Р Е Ш Е Н И
Е № 260378
гр. Пловдив, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и
шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8872 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К.Р.Д. ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
244,06 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. ****, ИТН: ****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 21,41 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 03.07.2018 г. – 06.02.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 866/ 10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1996 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, VIII гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. ****, като
съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия с
№ ****по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ****, ИТН: ****.
Поддържа, че за процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена
от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия за отопление, както и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, включваща главница за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. в
размер на 244,06 лв., както и обезщетение за забава в размер на 21,41 лв. за
периода 03.07.2018 г. – 06.02.2020 г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1996 по описа
за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., която била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната страна. В първото по делото съдебно
заседание ответницата оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1996 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VIII граждански състав, образувано
по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 866/ 10.02.2020 г. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 26.06.2020
г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение по доставката на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, че
ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена, а именно –
собственик на апартамент, находящ се в гр. ****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот не се
оспорва от нея, а и се установява от представената по делото справка от ТД на
НАП Пловдив, видно от която страната е декларирала процесния имот като
собствен.
Претенцията
на ищеца е за дължимост на суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за отопление, както и за БГВ. В чл.11, ал.5 от Общите условия е
предвидено, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Така регламентира и разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ.
В този смисъл собственикът на имот под режим на етажна собственост, по
презумпцията на закона се смята за потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
Такъв е и настоящият случай – ответницата като собственик на обект в сграда,
която е топлоснабдена, в чийто имот има налични отоплителни тела, е останала
задължена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата, както и за отопление и БГВ.
Не се
споделя и възражение за наличие на неравноправни клаузи в ОУ – чл.34, ал.1 и
чл.35, ал.1. Последните регламентират срока за заплащане на задълженията на
купувачите на топлинна енергия, а именно – 30 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, както и възможността при неизпълнение да се начислява лихва
за забава. Цитираните клаузи не са неравноправни, доколкото не покриват нито
една от хипотезите, регламентирани в чл.143 ЗЗП.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., АС, обслужваща жилищния блок в гр. ****,
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 95,487064
MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер
на 16,088256 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния
период в ап. 12 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната
мрежа в блока и топлинна енергия за същите не е начислявана. Отопляемият обем
на имота бил 122 м3. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 756
W. Същата не е снабдена с уред за отчет и изразходваното
количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална нормативна
мощност на отоплителното тяло. В имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени
към топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за отопление за тях не е начислявана.
През процесния периода в имота няма монтирани ИРУ за визуален отчет. Няма монтиран
водомер за топла вода; имотът е отсъединен от частта за БГВ и такава компонента
не е начислявана. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7, във
вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването на 1 бр. щранг-лига – по максимална нормативна мощност,
поради липса на уред за отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника за процесния период възлизало на общо 2,1548 MWh, в това число 0,85407
MWh за отдадената от сградната инсталация, 1,30073 MWh за отопление и 0,00 MWh
за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на специалната методика
от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката. Вещото лице дава заключение, че начинът на разпределение и
начисляване на потребена от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативни актове, посочени в раздел II,
уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и
касаеща процесния недвижим имот в гр. ****, за процесния период е формирана
както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 82,83 лв. с ДДС, топлинна
енергия за отопление в размер на 162,52 лв. с ДДС, услуга дялово разпределение
в размер на 9,09 лв. с ДДС, общ размер – 244,06 лв. с ДДС. Лихвата за забава,
изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020
г., възлиза на общо 21,41 лв. Вещото лице дава заключение, че описаните фактури
са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и
справка-декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено
е редовно счетоводството при „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД относно продажба
на ТЕ на ответника за процесния период.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК.
Предвид
изложените съображения, претенцията на ищеца за заплащане на топлинна енергия
за отопление, сградна инсталация и БГВ, е доказана по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото
се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право
на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 21,41 лв. - обезщетение
за забава за периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., която сума съвпада с
посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в
плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното
обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 475
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозити за съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 550 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.Р.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от 244,06 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за
обект, находящ се в гр. ****, ИТН: ****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 21,41 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 03.07.2018 г. – 06.02.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 866/ 10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1996 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА
К.Р.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 550
лева (петстотин и петдесет лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които – 475 лева - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция и 75 лв.
– разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 1996 по описа
за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.