Р Е Ш Е Н И Е
26.01.2021г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на осми януари |
Четиринадесети наказателен състав година 2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2165по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-0000912 от 30.09.2020 год. на **„Инспекция по труда“ –Плевен на „В.Т.”ЕООД
– **, представлявано от Ф.В. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда
и петстотин) лева за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2
от КТ.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, който е редовно призован не се представлява
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от ст. юрк. ** И., която взема становище, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че „В.Т.”ЕООД – ** е автор на деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната и отговороност. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно
постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
При извършена последваща проверка на 05.08.2020г. на „В.Т.”ЕООД – **,
представлявано от Ф.В. с ЕГН ********** е установено, че „В.Т.”ЕООД – ** в
качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание №1 дадено в
Протокол за извършена проверка с изх. №ПР 2016951 от 25.06.2020г. на Дирекция
„ИТ“ със седалище ***, с който е предписано: „Работодателят да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2020г.
от работещите лица в дружеството, подробно описани в списък с изх. № **.“. Като
краен срок на предписанието е определена дата – 14.07.2020 година, а към
05.08.2020г. работодателят не представил документи, доказващи изпълнение на
предписание №1, дадено с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2016951 от
25.06.2020г. на Дерекция „ИТ“ със седалище ***.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин
с оглед ангажираните в хода на административно-наказателното производство
писмени и гласни доказателства. Съдът приема с доверие показанията на актосъставителя М.Г.Б. и
свидетелката Г.И.Д. като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От разпита им се установява, че на
05.08.2020г. извършили последваща проверка на „В.Т.”ЕООД – **, представлявано
от Ф.В. с ЕГН **********, при която установили, че дружеството в качеството си
на работодател не е изпълнило задължително предписание №1 дадено в Протокол за
извършена проверка с изх. №ПР 2016951 от 25.06.2020г. на Дирекция „ИТ“ със
седалище ***, с който било предписано задължение за изплащане на уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2020г. от
работещите лица в дружеството, подробно описани в списък. Като краен срок на
така даденото предписание била определена дата – 14.07.2020 година, а към датата
на последващата проверка - 05.08.2020г. работодателят не представил документи,
доказващи изпълнение на предписание №1, дадено с Протокол за извършена проверка
с изх. № ПР 2016951 от 25.06.2020г. на Дерекция „ИТ“ със седалище ***.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: наказателно постановление № 15-0000912/30.09.2020 г., акт за
установяване на административно нарушение № 15-0000912/05.08.2020 г., заверено копие
от известие за доставяне, заверено копие от протокол за извършена проверка от
01.07.2020 г., заверено копие от справка м. 03.2020 г. за начислени заплати и
обезщетения, изпратени и дължим остатък към 01.07.2020 г., заверено копие от
уведомление изх. № 41/05.08.2020 г., заверено копие от пълномощно.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят - „В.Т.”ЕООД – ** като работодател по смисъла на
КТ, чрез своите органи на управление е извършил нарушението за което е издадено
и процесното наказателно постановление, с което му е наложено административно
наказание имуществена санкция, тъй като съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1
от Кодекса на труда, който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. „В.Т.”ЕООД – **,
представлявано от Ф.В. с ЕГН ********** е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал.
1 вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, защото в качеството му на работодател не бил
изпълнил задължително предписание дадено
с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2016951 от 25.06.2020г. на
Дерекция „ИТ“ със седалище *** за изплащане на уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец март 2020г. от работещите лица
в дружеството, подробно описани в списък.
При определяне размера на наложеното наказание, административно-наказващият
орган е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН,
съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, поради което е
наложил санкцията в предвидения минимален размер.
В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона (чл.42 от ЗАНН), нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е предоставена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения,
свързани с гарантираното от законодателя право но работника и/или служителя да
получава своевременно възнаграждение за положения труд по трудово
правоотношение и произтичащите от това вредни последици, съдът намира, че не са
налице предпоставките за маловажност на нарушението, предвидени в чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва
да бъде потвърдено като законосъобразно на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 15-0000912 от 30.09.2020 год. на **„Инспекция
по труда“ –Плевен на „В.Т.”ЕООД – **, представлявано от Ф.В. с ЕГН **********
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение
по чл. 415, ал.1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: