РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500276 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивните
жалби на двете страни по гражданско дело № 1974 по описа на Бургаски
окръжен съд за 2020 година: Г. Д. ЦВ.- ищец и ПЛ. ХР. ГР.-ответник- против
Решение №147/19.04.21г.
В жалбата на ищеца чрез адв. Д. от БАК решението се сочи за
неправилно в частта, с която се отхвърля искът му за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нанесения му от ответника побой, над
присъдения от първата инстанция размер - 15000 лв., до поискания такъв- от
35 000лв., ведно с лихва за забава от датата на деликта, до изплащането на
главницата. Моли се за отмяна на акта в тази част и произнасяне при
уважаване на заявената претенция изцяло, с разноски.
Оплакването е в насока неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че съдът правилно е констатирал причинения на ищеца
травматизъм на главата и последиците от него, правилно е посочил
1
релевантните за спора факти и ги е анализирал в контекста на заявената
претенция, според предписанията на задължителната за приложение съдебна
практика, но неправилно е определил занижен размер на дължимото парично
обезщетение. Недооценено е, че и до днес ищецът изпитва главоболие и
замайване при изкачване на високо, а работата му е свързана с това- преди
травмата е поставял гипсокартон на тавани, а сега трябва да се
преквалифицира, поради невъзможност да продължава упражняването на тази
професия. Също така ищецът трайно е изгубил обонянието си, което е
последица от получените наранявания на главата и се потвърждава както от
анализа на състоянието му от в.л. д-р Н., така и от събраните по делото
писмени доказателства за това (вж.амб. лист от 30.03.21г.).Това състояние на
ищеца се отразило негативно върху живота на семейството му, т.к. не можел
да го издържа, а отделно от това натоварил с допълнителна грижа, заради
влошеното си здраве, своята съпруга, достатъчно обременена с отглеждането
на двете им малолетни деца, едното от които- бебе. Според страната, съдът не
е съобразил и интензитета на причинените от деликта травми и претърпените
от тях страдания. Дири разноски и не ангажира нови доказателства.
В жалбата на ответника ПЛ. ХР. ГР., чрез адв. Л.Л. от БАК, е изразено
недоволство от осъдителната част на съдебното решение на първата
инстанция, присъдило обезщетение за неимуществени вреди от процесния по
делото деликт в размер над 5000лв.- до 15000лв., ведно със законни
последици. Оплакванията са за допуснати от съда процесуални нарушения
при обсъждането на свидетелските показания по делото- необосновано пълно
кредитиране на тези на съпругата на ищеца, която е пристрастна, при това в
по-голямата си част казаното от нея противоречи на сведеното от другия
свидетел на ищеца- Д.. Същевременно счита, че неправилно не са
кредитирани показанията на св.М.-съсед на пострадалия, имал възможността
за обективни лични възприятия на състоянието и поведението му. Поддържа,
че събраните по делото доказателства не са обсъдени и ценени в тяхната
съвкупност от първата инстанция.Възразява срещу присъдения от окръжния
съд размер на обезщетението, като завишен и несъответен на определения от
съдебната практика такъв за увреждания, причинени през 2017г. Моли за
произнасяне при снижаване размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди до 5000лв., ведно с последици по закон. Не ангажира
2
нови доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК на въззивния съд сочи подадените жалби за
редовни и допустими(вж.Определение №175/30.06.21г. по делото).Проверката
по чл.269 от ГПК възприема за валидно и допустимо обжалваното съдебно
решение на първата инстанция.
По оплакванията, касаещи съществото на спора, с оглед твърденията за
неправилност на обжалваното решение, на база съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема
за установено следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.Ц. против П.Г., за осъждането
на ответника да му заплати сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни
усещания и неблагоприятни промени в личния живот в резултат на нанесения
му от ответника побой на 16.07.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
Претенцията е обоснована с твърдение, че на 17.07.2017г. около 04.00
часа в ж.к. "М. р." на ул. "Б." ищецът се прибирал от бистро "А." с приятеля
си Д. Т., когато на 50-60 метра от заведението срещнали две жени с куче и
решили да му дадат част от събраните от заведението кокали. Няколко
минути след като се разминали, ищецът усетил приближаването на човек в
гръб, обърнал се и получил удар с юмрук в носа от ответника(приятел на една
от жените и братовчед на съпруга на другата), след което паднал на земята,
ударил си главата и изпаднал в безсъзнание. Събудил се в болницата няколко
дни след инцидента, без спомен за престоя си там. Ответникът повалил с удар
и приятеля на ищеца, след което започнал да рита двамата, лежащи
неподвижно на земята. Сервитьорката в "А." видяла това и повикала на
помощ приятелите на ищеца, един от които-Г.С.- легнал върху двамата
повалени, за да ги предпази от ритниците на ответника, но също пострадал.
Пристигнала полиция, а също и линейка, която откарала ищеца в болницата.
С влязло в сила споразумение от 14.11.19г. по НОХД 4822/19г. по описа на
РС-Бургас, ответникът бил признат за виновен в извършването на
3
престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че в горепосочените
време и място причинил чрез нанасяне на удари с ръце и крака на ищеца
средна телесна повреда – мозъчна контузия, реализираща медико-
биологичния признак на разстройство на здравето, временно опасно за
живота, при форма на вината пряк умисъл, за което му е наложено съответно
наказание(„пробация“). От нанесения побой ищецът получил: контузия на
мозъка, счупване на носните костици и впоследствие загуба на обоняние,
което състояние продължава понастоящем (квалифицирани като средни
телесни повреди); кръвонасядания по лицето, масивен субконюнктивален
кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане в окосмената част на главата зад дясна
ушна мида (квалифицирани като леки телесни повреди по см. на чл.130 от
НК). Описал е подробно преживените във връзка с нараняванията болки и
страдания. Счита, че има право на обезщетение от отговорната за
причиняването им ответна страна.
Писменият отговор на ответника оспорва изцяло претенцията по
основание и размер, поради липса на причинно-следствена връзка между
деянието, за което Г. е признат за виновен и следните, описани в исковата
молба увреждания: счупване на носните костици на ищеца, довело до
загубата на обонянието му, кръвонасядания по лицето, масивен
субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, кръвонасядане в окосмената
част на главата зад дясна ушна мида, оспорва ищецът да е изпадал в кома.
Твърди липсата на доказателства, че ищецът е работил преди деликта.
Намира размера на претендираното обезщетение за несправедливо завишен,
като поддържа съпричиняване от ищеца за претърпения инцидент. Двете
жени, с които ищецът се разминал преди инцидента, са приятелката
на ответника и съпругата на братовчед му Г.М.. Сочи, че след като се
разминали, ищецът и неговият приятел тръгнали след жените и им
подхвърляли неприлични забележки.
Опирайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че обезщетението
следва да бъде съобразено с обстоятелства около извършването на деянието,
които е изложил. Счита за справедлива репарация в размер на 5000 лв.
Претендира разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът е уважил заявената претенция частично, присъждайки
4
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв., ведно със законна
лихва(компенсаторна), считано от датата на деликта и разноски.
За да постанови този резултат, е приел за неоснователни доводите за
съпричиняване на вредоносния резултат.Съобразявайки обстоятелствата по
получаването на нараняванията, тяхното естество, а също интензитета и
продължителността на претърпените в тази връзка неблагоприятни
преживявания, видни от събраните доказателства, е счел именно тази сума за
справедлива да ги възстанови.
Настоящият съд споделя този краен правен извод, като излага в тази
връзка и съобразно въведените в жабата оплаквания, следното:
Предявената по делото претенция е основана на чл.45 от ЗЗД и чл.84,ал.3
от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, вкл. и с оглед обвързващата на осн.
чл.300 от ГПК СПН на влязлото на 14.11.19г. в сила споразумение,
приключващо наказателното производство (НОХД № 4822/19г. по описа на
РС-Бургас) спрямо ответник П.Г., с което той се е признал за виновен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, че на
16.07.2017г. в гр.Бургас, ж.к. "М. р." на ул. "Б." до №2 е причинил чрез
нанасяне на удари с ръце и крака на ищеца Г.Ц. средна телесна повреда–
мозъчна контузия, реализираща медико-биологичния признак на разстройство
на здравето, временно опасно за живота, при форма на вината пряк умисъл,
като на основание чл.55 ал.1, т.2, б.“б“, вр.чл.42а от НК му е наложено
наказание „пробация“ с подробно изброени пробационни мерки.
С горепосочения акт са установени деликтът(деянието и неговата
противоправност) и деецът.
Описаното в диспозитива на наказателното споразумение като получено
от пострадалото лице вследствие физическия контакт с деликвента
увреждане-мозъчна травма-също е установено в рамките на наказателното
производство(ответникът е бил осъден заради нанасянето на така
установената телесна повреда, квалифицирана като средна). Тя следва да се
приеме за потвърдена и от констатациите на експерта по изслушаната в първа
5
инстанция съдебно- медицинска експертиза(СМЕ).
Данните по делото сочат и на допълнителни вреди, резултат от деликта,
установени в представените: епикриза от неврохирургично отделение на
УМБАЛ „Бургас“ АД (л.11 по делото); съдебномедицинско удостоверение
(л.13) и СМЕ-л.61-64- дело БОС), заявени в настоящото производство за
обезщетяване. Според тези данни, при постъпването на Г.Ц. в болницата, са
констатирани още: счупване на носни костици; хематом на клепачите на ляво
око със субконюнктивална хеморагия. Във връзка с мозъчната травма е
уточнено установяването на контузионни хеморагични огнища в десен
темпорален дял на главния мозък с перифокален едем; контузно-хеморагични
огнища фронтобазално сагинално /срединно/ и в ляв челен дял, всички с
посочени размери (л.62).От отразеното в анамнезата към епикризата на Ц.,
касаеща болничния му престой, е видно, че при постъпването му на
16.07.17г.в УМБАЛ-Бургас, докладът за получаването на травмите е по данни
на дежурния медицински екип, което съдът приема за доказващо
първоначално временно изпадане на пострадалия в безсъзнание, но то би
следвало да се счете преодоляно при проведените му първоначални прегледи,
предвид отразената в същата епикриза констатация на лекуващия лекар, че
постъпилият е контактен и даващ информация относно липсата на фамилна
обремененост, алергии и др.В епикризата не е отразено безсъзнателно
състояние на пациента, нито аносмия. Болничният му престой е 5 дневен,
изписан е в добро общо състояние, без данни за усложнения от травмите.
Назначена е терапия за дома. В болницата е било осъществено консервативно
медикаментозно лечение и репозиция на носа. Няма данни за инвазивно
оперативно лечение. Установени са още:кръвонасядания и оток на лицето.
СМЕ, която страните не са оспорили(съдът възприема констатациите й
изцяло като годно доказателство)преценява, че мозъчната контузия е
предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота,
фрактурата на носа и останалите натъртвания и хематоми са квалифицирани
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е
снел анамнеза при прегледа на пациента по негови данни за сутрешно
замайване и аносмия, но не е установил обективни находки в такава
насока.Посочил е, че при изписването от болницата на пострадалия е бил
препоръчан домашен режим за 3 седмици и режим без физически, умствени,
6
зрителни и слухови пренапрежения в рамките на 2-3 месеца, със съответен
хранителен режим.
Интензитета и продължителността на неблагоприятните физически и
емоционални последици при възстановяването от горните увреждания, се
определят от експерта така: около 3-7 дни болки за очната травма, болки
около 3 седмици за носните костици, за мозъчната травма- силни болки в
остър период до 7 дни, по- слаби в подострия- до 21 дни и в хронична фаза
след това- допустими главоболие, световъртеж, паметови смущения и пр. в
зависимост от индивидуалните особености на пострадалия.
Показанията на св.Ц.(съпруга на ищеца)сочат, че не е осъществила
контакт със съпруга си, докато е бил в болницата, макар да го е посещавала
всеки ден без този на приема му.Тя установява, че се е грижила за него и в
болницата и по време на лечението му в дома им около месец, когато той не
бил в състояние да се самообслужва и да излиза самостоятелно. Той бил на
легло – свидетелката го къпела, водела го до тоалетна, защото не можел сам.
Хранела го с лъжичка. Пиел лекарства година и половина: Допамин,
Ноотропил 800 и други.Започнал да излиза навън в двора им след това.
Заявява, че съпругът й не бил в състояние да шофира 6 месеца, нито да се
включи в обичайния живот на семейството си, започнал работа след година, а
понастоящем се оплаквал от главоболие и световъртеж, загубил бил и
обоняние. Свидетелят Д. – съсед на пострадалия потвърждава горните данни,
като заявява, че посещавал пострадалия в болницата и няколко пъти в дома
му след това, като също му помагал, защото в началото бил зле. Сочи, че
ищецът се занимавал с поставянето на гипсокартон, но не можел на работи,
т.к. след случката не можел да пази равновесие, оплаквал се от световъртеж,
когато се качва по стълбите, от главоболие и липса на нюх.
Показанията на свидетеля М.–съсед, живущ на 300 м от дома на ищеца,
са в насока, че пострадалият бил около седмица в болница, но след това:
седмица, 10 дни или най-много 15 дни по- късно, възстановил живота си
напълно (изглеждал както преди, разхождал се, карал моторче, возел се в
кола, ходел до пазара), поне от това, което се виждало навън, на улицата и
според това, което се говорело в квартала, а също и по сведения, които
получил от позната – медицинско лице, заявила, че в случая „няма нищо
7
сериозно“ като последици от побоя, не се наблюдавали трайни следи от
инцидента. В махалата не било ставало дума, че за Георги има някакви тежки
последствия. Свидетелят не е посещавал ищеца у дома по време на
възстановителния период.
Свидетелката М. се идентифицира като една от двете жени, които на
датата на инцидента, в тъмната част на денонощието, разхождайки кучето й,
срещнали ищеца, покрай заведението "А.". Тя описва, че пострадалият и
придружаващ го мъж, видимо доста пияни, осъществили вербален контакт с
жените и ги последвали, закачали кучето им, като започнали да му хвърлят
кокали, взети от посоченото заведение. Жените не желаели този контакт,
стреснали се от подвикванията на мъжете и тяхното поведение, предвид
нетрезвото им състояние, защото вече било тъмно, а и не ги познавали и
забързали към къщата на свидетелката- в близост до заведението. М. се
прибрала у дома с кучето, а другата жена я помолила да извика мъжа
й(ответника), за да си тръгват. Свидетелката му казала да излиза, защото жена
му е сама, а навън има пияни и се отправила към банята да остави
кучето.Когато се върнала–Г. вече го нямало. След като разказала на мъжа си
какво се е случило, двамата излезли навън и видели паднали на земята двама
души, а около тях събрани много хора, включително ответника и жена му.
В контекста на твърденията на ищеца за преживените от нанесените му
травми неблагоприятни последици, съдът преценява показанията на
свидетелката Ц. през призмата на чл.172 от ГПК, с оглед пристрастието й като
съпруга, към неговата теза, но в частта, подкрепена от прогнозите за
възстановяване на пострадалия, дадени в СМЕ и от показанията на св.Д.,
когото съдът приема за безпристрастен, ги счита достоверни, що се отнася до
установеното тежко общо състояние и безпомощност на пострадалия по
време на около месечното му лечение в домашни условия, както и по време на
болничния му престой, а също и касателно заявените ограничения в
самостоятелното придвижване около два месеца след това. В тази част те не
се опровергават и от показанията на св. М. (приятел на ответника), т.к. той
сам посочва, че не е посещавал пострадалия след инцидента в болницата или
дома му, а и сведенията му за времето, след което видял ищеца да се
разхожда по улицата както преди, са твърде общи(около седем, десет,
петнадесет дни) и са придобити като страничен наблюдател.
8
Що се отнася до това колко е продължило възстановяването на ищеца и
дали неблагоприятните последици от травмите понастоящем са отшумели,
съдът се доверява изцяло на показанията на вещото лице по СМЕ, сочещи, че
обичайният период на възстановяване от черепно мозъчни и лицеви травми,
като тук обсъжданите, е в рамките на средно 2-3 месеца, още повече, че в
случая отсъстват данни за настъпили усложнения в оздравяването на ищеца.
Твърденията му за продължаващи главозамайвания, загуба на обоняние и пр.
съдът не счита в случая за доказани, т.к. се свеждат от свидетелите му като
почерпени от неговите субективни оплаквания. Медицинска документация,
която да потвърди последните, не се ангажира.
След анализ на горните факти, съдът прави следните правни
обобщения и изводи:
Във въззивното производство не е пренесен спор за наличието на
предпоставките за прилагане на чл.45 от ЗЗД, а само за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който е производен от правилното
прилагане на критерия „справедливост“, визиран в чл.52 ЗЗД. Тъй като той не
е абстрактен според трайната и задължителна съдебна практика по
приложението на посочената норма, съдът следва да прецени всички
обстоятелства, имащи отношение към него, а именно: възрастта на
пострадалия- 35 годишен към момента на деликта, това, че е глава на
семейство,съпруг и баща, както и човек в трудоспособна възраст, но е бил
поставен в обективна невъзможност да полага дължимите труд и грижа за
семейството си по време на възстановителния период; множествения
травматизъм в обсега на главата и лицето, възстановим за срок, надхвърлящ
30 дни, касателно черепно-мозъчната травма(вж. в тази връзка и
споразумението по наказателното дело) и фрактурата на носни частици,
представляващи средни телесни повреди и няколкото леки травми на главата,
интензитета на преживените болки( много силни до около седмица след
побоя, средни по степен до 21-вия ден от него и отшумяващи до края на
възстановителния период от 2-3 месеца), безпомощното състояние,
непозволяващо на ищеца да се самообслужва в ежедневието за около месец,
когато получавал лична грижа от съпругата си и помощ от приятели,
ограниченията му за излизане навън за около още два месеца, факта, че в
целия възстановителен период не е бил в състояние да работи, нито да взема
9
пълноценно участие в живота на семейството си.Съдът съобразява също
обстоятелството, че според експерта по СМЕ няма данни за настъпили
усложнения във възстановяването на ищеца от травмите и приема, че
понастоящем е вече напълно излекуван. Съдът съобразява още и
икономическата обстановка в страната към момент на получаването на
травмите, която формира общественото усещане за справедливо обезщетение
на неимуществени вреди, като претендираните за репарации от ищеца. Взема
се предвид и съдебната практика, касаеща близки до разглеждания случай на
обезвреда.
При цялостната преценка на всички горепосочени обстоятелства,
въззивният съд намира обезщетението в размер на 15 000лв., което е
присъдила първата инстанция, за напълно обосновано, като съобразява, че в
зависимост от установяването на допълнителни увреждания и с оглед
различните специфики на причинените деликти, обезщетенията за посочените
средни и леки телесни повреди се определят по размер от практиката в
изключително широк диапазон: от 1000лв. в Определение №459/31.05.16г. на
ВКС по т.д. №3209/15г. на І-во т.о., на 4000лв. според Решение
№277/05.12.19г. на ОС-Ловеч по в.гр.д.№563/ 19г., на 5000лв. според
Определение №767/12.11.20г. на ВКС по гр.д.№ 2184/ 20г. на ІІІ г.о., на 15
000лв. според Решение №219/02.12.14г. по гр.д.№1325/14г. на ВКС, при
установени множество болестни усложнения и трайно влошаване на здравето,
вкл. с проява на протрахирана депресивна реакция и стрес, по 25 000лв.
според Определение №340/11.04.18г. на ВКС по гр.д.№3383/17г. ІV г.о. и
Определение № 289/27.05.21г. на ВКС по т.д.№1762/20г. на ІІ, т.о. на ТК, но
при наличие на допълнителни травми, на 24 000лв. за контузия на глава и
сътресение на мозъка със спукване главичката на лъчевата кост и
придружаващи дълготрайни усложнения в здравословното състояние на
пострадалия, вкл. с необходимост от допълнителна поддържаща терапия и
освидетелстване от ТЕЛК за намалена работоспособност - 50% , за три
години.
Съдът приема с оглед установената по конкретното дело фактическа
обстановка, че в останалата си част, заявената претенция е недоказана и
поради това неоснователна. Главницата е дължима ведно със законна лихва за
забава от датата на деликта, до окончателното й изплащане, на осн. чл.84, ал.3
10
от ЗЗД, като компенсираща увреждането.
В контекста на спора за размера на обезщетението, съдът не споделя и
възражението на деликвента за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, т.к. показанията на св. М. сочат, че ответник Г. не е възприел
лично неуважителното отношение на пострадалия спрямо нея и приятелката
й, нито е пряко предизвикан от Ц. чрез думи или поведение, което би
обяснило осъщественото по-късно физическо насилие и саморазправа.
Агресията на Г. е била само косвено мотивирана от конфликта между двете
жени и пострадалия, не само заради липсата на собствено възприятие за
случилото се, но и защото двете действия се разминават съществено времево,
а са несъответни и по интензитет- посегателството спрямо пострадалия
значително надхвърля рамките на дължимата към двете уязвими жени защита
от нежелана външна намеса в личното им пространство.
В обобщение и като съобразява съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдилища, Апелативен съд Бургас приема, че следва да
потвърди обжалваното съдебно решение изцяло.Неоснователността на двете
жалби лишава страните по делото от право на разноски за внесените по в.гр.д.
№276/21г. по описа на БАС държавни такси.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА вр.чл.78, ал.1 от ГПК, адв. П.Д. от БАК,
представлявал въззивника ищец в производството пред Апелативен съд -
Бургас безплатно, в съответствие с изхода от делото има право на
възнаграждение в размер на 476,67лв.
Няма данни за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Л. от
въззивника ответник пред Апелативен съд–Бургас, поради което такива
разноски не му се дължат.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение №147/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№1974/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. ГР. с ЕГН**********, със съдебен адрес - този на
адв. Л. Л.: гр. Б., ул. „Г.Г.“ № *, ет.*, да заплати на адв. П.Д. Д. от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, адвокатско
възнаграждение в размер на 476,67лв., по банкова сметка IBAN:BG
************** в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр П. Д. Д..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12