РЕШЕНИЕ
№
2487/15.12.2021г.
гр.
Пловдив, 15.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 1558 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Белано“
ЕООД, ЕИК *********, седалище в с.Марково м.“Исака“
№44а, обл.Пловдив против Решение №260427 от 31.03.2021г.,
постановено по АНД № 4067/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление №509284-F532927/30.04.2020г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на касатора за административно нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 ЗДДС
е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 500 лева“.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено при противоречие със съдопроизводствените
правила, касаещи обсъждане на направените пред него възражения, поради което се
явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Твърди се, че районният съд не се
е произнесъл по наличието на съществени процесуални нарушения на проведения административно-
наказателен процес, свързани с връчването на АУАН и НП на законовия
представител на дружеството- нарушител. Излагат се съображения за ограничаване
на правото на защита, свързани с издаване на АУАН в присъствие на нарушителя и
свидетелите при установяване на нарушението, както и по отношение на
описанието, дадено като обстоятелства по извършването му. Излагат се
съображения за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и да бъде отменен издадения административен акт. В
становище на пълномощника адв.П. се поддържа
касационната жалба. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. С писмен отговор на процесуалния
представител юрк. П.се оспорва касационната жалба
като неоснователна и като такава се иска да бъде отхвърлена, а съдебното
решение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Белано“
ЕООД против посоченото НП от 30.04.2020г. на Началник отдел „ОД“- Пловдив при
ЦУ на НАП, издадено въз основа на АУАН № F532927 от 05.01.2020г.,
съставен от свидетеля М.Ф.М., с което дружеството е привлечено като нарушител
за административно нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 21.12.2019г на обект ресторант “***“ в гр.П.ул.***№**, органите по приходите
констатирали, че дружеството не регистрира чрез операция „служебно извадени“ от
въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ Датекс FP-2000 с ИН DТ509479, ИН на ФП 02840489 промяна в касовата му
наличност в размер на 264.02 лева, което обстоятелство не е довело до
неотразяване на приходи. Обстоятелствата от
проверката били документирани в протокол по чл. 50 от ДОПК № 0026066/21.12.2019г..
АУАН е съставен на 05.01.20г в присъствие на упълномощеното лице Ц.Г.Ш., на
която е връчен. Приложено е и пълномощно рег. №6099 от 26.09.2019г, с валидност
до 31.12.2020г. или до изричното му оттегляне. На база съставеният АУАН
наказващият орган приел, че е нарушено нормативно установеното задължение за
проверявания субект на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, определящ, че извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми, за което на касациония
ответник на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция в размер на 500.00 лева“. За да потвърди
атакувания пред него административен правораздавателен акт, първоинстанционният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при
съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че се касае за
осъществено административно нарушение, което е безспорно и несъмнено изяснено
от събраните писмени доказателства, а възраженията на жалбоподателят приел, че
не са подкрепени с достатъчно обосновани доказателства. Приел, че са налице
основания да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, като наказващият орган се е произнесъл при
нарушение на административнопроизводствените правила,
като е определил наказание в рамките на минималния предвиден размер при
значителен превес на смекчаващите над утежняващите отговорността обстоятелства.
Обосновал се, че случаят не съставлява маловажен случай на административно
нарушение.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор,
че той не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г на МФ да отчита извън извършваните от него продажби на стоки или
услуги чрез регистрация на ФУ всяка промяна на касовата наличност , вкл.
извеждане на пари във и извън касата чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Безспорно е доказано от
органите по приходите, че е извършено извеждане от касата на сумата от 264.02
лева, за което не осъществена операцията „служебно изведени“ на наличното в
обекта ФУ. В тази насока в АУАН и НП са изложени конкретно вменени и обсъдени
обстоятелства, което не представлява нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57
ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се
явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. По отношение на съставянето и
връчването на АУАН и НП следва да се посочи, че е приложено в административната
преписка надлежно пълномощно на лице, което да представлява дружеството и което
е присъствало на съставянето на АУАН и е получило екземпляр от същият.
Действието на пълномощното с оглед липса на доказателства за изричното му
оттегляне от управителя на дружеството, валидира и
действията на пълномощника да получава АУАН и да прави възражения от името на дружеството-
нарушител. С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски. Същият е представил списък с
разноски, като неоснователно е посочил завишен размер на юрисконсултското
възнаграждение. Същите следва да му се присъдят съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37
от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и
съобразно характера и тежестта на производството. Ето защо съдът намери, че
следва да присъди в полза на Национална агенция по приходите юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260427/31.03.2021год.,
постановено по АНД № 4067/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII н.с.
ОСЪЖДА
„Белано“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в с.Марково
обл.Пловдив да заплати на Национална
агенция за приходите разноски по делото в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.