МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №213/22.05.2019 Г. ПО НОХД №1452/2018
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия П.И.С., с ЕГН: **********, роден на
*** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство,
женен, със средно образование, охранител в „Бонония естейд", база „Лозята" - София, неосъждан, в това, че на 25.11.2017 г. в с. К., обл. Видин, в близост до училището на ул. „Тридесет и
четвърта" отнел чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка
„HUAWEI", модел „HONOR 7 LITE" с ИМЕЙ: 860899033978291, на стойност
320 лева и пари в размер на 2 лева, всичко на обща стойност 322 лв. от
владението В.С.К., с ЕГН: **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
изразяваща се в хващане и дърпане на десния ръкав на якето на пострадалия К. и издърпване от ръцете на пострадалия К. на
мобилен телефон марка „HUAWEI", модел „HONOR 7 LITE" и хартиена
банкнота с номинал 2 лева и заплашване изразяващо се в многократни заплахи за
убийство към пострадалия К. с пистолет марка „Зораки", модел „М 906" със сериен № 030093, който
държал опрян в челото на пострадалия К. – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез защитника
си, заяви в с.з., че не се
признава за виновен по така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
Частният обвинител и граждански ищец,
лично и чрез процесуалния си представител, моли за осъдителна присъда и да се
уважи предявения от него граждански иск против подсъдимия С. по основание и
размер така, както е предявен пред съда.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
Подсъдимият С. ***,
като къщата, в която живее, се намира срещу училището. На 25.11.2017 г. обв. С. бил на гости при свидетелите М.Г.Т.
и В.П.Т. ***, където изпил повече от един литър и
половина домашна ракия. Малко преди полунощ обв. С.
тръгнал да се прибира като се движел на зиг-заг по
пътя. На същата дата - 25.11.2017 г. свидетелят В.С.К. ***,
на гости на дядо си - свид. Б.А.Г..
Същата вечер В. бил поканен на рожден ден на негов приятел - свид. Р.Г., който навършвал 15
години. Рожденият ден се празнувал в къта на роднина на Р.. която
се намирала в близост до училището в с. К.. Па
рождения ден имало много деца. Преди полунощ част от децата решили да си
тръгнат заедно, тъй като живеели в една посока. От рождения ден заедно си
тръгнали децата В.К., Р.Г.. В.Е.. М.К.
и В.Х.. Прибирайки се към вкъщи депата минали покрай училището в с. К., по ул.
„Тридесет и четвърта", където било слабо осветено като си говорели и се
смеели. Свидетелят В.К. светел е фенерчето на мобилния
си телефон. Когато децата минали покрай къщата на подсъдимия С. последният
тъкмо бил стигнал до дома си и стоял пред портата на двора си. Децата си
вървели по пътя когато от тъмната част на улицата С.
изненадващо излязъл пред тях. Подсъдимият С. тръгнал към децата олюлявайки се
като в ръката си държал пистолет. След това насочил пистолета към групата от
деца и възпроизвел един изстрел с него.
Куршумът минал близо до свидетеля В.К. и се забил в
портата на отсрещната къща. Като чули изстрела Р.Г., В.Е.,
М.К. и В.Х. побягнали напред и се скрили в близост до
черквата на селото. Свидетелят В.К. се забавил, тъй
като се опитвал да изгаси фенерчето на мобилния си телефон. В това време подсъдимият С. с
лявата си ръка сграбчил момчето за десния ръкав на якето, опрял пистолета си в
челото му като го натиснал силно и казал: „Дай си телефона, гаси тоя фенер и
дай парите, които имаш“. Подсъдимият С. казал на В., че ако не даде телефона и
парите ще го гръмне и ще го довърши. В. много се изплашил, разтреперил се.
Започнал да му се моли да го пусне. В. изгасил фенера
на телефона и подсъдимият С. рязко му го дръпнал от ръцете като държал
пистолета си опрян в челото му и все по-силно го натискал. В. бръкнал в джоба си и извадил една банкнота от 2 /два/ лева,
която С. също така рязко издърпал от ръката му. Същият гледал пиянски, със
злобен поглед, страшно. Докато С. му се заканвал с думите: ,.Аз
сега ще те убия, ще видиш какво ще стане" В. го умолявал да го пусне. В
един момент В. го бутнал с ръце в гьрдите отскубнал
се и побягнал с всичка сила напред. Подсъдимият С. изхвърлил мобилния телефон в
съседна на неговия имот градина и се прибрал у дома си. По пътя към вкъщи
децата се опитали да звънят на телефона на В., но същият бил изключен.
Свидетелите Р.Г. и В.Х. се
прибрали у дома си. Свидетелят В.К. заедно
със свидетелите М.К. и В.Е. събудили дядото на В. и му разказали какво се
случило. Всички заедно отишли до къщата на подсъдимия С., но не го намерили,
след което сигнализирали на тел. 112. Мобилният телефон, предмет на извършеното
престъпление, е марка „HUAWEI” модел „Хонор 7 Лайт", IMEI :
860899033978291. Телефонът е закупен от родителите на св. В.К.
за сумата от 350,00 лева. При извършените огледи на местопроизшествие са
открити и иззети гилзата от възпроизведения изстрел от газовия пистолет и
мобилният телефон, предмет на престъплението. Извършено е претърсване в с. К.. обл. Видин, на ул. „Седемдесет
и осма" №5, в имота собственост на Биляна Ефтимова Стоилова, съпруга на
подсъдимия П.И.С., откъдето са иззети един брой
пистолет, марка „Зораки", модел „М 906"'
със сериен №030093. без пълнител, кутия със 17 броя патрони. 9 кал., 1 /един/
брой празен пълнител, без отличителни белези. Извършен е оглед на иззетия
мобилен телефон, от който е видно, че именно това е телефонът, ползван от
пострадалото дете. а именно, инкриминирания мобилен
телефон марка „HUAWЕI“, модел „Хонор 7 Лайт“ , с ИМЕЙ :
860899033978291. Подсъдимият С. с освидетелстван в СО на МБАЛ „Св. Петка"
- Видин на 26.11.2017 г. в 03.40 ч. и задържан в сградата на РУ - Видин за срок
до 24 часа. На 26.11.2017 г. в 12.45 ч. подсъдимият С. отново е освидетелстван
в МБАЛ „Св. Петка“ - Видин и в 13.00 ч. и е освободен. Видно от изготвеното заключение по
назначената физико - химическа експертиза на експерти при НИК - МВР - София на
дрехата, с която е бил облечен подсъдимия П.И.С. в
нощта, когато е извършил деянието, в пробата от левия ръкав на въпросната
дреха, предоставена за изследване са регистрирани над сто капсулни
микрочастици със състав: олово, антимон, барий. В пробата от десния ръкав на
шубата дреха, предоставена за изследване са регистрирани 65 /шестдесет и пет/ капсулни микрочастици със състав: олово, антимон, барий.
Иззети са обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия
П.И.С. и е назначена физико - химична експертиза.
Видно от заключението на същата по тампоните иззети от дясна и лява ръка на
подсъдимия С., не са установени компоненти, характерни за бездимните барути.
Извършена е съдебно - балистическа експертиза на
пистолет, марка „Зораки", модел „М 906" със
сериен №030093, ведно с пълнителя и патроните, иззети от дома на подсъдимия С.
и на откритата гилза на местопроизшествието. Заключението па експертизата е
следното, а именно:
1. Представеният за
изследване обект във
вид на пистолет представлява газ-сигнално оръжие -
пистолет марка ,,Zoraki", модел
„М 906", калибър 9
мм., турско производство, със
сериен № 030093.
В конструкцията на същия няма неправомерни интервенции.
Пистолета е годен да произвежда изстрели с газови и сигнални патрони, кал.9 мм.
С пистолета е стреляно.
2. Представения за изследване обект
във вид на
пълнител за пистолет е
предназначен за газ-сигнален пистолет, марка .,Zoraki'\
модел „М 906", калибър 9 мм., турско производство /като обект по т.1/.
3. Представения за
изследване обект във
вид на гилза
представлява част от боеприпас - гилза от изстрелян сигнален патрон за
газ-сигнално оръжие, кал. 9 мм. Същата вероятно е изстреляна с представения по
т. 1 пистолет – марка „Zoraki", модел „М 906"\ калибър 9 мм., с №
030093.
4. Представените за
изследване 17 бр.
обекти във вид
на патрони представляват боеприпаси
за газ-сигнално оръжие
- сигнални патрони, кал. 9 мм. Същите са годни.
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената по делото съдебно-стоковедческа експертиза
стойността на мобилния телефон, предмет на извършеното престъпление, възлиза на
сумата от 320.00 лева. Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно психолого-
психиатрична експертиза на подсъдимия С.. От заключението е установено, че
същият не страда от умствена недоразвитост/изостаналост и/или психично
разстройство. Към 25.11.2017 г. /времето на извършване на престъплението/,
предвид пияното му състояние след употребения алкохол. Подсъдимият С. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си. Същият не е бил в състояние на „временна невменяемост". От
заключението на съдебно - медицинската експертиза е видно, че описаните повреди
в предоставените писмени документи при освидетелстването на подсъдимия С. при
постъпването му в следствения арест са преценени като причинена временно болка без разстройство на
здравето. От същото заключение е видно, че описаните увреждания могат да са
причинени при удар с или в твърд, тъп предмет и времето на получаването им е
между 26.11.2017 г. (след като е бил освидетелстван при освобождаването му от
ареста) и 28.11.2017 г, (прегледа при общопрактикуващия
лекар). Видно от справка с peг. № 1058р-425 от 26.04.2018г. на Районен център 112 - Монтана, във
въпросния времеви диапазон не е подаван сигнал от телефонен № **********, който
се ползва от подсъдимия С..
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от
показанията на свидетелите В.Е., В.Х., М.К. Р.Г. Б.Г., В.Т., М.Т. Р.Р., Н.В., заключенията на вещите лица Р.И., Н.В., Е.Г., Р.Д., С.С., С.С., от предявените веществени доказателства:
1 (един) брой пистолет марка „Зораки” модел „М 906”
със сериен номер 030093, без пълнител, кутия със 17 броя патрони, 9 кал., 1
(един) брой празен пълнител, 1 (един) брой гилза, 1 (един) брой телефон модел
„HONOR 7 LITE" марка „HUAWEI", модел „NEM-L21”, с ИМЕЙ1:
860899033978291 и ИМЕЙ2: 860899034003305 и 1 (един) брой връхна дреха.
Между посочените доказателства няма
противоречия, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът приема довода на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 198, ал. 1 от НК за неоснователен. При извършване на
престъплението от подсъдимия С. е
налице отнемане на чужди движими вещи от техния владелец - свид. В.К., т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на К. и установяване на своя трайна такава от страна на подсъдимия
С.. Предмет на отнемането са движими вещи/ мобилен телефон и банкнота с номинал
2 лв./, на обща стойност 322.00 лева. Деянието е извършено без да е налице съгласие на владелеца на движимите
вещи. Подсъдимият С. е установил трайно фактическо владение върху тях, като те
са преминали от патримониума на пострадалия в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени. Налице са силата и
заплашването като елементи от фактическия състав на грабежа, представляващ
сложно съставно престъпление, доколкото същите са средство за установяване на владението на
отнетата вещ и при двете деяния, а именно: дърпането на вещите от ръцете на
пострадалия, като силата и заплашването са използвани като начин за
осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е връзка и близост между
употребената сила и заплашване и отнемането на вещите от владението на
пострадалия с намерението да бъдат присвоени, като действията на извършителя са
съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел.
Последващото разпореждане с вещите е ирелевантно и не
може да послужи като правен аргумент относно липсата на съставомерност
на деянието по чл. 198, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че е бил на
гости в селото и е употребил алкохол в
количество от 1,700 л. до 1,800 л. ракия. След това си тръгнал към дома, усетил
удар паднал на земята и се ожулил, като възпроизвел изстрел с носения от него
пистолет марка „Зораки“. Т.е. твърди, че е бил нападнат от неизвестно
лице или лица и с цел самозащита е използвал пистолета за възпроизвеждане на
изстрел. По отношение на възпроизвеждането на изстрел с процесния
пистолет марка „Зораки“ не се спори, че с него е
стреляно, като в тази насока е и заключението на съдебно-балистичната
експертиза, като не се спори и че подсъдимият С. е възпроизвел изстрел с него.
Твърдяното от подсъдимия противоречи на
доказателствата по делото. Подсъдимият С. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, като не е
бил в състояние на „временна невменяемост" при извършване на деянието. От
заключението на съдебно - медицинската експертиза е видно, че описаните повреди
в предоставените писмени документи при освидетелстването на подсъдимия С. при
постъпването му в следствения арест са преценени като причинена временно болка
без разстройство на здравето като описаните увреждания могат да са причинени
при удар с или в твърд, тъп предмет и времето на получаването им е между
26.11.2017 г. (след като е бил освидетелстван при освобождаването му от ареста/
и 28.11.2017 г, /прегледа при общопрактикуващия
лекар/. Видно от справка с peг. № 1058р-425 от 26.04.2018г. на Районен център 112 - Монтана, по
твърдяното от подсъдимия време не е подаван сигнал от телефонен № **********,
който се ползва от подсъдимия С.. Освен това са налице и показанията на
свидетелите, които опровергават твърдяното неизвършване на процесното
деяние от подсъдимия.
Твърдените от защитата на подсъдимия доводи за съществени разминавания в показанията
на свидетелите съдът приема за неоснователни. Същите се отнасят за ирелевантни факти , които не
касаят предмета на доказване по делото. Такива са и приблизително твърдяното
време от свидетеля В.К. къде
са се намирали свидетелите преди деянието, дали са се черпили в барчето или при
Р., дали е било около 22,00 ч. или към полунощ. Също така дали свидетелите са
чули един или няколко изстрела или пък са чули свистене на куршум, при
положение, че пистолетът е газ-сигнален. Следва да се има предвид, че свидетелските
показания отразяват субективното възприятие на свидетеля относно обективната
действителност, освен това няма данни по делото свидетелите да иман специални
знания, касаещи огнестрелните оръжия и тяхното използване. От друга страна,
релевантните факти са описани в заключителната част на обвинителния акт, който
очертава рамките на предмета на доказване по делото, във връзка с въпросите по
чл. 102 от НПК.
Извършеното престъпление и участието на
подсъдимия С. в
него се доказва от показанията на свидетелите, посочени по-горе които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 198,
ал. 1 от НК. Видно от приложената справка за съдимост,
подсъдимият С. не е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на
подсъдимия. Механизмът на деянието
е, че то е осъществено спрямо уязвим пострадал, с употреба на сила, изразяваща
се в хващане и дърпане на десния ръкав на якето на пострадалия К. и издърпване от ръцете на пострадалия К. на
мобилен телефон марка „HUAWEI", модел „HONOR 7 LITE" и хартиена
банкнота с номинал 2 лева и заплашване изразяващо се в многократни заплахи за
убийство към пострадалия В. К. с пистолет марка „Зораки",
модел „М 906" със сериен № 030093, който държал опрян в челото на В.К..
От обективна страна подсъдимият П.И.С., с ЕГН: **********, роден на
*** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство,
женен, със средно образование, охранител в „Бонония естейд", база „Лозята" - София, неосъждан, на
25.11.2017 г. в с. К., обл. Видин, в близост до
училището на ул. „Тридесет и четвърта" отнел чужда движима вещ, а именно
мобилен телефон марка „HUAWEI", модел „HONOR 7 LITE" с ИМЕЙ:
860899033978291, на стойност 320 лева и пари в размер на 2 лева, всичко на обща
стойност 322 лв. от владението В.С.К., с ЕГН: ********** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в хващане и дърпане на десния ръкав
на якето на пострадалия К. и издърпване от ръцете на
пострадалия К. на мобилен телефон марка „HUAWEI",
модел „HONOR 7 LITE" и хартиена банкнота с номинал 2 лева и заплашване
изразяващо се в многократни заплахи за убийство към пострадалия К. с пистолет марка „Зораки",
модел „М 906" със сериен № 030093, който държал опрян в челото на
пострадалия К. – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Причина за извършеното деяние е незачитането на частната собственост и нейната
неприкосновеност, несъобразяването на подсъдимия С. с установения правов ред в страната.
Разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години лишаване от свобода. При определяне на наказанието по вид и
размер Съдът приема, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в
размер от три години. За това съдът съобрази степента на обществената опасност
на деянието и дееца по чл. 54 от НК, смекчаващите отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуално поведение по време на
процеса. Съдът приема, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 66, ал.
1 от НК, като следва да се определи изпитателен срок в размер от пет години. По
този начин успешно биха могли да се постигнат целите на наказанието по чл. 36
от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. За постигане
горепосочените цели на наказанието и с оглед отсъствието на предходно осъждане
на подсъдимия към датата на деянието, за поправянето и превъзпитанието му, така
наложеното наказание от три години лишаване от свобода не е необходимо да
бъде изтърпяно от същия реално. Във връзка с това следва да се посочи, че от
една страна, наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК и подсъдимия
не е осъждан. Налице е и третата предпоставка за отлагане на
наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази
плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за тяхното поправяне и
превъзпитание, Съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде
постигната. Обстоятелствата около извършване на конкретното деяние сочат на
пълна възможност за постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо подсъдимия с
прилагане на условното осъждане. В допълнение към това следва да се посочи, че
поправянето и превъзпитанието на дееца е с приоритетно значение при преценката
на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, като следва да се вземе
предвид и преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване
или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат предупредително
и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на
извършеното престъпление и неговата морална укоримост,
от една страна, не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за
изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия, с оглед и на осъществяване
на целите на генералната превенция. Същевременно не следва да се пренебрегва и
решаващата роля на индивидуалната превенция, която в конкретния случай, според
съда, не може да бъде постигната чрез ефективно изпълнение на наказанието по
отношение на подсъдимия. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното на наказание от три години „лишаване от свобода”
следва да бъде отложено за срок от пет години, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
По
предявения граждански иск за сумата от 10000 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на грабежа:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ангажирането на
тази отговорност от своя страна предполага кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и
причинно-следствена връзка между причинената вреда и противоправното
поведение. В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимият С. с
деянието си е причинил на гражданския ищец неимуществени вреди, изразили се в
преживян стрес. Това деяние е противоправно, тъй като
засягането на имуществото е съпроводено и от засягане на личността на човека,
чрез използването на сила или заплашване, е абсолютно запретено
от закона с възвеждането му в състав на престъпление. По делото се установи и
наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и
причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и преживените
негативни изживявания от гражданския ищец. Установи се също така, че така с
извършения грабеж са причини неимуществени вреди на тъжителя, ето защо от
формална страна са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданскоправната отговорност на подсъдимия. С приетия за
съвместно разглеждане в настоящето производство граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието неимуществени вреди,
изразили се в преживян стрес. От събраните по делото доказателства се
установява с категоричност, че В.К. е претърпял
визираните неимуществени вреди. По делото се установява, че в резултат на
осъщественото спрямо него престъпно посегателство същият е бил силно
разтревожен. От свидетелските показания на свид. Г.А. – негова майка, се установи, че непосредствено след
деянието, К. е изпитвал стрес в следващите няколко месеца, страхувал се да
излиза от дома си сам, майка му го карала с колата навсякъде. Описаните тревоги
се явяват логични и обясними, доколкото е нормално в подобна ситуация да се
изпитат подобни притеснения. Съдът намира, че интензитетът на причинените
неимуществени вреди, характерът на извършеното спрямо посегателство, като
такова, засягащо в по осезаем начин личността му и създаващо сериозно безпокойство
и усещане за несигурност по отношение здравето и живота му, обуславят извода,
че в конкретния случай е налице подлещажа на обезвреда неимуществена вреда. При преценката за размера на
обезщетението Съдът взе продължителността на тревожното състояние на
гражданския ищец, както и че се е отразило съществено върху нормалния му начин
на живот.
Извършеното от подсъдимия С. деяние е
не само наказателно съставомерно, но ангажира и
гражданската му отговорност
пред пострадалия на основание чл. 45 от ЗЗД, чийто фактически състав е
осъществен. Предявеният граждански иск
се явява основателен и доказан до размер на 5000 лева, тъй като се явява
дължащо се обезщетение за претърпените в следствие на деянието неимуществени
вреди. В останалата му част до размер на 10000 лева, гражданският иск остана
недоказан, поради което съдът го отхвърли. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
По изложените съображения и на основание
чл.45 от ЗЗД
следва да се осъди подсъдимия да заплати на В.С.К.,
подпомаган от майка си Г.Б.А.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
25.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли
гражданския иск в частта му до пълния
предявен размер от 10000 лв. като неоснователен.
Съдът, съобразявайки горното и
разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК
ще се постигнат, като следва да се признае подсъдимия П.И.С., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, женен, със средно образование, охранител в „Бонония
естейд", база „Лозята" - София, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2017 г. в с. К., обл.
Видин, в близост до училището на ул. „Тридесет и четвърта" отнел чужда
движима вещ, а именно мобилен телефон марка „HUAWEI", модел „HONOR 7
LITE" с ИМЕЙ: 860899033978291, на стойност 320 лева и пари в размер на 2
лева, всичко на обща стойност 322 лв. от владението В.С.К.,
с ЕГН: ********** с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в хващане и дърпане на
десния ръкав на якето на пострадалия К. и издърпване
от ръцете на пострадалия К. на мобилен телефон марка
„HUAWEI", модел „HONOR 7 LITE" и хартиена банкнота с номинал 2 лева и
заплашване изразяващо се в многократни заплахи за убийство към пострадалия К. с пистолет марка „Зораки",
модел „М 906" със сериен № 030093, който държал опрян в челото на
пострадалия К. – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като на същото основание
и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК следва да се осъди,
като му се наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години.
На основание чл.66
ал. 1 от НК, следва да се отложи изтърпяването на
наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от
НК следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил задържан по
делото.
Следва да се осъди подсъдимия П.И.С., със снета по делото самоличност да заплати на В.С.К., с ЕГН: **********,
подпомаган от майка си Г.Б.А. с адрес:
*** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от извършване на деянието - 25.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля граждански иск като
неоснователен в частта му до пълния му предявен размер от 10 000 лева.
П.И.С., със снета по делото самоличност да
заплати на В.С.К., с ЕГН: **********,
подпомаган от майка си Г.Б.А. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 / петстотин/ лева.
Следва да се осъди подсъдимия П.И.С., със снета по делото самоличност да заплати по сметка
на ОД на МВР – Видин сумата от 869.23 (осемстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и три стотинки) лева, представляваща разноски за изготвяне на
експертизи по досъдебното производство.
Следва да се осъди подсъдимия П.И.С., със снета по делото самоличност да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 124.30 лева,
представляваща разноски за вещи лица по съдебното производство, както и
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200.00
лева.
На основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК следва да отнемат в полза на
Държавата веществените доказателства, а именно: 1 (един) брой пистолет марка „Зораки” модел „М 906” със сериен номер 030093, без
пълнител, кутия със 17 броя патрони, 9 кал., 1 (един)
брой празен пълнител, 1 (един) брой гилза, намиращи се на съхранение в ОД на
МВР – Видин, Служба „КОС”.
Вещественото доказателство 1 (един) брой
телефон модел „HONOR 7 LITE" марка „HUAWEI", модел „NEM-L21”, с ИМЕЙ1: 860899033978291 и ИМЕЙ2: 860899034003305 следва да се
върне на В.С.К., с ЕГН: **********,
подпомаган от майка си Г.Б.А..
Вещественото
доказателство 1 (един) брой връхна дреха да се върне на подсъдимия П.И.С., с ЕГН: **********.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :