О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в закрито заседание на трети януари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора изслуша
докладваното
от съдията Алексиева
гр. дело № 5152 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „Х.2.“
ЕООД, с която моли Съдът да измени решението си в частта за разноските, като
присъди на ответника пълния размер на заплатения от него адвокатски хонорар за
защита по делото в размер на 14 400 лв. с ДДС.
Молителят поддържа, че съдът не е
отчел, че предмет на разглеждане на делото наред с главния осъдителен иск е и
обективно съединен иск за присъждане на законна лихва върху посочената сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба 18.04.2018 г. до окончателното
изплащане, за който иск също се дължи възнаграждение, съобразно нормата на
чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На следващо
място се поддържа, че съдът не е съобразил в необходимата степен действителната
правна и фактическа сложност на делото.
В срока
по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната по молбата страна, с която
оспорва молбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Молбата
е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване на решението и от
надлежна страна, която е представила списък на разноски по чл.80 от ГПК, а по
съществото си е неоснователна.
Съдът е
изложил в мотивите си към решението защо намалява до предвидения минимум
адвокатското възнаграждение заплатено от ответника по делото, като противно на
твърдението на ответника, намира че делото се не отличава нито с правна, нито с
фактическа сложност.
На
следващо място напълно споделя виждането на ответника по молбата, че
присъждането на компесаторна лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на присъдената сума не е отделен иск, а е законна последица от
предявяването на иска. Към датата на постановяване на съдебния акт размерът на
този иск не е определен, а е определяем, тъй като неговият окончателен размер
зависи от датата на окончателното изплащане на главното задължение, в който
момент вече не се начислява лихва върху дълга. Ето защо не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за иска за законна лихва.
Това
виждане на състава съответства и на съдебната практика. Така например
определение № 406 от 15.07.2009г., ч.т.д. №
300/2009 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, в което съдът
е приел, че деликвентът, респективно застрахователят, при когото е застрахован
деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните
имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в
забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на
законната лихва е последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и
тъй като не се предявява като самостоятелен иск не се дължи ДТ. Силата на
присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на
законната лихва. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в
изпълнителното производство. Не съществува пречка ищецът да предяви като
самостоятелен иск обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. В този
случай ще се дължи заплащането на ДТ на основание чл.72, ал.1 ГПК – съдът ще
бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки
един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и върху
притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта до
датата на предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на
изпълнение така както е установено от съда в съдебното решение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх. № 150126/04.12.2019 г. на ответника „Х.2.“ ЕООД, с която моли Съдът да измени
решението си в частта за разноските, като присъди на ответника пълния размер на
заплатения от него адвокатски хонорар за защита по делото в размер на 14 400
лв. с ДДС.
Определението подлежи на обжалване по реда, по който
подлежи на обжалване решението, т.е. в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: