№ 191
гр. Варна, 25.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20253000500123 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 123/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. П. Ф., подадена чрез адв.
Б. Р. и ад. С.С., против решение № 34/12.01.2025 г., постановено по гр.д. №
2014/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отвърлени
исковете му: - срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710,
дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Николай Дюлгеров, по силата на който П.
Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4,
находящ се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор №
10135.1502.8.1.6 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в
ПИ с идентификатор № 10135.1502.8 по тази кадастрална карта с площ от 60,
50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с
прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите
се 0, 7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседи на апартамента: на същия етаж № 10135.1502.8.1.5,
10135.1502.8.1.7, под обекта: 10135.1502.8.1.38 и 10135.1502.8.1.40, над
обекта: № 10135.1502.8.1.10 за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със
забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу Г. Б. М., за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г.,
обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на
нотариус Николай Дюлгеров, по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г. М.
правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор № 10135.1502.8.1.6 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор №
1
10135.1502.8 по тази кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на
апартамента: на същия етаж № 10135.1502.8.1.5, 10135.1502.8.1.7, под обекта:
10135.1502.8.1.38 и 10135.1502.8.1.40, над обекта: № 10135.1502.8.1.10 за
сумата от 9 800 лв. поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; - срещу
В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г.,
за който е съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г.,
по силата на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400 идеални части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с
площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при
съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486. №
10135.2551.514, №10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 1/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
10135.2551.484.1 с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по
чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу В. М. С., за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г.,
която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело №
759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него
право на собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579
кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, № 10135.2551.514, №
10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № 10135.2551.484.1 с площ от
18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152
ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу В. М. С., за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е
инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по
силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на
собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ
с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, № 10135.2551.514, №
10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № 10135.2551.484.1 с площ от
18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и П. П. Ф.
е осъден да заплати на Г. Б. М. сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/,
2
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на част от
фактическите изводи и противоречие с материалния закон, като е молил за
отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил
е следните оплаквания:- неправилно окръжният съд приел платежните
нареждания за плащания от Г. М., с които тя погасила част от дълга на П. Ф.
по договора за кредит с „Лено" АД, за писмени доказателства по смисъла на
чл. 165, ал. 2 ГПК, правещи вероятно твърдението за симулация на цената на
апартамента, тъй като тези документи са изходящи от страната, която твърди
симулацията, а не от страната, на която това възражение се противопоставя,
поради което и показанията на разпитаните свидетели К. Желев и В. Василев
били недопустими за доказване на твърденията на ответниците за
симулативност на посочената в договорите цена и не следвало да бъдат
обсъждани от съда в тази им част; - неправилно съдът ценил тези показания,
като извън тях по делото липсвали доказателства в подкрепа на поддържаните
от ответниците твърдения за симулативност, а електронната кореспонденция
между П. Ф. и В. С. не съдържала изявления на П. Ф., от които да се
установява или да може да се предположи, че имотите ще бъдат прехвърлени
или че вече са прехвърлени от Ф. на В. С. и на Г. М. срещу твърдяната от
ответниците цена; - изводът на съда, че действително договорената цена на
продадения с договора от 17.11.2022г. апартамент е равна на сбора от
посочената в нотариалния акт сума от 9800 и сумата от 24042,10 евро, чиято
левова равностойност е 47022,26лв. или общо 56822,26 лв., бил изведен в
нарушение на процесуалните правила и необоснован, тъй като подобно
твърдение не било навеждано в процеса, а въведеното от ответниците било, че
посочените в договорите за продажба от 17.11.2022г. и от 22.12.2022г. покупни
цени от 9800 лв. и 6400лв. прикривали действителното съгласие между
страните за продажба на апартамента и на % ид.част от парцела и гаража в
него срещу обща цена, равна на сбора от сумата от 144 000 лв., вписаните в
нотариалните актове цени от 9800 лв. и 6 400 лв. и сумата от 24 672, 02 евро,
преведена от Г. М. на „Лено" АД за погасяване дълга на ищеца в качеството му
на „ЕТ Форте - П. Ф."; - налице било и противоречие между правилно
отразеното в доклада твърдение на ответниците за съдържанието на
прикритото съглашение относно цената на двата процесни имота и това, което
съдът възприел като тяхно твърдение в мотивите на решението си; - изводът за
действително договорена цена на апартамента от 56822,26лв. (9800лв. и
24042,10 евро) бил необоснован и практически произволен, защото по делото
липсвали каквито и да е данни за постигнато към датата на сделката съгласие
между П. Ф. и Г. М. имотът да й бъде продаден срещу конкретна или дори
определяема сума, която тя ще плати за погасяване на ипотечния дълг на
продавача в качеството му на едноличен търговец, а и ако погасяването на
остатъка от дълга на Ф. от Г. Милчева е бил част от договорената от тях
3
продажна цена, последвалите погашения на дълга от Ф. нямали обяснение; -
по исковете по чл. 152 ЗЗЗД неправилен и необоснован бил изводът на съда, че
в производството не са ангажирани доказателства, които да сочат, че сделката
от 17.11.2022г. с Г. М. е сключена с цел обезпечаване на задължението на П. Ф.
по издадените от последния записи на заповед, като този извод на съда не
държал сметка за смисъла и съдържанието на изявленията на страните в
приложената кореспонденция и свидетелските показания на св. Радева, които
неправилно съдът частично не кредитирал; - съдът достигнал и до погрешен
извод за неоснователност на евентуалните искове по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
като той бил изцяло обусловен от погрешния извод, че действително
договорената между П. Ф. и Г. М. цена на апартамента е равна на сбора от
посочената в нотариалния акт сума от 9800лв. и сумата от 47022,26лв.,
представляваща левовата равностойност на преведените от Г. М. на „Лено"
АД 24 042,10 евро, а цената на прехвърлените с договора от 22.12. 2022г.
99/400 ид. части от дворното място и гаража е посочената в него цена от
6400лв, поради което съдът съпоставял установената от експертизите средна
пазарна цена на апартамента със сумата от 56822,26 лева (9800 +
47022,26лева), вместо с посочената в договора от 17.11.2022г. продажна цена; -
съдът правилно кредитирал тройната експертиза като изготвена в разширен
състав и при прилагане на сравнителния метод на база адекватни сравнителни
образци, но неправилно не зачел особеното мнение на в.л. Н.Ангелов, според
когото наличието на ипотека само по себе си не би могло да промени
пазарната цена на имота; - съдът не взел предвид, че с договора за продажба от
17.11.2022г. процесният апартамент № 4 е продаден за цена от 9800лв., която
била почти 14 пъти по-ниска от справедливата пазарна стойност на имота, а
за идеалните части от ПИ не съобразил наличието на четирикратно
разминаване между договорената и действителната пазарна цена на
продавания имот и особеностите на конкретното договаряне - зависимото
положение на продавача от купувача предвид значителния размер на
документираните задължения на П. Ф. към В. С. по подписаните от тях
договори и издадените записи на заповед, и при двете водещи до извод за явна
неравностойност на престациите и противоречието с добрите нрави.
Ответниците Г. Б. М. и В. М. С., чрез адв. С., са подали писмен отговор
на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по подробни съображения
по всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение,
са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.
Навели са оплаквания срещу възприет в мотивите на решението фактически
извод, че изявлението на В. С. от 23.05.2023 г. гласящо „Върни парите по
договорите за заем и се отказвам от всичко” опровергава показанията на
свидетелите Желев и Василев в частта, в която свидетелстват, че с
прехвърляне на апартамента дългът на П. Ф. бил отчасти погасен и срещу
съображенията на съда, че ако вземанията са били погасени с прехвърлянето
на собствеността на апартамента, то заемодателят не би претендирал след това
връщането на парите от заемополучателя П. Ф.. Този извод на съда бил
4
погрешен, предвид наличието към 23.05.2023 г. на други непогасени
задължения на П. Ф. към В. С. по договори за заем от 17.09.2022 г. за 126 000
лв. и от 04.10.2022 г. за 126 000 лв. и относимостта на кореспонденцията към
тях, а не към вече погасените с прехвърлянето на имотите задължения.
Позовано на процесуално нарушение от окръжния съд, изразяващо се в
отказ да бъдат приети писмени доказателства – електронна кореспонденция
17 стр., съдържаща данни за действителните отношения между свид. М.Р. и
ищеца П. Ф., са молили за приемането й с цел да се установят близките им
отношения и процесуалното поведение на свид. Мариета Радева, при което тя
скрила от съда действителните си отношения с П. Ф..
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
По доказателственото искане на ответниците: По делото са събрани
данни за близките дългогодишни отношения на ищеца със свидетелката
Радева, включително от разпита на самата свидетелка и от събраната вече
електронна кореспонденция между страните, поради което представената
кореспонденция от 17 стр. в съдебното заседание от 13.12.2024 г. не е била
необходима за установяване на тези факти и неприемането й от съда не
съставлява процесуално нарушение. Не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от
ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Б. М. и В. М. С. за приемане
на писмени доказателства – електронна кореспонденция 17 стр., представена в
съдебното заседание от 13.12.2024 г. с цел да се установят близките им
отношения и процесуалното поведение на свид. Мариета Радева, при което тя
скрила от съда действителните си отношения с П. Ф..
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 07.05.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6