Определение по дело №171/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2115
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20223100500171
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2115
гр. Варна, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500171 по описа за 2022 година
въззивно гражданско дело № 171 по описа на ВОС за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 27523/21.04.2022 г. на ВРС, подадена от Юлиян
Христов Н., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 411/01.04.2022 г.,
постановено по настоящото дело. В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по
искането за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени в производството пред
ВОС.
Насрещната страна АН. ИВ. АНГ., чрез адв. А.П. е депозирала отговор с вх. №
12425/26.05.2022 г., в който изразява становище за неоснователност на молбата.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и
затова е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна поради
следните съображения:
С Решение № 411 от 01.04.2022 г. съставът на Варненски окръжен съд е потвърдил
решение №1994/09.12.2021г., постановено по гр.д.№12630/2021г. на РС – Варна.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски. Този въпрос не се
разглежда служебно от съда, а се изисква надлежно сезиране от правоимащата страна,
изразено в изрично искане да се възстановят сторените разноски по делото, отправено до
края на устните състезания. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Поради липсата на диспозитив по чл. 78 от ГПК, с молбата по чл. 248 от ГПК
страната се домогва да допълни, а не изменени решението.
В настоящия случай, съдът с основание не се е произнесъл по въпроса за сторените в
1
производството разноски, тъй като правоимащия с оглед изхода на спора въззиваем,
включително и чрез процесуалния си представител, не е отправил искане за репарирането
им. В последното по делото съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г., Юлиян Христов
Н., чрез адв. Х., заявява че представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Списък с разноски не се открива в кориците по делото, което
обстоятелство обаче е без значение за основателността на молбата. Същият не е
предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част (т. 8,ТР № 6.11.2013
г. по т. д. № 6/2012 г. ОСТГК на ВКС), както и не може да се предполага, че сочи на искане
за присъждане на разноски.
Протоколът от заседанието по чл. 150 от ГПК е доказателство за извършените в
съдебното заседание съдопроизводствени действия и неудостоверените в протокола
действия се смятат за неизвършени, съгласно чл. 152 от ГПК, като непълноти и грешки в
същия се отстраняват в срока и по реда на чл. 151 от ГПК. При това положение, щом е
отразено в протокола приемането на списък по делото, то такъв действително е представен.
Но доколкото представянето му съставлява процесуално действие, относимо към
удостоверяване на вида и размера на заплатените разноски по производството, което е
отделно от действието по предявяване на претенция за присъждане им, не може да бъде
приравнено на него. Искането за присъждане по чл. 78 от ГПК, отправено едва с молбата за
допълване на решението, е преклудирано като депозирано след приключване на устните
състезания.
Предвид гореизложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна, и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 27523/21.04.2022 г. на ВРС, подадена от
Юлиян Христов Н., с искане за допълване в частта за разноските на Решение №
411/01.04.2022 г., постановено по гр. д. № 171/2022 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3 от
ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3