№ 260471 21.09.2020г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3809 по описа на ПРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Д.Р.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Н.. Р. срещу Държавен куклен театър - Пловдив, ЕИК***.
Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено с предизвестие и със заповед за прекратяване на
ТПО № ****., считано от ****., връчена на **** г., с които трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ,
да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „****” с
място на работа - гр. Държавен куклен театър - Пловдив и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение за периода 28.01.2020 г. – 28.07.2020 г. за
оставането без работа на ищеца вследствие на незаконното уволнение в р-р на
3846 лева. Претендира законна лихва и
разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на основание сключен
трудов договор от 02.03.2017 г. на длъжност “***“, с място на работа - гр. П..
На 23.01.2020г. на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на ТПО с
посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а на 27.01.2020г. на ищеца е
връчена и заповед за прекратяване на ТПО № ****., с която трудовото
правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а като причина за прекратяване на ТПО в заповедта било посочено – отправено
писмено предизвестие от работодателя.
Ищецът
твърди, че уволнението му е незаконно, поради немотивираност на заповедта за
прекратяване на ТПО, тъй като в същата липсват конкретните липсващи качества,
необходими на работника да изпълнява възложената му работа.
Твърди
се, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа в
периода ******* г., за който период му се дължи
обезщетение в размер на 3845
лева.
Ето защо
се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, както
и да му се присъдят законна лихва и разноски.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия писмен отговор е
постъпил в срок.
Признава
се основателността на исковете и се прави възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се
признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното
дружество и че същото е прекратено с посоченото предизвестие, респ. заповед,
като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени
доказателства – представените от ищеца заверено копие от трудовия договор, заповед
за прекратяване на ТПО, длъжностна характеристика на ищеца се установява, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“ по
безсрочно ТПО на пълно работно време с последно ОМВ – 641 лева.
Със заповед № 34 от 27.01.2020г. на осн. чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата ТПО с ищеца било прекратено.
В оспорената заповед не се посочва какви конкретни качества на
ищеца липсват, като работодателят се е задоволил да посочи само правното
основание за прекратяване на ТПО, като аналогично е положението и с
предизвестието за прекратяване на ТПО.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери, че
извършеното уволнение е незаконно, доколкото актът, с който трудовото
правоотношение се прекратява, не съдържа никакви мотиви, доколкото в заповедта
не са посочени какви конкретно качества липсват на работника за ефективно
изпълнение на работата. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
касае обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества, като тези
необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от
съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение
на конкретни трудови задължения. Следователно наличието или липсата на това
основание за уволнение би могло да се установи единствено в случай, че актът за
прекратяване на трудовото правоотношение бъде мотивиран. Обстоятелството, че
ищцата била запозната с таргетите и ниските й резултати не означава, че е
знаела какви и кои конкретни качества й липсват, за да изпълнява ефективно
задълженията си, доколкото таргетите не съставляват документ, в който
работодателят да е удостоверил и посочил какви са именно конкретните липсващи
качества у ищеца за ефективното изпълнение на работата му. А и ниските
резуртата биха могли да се дължат на виновоно неизпълнение на задълженията от
страна на работника.
С оглед на горното, уволнението на ищеца се явява
незаконосъобразно извършено и като такова следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***” съдът намира,
че същият е основателен, тъй като уволнението като незаконосъобразно се отменя,
и ищецът е работил по безсрочно ТПО. Ето защо този иск ще се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 и 2 от КТ съдът намира следното:
За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл.
344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна,
да се установи, че в посочения период ищецът е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, размерът на брутното трудово възнаграждение,
получавано при ответника – база за изчисляване на обезщетението, като крайният
срок, за който има право ищецът да получи обезщетение, е 6 месеца след
уволнението.
В случая ищецът доказва в периода 28.01.2020г. – 09.02.2020г.
вкл. да е останал без работа по ТПО, а и по този въпрос страните нямат спор.
Отделно от това установява се от представената трудова книжка на ищеца и от
у.ние от 10.07.2020г., че на 10.02.2020г. ищецът е постъпил на работа в НГ за
сценични и екранни изкуства Пловдив на заплата от 8,50 лева на час, като за
периода 10.02.2020г. - 30.06.2020г. е получил доходи от ТПО в общ размер на
1200 лева.
Съгласно изслушаното заключение на в.л. Б.В., неоспорено от
страните, изготвено компетентно и безпристрастно, се установява че размерът на
дължимите обезщетения по член 225, ал. 1 и 2 КТ е в общ размер на 2 726,76
лева. Ето защо искът за заплащане на обезщетение ще се уважи до размера на
2726,76 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от 3846 лева
ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ще се присъди законната лихва върху главницата от 2726,76 лева
от завеждането на исковата молба – 09.03.2020г., до окончателното плащане на
дължимата сума.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски по делото
съобразно уважената част от исковете. Същите се претендират, като възлизат на 1200
лева – платено адв. възнаграждение, като ще се уважат разноски за сумата от
1030,87 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответника, исковете
срещу когото се уважават.
Ответната страна също е претендирала разноски, като с оглед
изхода на спора такива й се следват съобразно отхвърлената част от предявения
иск по член 225 КТ в размер на 61,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в размер на 209,07 лева, от
които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 50 лева, по иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ - 50 лева, и 109,07 лева - ДТ по иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Р.Р., ЕГН **********, извършено със Заповед № ****.,
с която трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества у работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Р.Р., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „****” в Държавен куклен театър – П., ЕИК *****
ОСЪЖДА Държавен
куклен театър – П., ЕИК *** да заплати на Д.Р.Р., ЕГН
********** сумата от 2726,76 лева,
представляваща дължимо обезщетение
на осн. чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ
за периода 28.01.2020 г. – 28.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 09.03.2020г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 1030,87 лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, като
отхвърля искът за разликата над уважения размер от 2726,76 лева до пълния
предявен размер от 3846 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Държавен
куклен театър – П., ЕИК ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 209,07
лева държавна такса върху уважените
искове.
ОСЪЖДА Д.Р.Р., ЕГН
********** да заплати на Държавен куклен театър – П., ЕИК ****разноски по
съразмерност за адв. възнаграждение в размер на 61,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на постановяването му – 01.10.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.