№ 1891
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20110276 от 05.05.2021 г., постановено по гр. д. №
64770/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е осъден да
заплати на ЗД „Е.И.“ АД, на основание чл.411 КЗ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата
от 62 лв. - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение,
изразяващо се в наемна цена на заместващ автомобил, предоставен на
застрахования по време на ремонт на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Типо“, рег. № *******, предмет на застраховка „Каско“, увреден при ПТП
от 30.08.2018 г. в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Княз Борис I“, настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 232, 74 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 74, 08 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 128, 38 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК – разноски.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „ДЗИ – О.З.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано
и неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че платената от
ищеца сума за заместващ автомобил се дължи от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че тези
вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, а са резултат
от друго обстоятелство – забава на ремонта на увредения автомобил повече от
1
5 дни. Самото произшествие не е необходимото и достатъчно условие за
извършване на разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен,
закономерен и адекватен резултат на това увреждане. Ищецът е поел
допълнително задължение спрямо застрахования, в който случай носи риска
за това. Счита, че застрахователят по застраховка „Каско“ не може да
претендира суми от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, които надвишават средната пазарна цена за отстраняване на
вардите. Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски по определянето му, на основание чл.411
КЗ. В размера на застрахователното обезщетение не се включват
допълнително изплатените извън обичайните разходи за наем на заместващ
автомобил. Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ не може да
противопостави платените по преференциални условия суми на другите
правни субекти поради относителното действие на облигационното
отношение между него и застрахования. Поддържа, че с обжалваното
решение съдът не е обсъдил заявените с писмения отговор на исковата молба
възражения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца ЗД „Е.И.“ АД. Със становище от 11.04.2022 г.
оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че ако не беше настъпило
ПТП, нямаше да се налага ремонт на увредения автомобил, през което време
да е невъзможно да го ползва и да трябва да наеме заместващ автомобил. В
случая съставлява нормално стечение на обстоятелствата, че на застрахования
му се е наложило да остави автомобила си на ремонт, през което време е бил
лишен от възможност да го ползва и да трябва да наеме друг такъв. На
основание чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой, включително:вредите, причинени на чуждо
имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди,
че на 27.02.2018 г. е сключил договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № *******,
собственост на К.Д.С., със срок на действие 13.03.2018 г. – 12.08.2019 г., при
уговорено покритие „Пълно“ на рисковете, съгласно общите условия на
застрахователя, заедно с добавък клауза Е – заместващ автомобил. На
30.08.2018 г. е настъпило застрахователно събитие в гр. Бургас, на
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“. А.Ц. управлявала
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******, нарушила
2
виновно правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 ЗДвП, предприел
маневра престрояване в дясна лента, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за автомобилите, които се движат покрай него и да се съобрази с
тяхното местоположение, посока и скорост на движение, в частност на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № *******, който се е движил в
дясната лента. В резултат на настъпилото ПТП застрахованият при ищеца лек
автомобил е увреден. Към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника. Във връзка с образувана при
ищеца щета на сервиз А.Ю. е възложено извършване на ремонт на
застрахования при ищеца автомобил Стойността на ремонта възлиза на 2 052,
30 лв. За периода 17.10.2018 г. – 16.11.2018 г. на собственика на увредения
автомобил е предоставен заместващ автомобил, като заплатената цена за това
е 232, 74 лв. С регресна покана от 12.12.2018 г. е отправил искане до
ответника за заплащане на сумата от 2 300, 04 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, както и обичайните разноски за определянето
му. Ответникът е погасил част от дължимата сума, като е извършил
прихващане със сумата от 2 067, 30 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 232, 74 лв., ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че с изплащане на сумата
от 2 067, 30 лв. е изпълнило точно задължението си към ищеца. Излага
съображения, че изплатената от ищеца сума от 232, 74 лв. за наем от
застрахованото при него лице на заместващ автомобил не е за вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, поради което и
на основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ не отговаря за тях. В условията на
евентуалност оспорва размера на исковата претенция, която не съответства на
действителния размер на вредите. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представеното извлечение от застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100239809 от 27.02.2018 г. К.Д.С. е
застраховал при ищеца лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. №
*******. Срокът на действие на договора е от 13.03.2018 г. до 12.03.2019 г.
Уговорената застрахователна сума възлиза на 15 000 лв. , а застрахователната
премия е 979, 20 лв.
Представен е добавък № 1 към горепосочената застрахователна
полица Клауза Е – Заместващ автомобил. В чл.2 е предвидено, че по силата на
настоящата клауза застрахователят предоставя на застрахования услугата
„заместващ автомобил“, в случай на настъпване на застрахователно събитие и
изпълнени следните условия: застрахователното събитие е потрито по общи
условия; собственик е физическо или юридическо лице, застрхованото МПС
има право на сервиз; документи, които доказват обстоятелствата във връзка
със застрахователното събитие са: протокол за ПТП или двустранен
констативен протокол за ПТП; отстраняването на щета по преценка на
доверения сервиз ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на
приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта; не представлява
тотална щета; всички застрахователни премии по застраховка „Каско на
МПС“ са платени в пълен размер.
3
Съгласно представения двустранен констативен протокол на
30.08.2018 г. е настъпило ПТП в кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Цар Борис I“, с участието на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“,
рег. № *******, собственост на А.Ц. и управляван от нея и лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № *******, собственост на К.Д.С. и
управляван от него. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“ е представена застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.
Съставена е схема на ПТП, както и са посочени причинените щети. В
протокола е удостоверено изявление от водача на лекия автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, че вината за настъпилото ПТП е нейна, не е
употребила алкохол. Налице е изявление от водача на лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Типо“, че няма вина за ПТП, не е употребил алкохол.
На 31.08.2018 г. К.Д.С. е заявил настъпило на 30.08.2018 г. ПТП в гр.
Бургас, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“. Времето
е било ясно, без валежи, а скоростта на движение – 30 км/ч. Органите на ПП-
КАТ МВР са уведомени в деня на инцидента. Като причини и обстоятелства
за възникване на събитието е посочено – отнемане на предимство поради
неправилно престояване от лява в дясна пътна лента. Изготвена е схема,
както и са описани увредените детайли при възникване на събитието. Заявено
е, че не е получено обезщетение от виновното лице.
На 05.09.2018 г. между ищеца и собственика на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Типо“, рег. № ******* е подписано възлагателно писма за
извършване на ремонт на посочения автомобил във връзка с образувана при
ищеца щета № **********.
На 24.10.2018 г. е подписан приемо – предавателен протокол относно
предаване на посочения автомобил от „А.И.“ ЕАД на собственика К.С., който
е декларирал, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без
възражения.
Със заявление за получаване на заместващ автомобил К.Д.С., в
качеството му на собственик на автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег.
№ *******, във връзка с настъпило на 30.08.2018 г. ПТП и образувана при
ищеца щета, е изразил желание пред „Е. – Р.А.К.“ ЕООД да му бъде
предоставен заместващ автомобил за срока от приемането на основния
увреден автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на
ремонта, но при всички случаи най-много до 30 дни, считано от 17.10.2018
г.
Видно от представената фактура № ********** от 31.10.2018 г.,
издадена от „А.И.“ ЕАД с получател – ищеца, стойността на наем на
заместващ автомобил възлиза на 232, 74 лв.
Съгласно фактура № **********/31.10.2019 г. стойността на ремонта
на застрахования при ищеца лек автомобил възлиза на 2 052, 30 лв. с ДДС.
Видно от представеното банково извлечение на 23.11.2018 г. ищецът
е превел по банков път на „А.И.“ ЕАД сумата от 2 285, 04 лв. по процесната
щета.
От представеното извлечение от проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че за периода 02.07.2018 г. –
01.07.2019 г. за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. №
******* е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
4
ответното дружество.
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана във връзка с
процесното застрахователно събитие на стойност от 2 300, 04 лв., от която: 2
285, 04 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, както и 15 лв. –
разноски.
От заключението на вещото лице С.С. по изслушаната пред СРС авто
– техническа експертиза се установява, че към датата на ПТП размерът на
щетите, причинени на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. №
*******, възлиза на 2 052, 40 лв., а с включени 15 лв. за ликвидационни
разноски, общата стойност възлиза на 2 067, 30 лв. Необходимото време за
отстраняване на констатираните увреждания по автомобила са, както следва:
за демонтажно/монтажни операции - 9, 75 човеко/часа труд; по допълнителни
операции за подготовка – технологично, за бояджийски операции – 7, 10
човеко/часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и К.Д.С. е сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско МПС“. Обект на застрахователното покритие е лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № *******.
През време на действието му – 30.08.2018 г. и в рамките на
покритите рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП,
настъпило с участието на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег.
№ *******, който при извършване на маневра престрояване в дясна е
нанесъл имуществени вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
Причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил марка „Нисан“,
марка „Микра“, който не е подсигурил безопасното извършване на маневра
„престрояване“ в дясна лента за движение. Деянието е противоправно, тъй
като е в нарушение изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП, съгласно която водачът
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
включително да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение.
С оглед на това и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция не е оборена от ответника, следва да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на
автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******.
С изплащане на сумата за ремонт на застрахования при ищеца лек
автомобил ответникът извънсъдебно е признал наличието на предпоставките
за делкитната отговорност на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил.
5
Спори се между страните в производството относно обема на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество – стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, на основание чл.400, ал.2 КЗ.
На основание чл.406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови
претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно
чл.108, ал.7.
В случая ремонтът на застрахования при ищеца лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Типо“, е извършен в сервиз на А.И.. Стойността на ремонта на
увредения автомобил възлиза на 2 052, 30 лв. Застрахователят по застраховка
„Каско“ е изпълнил договорното си задължение, като е платил пълната
стойност на ремонта на автомобила.
Ищецът е заплатил и сумата от 232, 74 лв. – стойността на наем на
заместващ автомобил, въз основа на постигната уговорка със застрахования
да носи застрахователен риск за това, когато отстраняването на щета по
преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от
датата на приемане на автомобила.
На основание чл.411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на пострадалия,
така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и
доколкото е възстановил вредите на застрахования.
Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати
на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Отговорността на ответника се определя в рамките на вредата, пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр.
д. № 1144/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК
преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в
причинна връзка с деянието. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието
да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена
от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е
6
соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага,
а трябва да се докаже - ППВС № 7 от 30.12.1959 г., т. 2. В хипотезата на чл.45
ЗЗД доказването на причинно следствената - връзка между поведението на
дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че
той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при
това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да
се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е
достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно
стечение на обстоятелствата.
Относно критериите за преценка на наличие на причинно -
следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия
ПТП водач на МПС и последвалите вреди е постановено по реда на чл.290
ГПК решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г., ТК, ІІ ТЖ на ВКС.
С него е разяснено, че причинно - следствената връзка между
противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия
състав на генералния деликт, уреден в чл.45 ЗЗД е налице, когато деянието е
необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е
случайно свързано с последното и принципно доказателствената тежест за
наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия
състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране
на вредата от непозволеното увреждане.
В разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за отстраняване на щета, която по преценка на доверения сервиз
е отнела повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на
автомобила в сервиз за извършване на ремонта. Предвид обстоятелството, че
необходимото време за отстраняване на уврежданията на застрахования при
лекия автомобил щети отнема общо 16, 85 човеко/часа, съгласно изготвеното
експертно заключение, извършването на ремонта за срок от повече от 5
работни дни не е пряка и непосредствена последица от естеството на
причинените щети, а е свързано с организацията на работата в сервиза,
извършил ремонта. С оглед на това заплатеното застрахователно обезщетение
от застрахователя по застраховка „Каско“ не е във връзка с вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което не са налице
предпоставките за възлагането им в тежест на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Това обуславя неоснователност на предявения
иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск
следва да се отхвърли в същата част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
7
ответника по жалбата следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски във въззивното производство в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса.
Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт, без
явяване в открито съдебно заседание и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ответника са възложени разноски в размер на 74, 08 лв.
В полза на ответника следва да се присъди сумата от още 46, 62 лв. –
сторени разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20110276 от 05.05.2021 г., постановено по гр.
д. № 64770/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул.
„*******, е осъден да заплати на ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр.
София, бул. „*******, на основание чл.411, КЗ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от
62 (шестдесет и два) лв. - невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение, изразяващо се в наемна цена на заместващ автомобил,
предоставен на застрахования по време на ремонт на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Типо“, рег. № *******, предмет на застраховка „Каско“,
увреден при ПТП от 30.08.2018 г. в гр. Бургас, на кръстовището на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“, настъпило по вина на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г.
до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, е осъден да заплати на ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от
74, 08 (седемдесет и четири лева и осем стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, бул. „*******, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр.
София, бул. „*******, с правно основание чл.411 КЗ – за заплащане на сумата
от 62 (шестдесет и два) лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за наем на заместващ автомобил във връзка с ПТП, настъпило на
30.08.2018 г. в гр. Бургас, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул.
„*******, да заплати „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул.
„*******, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното производство, сумата от 50
(петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство, както и да заплати сумата от
още 46, 62 (четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
8
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9