РЕШЕНИЕ
№6
01.02.2021гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Ивелина Въжарска…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 508 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по жалба на „Бета – П“ ООД,
гр.Хасково, против Заповед № 131/27.02.2020г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Сочи се, че при издаване на
оспореният акт не били взети предвид
фактите и обстоятелствата, изложени от „Бета – П“ ООД, в подадено възражение до КЗП, а именно че към
момента на извършване на проверката, хотел“Ретро“ има издадена временна
категоризация за “Хотел“ съгласно Заповед
№ Т-РД-15-167/07.11.2019г. на МТ, въз основа на подадено заявление за
прекатегоризация на обекта с вх. № Т-81-00-237 от 29.09.2019г. Въпреки, че тази
информация била подадена от управителя на дружеството, към момента на съставяне на Протокол № К-2673781/03.12.2019г., въз основа
на който била издадена обжалвана заповед, по субективна преценка на
извършващите проверката, същата не била
вписана в посочения протокол. Сочи се,
че при издаване на заповедта си административният орган следвало да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, задължение вменено му
с нормата на чл.35 от АПК. Като не бил изпълнил това свое
задължение, административният орган
издал заповедта си при неизяснена фактическа обстановка, от която не следвал
категоричен извод, че дружеството
осъществява заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в
представянето на невярна и подвеждаща
информация относно вида на туристическия обект семеен хотел“Ретро“, на място в туристическият обект и на интернет
сайта www.hotelretro.bg, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел
без използването на търговската практика. Допуснатото нарушение според
жалбоподателя било съществено такова, тъй като
ако не би било допуснато, резултатът от проведеното производство пред административният
орган би довел до установяване на друга
фактическа обстановка и прекратяване
на образуваното по реда на чл.68л от ЗЗП
административно производство. Според
оспорващия, неизясняването на фактическата обстановка, довело от своя страна до
издаване на обжалваната заповед в
противоречие с материално- правните разпоредби .
По изложените съображение се моли
за отмяна на обжалваната заповед. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник- адв. Б. – К..
Ответникът – Председател на
Комисията за защита на потребителите, чрез
процесуален представител, в писмена форма, излага съображения за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С вх. № Т-81-00-237/20.09.2019г.,
дружеството – жалбоподател“Бета - П“ООД, гр. Хасково подало до Министъра на
туризма, Заявление - декларация за категоризация на място за настаняване.
На 07.11.2019г. Министъра на
туризма издал Заповед № Т-РД-15-167, с която открил процедура по категоризиране
на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, съгласно
приложения Списък № РК-06-11, представляващ неразделна част от същата заповед. Със
същия акт министърът разпоредил да се издадат временни удостоверения за открита
процедура по категоризиране на туристическите обекти, валидни за срок от 4
месеца, считано от датата на издаване на същата заповед. Под т.54 от същия списък е посочено, че временно удостоверение с номер
№РК-18-9735 се издава на собственик „Бета - П“ООД, гр. Хасково, за обект с
наименование“Ретро“, с адрес на обекта: гр. Хасково, бул. Освобождение“ № * и
вид на обекта – хотел, с категория три
звезди.
На 03.12.2019г. от служители на РД – Пловдив при КЗП, била извършена проверка в семеен
хотел „Ретро“ в гр.Хасково, находящ се на бул.“Ос.“ в гр.Хасково, резултатите
от която били обективирани в Констативен протокол № К-2673781 от 03.12.2019г.
При проверката било установено,
че на видно място в обекта има поставена категорийна символика, включваща
табела с вида и категорията на обекта и Удостоверение № 01842 от 02.05.2012г.
за утвърдена категория “три звезди“ за обект семеен хотел “Ретро“, с капацитет
37 бр. стаи, 61 бр. легла, издадено от Кмета на Община Хасково. Над
входа на обекта имало поставен рекламен
надпис „HOTEL*** RETRO“.
На тента на верандата , на рецепцията на
хотела, на визитни картички, поставени на достъпно за потребителите място, на
ценоразписа за предполагаемите услуги семейният хотел се рекламира като
„хотел“, категория три звезди. При отваряне
на интернет страницата на обекта
било констатирано , че при отваряне на
сайта на различни места и в различните
менюта е посочвано, че обектът
представлява хотел.
Протоколът е подписан без
възражения от представител на „Бета П“
ООД, гр.Хасково.
На 12.12.2019г. бил съставен
констативен протокол за проверка на документи
№ К-089738, към КП № К-2673781 от 03.12.2019г. Видно от удостовереното в
него, на същата дата, представител на „Бета – П“ ООД е представил
оригинали и копия на лична карта, удостоверение № 01842 от 02.05.2012г. за утвърдена
категория, справка за професионалната и езикова квалификация на персонала и
заявление за категоризация на МП до
министерство на туризма прието с вх. №
Т-81-00-237 от 20.09.2019г. Със същия протокол били дадени предписания на
дружеството с конкретен срок за изпълнението им.
С Решение по т.14 от заседание на
КЗП проведено на 06.02.2020г. обективирано в протокол № 02 от същата дата,
комисията решила, че „Бета - П“ООД прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика , по смисъла
на чл. 68д, ал.1, предл.1, вр. с чл.
68г, ал.4, вр. с чл. 68в от ЗЗП, тъй като предоставя невярна и подвеждаща
информация относно вида на туристическият обект
семеен хотел“Ретро“ с адрес гр.Х., бул.“О.“ № *, на място в туристическият обект и на интернет сайта,
като посочва, че се касае за „хотел“.
Със заповед № 131 от 27.02.2020г.
Председателят на Комисията за защита на потребителите забранил на „Бета-П“ ООД
при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да
предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект семеен
хотел“Ретро“ с адрес: гр.Х., бул.“О.“ № *, на място в туристическият обект и на
интернет сайта www.hotelretro.bg , в нарушение на чл.68д, ал.1,
предл.1-во, вр. с чл. 68г, ал.4, вр. с чл.68в от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно удостовереното в
заповедта същата е била съобщена на адресата й на с
писмо № П-01-570, връчено на управителя на дружеството на 31.03.2020г. с
известие за доставяне.
По делото са представени временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране на туристически обект с № РК-18-9735/2019г. на
Заместник- министъра на туризма, което е било изпратено до „Бета – П“ ООД с
изх. № Т-26-Б-76 от 06.03.2020г., в което е обективиран срок на валидност до
07.03.2020г. и временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на туристически обект № РК-18-10091/2020г.,
за вид и наименование на обект: Хотел
Ретро, с адрес на обекта: гр.Хасково, бул.“О.“ № * с лице извършващо дейност „Бета - П“ООД,
гр.Хасково със срок на валидност от 07.03.2020г. до 31.12.2020г.
Жалбата до административният съд
била подадена чрез административният орган – по куриер на 06.04.2020г. и
заведена с № Ц-03-3088 от същата дата.
При така установените факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановеният срок и срещу акт подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган в съответствие с предоставените му правомощия
по чл. 68л, ал. 1 от
ЗЗП, както и в предписаната от закона
форма. Съдържа изчерпателно посочване, както
на правните, така и фактическите основания за издаването й в съответствие с
изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК.
При постановяване на
административния акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, от категорията на съществените даващи
основание за отмяната му само на това основание. В процесния случай, от
приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
административното производство е образувано служебно, като за изясняване на фактите
длъжностни лица на КЗП са извършили проверка и са съставили за резултатите
констативен протокол. По констатациите, отразени в констативния протокол,
жалбоподателят е имал възможност да предостави становище .
По силата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялни търговски практики. Според чл. 68г, ал.1 от
ЗЗП, търговска практика, от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Видно от §13, т.23 от ДР на
ЗЗП, "Търговска практика" е
всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката
на стока или предоставянето на услуга на потребителите. На основание §13, т.25 от ДР на
ЗЗП, "Съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Предвид §13, т.31 от ДР на
ЗЗП, "Търговско решение" е всяко
решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за
начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или
частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни
правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата,
независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
Съгласно чл. 68г, ал.4 от
ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от същия закон. Разпоредбата на чл. 68д от ЗЗП, определя като заблуждаваща търговска практика, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 на чл. 68д
от ЗЗП, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. По силата на ал.3 на чл. 68д от ЗЗП,заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия
фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и
обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на
търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика, и когато тя включва: 1. всяка маркетингова дейност по отношение на
стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава
объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг
отличителен знак на конкурент; 2. неспазване на ангажиментите, поети от
търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика,
когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и
при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан
да спазва съдържащите се в него правила.
Разпоредбата на чл. 132, ал.4 от
Закона за туризма, забранява надписите за
вида, наименованието и категорията на туристическите обекти /места за
настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения,
самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях
заведения за хранене/ да въвеждат в заблуждение туриста.
В конкретният случай с оспорената заповед е прието, че
нелоялната заблуждаваща практика е
свързана с предоставяне от страна на дружеството жалбоподател на невярна информация относно вида на
процесният обект - вместо семеен хотел - хотел.
Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика
по чл. 68д, ал. 1,
пред. 1-во
включва кумулативното наличие на: 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и
обстоятелства да съдържа заблуждаваща - невярна
информация и следователно подвеждаща; 3) да променя или да е в състояние
да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител
по отношение на стоката/услугата, което води или може да доведе до вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без нейното използване.
Не е спорно между страните, че дружеството – жалбоподател е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП
и осъществяваната от него дейност по предоставяне на хотелиерски услуги в туристически обект – място
за настаняване, находящо се в гр.Хасково, бул.Освобождение“ № * представлява
търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП.
Безспорно се доказва по делото от КП № К-2673781 от
03.12.2019г. на длъжностни лица при КЗП(л.143), че към датата на проверката на място в
туристическият обект и на интернет сайта www.hotelretro.bg търговецът е предоставял
информация, че вида на конкретното място
за настаняване представлява „хотел“.
Протоколът представлява официален документ
и предвид несвоевременното му оспорване от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред,
по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от
длъжностните лица, същия обвързва съда с
материална доказателствена сила. Междувпрочем
обстоятелството, че към датата на проверката, както на място, така и на
електронната страница на туристическият обект е била предоставена информацията,
че същият е вид място за настаняване по смисъла на чл. 3, ал.2, т.1, б.“а“,
предл.1-во от Закона за туризма не се и оспорва от жалбоподателя - твърденията на
същия се заключават в това, че така предоставената информация не е била
невярна, доколкото към този момент за същия обект е била налице издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Спорният въпрос по делото е дали предоставяната информация относно вида на туристическият обект е била невярна.
Определение за
семеен хотел е дадено в §
1, т.23 на ДР на Закона за туризма 23, според което "Семеен хотел" е сграда в
архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с
историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за
настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска
дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които
предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно
заведение за хранене и развлечения.
Съгл.§1 т.17 от Закона за туризма „Хотел“ е сграда или функционално
свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни
и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За
хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части
от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се
допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с
едно заведение за хранене и развлечения.
Статутът
и изискванията към туристически обекти от вида „Хотел“ и „Семеен хотел“, към датата
на проверката и към датата на издаване на оспорената в настоящото производство
заповед са били уредени в Закона за туризма
и в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, Приета с ПМС № 217 от 17.08.2015
г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г., отм., бр. 59 от 3.07.2020 г.
В същите нормативни актове е възприето, че типовете места за настаняване се определят по класове, като в клас А попадат хотелите, а в клас Б - семейните хотели – чл.3, ал.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗТ и чл.3, т.1 и т.2 от Наредбата.
Съответно на
туристическите обекти посочени в тези норми се определят категории, на
базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за
изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие
на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в
туризма на управителя и професионална и езикова квалификация на персонала на
туристическия обект-чл.17, ал.1 от Наредбата. Категориите са от една по пет
звезди, като категорията на хотелите може да бъде от една
до пет звезди - чл.12, т.1,б.“а“ от Наредбата, а за семеен хотел от една до три звезди - чл. 12,т.2,б.“а“ от
Наредбата. Съответно изискванията към „семеен хотел“ и
„хотел“ по наредбата са различни, като за хотел изискванията са завишени , в сравнение с тези за семеен хотел.
Това означава, че когато един туристически
обект е категоризиран като „семеен хотел“, а при осъществяване на дейността му
лицето, извършващо хотелиерска дейност посочва че обекта представлява друг вид туристически обект“хотел“, то същото лице прави изявление, че предлага
повече условия и удобства (характерните
за хотел).
Така безспорно се създава неправилно впечатление у потребителя за предлаганите условия и обем туристически услуги.
В случая обекта описан в оспорената заповед и находящ се в гр.Хасково, на бул.“О.“ № * е бил категоризиран като „семеен хотел“ с присъдена категория „три звезди“ с Удостоверение № 01842 издадено от Кмета на Община Хасково на 02.05.2012г., по време на действието на тогава действащият Закон за туризма (отм. бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), съгласно чл.50, ал.6 от който присъждането на категория на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от с.н.а.(сред които и хотелите и семейните хотели) е било безсрочно.
Доколкото с чл. 133, ал.2 от понастоящем действащия
Закон за туризма е възприето, че
издаденото удостоверение за категоризиране на туристически обект – място
за настаняване с валидност 5 години, то с пар. 5, ал.1,т.6 от същия закон е предвидено подновяването на
категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически
обекти, в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2, да се извършва за местата за настаняване
категоризираните през 2012 г.туристически обекти - през 2019 г. В съответствие
с тази норма дружеството е подало заявление - декларация до Министъра на туризма за категоризиране
на място за настаняване на 20.09.2019г., с наименование и вид на обекта хотел“Ретро“,
във връзка с което и със Заповед на министъра на туризма № Т-РД-15-167 от 07.11.2019г. по отношение на жалбоподателя и за същия
обект е било издадено временно
удостоверение за открита процедура по
категоризиране, валидно от 07.11.2019г.
до 07.03.2020г.(съгласно
т.2 от цитираната заповед) за вид и наименование на
обект “хотел Ретро“, с адрес гр.Хасково, бул.“О.“ № *.
Безспорно дружеството- жалбоподател, като лице
извършващо хотелиерство и по силата на чл.114, т.1 от Закона за туризма е можело да извършва туристически услуги в цитирания обект. Това обаче не означава, че
е можело да представя и информация, че обекта е хотел, тъй като към датата на
проверката - 03.12.2019г., процедурата по категоризиране на същия, не е била
надлежно завършила с издаването на
съответна заповед от Министъра на
туризма, с която по силата на чл. 130, ал.7 от ЗТ се определя не само категорията, но и типа(вида) на обекта.
Временното удостоверение издавано по реда на чл.130, ал.1 от Закона за туризма, издавано само въз основа на подаденото жалбоподателя заявление и приложените към него документи, показва единствено, че оспорващият е в открита процедура по категоризиране на съответния туристически обект и му дава право да осъществява или респ. да продължи да осъществява дейност в съответното място за настаняване, но не му дава право да предоставя информацията, че типа място за настаняване вече представлява „хотел“. Това е така защото процедурата по категоризиране може да не завърши успешно за заявителя – с издаване на положителен административен акт, а със заповед за отказ за определяне вида и категорията на обекта, в случай че последния не отговаря на изискванията за съответният вид място за настаняване и категория. Предвид това, то съда не споделя възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена при нарушение на чл.35 от АПК, тъй като органът не е изяснил обстоятелството, че към датата на проверката жалбоподателят е имал издадено временно удостоверение.
Предвид това оспорената заповед се явява
законосъобразно издадена при спазване материалноправните разпоредби на закона.
С оглед материалната
законосъобразност на заповедта настоящият съдебен състав приема, че
оспорената заповед е съответна и на целта на закона, формулирана в чл. 68б, ал.
1 от ЗЗП .
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорената
заповед на Председателя на КЗП е законосъобразен административен, а подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
разноски, а претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение ще следва
да се присъди на юридическото лице, в състава на което е органът, издал
оспорения административен акт на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в размер на 100.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването
на „Бета – П“ ООД, гр.Хасково, с ЕИК 126****** против Заповед № 131/27.02.2020г.
на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Бета – П“ ООД, гр.Хасково, с ЕИК 126****** да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: