ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
град Габрово, 11.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПОЛИНА ПЕНКОВА
Членове: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като изслуша докладваното от съдия Ива Димова в.ч.гр.дело № 36/2019 г. по описа на Габровски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "МЕРКУРИЙ П и П" АД, ЕИК ********* против определение № 6789 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1405/2016 г. по описа на Габровски районен съд. Считат съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да се отмени. Твърди, че наличието на неприключило дори и на първа инстанция съдебно производство по делото, по което съда е допуснал обезпечението е достатъчен аргумент Районен съд - Габрово да не допуска отмяна на обезпечението по гр.д. № 1405/2016 г., дори и частично. Това обезпечение продължава да обслужва иска. Моли да се отмени обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, тъй като е насочена против определение на първоинстанционния съд, с което съдът се е произнесъл по направено искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
С обжалваното определение, Габровски районен съд е отменил частично допуснатото с Определение № 2730 от 22.06.2016 г. по гр.д. № 1405/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово обезпечение на предявени установителни искове от "МЕРКУРИЙ П и П" АД против С.П.П., чрез налагане на забрана на С.П.П. да се разпорежда с правата върху 4 търговски марки със следните регистрационни номера на Патентното ведомство: № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946, на основание чл. 402, ал. 2 ГПК.
Настоящия състав на Габровски окръжен съд след
като се запозна с доказателствата по делото намира за установено следното:
Молителят "МЕРКУРИЙ П и П" АД е поискал да бъдат обезпечени предявените искове, които са предявени срещу С.П.П.. Исковете са за установяване на правото на собственост върху 23 бр. търговски марки и 23 бр. искове за установяване нищожност на прехвърлителни актове върху същите търговски марки. Към исковата молба са приложени доказателства. Съдът е приел, че молбата е основателна, тъй като предявените установителни искове са допустими и с оглед твърденията на ищеца и представените писмени доказателства е налице обезпечителна нужда. Ищецът ще бъде затруднен да осъществи правата си по едно положително за него решение, ако не бъде допусната посочената обезпечителна мярка. Първоинстанционният съд е допуснал исканото обезпечение на 23 бр. търговски марки на Патентното ведомство, измежду които и търговски марки № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946, при гаранция от 4 000,00 лв. Издадена е обезпечителна заповед на 27.06.2016 г.
С определение № 4011/17.10.2017 г., Габровски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 1405/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово и е изпратил делото по подсъдност на ГОС.
С определение № 7/08.01.2018 г. по в.ч.гр.д. № 344/2017 г. на Окръжен съд - Габрово е потвърдено горното определение, в частта относно търговски марки № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946. Определението на ГОС е обжалвано пред ВКС, за което е образувано ч.т.д. № 1032/2018 г. на І т.о. С определение № 241 от 22.05.2018 г., ВКС е приел, че в конкретния случай може да се констатира, че в атакуваната си част въззивното определение на ГОС относно надлежната родова подсъдност на делото по тези 8 обективно кумулативно съединени иска /досежно 4-те търговски марки/ нито е постановено в директно нарушение на закона - материален или процесуален, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводът на въззивната инстанция, че цената на всеки от осемте иска, отнасящи се конкретно до 4-те търговски марки, е била увеличена по реда на чл. 70 ГПК, в съответствие с приетото по делото заключение на вещото лице и надхвърля 25 000,00 лв., не противоречи на процесуалния закон и установената съдебна практика във връзка с родовата подсъдност, като абсолютна процесуална предпоставка. С тези си мотиви, Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване на въззивното определение № 7 на ГОС то 08.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 344/2017 г. в атакуваната му част - относно процесните търговски марки с рег. № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946 на Патентното ведомство.
След изпращането на делото на ГОС, съобразно правилата на родовата подсъдност е образувано т.д. № 47/2018 г. С разпореждане № 360/25.09.2018 г. по същото, исковата молба е била върната на "МЕРКУРИЙ П и П" АД, касаеща предявените искове относно 4-те търговски марки: № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е било прекратено.
В Районен съд - Габрово е депозирана молба от 30.11.2018 г. от С.П.П., чрез адв. Б.Г. от АК - Габрово, с която моли да се вдигне наложения запор върху 4-те търговски марки: № 46165; № 51837; № 65014 и № 77946, тъй като е отпаднало основанието за наложеното обезпечение.
В отговора на молбата на П., "МЕРКУРИЙ П и П" АД моли същата да не се уважава, тъй като наложеното обезпечение обслужва искове, производството по които не е приключило и е предмет на гр.д. № 1405/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово. Видно от последното обезпечителната нужда все още е налице, а молбата за отмяна на обезпечението е неоснователна. Моли да се остави без уважение искането.
С Определение № 6789 от 19.12.2018 г. съдът е уважил подадената молба, като е отменил частично допуснатото обезпечение, относно 4-те процесни марки, подробно описани по-горе.
Въз основа на
установеното, настоящата въззивна инстанция намира следното от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
установителни, като с тях се претендира установяване на нищожност на
прехвърлителните актове и признаване на право на собственост върху четири броя различни
търговски марки, поради което допуснатото обезпечение спрямо тях не влияе на
предявените искове относно останалите 19 бр. търговски марки, за които
производството е все още висящо пред Районен съд - Габрово. Между частично отменените обезпечителни мерки
и конкретните искове по гр.д. № 1405/2016 на ГРС няма никаква връзка и същите
не са в състояние да обезпечат правата на ищеца по тях, поради което вече не са
налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Също така следва да се отбележи, че определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство, поради което не отговаря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на второинстанционния съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило действието си и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК, с ДВ бр. 100 от 2010 г. /Определение № 34 от 25.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3695/2015 г., I т. о., ТК/.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6789 от 19.12.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 1405/2016 г. по описа на Габровски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.