РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. гр. Димитровград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101945 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Ф.Б.“ЕООД посочва, че на 31.03.2021г. депозирал в РС-
Димитровград Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
от ГПК, с което поискал длъжниците- ответници по настоящото дело „А.Т. БГ“ЕООД и Д. Г.
И. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 20000 лева, дължима въз основа на
запис на заповед от 16.03.2020г., издаден от дружеството и авалиран от физическото лице,
ведно със законната лихва върху главницата и разноски в размер на 400 лева за държавна
такса и 1992,60 лева за адвокатско възнаграждение. В РС-Димитровград било образувано
ч.гр.д.№515/2021г., по което съдът издал Заповед за незабавно изпълнение
№260299/07.05.2021г. и изпълнителен лист за горепосочените суми. Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист били връчени на длъжниците от ЧСИ ***, като същите
подали възражение срещу заповедта за изпълнение до РС-Димитровград. Предвид това,
изпълнението, предприето от ЧСИ ***, било спряно от съда, като с разпореждане от
24.11.2021г. на ищеца било указано да подаде иск за установяване на вземането си, предмет
на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист в едномесечен срок. Твърди, че
вземанията, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,
произтичат от запис на заповед, без разноски и без протест, издаден от „А.Т.“ЕООД на
16.03.2020г., чрез управителя Д. И. и авалиран от същия в лично качество. Със записа на
заповед длъжниците се задължили неотменимо и безусловно да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 20000 лева. Записът на заповед бил с падеж на предявяване, като е
предявен на всеки от двамата солидарни длъжници чрез ЧСИ *** на 15.03.2021г. Срокът за
1
плащане бил до 22.03.2021г., но и до момента по сметка на ищеца нямало постъпило
доброволно такова. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците „А.Т. БГ“ЕООД и Д. Г. И., че дължат солидарно на ищеца
„Ф.Б.“ЕООД сумата от 20000 лева, предмет на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издадени на 07.05.2021г. от РС-Димитровград по ч.гр.д.№515/2021г.,
дължими по силата на Запис на заповед без разноски и без протест от 16.03.2020г., с падеж
на предявяване, както и законна лихва за забава върху сумата за главница от 20000 лева,
считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане
на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответниците „А.Т. БГ“ЕООД и Д. Г. И. депозират отговор на исковата молба, в който
поддържат, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърдят, че
претенцията на ищеца е основана изцяло и единствено на запис на заповед от 16.03.2020г.,
като абстрактна сделка, издаден от ответника „А.Т. БГ“ЕООД и авалиран от ответника Д.
И., с която е поето задължение за безусловно плащане на сумата от 20000 лева при
предявяване. Оспорват твърдението на ищеца, че вземането произтича и се доказва от
представения запис на заповед. Не оспорват издаването на същия, но поддържат, че той е
издаден с обезпечителна функция, като служи за обезпечение на бъдещи задължения по
Договор за търговско представителство. Твърди, че записа на заповед е обвързан с
релевантно каузално правоотношение, сключената между страните сделка за търговско
представителство, по която за ответника не съществуват непогасени задължения. Заявява, че
ответника е отчел всички свои задължения, относими към погасяване на вземането на
ищеца. Касаело се за спор по посоченото по-горе конкретно каузално правоотношение, по
което са възникнали задължения на ответника, обезпечени с процесния запис на заповед и
по което правоотношение ответника изпълнил напълно задълженията си. Не съществувало
вземане на ищеца, което да се обезпечава чрез записа на заповед, предмет на исковата
претенция.Не били налице задължения на ответника по каузалното правоотношение, по
повод на което е издаден записа на заповед, поради което погасено било и вземането по
записа на заповед. Доколкото всяка правна сделка, дори и абстрактната, каквато е
издаването на запис на заповед, предполага контакти между минимум два правни субекта,
заявява, че такива между ищеца и ответника са се осъществили само и единствено по повод
сключен на 10.03.2020г. Договор за търговско представителство. Този договор, по който
ответника поел задължение да представлява дейността на ищеца за район Хасково, бил
едностранно прекратен от ищеца с уведомление за разваляне от 24.08.2020г. За да влезе в
действие самия договор, върху ответника бил упражнен натиск да издаде като търговец и
поръчител лично запис на заповед в полза на ищеца за поемане безусловното задължение да
му заплати при предявяване сумата от 20000 лева, което било поставено като условие да
започне дейността си. Записа на заповед бил издаден на 16.03.2020г., след сключване на
Договора за търговско представителство, на основание чл.6 ал.9 от Договора, според който
той имал задължение да представи обезпечение в случай на неизпълнение на същия.
Издаден бил, тъй като текста съдържал и принуда- при негов отказ ищеца имал право да
развали договора само на това основание. Търсеното от ищеца обезпечение и гарантиране
2
на евентуални бъдещи вземания било единственото основание записа на заповед да бъде
издаден преди това ответника да е фактически в невъзможност да осъществява дейността си
като търговски представител без да разполага с автомобил, касов апарат и телефон. Това
била и постоянната практика на ищеца при ангажиране на търговски представители. На
ответника не били предоставяни пари или стоковоматериални ценности в размер на
исковата сума извън предвиденото по договора за търговско представителство. Отделни
имуществени отношения освен тези по договора между двете страни не били
осъществявани. Самият договор за търговско представителство бил изпълняван от
ответника добросъвестно и с грижата на добър търговец. Същият нямал непогасени
задължения спрямо ищеца, като претенции на договорно основание към него не били
предявявани. Счита, че претенциите на ищеца за дължими суми, които изразил в
уведомлението за прекратяване на договора, били произволни и недоказани, неподкрепени с
доказателства и непредявени по надлежния ред. Твърди ,че ответника „А.Т. БГ“ЕООД
отчело и превело по сметка на ищеца всички суми получени от крайни клиенти. Оспорва
твърдението в уведомлението за разваляне на договора за невнесен от него оборот в размер
на 17000 лева. Оспорва твърдението за получени суми по фактури, които останали
непреведени обратно на ищеца. Оспорва твърдението, че към 24.08.2020г. и след тази дата
имал задължения за плащане на парични суми към ищеца. Позовава се на съставените
приемо-предавателни протоколи от 18.06.2020г. и инвентаризационен опис, в които не били
констатирани задължения за предаване/връщане на СМУ, респ.налични стоки. Оспорва
изцяло предявения иск, както и наличието на законно основание за солидарна отговорност
по предявените искове по отношение на втория ответник. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за търговско
представителство, сключен на 10.03.2020г. между ищеца „Ф.Б.“ЕООД и първия ответник
„А.Т. БГ“ЕООД, ответното дружество самостоятелно, по занятие и срещу уговорено в
договора възнаграждение да сътрудничи на ищцовото дружество при извършване на
търговската му дейност за продажба на сладолед. В чл.6 ал.9 от Договора е предвидено, че
при два или повече случая на неизпълнение от търговския представител на задълженията по
договора, търговецът има право да изисква от търговския представител предоставянето на
банкова гаранция, учредяването на залог върху вещи или предоставянето на друго
подходящо обезщетение. В случай, че купувачът откаже да предостави поисканото
обезпечение, търговецът има право да развали договора, съгласно чл.17 ал.3 б.“в“. Така
сключения между страните договор е бил за неопределен срок. В чл.17 ал.2 от Договора е
предвидено,че всяка от страните може да прекрати Договора едностранно с предизвестие от
три месеца. Търговецът имал право да развали договора с уведомление с незабавно
действие, при нарушение от страна на търговския представител в конкретно определени в
чл.17 ал.3 от Договора случаи.При прекратяването на договора, независимо от основанието
3
за това, търговския представител бил длъжен да върне в тридневен срок на търговеца
хладилния камион, полученото оборудване, касов апарат, преносим компютър и принтер и
всички получени продукти и материали.
Видно от представения по делото от страна на ищеца Запис на заповед без протест и
разноски, издаден на 16.03.2020г. в София, „А.Т. БГ“ЕООД неотменно и безусловно се е
задължило да заплати на „Ф.Б.“ЕООД при предявяване на записа на заповед или на негова
заповед сумата от 20000 лева. В записа на заповед изрично е посочено, че Д. Г. И. авалира
същия като поръчител за цялата сума от 20000 лева. Записът на заповед е подписан от
неговия издател, както и от поръчителя.
От приетия като доказателство по делото Приемо-предавателен протокол от
18.06.2020г. се установява, че представител на ищцовото дружество е приел от ответника Д.
Г. И. мобилен телефон марка „Нокиа“ и принтер „Зебра ZQ250“. На същата дата, между
същите лица е бил съставен и подписан и Приемо-предавателен протокол, съгласно който Д.
И. е предал на представител на ищеца автомобил „Мерцедес Спринтер“, ведно с неговия
талон, като при предаването не са установени видими неизправности по колата. На
последно място, на 18.06.2020г. е бил съставен Приемо-предавателен протокол между
представител на „Ф.Б.“ЕООД и Д. Г. И., съгласно който последния предал касов апарат,
окомплектован с книга за дневен финансов отчет и кочан „Сторно бележка“- при
приключване на сезон 2020г.
Съгласно представения от ответника Д. И. препис от Уведомление за разваляне на
договор за търговско представителство от 24.08.2020г., „Ф.Б.“ЕООД уведомява ответника
„А.Т. БГ“ЕООД, че при извършена проверка било установено, че ответното дружество
продавало стока на „Ф.Б.“ЕООД на крайни клиенти без да отчита и превежда получените от
тях суми по сметка на ищеца. Твърди се в уведомлението, че ответното дружество е приело
от ищцовото дружество стока на стойност поне 17000 лева, която обаче не отразило в
системата на „Ф.Б.“ЕООД.Тази стока била продадена на крайни клиенти, като ответника
задържал приходите от нея без да ги внесе в полза на възложителя. Предвид изложеното,
ищецът упражнил правото си на основание чл.17 ал.3 б.“а“ от Договора за търговско
представителство да обяви действието му за преустановено от момента на получаване на
това изявление. В срок от 5 дни от получаване на изявлението е поискал ответното
дружество да му заплати задържаните суми от 17000 лева, получени като плащане от крайни
клиенти, които до момента не били преведени на „Ф.Б.“ЕООД. В същия срок ответника е
поканен да предаде на ищеца ползваните по време на договора фискално устройство,
мобилен телефон и преносим принтер.
С Придружително писмо от 05.03.2021г. ЧСИ *** изпратила на „А.Т. БГ“ЕООД
уведомление за предявяване на запис на заповед за плащане от „Ф.Б.“ЕООД, във връзка с
издаден на 16.03.2020г. в полза на последното дружество запис на заповед. Това
уведомително писмо било връчено на представителя на ответното дружество на 15.03.2021г.
По същият начин, с Придружително писмо от 05.03.2021г. ЧСИ *** изпратила на Д.
Г. И. уведомление за предявяване на запис на заповед за плащане от „Ф.Б.“ЕООД, във
4
връзка с издаден на 16.03.2020г. в полза на последното дружество запис на заповед.
В приложеното към двете придружителни писма Уведомление за предявяване на
запис на заповед за плащане двамата ответници са уведомени, че ищеца предявява на
първия ответник, като длъжник по записа на заповед, както и на втория ответник, като
авалист, приложения запис на заповед за плащане, като моли това да стане в седемдневен
срок от получаване на уведомлението.
Поради това, че двамата ответници не изпълнили задължението си по издадения
запис на заповед, на 30.03.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за
незабавно изпълнение по отношение на двамата длъжници за сумата от 20000 лева, дължима
по Запис на заповед от 16.03.2020г., платима при предявяване, както и направените
деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№515/2021г., по което съдът издал
Заповед №260299/07.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на двамата ответници да
платят солидарно на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
суми в т.ч. разноски за платена държавна такса от 400 лева и за адвокатско възнаграждение –
1992,60 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена лично на ответниците, като те
депозирали възражения пред РС-Димитровград против нея с твърдение, че не дължат
изпълнение на вземането по заповедта. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия установителен иск.
На 02.06.2021г. ищецът подал Молба за образуване на изпълнително производство до
ЧСИ ***, като поискал да се образува изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист от РС-Димитровград по ч.гр.д.№515/2021г., въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Иска делото да бъде образувано по
отношение на „А.Т. БГ“ЕООД и Д. Г. И., които били осъдени солидарно да заплатят на
„Ф.Б.“ЕООД сумата от 20000 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.03.2021г.
до датата на окончателното плащане, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№515/2021г. по
описа на РС-Димитровград, от които държавна такса 400 лева и адвокатско възнаграждение
1992,60 лева.
По искане на страните по делото, съдът допусна до разпит двама свидетели за ищеца
и един свидетел за ответника.
В своите показания свид.*** Г. посочва, че работи в ищцовото дружество, като
търговски агент и от там познавал ответника Д. И.. Имал наблюдения върху неговата работа,
като посочва, че той бил по-импулсивен и не бил много отговорен. Ответникът се ядосал,
когато научил, че прекия му ръководител */* Г.а искала да прехвърли един от обектите,
които той зареждал на свидетеля. Заявил, че повече няма да се занимава, оставил ключовете
и стоката си и напуснал. От този момент ответникът преустановил работата си за ищцовото
дружество. Всичко това се било случило привечер на база „Каменец“ в гр.Хасково.
Свидетелят продължавал и към момента да работи при ищеца, като освен договор с него,
5
той подписал и запис на заповед. Заявява, че фирмата го била накарала да подпише
въпросния запис на заповед.
От показанията на втория ангажиран от ищеца свидетел *** се установява, че той
работи в дружеството, като регионален мениджър „Продажби“. Не познавал лично Д. И., но
той работел в района, за който свидетеля отговарял. Твърди, че И. няколко пъти му се
обаждал по телефона, като заявявал, че иска да напусне фирмата, тъй като не се разбирал с
прекия си ръководител */* Г.а и двамата работели трудно заедно. Поддържа, че редовни
клиенти му се оплаквали от работата на ответника, който не доставял своевременно
поръчаните количества сладолед за търговските им обекти. През лятото на 2020г., една
вечер около 20.00 часа, свидетелят получил обаждане от */* Г.а, която го уведомила, че
ответника го няма. Оставил ключовете,като стоката му за няколко хиляди лева била на
плаца и нямало кой да я прибере. След този случай между ответника и ищеца нямало
комуникация два дни. Поддържа ,че фирмата нямала практика от търговския представител
да се подписва запис на заповед. Тази практика била въведена в последно време, като
следствие от случаи подобни на този с ответника.
Съгласно показанията на посочения от ответниците свидетел- Г** И., той е
баща на Д. И.. Твърди ,че синът му започнал работа при ищеца през 2020г., като за целта
учредил своя фирма. Той подписал договор с ищеца на 10.03.2020г., а започнал работа на
17.03.2020г. На 16.03.2020г. обаче му било казано, че ако не подпише запис на заповед няма
да може да упражнява дейността си. Този запис на заповед трябвало да бъде разписан от Д.
И., защото не можел да товари камиона и да продава стоката. Записът на заповед бил за
сумата от 20000 лева. След като подписал запис на заповед синът му започнал работа още на
следващия ден. Въпросната сума от 20000 лева не била получена от него. Камионът, с който
работел, бил собственост на работодателя. Ответникът работел с тяхно оборудване и
фискално устройство. Твърди ,че подписването на записа на заповед било условие сина му
да започне работа във фирмата. Работил до 18.06.2020г., като обслужвал голям район-
Черноочене, Първомай, Опан, Симеоновград и Димитровград. Твърди ,че синът изнемогвал
и не можел да обиколи всички обекти в района. На 18.06.2020г. отишъл до база „Каменец“ в
Хасково, за да вземе камиона и започне работа. Казали му обаче, че ще се прави опис на
натоварената в камиона стока. Братът на ответника бил счетоводител и отишъл във
фирмата, за да присъства на описа. В направения от фирмата опис и изготвения протокол
всичко било наред, като дори имало излишъци. След проверката, цялото предоставено
оборудване било иззето от ответника, като повече не го търсили за работа. От колегите си
научил, че района му се преразпределя между тях. Едва по-късно той получил писмо, че
договора му с фирмата се прекратява. От счетоводителя на ищцовото дружество им било
обяснено, че при направения опис всичко било наред и от тяхна страна били изправни.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, за периода от
сключване на договора за търговско представителство до извършване на инвентаризацията
на 18.06.2020г., получената и приета от ответника стока по количество, вид и стойност е
6
подробно описана в обобщени справки на дневните отчети на заявените, потвърдени и
натоварени стоки. Относно последните две заявки, отбелязани като „непотвърдени“, на
вещото лице било обяснено, че те са заявени и получени от „А.Т. БГ“ЕООД преди
18.06.2020г., но не са потвърдени към същата дата през софтуера на телефона на Д. И..
Потвърждението им било извършено в последствие от служители на „Ф.Б.“ЕООД. Посочва,
че потвърдената като получена и приета от „А.Т.“ стока стойностно е в общ размер на
120169,13 лева, като по вид, количество и стойност по артикули е описана в Приложение
№4. Ако се приеме като приета и потвърдената допълнително стока от служители на „Ф.Б.“,
то тя стойностно е в общ размер на 137711 лева, а като вид, количество и стойност по
артикули е описана подробно в Приложения №1, 2 и 3. Съгласно предоставената от
ищцовото дружество информация, за посочения период няма бракувана стока. В самия
инвентаризационен протокол са посочени количества без стойност относно признат брак.
Общата стойност на продажбите за посочения период , съгласно представена от ищеца
обобщена и подробна справка възлиза на 96567,93 лева. Съгласно заключението на вещото
лице, Инвентаризационния опис е разпечатан от софтуера на дружеството, който не
отговаря на българското счетоводно законодателство относно форма и съдържание- липсва
текстова част с посочени дата и място на извършване на инвентаризацията, имена и
длъжност на извършващия инвентаризацията, имена и длъжност на присъствалия на
инвентаризацията, имена и длъжност на МОЛ. След извършване на инвентаризацията е
следвало да се състави сравнителна ведомост, базирана на счетоводните данни и данните от
инвентаризацията, в която да се посочат: търсено при инвентаризацията по счетоводни
данни; фактически намерено при инвентаризацията; разлика липса/излишък. Признатият
брак също следвало да се остойности и привади от общата стойност на търсената стока. Ако
стоката по непотвърдените заявки бъде призната за получена, същата следва да се прибави
към броя, вида и стойността на търсената при инвентаризацията. С оглед на това, предвид
получената от ищеца информация, вещото лице не може да даде категорично мнение
относно количеството, вида и стойността на стоката, която е следвало да бъде намерена при
инвентаризацията. Стойността на стоките при двете непотвърдени заявки е в общ размер
17541,87 лева. Полагащият се на ответника бонус при изпълнение на всички критерии,
посочени в Договора, е в размер на 3090,17 лева. Размерът на преведените суми по сметката
на ищеца за продадените стоки в периода на Договора е 8636,14 лева, като няма дължими,
неотчетени/непреведени суми от ответника с оглед реализирания официално оборот.
Разликата между реализираните продажби и отчетените суми се дължи на обстоятелството,
че някои клиенти превеждат дължимите суми пряко към „Ф.Б.“.
На следващо място, съгласно заключението на вещото лице, заявките за стока и
потвържденията им се извършват чрез софтуер, инсталиран на телефона на дистрибутора,
като пак чрез него е видно и каква точно стока по заявките е действително натоварена и
изпратена. Действително натоварените и изпратени стоки са на стойност 137711 лева. За
последните две заявки, като „непотвърдени“ от ищцовото дружество било обяснено на
експерта, че същите са получени от „А.Т. БГ“, но не са потвърдени през телефона на Д. И.
чрез системата на софтуера. Потвърдената като получена от „А.Т. БГ“ стока е на обща
7
стойност 120169,13 лева, а датите на заявяване и потвърждаване са изложени в Приложение
№№ 2 и 4. Последното потвърждаване на стока, като получена от „А.Т. БГ“ е на 11.06.2020г.
и е на стойност 14641,49 лева. Най –голямата стойност на непотвърдена като получена стока
по баланса на ответното дружество при ищеца в периода между м.март 2020г. и 18.06.2020г.
е в размер на 9078,82 лева, като тази най-голяма стойност е с дата на заявка 16.06.2020г.
Инвентаризационните описи от 18.06.2020г. не отчитат непотвърдената като получена стока
от „А.Т. БГ“, която стойностно е в размер на 17541,97 лева.
На последно място, вещото лице дава заключение, че така предадените от „Ф.Б.“ на
„А.Т. БГ“ стоки не са намерили счетоводно отражение при ищеца. При последният не
съществуват първични счетоводни документи относно приети стоки от ответника на дати
16.06. и 05.06.- товарителници или приемо-предавателни протоколи, доказващи
получаването на стоката и съдържащи подписа на ответника, т.е. че последния се е
задължил с тези стоки. От страна на ищеца не са предоставени на експерта счетоводни
справки, съдържащи съответните счетоводни операции. Поради това, вещото лице
заключава, че изготвения инвентаризационен опис не е намерил счетоводно отражение при
ищеца – няма изготвени допълнителни ведомости, сравнителни таблици с остойностени
липси и излишъци. В счетоводството на „А.Т. БГ“ не е заведено счетоводство относно
получените стоки, съхраняването им на склад и последваща продажба. Отчитани са като
приход само получените комисионни възнаграждения. Стоката се появява за потвърждение
в устройството на търговския агент след потвърждение от склада, като изпратена. Това се
случва в момента, в който се натовари автомобил /в случая от София за Хасково/, като след
това търговския агент следва да направи мрежова комуникация. Това той е длъжен да прави
веднъж всяка сутрин преди началото на работния ден и втори път- в края на работния ден. В
този смисъл стоката е видима за потвърждаване от търговския агент най-късно на
следващата сутрин, ако се приеме, че тя е пристигнала при него в края на работния ден.
Потвърждаването на стоката е отговорност на търговския агент. В конкретния случай, след
установяване на двете непотвърдени товарения от страна на търговския агент, представител
на ищеца е направил потвърждението преди да започне да въвежда липсите в системата, но
едва след като стоката е била вече броена, като количествата стока по тези товарения не са
били търсени при инвентаризацията.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260299/07.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№515/2021г.
Между страните не се спори, че на 16.03.2020г. ответникът „** БГ“ЕООД издал в
полза на ищеца „Ф.Б.“ЕООД запис на заповед за сумата от 20000 лева, платима на
предявяване, както и че този запис на заповед е бил авалиран от втория ответник Д. Г. И.,
който като поръчител също се е задължил да плати горепосочената сума. Безспорно се
8
установи, че на 10.03.2020г. между ищеца и „А.Т. БГ“ЕООД, представлявано от управителя
Д. Г. И. е бил сключен Договор за търговско представителство, съгласно който ответното
дружество е приело в качеството на търговски представител да преговаря от името на
„Ф.Б.“ЕООД с потенциални клиенти за периодични доставки на сладолед, като в тази връзка
договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на търговеца, да събира вземанията
на последния по тези сделки. Безспорно установено е, че с уведомление от 24.08.2020г.
ищецът едностранно е прекратил сключения между страните договор за търговско
представителство.
Спорно по делото е налице ли е връзка между горепосочения Договор за търговско
представителство от 10.03.2020г. и издадения от ответниците в полза на ищеца Запис на
заповед от 16.03.2020г., както и дължат ли ответниците на ищеца обезщетение по процесния
Договор и ако да- за какво и в какъв размер.
В настоящия случай, ищецът претендира да му бъде заплатена сумата от 20000 лева,
която ответниците са се задължили да му платят по предявения им запис на заповед от
16.03.2020г., издаден от „А.Т. БГ“ЕООД и авалиран от втория ответник Д. И.. Записът на
заповед представлява търговска сделка по силата на чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ, като намира своята
уредба в чл. 535 и сл. от ТЗ. Разгледан в аспекта на търговската сделка, той представлява
едностранна, абстрактна и формална такава. Сделката е едностранна, защото се поема
задължение само от едната страна, формална е защото ако липсва някой от
законоустановените реквизити в чл. 535 от ТЗ документът не е такъв от същия вид. Сделката
е абстрактна, тъй като основанието й е без правно значение – за действителността на
сделката не е необходимо да има кауза. Редовният от външна страна и удостоверяващ
изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието
на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед.
Видно от съдържанието на представения по делото запис на заповед е, че същия
съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ, като от формална страна отговаря на
изискванията на закона.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, кредиторът
следва да установи, че спорното право е възникнало: в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидно възникнало менителнично задължение, по което
той е кредитор, а ответниците - длъжници, както и настъпване изискуемостта на процесното
вземане. Ответниците от своя страна следва да ангажират доказателства за
правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу
съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
С отговора на исковата молба, който ответниците поддържат и в хода на
производството по делото, са въведени твърдения за наличие на каузални правоотношения
между страните, във връзка с които в полза на ищеца е бил издаден и процесния запис на
заповед, които от своя страна последния отрича.
Предвид това, при постановяване на настоящото решение съдът изследва
твърденията на ответниците и ангажираните от тях доказателства за наличието на каузално
9
правоотношение между страните, довело до издаването на процесния запис на заповед за
сумата от 20000 лева, която те са се задължили да платят на ищеца не на определен падеж, а
при предявяване.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9 от сключения между страните Договор за
търговско представителство, при два или повече случая на неизпълнение от търговския
представител на задълженията по договора, търговецът има право да изисква от търговския
представител предоставянето на банкова гаранция, учредяването на залог върху вещи или
предоставянето на друго подходящо обезпечение. В случай, че купувачът откаже да
предостави поисканото обезпечение, търговецът има право да развали договора, съгласно
чл.17 ал.3 б.“в“.
В своите показания свид.Г** И.- баща на ответника Д. И., посочва, че синът му
подписал договор с ищеца на 10.03.2020г., а започнал работа на 17.03.2020г. На 16.03.2020г.
му било казано, че ако не подпише запис на заповед няма да може да упражнява дейността
си. Този запис на заповед трябвало да бъде подписан от ответника, за да може да товари
камиона със стока предоставена му от ищцовото дружество и да продава същата. Записът на
заповед бил за сумата от 20000 лева, като тази сума не била дадена в заем и съответно не
била получена от ответника. След като подписал запис на заповед синът му започнал работа
още на следващия ден.
В тази връзка следва да се имат предвид и показанията на ангажираните от страна на
ищеца свидетели ** Г. и ***- служители на „Ф.Б.“ЕООД. Първият от тях заема длъжност
идентична с тази, на която е работел ответника, като също заявява, че освен договор, по
искане на ищеца е подписал и запис на заповед. От своя страна свид.*** посочва, че
изискването за подписване на запис на заповед от страна на търговските представители
било въведено в последно време, като това било провокирано от случаи като този на
ответника.
Видно от приетото като доказателство по делото Уведомление за разваляне на
договор за търговско представителство от 24.08.2020г., „Ф.Б.“ЕООД е уведомило ответника
„А.Т. БГ“ЕООД, че при извършена проверка било установено, че ответното дружество
продавало стока на „Ф.Б.“ЕООД на крайни клиенти без да отчита и превежда получените от
тях суми по сметка на ищеца. Твърди се в уведомлението, че ответното дружество е приело
от ищцовото дружество стока на стойност поне 17000 лева, която обаче не отразило в
системата на „Ф.Б.“ЕООД. Тази стока била продадена на крайни клиенти, като ответника
задържал приходите от нея без да ги внесе в полза на възложителя. Предвид това договора
за търговско представителство, сключен между страните по делото бил едностранно
прекратен от ищеца, като на ответното дружество е даден 5-дневен срок да заплати
задържаните суми от 17000 лева, получени като плащане от крайни клиенти, които до
момента не били преведени на „Ф.Б.“ЕООД. Това уведомление е било получено от
ответното дружество на 26.08.2020г., като по делото няма данни в предоставения му срок то
да е заплатило посочената сума на ищеца.
Именно тази претенция и отказа на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от
10
17000 лева, според съда, е мотивирало ищеца да предяви за плащане издадения в негова
полза запис на заповед. Видно от въпросния запис на заповед е, че той не съдържа изрично
посочен падеж за извършване на плащането, като същото се дължи при предявяване от
кредитора на длъжника, което в настоящия случай е станало на 15.03.2021г., т.е. повече от 6
месеца след едностранното прекратяване на сключения между страните договор за търговско
представителство. Липсват каквито и да е данни горепосочената сума да е била
предоставена на ответното дружество в заем или последното да е поело задължението за
плащането й по друг повод, различен от твърдения от него в производството по делото-
предоставяне на обезпечение в случай на неизпълнение от търговския представител на
задълженията му по договора. В този смисъл безспорно установено по делото е, че
изпълнението на процесния договор е започнало веднага след като на 16.03.2020г.
ответниците са подписали в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 20000 лева.
Плащането на тази сума не е било търсено от кредитора през време на изпълнение на
договора, а след прекратяването му и то с твърдението, че ответниците дължат на ищеца
поради неизпълнение на задължения по същия сумата от 17000 лева. Следва да се отбележи,
че въпреки тази претенция и неплащането на въпросната сума в срок, до настоящия момент
липсват каквито и да е данни ищецът да е извършил някакви действия за събиране на това
задължение, като вместо това единствено е инициирал настоящото производство за
установяване на задължение на ответниците да му заплатят сумата от 20000 лева по
издадения от тях запис на заповед. Последното обстоятелство отново води до извода, че
процесния запис на заповед е издаден във връзка със сключения Договор за търговско
представителство от 10.03.2020г. и е предназначен да обезпечи бъдещото изпълнение на
задълженията на ответниците по него.
В тази връзка съдът намира за основателни направените от страна на ответниците
възражения, че не дължат плащане на посочената в записа на заповед сума от 20000 лева,
поради липса на неизпълнение от тяхна страна на задълженията им по договора за търговско
представителство. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза не се установи при
извършената на 18.06.2020г. ревизия на дейността на търговския представител, ищецът да е
констатирал неизпълнения на задължения по договора и то в размер на 17000, респ. 20000
лева. Въпреки, че в уведомлението за разваляне на договор за търговско представителство от
24.08.2020г. „Ф.Б.“ЕООД посочва като основание за това липсата на стока на стойност
17000 лева, установена при извършена ревизия, същия не уточни по вид, наименование и
единични цени всяко от изделията, които твърди, че не са били намерени при извършената
инвентаризация. По този начин не става ясно как е остойностена липсващата стока, за да се
достигне до конкретно претендирания размер. От друга страна, съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съставения по случая Инвентаризационен опис е
разпечатан от софтуера на дружеството, като той не отговаря на българското счетоводно
законодателство относно форма и съдържание- липсва текстова част с посочени дата и
място на извършване на инвентаризацията, имена и длъжност на извършващия
инвентаризацията, имена и длъжност на присъствалия на инвентаризацията, имена и
11
длъжност на МОЛ. След извършване на инвентаризацията е следвало да се състави
сравнителна ведомост, базирана на счетоводните данни и данните от инвентаризацията, в
която да се посочат: търсено при инвентаризацията по счетоводни данни; фактически
намерено при инвентаризацията; разлика липса/излишък.
Вещото лице установява, че така предадените от „Ф.Б.“ на „А.Т. БГ“ стоки не са
намерили счетоводно отражение при ищеца. При последният не съществуват първични
счетоводни документи относно приети стоки от ответника на дати 16.06. и 05.06.-
товарителници или приемо-предавателни протоколи, доказващи получаването на стоката и
съдържащи подписа на ответника, т.е. че последния се е задължил с тези стоки. От страна на
ищеца не са предоставени на експерта счетоводни справки, съдържащи съответните
счетоводни операции. Поради това, вещото лице заключава, че изготвения
инвентаризационен опис не е намерил счетоводно отражение при ищеца – няма изготвени
допълнителни ведомости, сравнителни таблици с остойностени липси и излишъци.
С оглед изложеното, не може да се направят конкретни и точни изводи относно
наличието на установени липси, съответно техния размер и стойност, като при тези данни
по делото, съдът намира, че ищецът не доказа по категоричен начин нито по основание,
нито по размер своя иск, поради което същия се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид този изход на делото неоснователен се явява и иска в частта му за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца законна лихва върху главницата,
считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, още повече, че такава
лихва не е била искана от заявителя в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 30.03.2021г. във връзка с което е образувано ч.гр.д.№515/2021г. на РС-
Димитровград, нито пък е била присъждана с издадената по същото дело Заповед
№260299/07.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК.
В полза на ответника, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва да се присъдят
направените по настоящото производство деловодни разноски, от които 1000 лева за
платено адвокатско възнаграждение и 580 лева за платено възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Ф.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: в гр.София, район „**“, бул.“** **“ №***, представлявано от управителя **,
иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по
отношение на „А.Т. БГ“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“*** Г.**“ **, представлявано от управителя Д. Г. И., и Д. Г. И., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.“***, че по Запис на заповед от 16.03.2020г., издадена в
гр.София, за сумата от 20000 лева, платима при предявяване на 15.03.2021г., дължат
12
солидарно на „Ф.Б.“ЕООД, с ЕИК **, сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева, присъдена със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№260299/07.05.2021г. по ч.гр.д.№515/2021г. по описа на РС – Димитровград, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "Ф.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: в гр.София,
район „**“, бул.“** **“ №***, представлявано от управителя **, да заплати на „А.Т.
БГ“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“*** Г.**“
**, представлявано от управителя Д. Г. И., и Д. Г. И., с ЕГН **********, от Димитровград,
ул.“***, направените по делото разноски в размер на 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13