№ 1506
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208843 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.
И. П. срещу НП № 20-4332-012578 от 23.07.2020 г., издадено от ГВБ., началник група към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се
твърди, че то е издадено в нарушение на изискванията на закона за пълно и прецизно
изследване на обстоятелствата и без да е установена вината на въззивника, като се излагат
конкретни фактически твърдения в смисъл, че същият не е могъл да възприеме съответния
пътен знак относно предимство поради закриваща го растителност. Административно-
наказващият орган на практика не излага становище.
От гласните и писмените доказателствени материали практически еднозначно
(безпротиворечиво) – освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган
съответно за съставяне на АУАН/издаване на НП по ЗДвП с писмена и подписана заповед
на министъра на вътрешните работи и освен липсата към процесната дата 01.07.2020 г. на
влезли в сила НП срещу жалбоподателя за нарушаване на правилата за движението по
пътищата - се установява описаната в НП като препратка към АУАН фактическа обстановка,
към която съдът на свой ред препраща (не е налице логически обоснована причина за
съмнение в достоверността на който и да било от доказателствените материали, в това число
от гледна точка на техните източник и съдържание /включително логичност/ и на липсата на
вътрешни противоречия и противоречия между отделни доказателствени материали), като
забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна уредба, респективно се
1
установява още, че жалбоподателят не е забелязал съответния пътен знак Б1 поради
наличието на растителност, но е могъл да го забележи (пък макар и непосредствено преди
кръстовището), включително е могъл да забележи формата му, както и че се е получил
сблъсък между съответните две ППС, от който пък са настъпили механически увреждания
по всяко едно от тях, в това число по предната част и по челното стъкло на лекия
автомобил, както и наранявания на водача на велосипеда. В приложеното от самия
въззивник и прието като доказателство писмо, явяващо се кореспонденция между
длъжностни лица от общинската администрация, се сочи, че съответният знак „се вижда в
последния момент“, което, съпоставено с показанията на св. ДГ. (служител на МВР, който
дава подробни разяснения, включително и относно това как е следвало да постъпи, ако
действително съответният знак не е можело да бъде забелязан от водача поради закриване от
растителност), води до единствения възможен извод в смисъл, че макар и относително по-
трудно г-н К. П., управлявайки велосипед, е могъл да забележи пътния знак Б1 дотолкова
рано, че да съобрази поведението си с него, като противното не следва дори и от
обясненията на въззивника пред съда (след внимателен техен прочит).
При това положение материалният закон е приложен правилно - освен що се отнася до
квалификацията и във връзка с предложение 2 от т. 5 към ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП,
респективно до извода за несъобразяване и с пътната маркировка (виж по този въпрос по-
долу!) - включително като – в светлината на уредбата по чл. 3 от ЗАНН (визирайки тук
новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП) – правилно не е бил приложен чл. 28 от ЗАНН
(независимо от смекчаващите обстоятелства, свързани с трудно видимия пътен знак и с
отличните данни за дисциплината на водача П.), имайки предвид тежестта на
правонарушението, съобразявайки това, че същото не само е свързано с предизвикване на
материални щети, които никак не са за подценяване (отделен е въпросът за причинените на
самия нарушител наранявания), но и изначално създава сериозна опасност за движението,
както и съобразявайки това, че е напълно естествено да се очаква от водачите на ППС, щом
преминават през кръстовище, да направят нужното усилие, така че да могат да възприемат
има ли и какви поставени знаци за предимство. Налице е вина под формата на
непредпазливост (съобрази чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 от ЗАНН!), като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но
е могъл (имайки предвид изложеното по-горе) и е бил длъжен (по силата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП) да ги предвиди. Независимо от непълнотата на НП във връзка с неописването в него
на конкретни последици от гледна точка на дефиницията по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в
тази връзка до реално ограничаване на процесуалното право на защита на жалбоподателя не
се е стигнало, което е видно от съдържанието на самата жалба, в която се говори за
наранявания по самия П. в резултат на ПТП, от приложения протокол за ПТП (заверено
копие), който протокол е подписан от въззивника и в който са описани дадени видими щети,
както и от процесния АУАН, който е изрично упоменат в атакуваното НП, в който акт се
описват конкретни материални щети (арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН). С оглед съдържанието на административно-наказателната преписка наказващият
орган не е имало какви възражения да преценява и какви спорни обстоятелства да разследва
2
(включително да възлага разследването им) съобразно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, нито пък е
имал основания да се съмнява в обосноваността на акта (обосноваността - по смисъла на
последната посочена разпоредба), като дори визираната проверка за обоснованост на АУАН
да не е била направена съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, то по арг. от
уредбата по чл. 315 и чл. 332 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН подобно нарушение на
процесуалните правила не би могло да доведе до отмяна на НП, като същото би подлежало
на отстраняване по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, респективно би се явило отстранено посредством проведеното пред настоящата
въззивна по характера си инстанция съдебно следствие.
АУАН за несъобразяване с пътна маркировка, обаче, не е съставян, поради което по арг. от
чл. 36 от ЗАНН в частта си относно правната квалификация и във връзка с предложение 2 от
ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП, респективно относно обвинението за несъобразяване и с пътната
маркировка, атакуваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото реално е ограничено процесуалното право на защита на въззивника,
което е видно и от проведената от него линия на защита, която изцяло е била насочена към
обвинение за несъобразяване с пътен знак, а не с (и с) пътна маркировка (в този смисъл
прилагането на правилото по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е ограничено от уредбата по чл. 36 от
ЗАНН) – арг. от чл. 335, ал. 2 от НПК вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В
тази връзка постановлението подлежи на изменение съобразно чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН посредством прилагане на закон за еднакво наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (своеобразното
„отпадане“ на част от обвинението не се явява съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, доколкото не се поставят каквито и
да било нови затруднения пред защитата), като отпадне съответната част от правната
квалификация, респективно като бъде постановено, че нарушението не се изразява и в
несъобразяване на поведението на водача с пътната маркировка.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи други основания за изменение на НП извън горепосоченото или
такива за неговата отмяна.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 20-4332-012578 от 23.07.2020 г., издадено от ГВБ., началник група към
ОПП – СДВР, като прилага закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението посредством отпадане от правната
квалификация на привръзката с предложение 2 от т. 5 към ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП,
респективно като съдът постановява, че нарушението не се изразява и в несъобразяване на
поведението на водача с пътната маркировка.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4