Р Е
Ш Е Н
И Е
1052/20.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII
състав, в открито съдебно заседание на 15.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1641 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „ Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
против Наказателно постановление № 23-0000146/20.02.2020г., издадено от и.д.
директора на Регионална дирекция „АА" - гр. Варна,
с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200/двеста лева/лв. на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата
си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Визира нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Изтъкват се аргументи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание процес. представител на въззивното дружество не се явява.
В съдебно
заседание процес. представител на въззиваемата страна се явява и моли НП да
бъде потвърдено.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През 2019
год. служители
на ОО „АА“ Варна, сред които св. К., приключили извършена комплексна
проверка на въззивното дружество. В хода на проверката било установено, че на 01.03.2019 г. в
гр.Варна, превозвачът "Б.т." ЕООД, притежаващ
лиценз на Общността за превоз на пътници № 10644, е изготвил ежедневен график
за работата на водача*
извършил обществен специализиран превоз на пътници съгласно маршрутно разписание
възложено с договор от 01.11.2018г. с автобус
«Фолксваген» с peг. * с маршрут гр. Варна - гр.Провадия. Превозът не попадал в обхвата на регламент –ЕО№
№561/2006. Графикът не бил подписан от ръководителя на
дружеството или упълномощено от него лице.
При тези
констатации, св. К. съставил срещу въззивното дружество акт за установяване на
административно нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на
нарушението и посочил правната му квалификация по чл.9, ал. 3
от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на представляващ дружеството, който го
подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа
на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, и на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът
кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо,
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- и.д. Директор РД «АА». АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП
са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице
е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото административно нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е
обвинен. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП
ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както
в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически
данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни
за издадения лиценз.
Налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното
неправомерно поведение – допускането до управление на автобуса, без графикът да
е подписан от ръководител на дружеството или упълномощено от него лице. Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са посочени
достатъчно данни, които дават яснота и пълнота, относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на "Б.Т." ЕООД.
Поради горното съдът намира,
че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.105, ал.1 от ЗАвП, т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 200 лева за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание. Като съобрази, че
санкционната норма предвижда административно наказание в императивен размер,
съдът счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото, тъй като е лишен от възможност
да коригира размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното от "Б.т." ЕООД административно
нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни
последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с
извършеното нарушение обществени отношения, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен. Следва да се
отбележи и , че не се касае за изолиран случай на
нарушение, а са констатирани и други такива.
Съдът
намери и, че не може да бъде споделена позиция, че на санкциониране подлежи не
превозвача, а физическото лице – ръководител.
С чл.9 от НАРЕДБА № H-3 от
7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета,
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение
на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г.) е
възведено в задължение на превозвачите и ръководителят на лицето, извършващо
превоз за собствена сметка да изготвят ежедневен график за работа за водачите,
осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни
средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози . По отношение на
тези графици е постановено с какво съдържание да бъдат, както и да бъдат
подписани от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.
Както в
акта, така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма.
Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо
обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото
адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е
обвинен. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП
ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в
наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно
статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му
лиценз и срока на действие на същия. Налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и
конкретното неправомерно поведение –извършване
на обществен специализиран превоз на пътници, с автобус с водач М* с маршрут от
гр.Провадия до гр.Варна и обратно, съгласно маршрутно разписание възложено с
договор от 01.11.2018г., като графика не е подписан от ръководителят на дружеството
или от упълномощено от него лице.
Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени
достатъчно данни, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци
на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на
възз.дружество. Следва да се посочи, че в
административнонаказателното производство защитата се осъществява в рамките на
фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП. Поради това и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила водещи до отмяна на НП.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че според него случаят не е маловажен.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по
следните съображения:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят „Б.Т.“ ЕООД е
"превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на
юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз
на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел. Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежава
лиценз на Общността за превоз на пътници № 10644/07.08.2018г..
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното „Б.Т.“ ЕООД, *** административно нарушение по
нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици,
не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с
извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на
останалите участници в движението, а и на пътниците на които е осъществен
превоз, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран
като маловажен. За прецизност би могло да се посочи,
че в хода на проведената комплексна проверка са установени и други нарушения от
дружеството превозвач, като видно от справката за нарушител спрямо него са
налични и други влезли в сила НП касателно нарушения на транспортното
законодателство. Поради което и всякаква възможност за
квалифициране на нарушението като маловажно е изключена в случая.
Поради
всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019
г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това. Поради това следва да бъде присъдено
юристколсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000146/20.02.2020г. издадено от и.д. директор
на Регионална дирекция „АА" - гр. Варна, с което на „Б.Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, с което е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200.00/двеста лева/ на основание
чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА
„Б.Т.
„ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Регионална дирекция
„АА" - гр. Варна,
юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на
осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: