№ 1990
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110128076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от М.
Л.. ПР. / в качеството й на наследник на починалия в хода на заповедното
производство заявител С.Д.З. /, искова молба насочена против „М.“ ЕООД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумите както следва 4250.00лв. –
неизплатено възнаграждение по граждански договор за извършване на работа чрез
личен труд / сключен между наследодателя на ищцата и ответното дружество на
16.04.2018г. /, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на сумата, 447.43лв. – мораторна лихва за периода от
07.12.2018г. до 20.12.2019г. и 975.00лв. – неустойка, дължима не са основание чл. 30 от
процесния граждански договор за извършване на работа чрез личен труд сключен на
16.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1/ Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата сочи, че между наследодателя й С.З., ЕГН ********** / починал на
04.08.2020г. / и ответното дружество са били налични облигационни отношение,
породени от сключен на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на работа чрез
личен труд, по силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши
консервационно -реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр.
Р.. Твърди се, че уговореното между страните възнаграждение в размер на 19 500.00лв.
е следвало да се изплати на два транша както следва: 4000.00лв. до 18.05.2018г., а
1
останалите 15 500.00лв. – след приемане на свършената работа и превеждане на
окончателното плащане към възложителя /ответното дружество /. Сочи се, че
наследодателят на ищцата е изпълнил съвестно и в срок индивидуализираните в
договора дейности, като ответното дружество приело извършената работа, което се
установяло от изготвен и подписан протокол от 09.07.2018г. Сочи се, че от страна на
възложителя е изплатена първоначално сумата от 4000.00лв., след приемане на
работата още 7000.00лв., като неизплатеният остатък от договореното възнаграждение
възлизал в размер на 8500.00лв. Сочи се, че ответното дружество дължи и лихва за
забава в размер на 894.86лв. за периода от 07.12.2018г., датата на която е получило
цялата сума по проекта до 20.12.2019г. На следващо място се релевират съображения,
че съгласно чл. 30 от договора, ответното дружество дължи и неустойка в размер на
1950.00лв. Сочи се, че за процесните суми от страна на С.З., ЕГН ********** / починал
на 04.08.2020г. / е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, като след смъртта на
заявителя, на основание чл. 227 ГПК, в процесуалните му права са конституирани
наследниците му по закон, а именно ищцата /съпруга/ и К.И. – дъщеря на С.З., като в
тази връзка предмет на настоящото исково производство са ½ от сумите, за които е
уважено заявлението по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответното дружество сочи, че заявените претенции са допустими, но
неоснователни. Сочи се, че ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че между
наследодателя й и ответното дружество са били налични облигационни отношения,
породени от индивидуализирания в исковата молба граждански договор за извършване
на работа чрез личен труд сключен на 16.04.2018г., с посочените параметри, не се
оспорва и твърдението, че ответното дружество е платило част от договореното
възнаграждение а именно 11 000.00лв., както и че непогасеният остатък е 8500.00лв.
Оспорва се обаче надлежното, пълно, качествено и в срок изпълнение на работата от
наследодателя на ищцата. Сочи се, че работата не е била приета, като се твърди, че
изготвения протокол за приемане на работата не е подписван от представител на
ответното дружество. С оглед изложеното се навеждат доводи за неоснователност и на
претенциите за неустойка и мораторна лихва.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
производството е по реда на чл. 422 ГПК като са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответното дружество съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е наследник /съпруга / на С.Д.З. –
починал на 04.08.2020г., че между наследодателя й и ответното дружество е сключен
на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, по
силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши консервационно -
реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр. Р., че между
страните е било уговорено възнаграждение в размер на 19500.00лв., като е изплатена
сумата от 11000.00лв., респективно неизплатената част възлиза в размер на 8500.00лв.,
че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора ответното дружество е следвало да заплати втората
2
част от дължимото се възнаграждение в размер на 15500.00лв. след приемане на
свършената работа и след получаване на окончателното плащане по проекта на
Възложителя, че цялата сума по проекта е получена от ответното дружество на
07.12.2018г. че в чл. 30 от Договора е уговорена неустоечна клауза, като евентуално
дължимия се размер на неустойката е 1950.00лв.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в нейна тежест е да докаже по делото пълно и главно
възникването на облигационно отношение между наследодателя й и ответното
дружество, породени от сключен на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на
работа чрез личен труд, по силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши
консервационно -реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр.
Р., че работата е била извършена качествено и в срок и че същата е приета от ответното
дружество, в качеството му на възложител, както и че неизплатената част от
уговореното възнаграждение е 8500.00лв.
УКАЗВА на ответното дружество, че в негова тежест е да докаже формулираното
възражение, че работата не е извършена качествено и в срок и че същата не е приета.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
възникнало облигационно правоотношение между наследодателя й и ответното
дружество, че наследодателят й е изпълнил възложената му работа качествено и в срок,
че в чл. 30 от договора е уговорена неустоечна клауза, че ответното дружество е в
забава досежно изплащане на част от договореното възнаграждение, както и размерът
на дължимата се неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцовото дружество, че в негова тежест е да докаже по делото пълно
и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
ПРИЕМА за послужване ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени
доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022г. от 10.15 часа.,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4