Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260368 09.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на първи февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2795 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.
– и.д., чрез пълномощника си юрк. Т. е предявил против А.М.М., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи сумата от 1417,84 лв.
/хиляда и четиристотин и седемнадесет лева и 84 стотинки/ - представляващи главница по пдоговор за кредит за покупка на
стоки или услуги № **** , сключен на 11.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.М.М. (кредитополучател), прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018
г. в полза на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/. От своя страна “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г.; Договорна лихва:
695,81 лв. /шестстотин деветдесет и пет
лева и 81 стотинки/ за периода от 20.08.2017 г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.04.2020 г.(падеж на последна погасителна вноска); Обезщетение за забава: 378,76 лв. /триста
седемдесет и осем лева и 76 стотинки/ считано от 21.08.2017 г. до 13,12,2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2019
г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 20507/19
г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се
твърди, че е на 11.04.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като Кредитор и А.М.М. като Кредитополучател е сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ****, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“: 1480,00 лв. .
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Така, извършването на плащането
по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да
предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 2305,80 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 825,80 лв.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.04.2020 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 64,05 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2017 г.,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 20.04.2020
г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки
цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е
уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 26.11.2019 г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Съгласно
условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.08.2017 г.до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 378,76 лева.
Длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 192,15 лв., с която са погасени, както следва: договорна
лихва:129,99 лв., главница: 62,16 лв.
На 14.09.2018 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № **** от дата 11.04.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.М.М.
е прехвърлено в полза на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г. Договора за
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на първоначалния кредитор и от името на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с Уведомителни писма изпратени до длъжника с известие за доставяне, от
страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник
на предходните кредитори.
Тъй като ответникът не е
изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното
частно гр. дело, но длъжникът подал възражение, поради това ищецът предявявал
настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Моли същият да
бъде уважен. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. В
отговора се релевират възражения, процесният договор е недействителен на
основание чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
20507 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1417,84 лв.
- представляващи главница по по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № **** , сключен на 11.04.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.М.М. (кредитополучател), прехвърлено от
страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.09.2018 г. в полза на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 03.05.2019г.; Договорна лихва: 695,81 лв. за периода от 20.08.2017 г./падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.04.2020 г.(падеж на последна погасителна вноска); Обезщетение за забава: 378,76 лв. считано от 21.08.2017 г. до 13,12,2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
13.12.2019 г. до окончателното й погасявана. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните писмени доказателства се
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата е
сключен договор за потребителски кредит
с номер **** от 06,04,2017 г. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема. По силата на така възниквалото договорно правоотношение
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя
сумата от 1480 лева за закупуване на посочени в договора
стоки, а именно: смартфон Apple, като за последният е възникнало
синалагматично му задължение да върне така предоставената сума в определения в
договора срок и вноски. Договорът е
надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява самото му
сключване. Падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е 20,04,2020 г. Общият размер на всички плащания е 2305.80 лева., с
месечна вноска от 64.05 лева, с брой на вноските – 36
месечни. ГПР- 35.26 % и лихвен процент – 30,58
%.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 06,04,2017 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК
освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото
процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/.
Съдът е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали
договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките
на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и Съвета за
исковете за защита на потребителите.
Клаузите на общите
условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена
индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки,
клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън
основанията по чл. 143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т.
е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19
ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща
неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и
потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на доставчика в
зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т.
3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.
Процесният договор е
сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните,
размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне,
годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен
е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно
приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този
договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите
на ЗЗП.
Инвокираното от
ответника възражение, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК е неоснователно по следните съображения.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
В договора са
посочени срока на договора за кредит- 20,04,2020 г., стоката и нейната цена в
брой, лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който
съдържа информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Няма спор, че всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница и лихви, като за всеки един месец тези компоненти
са различни. Липсата обаче на подробна разбивка по никакъв начин не нарушава
правата на ответника – потребител. Съдът намира, че инкорпорирания в договора
за кредит погасителен план има
изискуемото от законодателя съдържание.
В чл. 10 от условията на договора се
съдържа наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
В. л. по изслушаната и
приета без възражения на страните съдебно-техническа експертиза, което
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и не
оспорено от страните, е установило, че договорът за паричен заем е написан със серифен
шрифт – гарамонд, с големина 11,1 пункта. Това обаче не води автоматично до
неговата недействителност, тъй като по делото липсват данни за това размерът на
шрифта да е попречил на ответника да го прочете и разбере.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.09.2018 г. в полза на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД/. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 03.05.2019г.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са
доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по
който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията по кредита към
настоящия момент са станали изискуеми, а именно на 20,04,2020 г., до когато е
следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 1417,84 лева - главница, договорната лихва – 695,81
лв. и 122,22 лв. обезщетение за забава.
От представения договор, както и от приетата по делото
ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е 1417,84 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не
оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер от 1417,84 лв. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 13.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Относно
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 695,81 лв.,
представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода от 20,08,2017 г.
до 20,04,2020 г. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството,
че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Поради което
претенцията за установяване дължимостта на сумата 695,81 лв. е основателна.
Относно обезщетението за
забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от в.
л. по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение на
ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за периода 21.08.2017 г. – 13.12.2019
г. е 122,22 лв., а до пълния претендиран
размер от 378,76 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този резултат и двете
страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Поради частичното уважаване на предявените установителни
искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20507/19 г. на РС – Пловдив,
следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по
последното до размера на сумата от 86,88 лв.
На ищеца му се дължат
разноски за заплатена държавна такса по установителния иск в размер на 106,86
лева, за експертиза – 140 лева. Освен това на същия му се дължи юрисконсултско
възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда
възнаграждение за исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три
съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че
в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така
общият размер на разноските за производството, направени от ищеца възлизат
на 346,86 лева, от които по съразмерност
следва да му се присъдят разноски в размер на
311,16 лева.
В
производството по делото ответникът е бил представляван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи сумата от 600 лв. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като при сключване на
договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно и с оглед изхода на правния спор, предмет на
производството по делото в полза на адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна защита и
съдействие, следва да бъде присъдено възнаграждение от 61,76 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.
д. Д. Б. Б. следните суми: 1417,84
лв.- представляващи главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № **** , сключен на 11.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.М.М. (кредитополучател), прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018
г. в полза на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, като последният прехвърля процесното
вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019г.; Договорна
лихва: 695,81 лв. за периода от
20.08.2017 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2020 г.(падеж на последна
погасителна вноска); Обезщетение за забава: 122,22
лв. за периода от 21.08.2017 г. до 13,12,2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за разликата до пълния предявен размер от 378,76
лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20507/19 г. по
описа на ПдРС.
ОСЪЖДА А.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от и.д. Д. Б. Б. сумата от 311,16
лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство
и сумата от 86,88 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.д.
Д. Б. Б. да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. П., ул. “***“
*, сумата от 61,76 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 2795/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVIII граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ