РЕШЕНИЕ
гр. София, 18 Октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на шести октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10903 описа за 2011 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищцата
Д.В.С. твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 2, с площ
от 121.26 кв.м., построен на трети надземен етаж на кота +5.40, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски
бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна с
мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор,
изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг –
ул.“Л.“, запад-калкан, заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ
от 3.24 кв.м., при граници: север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено
помещение № 1, запад-общ коридор и 0.0548% ид.части от общите части на
жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана на
гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица:
север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“Л.“, запад-УПИ ХІ-81,
както и на 1/10 идеална част от подземния гараж, находящ се в същата сграда.
Правото на собственост върху този имот ищцата придобила въз основа на влязло в
сила съдебно решение от 5/10/2005 год., постановено по гр.д. № 11593/95 год. на
СРС, с което бил обявен за окончателен сключения на 12/4/1993 год.
предварителен договор за учредяване на право на строеж в полза наД.Д ЕООД
(сегашно наименование А.Б.ЕОО) върху дворно място, находящо се в гр.София, м.“**********,
представляващо имот пл. № ХV, кв.277 по плана на гр.София, с площ от 600 кв.м.,
за построяване на жилищна сграда в съответствие с дадена виза за строителство и
проучване от ТОА Лозенец, срещу задължение на дружеството да построи сградата и
запази на учредителите на правото на строеж върху определени обекти, като за
ищцата- право на строеж върху описания недвижим имот. След влизане в сила на
съдебното решение, дружествотоД.Д ЕООД се снабдило с констативен нотариален акт
№ 197, том І, рег. № 3561, н.д. № 185 от 20/7/2006 год. на нотариус № 142 от
регистъра на НК, с който било признато правото му на собственост върху всички
имоти в сградата, построена в процесния УПИ, в това число и върху имота на
ищцата. Ищцата твърди, че на 26/7/2006 год. управителя наД.Д ЕООД П.Г.Б.прехвърлила
дяловете си от фирмаД.Д ЕООД наП.И.Д.и фирмата била преименувана на А.Б.ЕООД.
На 31/7/2006 год. А.Б.ЕООД продало на
ответника Т.К.ЕООД запазеният за ищцата недвижим имот – апартамент, мазе и
гаражна клетка. Ищцата твърди, че ответникът Т.К.ЕООД владее собствения й
недвижим имот, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й предаде владението върху имота. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
Т.К.ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на претендирания от
ищцата имот по силата на договор за продажба, сключен с А.Б.ЕООД. Праводателят
на ответника, с предишно наименованиеД.Д ЕООД, от своя страна се легитимирал
като собственик на прехвърления имот въз основа на влязлото в сила съдебно
решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и издадения след
влизане в сила на решението констативен нотариален акт за собственост. Като
второ основание за придобиване на собствеността върху имота, ответникът сочи
придобивна давност, като твърди, че владее имотите, предмет на делото от
построяването на жилищният блок, в който се намират имотите – установено с акт
обр.14 от 30/7/1994 год., до завеждане на исковата молба, като присъединява към
своето владение и владението на своя праводателД.Д ЕООД от 30/7/1994 год. до
31/7/2006 год. Твърди, че праводателят му е владял имотите в посочения период
за себе си, необезпокоявано от ищцата; той своил имотите, манифестирайки
собственическото си отношение и към трети лица, в това число и чрез предлагането
на имотите за продажба. Ответникът твърди, че след 30/7/1994 год., праводателят
му преустановил достъпа на собствениците на терена до строежа, като
манифестирал пред тях своене на цялата сграда. Аналогично било и отношението на
ответника след 2006 год., когато той придобил имота. Ответникът моли искът да
бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с решение, постановено по
гр.д. № 11953/1995 год. на СРС е обявен за окончателен сключения на 12/4/1993
год. предварителен договор, с който В.Н.В.(починала и заместена от Д.В.С.), С.П.Я.,
Г.С.К.и В.П.Я.са учредили в полза наД.Д ЕООД право на строеж върху дворно
място, находящо се в гр.София, ул.“Л.“ № **, представляващо имот пл. № ХІ,
кв.277 по плана на гр.София с площ от 600 кв.м., жилищна сграда в съответствие
с издадена виза за строителство и проучване от ТОА Лозенец от 12/4/1993 год.,
срещу задължение на дружеството да построи сграда, от която конкретно посочени
недвижими имоти са запазени за учредителите, като за Д.В.С. са запазени
апартаменти № 4 и № 6 от втори жилищен етаж на сградата, магазин от първи етаж,
заедно със санитарен възел към магазина, една гаражна клетка и мазета съгласно
броя на апартаментите. Решението е влязло в сила на 5/10/2005 год.
С
нотариален акт № 197, том І, рег. № 3561, н.д. № 185 от 20/7/2006 год., издаден
въз основа на извършена обстоятелствена проверка,Д.Д ЕООД е признат за
собственик, на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 11953/95 год. и
давностно владение, на следните недвижими имоти, находящи се в седеметажната
жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, складови помещения и офиси,
находяща се в гр.София, ул.“Л.“ № 21: апартамент № 1 на трети надземен етаж,
кота +5.40, апартамент № 2 на трети надземен етаж, кота
+5.40, апартамент № 6 на четвърти надземен етаж, кота +10.80, апартамент № 7 на
четвърти надземен етаж, кота +10.80, апартамент № 8 на четвърти надземен етаж, кота
+10.80, магазин № 1 на първи надземен етаж, гаражна клетка № 5, № 6 и № 9,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата за всеки един
от реално обособените обекти и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, представляващо УПИ Х-82, кв.276 по плана на гр.София, м.“Лозенец-І
част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица: север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ
ІХ-83, юг – ул.“Л.“, запад-УПИ ХІ-81.
С
договор за продажба от 31/7/2006 год., оформен с нотариален акт № 23, том ІІ,
рег. № 3742, н.д. № 209 на нотариус № 142 от регистъра на Нотариалната камара, А.Б.ЕООД
е продал на Т.К.ЕООД следния недвижим имот: апартамент № 2, с площ от 121.26 кв.м.,
построен на трети надземен етаж на кота +5.40, състоящ се от входно антре, дневна,
кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна
с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор, изток-апартамент
№ 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг – ул.“Л.“, запад-калкан,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м., при граници:
север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1, запад-общ коридор
и 0.0548% ид.части от общите части на жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м.
и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ
УПИ Х-82, кв.276 по плана на гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м.,
при граници по скица: север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“Л.“,
запад-УПИ ХІ-81, както и гаражна клетка № 5, на подземен гараж, кота -2.60, с
площ от 31.985 кв.м. при граници по архитектурен план: север – гаражна клетка №
6, изток – избено помещение № 12 и избено помещение № 11, юг – избено помещение
№ 10, запад-калкан, заедно с 0.01044% ид.части от общите части на подземния
гараж и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот. В
договора за продажба е уговорено, че продавачът се задължил да предаде на
купувача владението върху продавания имот в деня на сключването на договора.
По
делото са представени две пълномощни с нотариална заверка на подписите – от
2009 год. и от 2011 год., с което посочените в пълномощното търговски
дружества, в това число и Т.К.ЕООД, са упълномощили Д. С.Б.да ги представлява
пред различни държавни органи и институции.
С
констативен акт образец 15 от 18/6/2009 год. е констатирано, че строежът в процесният парцел Х, м.Лозенец-Кръста, кв.276
е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, ЗУТ и наличната строителна документация.
Вещото
лице по назначената техническа експертиза дава следното заключение: след
направена съпоставка на обектите, описани в решението по гр.д. № 11593/1995
год. на СРС и обектите, предвидени в одобрения архитектурен проект, ставало
ясно, че архитектурното решение, по което бил извършен избор на обекти за
учредителите на правото на строеж, се различавало от одобрения впоследствие
архитектурен проект за процесната сграда. Описаният в исковата молба апартамент
№ 2 съответствал на апартамент № 6 от решението на СРС – двата апартамента
съвпадали по местоположение, при условие, че при номерацията на сградата е
спазено правилото да се номерира отляво надясно, както е в одобрения
архитектурен проект. В чертежа, отразяващ разпределението на втори етаж на
жилищната сграда апартамент № 2 се намирал в западната част. От обяснителната
записка ставало ясно, че на втори
жилищен етаж, на кота +5.40 са
предвидени второ ниво на офис и 2 броя четиристайни апартамента № 1 и № 2 за
обезщетение. В сутерена на кота -3.70 били предвидени 10 броя гаражни клетки.
Гаражните клетки в сутерена били изпълнени. Аналогично било и описанието на
сутерена и втори жилищен етаж, направено в констативен акт образец 15 от
18/6/2009 год. Вещото лице е извършило проверка в ДАГ, при която констатирало,
че архитектурното досие на сградата било взето от служителка през 1996 год. и
не било върнато. Вещото лице е направил съпоставка на описанието на обектите в
предварителния договор от 1993 год. и впоследствие одобрения архитектурен
проект, при която констатирало, че
неправилно в предварителния договор магазините са описани на първи етаж,
тъй като магазините се разполагат на партерните етажи. Третият надземен етаж по
предварителния договор съответствал на втори жилищен етаж по обяснителната
записка.
Свидетелят
Д. Н. Б. заявява, че познавал сградата, в която се намирал процесният
апартамент, тя се намирала на ул.“Л.“ № 21. В качеството си на вещо лице, в
края на 2008 год. свидетелят отишъл да направи оглед на имота. Тогава достъп до
сградата бил осигурен от господин Д.. Свидетелят, заедно с други вещи лица,
влизали в отделни апартаменти от сградата и правели измервания, като всеки един
имот бил отключван от господин Д.. Свидетелят заявява, че на кота 0 на сградата
имало два магазина, над магазините имало офис; от офиса на второ ниво се
стигало до първи жилищен етаж, а след това имало още три жилищни етажа. В края
на 2008 год. магазините и апартаментите на първия етаж били завършени до груб
строеж, със замазка, шпакловка и дограма.
Свидетелят
А.Н. П. заявява, че работил в сградата
на ул.“Л.“ № 21 от 1993 до 2005/2006 год., тъй като бил нает от П.Б., която
според свидетелят построила сградата. Свидетелят имал за задача да наблюдава
строителите, след това участвал в довършителните работи на сградата, сменял
водомери. В груб строеж сградата била завършена през 1994 год.. До 2006 год. П.Б.
отговаряла за сградата, а след това синът й – Д.Б.. От Пенка свидетелят чул за
проблеми, създадени от собствениците, поради което тя наредила на свидетеля да
не допуска никой до сградата, освен работниците и брокери, които идвали да
оглеждат имотите за продажба. Свидетелят знае кои са апартамент № 1 и № 2 – те
се намирали на втория етаж в ляво и в
дясно. Според свидетеля на кота 0 имало партер и вход; на първи етаж имало офис,
който бил разположен на два етажа от лявата и дясната страна вратата за офиса
на втория етаж били апартаментите 1 и 2. Сградата имала и подземен гараж, като
от лявата страна се влизало за гараж № 5. За охраната и поддръжката на сградата
се грижил Д., а преди това била майка му Пенка. Свидетелят знаел, че, поради
проблеми със собствениците, сградата не можела да бъде въведена в експлоатация.
Свидетелят знае, че сградата се държи от Д.. Свидетелят не познавал
собствениците и не е присъствал на случай, когато те са искали достъп до
сградата.
Свидетелката
К.М.П.заявява, че познава сградата на ул.“Л.“ № 21. Свидетелката работела в
сферата на недвижимите имоти и в периода 1994-2006 год. посещавала сградата,
водила клиенти за покупка. В началото имало голям интерес към сградата, но
имало проблеми с документите по отношение на терена. Сградата имала два
магазина на първия етаж; от стълби се стигало до офис, който бил разположен на
два етажа. Над офиса били апартаментите, като от втория етаж, от където
започвали апартаментите можело да се влезе и в офиса. На втория етаж от ляво
бил апартамент № 1, а от дясно апартамент № 2. Сградата имало пазач, а господинБ.идвал
в определени периоди да отваря. Достъп до сградата предоставял и свидетелят А. П.
и възрастната госпожаБ..
Свидетелят Д. С.Д.заявява,
че познава строежа на ул.“Л.“ № 21. Той, в качеството си на управител наД.Д
ЕООД подписал договор за строеж с две семейства, които били собственици на
терена. Акт 14 за сградата бил получен през 1993 год., а през 1995 год. за
сградата бил издаден акт № 15 и акт № 16. Делото за обявяване на предварителния
договор за окончателно било заведено, след като ищцата Д. и семейството й не
изпълнили задължението си да учредят правото на строеж по нотариален ред. След
влизане в сила на решението за прогласяване на предварителния договор за
учредяване на право на строеж за окончателен, майката на свидетеля, като
собственик наД.Д ЕООД продала фирмата наП.Д. и името на фирмата било сменено на
А.Б.. Новият собственик на фирмата –П.Д. работела и пътувала много, поради
което помолила свидетелят да остане да се грижи за сградата – да отваря на вещи
лица, да ги допуска, на представители на надзора, на органи на строителния
контрол. Един комплект ключове бил предаден и на пазача на сградата. Винаги,
когато осигурявал достъп до сградата, свидетелят заявявал, че прави това от
името на А.Б.. Със собственика на ответната фирма Т.К.свидетелят имал две общи
деца. Той също така бил и пълномощник на ответното дружество.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на техническата експертиза, неоспорени от страните
и приети от съда.
С
оглед установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
ревандикационен иск е основателен.
Основателността
на иска следва от положителното установяване на активната материално-правна
легитимация на ищцата, като собственик на спорните имоти и от факта, че същите
се намират в държане на ответника, както и от липсата на противопоставимо на
ищцата основание, на което ответникът упражнява фактическа власт върху имотите.
Ищцата
е собственик на претендирания от нея апартамент и на идеална част от сутеренния
етаж, в който се намират гаражните клетки. Правото на собственост върху имота
тя е придобила по силата на учредено от нея и реализирано право на строеж за
построяване на апартамент и гаражна клетка. Учредяването на суперфицията се
доказва безспорно от влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 11953/95 год.
на СРС, а реализирането на правото на строеж се доказва от представения по
делото констативен протокол образец 15, от заключението на техническата
експертиза, а и от събраните гласни доказателства; отделно от това този факт не
е и спорен между страните. От съвкупната преценка на всички тези доказателства,
може да се направи категоричен извод, че ищцата е учредила право на строеж в
полза на трето на спора лице, като договорът е възмезден – суперфициарът се е
задължил да обезщети ищцата с изграждане на конкретно посочени в договора
обекти. С реализирането на правото на строеж, суперфициарът е придобил право на
собственост върху построеното, с изключение на имотите, предвидени като
обезщетение за учредителите на правото на строеж, сред които и процесния
апартамент № 2 и гаражна клетка. Правото на собственост върху тези обекти е
запазено за собствениците на имота, върху който е учредено правото на строеж,
тъй като суперфициарът не придобива право на собственост за обекти, за които
право на строеж не му е било прехвърлено.
Идентичността
на процесният апартамент № 2 с апартамента, който е запазен като обезщетение за
ищцата, съдът приема за доказана от изслушаната техническа експертиза. От
експертното заключение става ясно, че процесният апартамент съответства на
апартамент № 6 от предварителния договор, а разликата в номерацията на
апартаментите се дължи на факта, че архитектурният проект е одобрен след
сключването на предварителния договор. С изключение на номерацията на
апартамента, вещото лице е констатирало съвпадане в местоположението и
описанието на двата имота. Освен това на втория жилищен етаж, който се намира
на кота +5.40 са построени само два апартамента, като вещото
лице е констатирало, че местоположението на апартамент № 2 съответства на
апартамент № 6, предвиден като обезщетение за ищцата по предварителния договор.
При липсата на доказателства, които да опровергават изводите на вещото лице,
чиято експертиза също не е оспорена, съдът приема за доказана идентичността на
определения като обезщетение имот на ищцата и този, претендиран в настоящото
производство.
Относно
гаражната клетка, с оглед направеното изменение на иска, предвид доказания
факт, че в сутеренния етаж са предвидени 10 гаражни клетки, а въз основа на
възмездната суперфиция, ищцата е придобила право на собственост върху 1 гаражна
клетка, съдът намира за основателна претенцията за 1/10 идеална част от сутеренния
етаж.
По
изложените съображения, съдът приема, че ищцата е собственик на претендираните
от нея имоти.
Договорът,
с който ответникът е закупил процесните имоти не е произвел вещно-транслативен
ефект, тъй като ответникът е закупил имота от несобственик. Този договор е
непротивопоставим на ищцата.
Неоснователно
ответникът твърди, че е придобил имотите на ищцата на основание давностно
владение. Преди всичко, по делото не са събрани никакви доказателства
ответникът да е владял процесните имоти, като е демонстрирал собственическо
отношение към тях. На следващо място, не се доказва и праводателят на ответника
да е владял и своил имотите. За доказването на твърденията на ответника по
делото са събрани гласни доказателства. От свидетелските показания обаче не
може да се направи извод праводателят на ответника да е владял процесните
имоти, в качеството си на собственик и да е демонстрирал и противопоставял на
действителните собственици намерението си да свои имотите. За да се придобие
правото на собственост на основание давностно владение, освен чисто
фактическото държане на имота, ответникът/неговият праводател е следвало да
демонстрират собственическо отношение, намерение да свои имота, както и да
противопостави това си намерение на действителния собственик. Подобни
доказателства за изразено анимус на ответника и неговия праводател да своят
имота не са събрани по делото. От събраните гласни доказателства се установява,
че праводателят на ответника е държал процесната сграда и е осигурявал достъп
до нея. Тези действия обаче са нормални и необходими, тъй като праводателят на
ответника е всъщност суперфициарата по договора за учредяване на право на
строеж, а реализирането на това право налага упражняване на фактическа власт
върху имота. След реализирането на правото на строеж, не се доказва
праводателят на ответника да е владял имота за себе си и да е отблъсквал
владението на действителния собственик ищцата. Факта, че представител на
праводателя на ответника е държал ключовете от имота доказва единствено, че той
е държал имота, но не и че е държал имота за себе си. Показанията на свидетеля Б.,
че му било наредено да не бъдат допускани собствениците до имота, също не
доказват демонстриране на намерение у праводателя на ответника да свои имота.
Преди всичко свидетелят не установява причината, поради която собствениците не
са били допускани до имота. На следващо място, поради твърде общите показания
на този свидетел, не може да се направи извод, че собствениците действително не
са били допускани и че праводателят на ответника е извършил някакви действия, с
които да отблъсне претенциите на собствениците. Не на последно място, всички
свидетели на ответника възприемат учредителите на правото на строеж (сред които
и ищцата) като собствениците, по този начин те назовават лицата, които са
прехвърлили правото на строеж. От този факт, съдът прави извод, че каквито и
действия да са били извършвани от праводателя на ответника, каквито и намерения
да е демонстрирал той към процесния имот, те не са били достатъчни, за да създадат
впечатление и усещани у околните (още по-малко у действителните собственици),
че фактическият държател на сградата е променил отношението си към държаните
имоти и е започнал да държи същите като техен собственик. Що се отнася до самия
ответник, дори и да се приеме, че със закупуването на имота той е започнал да
владее същия с намеренията на собственик и че е бил добросъвестен владелец, от
момента на закупуването на имота до предявяване на исковата молба не са
изминали пет години, за да се приеме, че ответникът е придобил имота на
основание давностно владение. При това положение съдът намира за безпредметно
да разсъждава по въпроса дали ответникът е бил добросъвестен владелец или не.
Уважаването
на ревандикационния иск е предпоставено от доказване на факта, че ответникът
упражнява фактическа власт върху имота. Съдът намира този факт за доказан от
показанията на свидетеля Д., свидетелкатаП., както и от представеното
пълномощно, с което свидетелятД.се легитимира като пълномощник на търговски дружества,
сред които и ответното. От посочените доказателства става ясно, че ключовете за
всички апартаменти се държат от представител на ответника, тоест фактическата
власт върху имотите се упражнява от ответника. Това фактическо положение
съответства и на предвиденото в договора за продажба, с който ответникът е
закупил имота, владението да бъде предадено в деня на сключване на сделката.
Ответникът не доказа наличие на основание, на което упражнява фактическа власт
върху имотите на ищцата – съображения за това са изложени по-горе в мотивите.
Ответникът не се легитимира като
собственик на имотите, липсва друго основание, на което той държи
същите.
С
оглед изложеното, съдът счита, че предявеният ревандикационен иск следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне на ищцата претендираните
имоти.
По отговорността за разноски: При този
изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на ищцата направените по делото разноски в размер на 505 лева.
Ищцата
е била освободена от задължение за внасяне на държавна такса по делото, поради
което и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 1678.08 лева.
Предвид
обстоятелството, че ищцата е била защитавана при условията на чл.38 ал.1 от
Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38 ал.2 от същия закон,
ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата – адвокат М.Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 6886.17 лева.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно
основание чл.108 от ЗС, по отношение на Т.К.ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, че Д.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***
– адвокат М.Б. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 2, с площ от
121.26 кв.м., построен на трети надземен етаж на кота +5.40, състоящ се от входно
антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня
с тоалетна, тоалетна с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план:
север-двор, изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и
офис, юг – ул.“Л.“, запад-калкан, идентичен с апартамент № 6 по решение на СРС
по гр.д. № 11953/1995 год., заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ
от 3.24 кв.м., при граници: север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено
помещение № 1, запад-общ коридор и 0.0548% ид.части от общите части на жилищната
сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана на гр.София, м.“Лозенец-І
част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица: север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ
ІХ-83, юг – ул.“Л.“, запад-УПИ ХІ-81, както и на 1/10 идеална част от подземния
гараж, находящ се в същата сграда на кота -3.70, като ОСЪЖДА Т.К.ЕООД да предаде
на Д.В.С.
владението върху описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Т.К.ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес *** – адвокат М.Б., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 505 лева разноски.
ОСЪЖДА Т.К.ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати в полза на СГС, на основание чл.78 ал.6
от ГПК държавна такса в размер на 1678.08
лева.
ОСЪЖДА Т.К.ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат М.Б., регистрирана в САК, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 6886.17 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд..
Председател: