействителен се явява и
договора за предоставяне на поръчителство, с който се цели обезпечаване на
недействителния договор, поради липса на основание за неговоро сключване.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не се дължи заплащането на лихва или други разходи по кредита. В
конкретния случай размерът на отпуснатия кредит е 6000 лева, като от приетата по делото
ССчЕ се установява, че ответникът е направил плащания по процесния недействителен
договор за кредит и сключен към него договор за предоставяне в общ размер от 1911,91 лв.,
която сума следва да бъде приспадната от задължението за връщане на главница. Ето защо
съдът намира, че претенцията за установяване дължимостта на главница в размер на 5692,72
лв. е основателна до сумата в размер на 4088,09 лева, за която сума предявения иск следва
да се уважи, доколкото по делото са представени доказателства, че ищецът е встъпил в
правата на кредитодателя, като за размера над тази сума до претендирания размер от 5692,72
8
лева искът следва да се отхвърли. Исковете за установяване дължимостта на суми в размер
на 1597,56 лв. - договорна лихва за периода от 21.05.2023г. до 09.04.2024 г., 138,72 два -
наказателна лихва за периода от 21.07.2023 г. до 09.04.2024 г. и 138, 72 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 28,13 лева- законна лихва за
забава по договор за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърлят като
неоснователни по изложените по-горе мотиви.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата
съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и
заплатена държавна такса в размер на 155,40 лв.като съобразно уважената част от иска (в
размер на 4088,09 лв. от предявения размер в заповедното производство от 7 769,77 лв.) в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на
108,07 лв., от които 26,30 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 81,76 лв. – държавна такса
заплатена в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38 ЗА, в полза на ответника следа да се
присъдят сторените по заповедното производство разноски за подаване на възражение, като
съдът намира, че следва да ги определи в размер на 100 лева, съобразно Решение С-438/2022
на СЕС, като с оглед отхвърлената част от претенцията в полза на адв. Д. се дължат
разноски в размер на 47,38 лева, която сума следа да бъде присъдена с ДДС, доколкото са
представени доказателства, че адв. Д. е регистриран по ДДС.Ето защо в полза на същия
следва да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 56,85 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските направени от него, съобразно уважената част от исковете в общ размер
на 387,35 лв., от които - 184,15 лева - депозит за ВЛ, 150,59 лв. - ДТ, 52,61 лева -
юрисконсултско възнаграждение, което е определено в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. В производството по делото ответникът е
представлявана, на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв.А. Д. - САК, видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (л. 95). Процесуалният представител
на ответника адв. Д. е регистриран по ЗДДС, видно от представеното по делото
удостоверение за регистрация по ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва
ДДС – дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение (в този смисъл Решение №
50079/30.01.2024 г. по т.д. № 1300/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г.
9
по гр.д. № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение № 50161/15.06.2023 г. по гр.д. №
1537/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на
ВКС, III т.о. и мн др.) Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос
на договорна свобода между адвоката и клиента. Вярно е, че договарянето на
осъществяваната от адвоката правнапомощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор за правна
защита и съдействие, сключен между страна по делото и процесуалния й представител,
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл
Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В случая, видно от
предоставения Договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника Н. Й. и
адв. А. Д. са налице изявления, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА - на близък и липсват данни, които да
опровергават това. Ето защо, в полза на упълномощения процесуален представител на
ответника- адв. адв. А. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
227,44 лв. с ДДС, като се определи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.
ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид Решение С-438/2022
на СЕС.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по
отношение на Н. П. Й. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ж.к. “****” № 8, ет. 1, ап.
2 , че “Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Витоша” № 146, бизнес център “България” сграда А е носител на парично вземане в
размер на сумата от 4088,09 лв., представляваща чиста стойност на предоставена в заем
сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 2747106 от 24.03.2023 г.
сключен между “Кредисимо” ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба - 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 4088,09 лева до претендираната сума от 5682,79
лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
317/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание, чл. 422 ПГК във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че Н. П. Й. ЕГН: **********, дължи на “Ай тръст” ЕООД, ЕИК ********* суми
в размер на 1597,56 лв. - договорна лихва за периода от 21.05.2023г. до 09.04.2024 г., 138,72
10
два - наказателна лихва за периода от 21.07.2023 г. До 09.04.2024 г. и 138, 72 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 28,13 лева- законна лихва за
забава по договор за предоставяне на поръчителство на основание договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 2747106 от 24.03.2023 г. сключен между “Кредисимо” ЕАД и
ответника и договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2023 г. сключен между
страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 317/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Н. П. Й. ЕГН:
********** да заплати на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 108,07 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер
на 387,35 лв. разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Ай тръст” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
адв. А. З. Д., САК, личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. “****” №74, ет. 1, ап. 1
сумата в размер на 56,85 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по заповедното производство и 227,44 лв. с включен ДДС –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
11