№ 1476
гр. Пловдив , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
Секретар:Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Административно
наказателно дело № 20205330205027 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, депозирана от „Захарен Комбинат- Пловдив“
АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 117 от 04.08.2020г.,
издадено oт ****а на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за
нарушаване състава на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1 Закон за водите, на „Захарен
Комбинат- Пловдив“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за
водите, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 / две хиляди / лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността на процесното наказателно
постановление, като се изтъква, че същото е издадено при съществено нарушаване на
процесуалните правила. Възразява се, че процесното НП е съставено извън разписания
в чл. 34, ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок, отброяван от съставянето на АУАН. Изтъква
се, че както в АУАН, така и в атакуваното НП не е налице пълно, ясно и точно
описание на нарушението от фактическа страна. Сочи се, че съобразно § 41, ал. 1 от
ПЗР към ЗИД на Закона за опазване на околната среда, е предвидена възможност
собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28.01.2000г.
и на водовземни съоръжения, изградени до 23.12.2016г., за които не са издадени
разрешения за строеж и които не са вписани в регистъра по чл. 118г, ал. 3 ЗВ, в срок до
две години да подадат заявления за тяхното вписване. Предвид това, то се изтъква, че
НП е издадено преди да изтече този срок и санкцията се явява преждевременно
наложена. Сочи се, че към момента на извършване на процесната проверка не е
установено дружеството- жалбоподател да осъществява водовземане от подземния
воден източник. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.
Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно
призовано на посочен в жалбата съдебен адрес, не изпраща процесуален представител.
1
Въззиваемата страна – БД „ИБР“- Пловдив в открито съдебно заседание, чрез
своя процесуалния представител, оспорва жалбата. В рамките на проведените съдебни
прения поддържа, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
издадено в пълно съответствие с правилата, разписани в ЗАНН. Акцентира се върху
факта, че фактическата обстановка, касаеща нарушението е установена отвъд всякакво
съмнение. Акцентира се върху факта, че дружеството е изградило инфраструктура,
чрез която активно черпи воден ресурс, без да разполага със съответно разрешително.
Нещо повече- при проверката е установено, че дружеството не се снабдява с вода по
друг начин, освен чрез открития тръбен кладенец. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на
06.08.2020г.- съобразно разписка на л. 25 от делото, а жалбата е входирана на
13.08.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане
по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представеният Трудов договор №
648/ 05.06.2020г., с който В.И.Ч. е назначена като **** на Басейнова дирекция,
„Източнобеломорски район“ – Пловдив / л. 21- 22 от делото/. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи писмени възражения срещу него. Следва да се посочи, че процесният АУАН е
съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател ( лицето М.Д.Г. ), предявен му е и е подписан лично от него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН-
нарушението и нарушителят са установени на 24.01.2020г. ( когато е осъществена
проверката от контролните органи при БД „ИБР“ ), АУАН е съставен на 05.02.2020г., а
атакуваното наказателно постановление е издадено на 04.08.2020г. В тази връзка, то
неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на разписания в чл. 34,
ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок, който се отброява от датата на съставяне на АУАН.
Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както в АУАН,
така и в НП ясно е посочена датата, на която е извършена проверката (24.01.2020г.),
както и какво е констатирано при осъществяването й.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
2
По повод на получен сигнал в БД „ИБР“- Пловдив, контролни органи
извършили проверка в обект „Захарен комбинат“, разположен в г****, стопанисван от
„Захарен комбинат- Пловдив“ АД, ЕИК *********. При осъществяването на
проверката, контролните органи констатирали наличие на един брой изградено и
оборудвано водовземно съоръжение- тръбен кладенец- резервен, намиращо се на
територията на стопанския обект. Устието на тръбния кладенец било разположено в
нарочно изградена подземна тухлена помпена станция, затворена с метален капак.
Видимата част на експлоатационната колона на тръбния кладенец била от етернитова
тръба Ф 180, в устието на кладенеца била спусната смукателна метална тръба Ф 160.
Водовземането се осъществявало от подземен воден източник посредством
хоризонтална центробежна помпа, с параметри Q= 25 1/s и H= 50. Липсвало и
монтирано измервателно устройство за отчитане на добитото количество подземна
вода. Проверяващите установили и че обектът не е водоснабден с питейна вода от
„ВиК“ ЕООД- гр. Пловдив.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, която същевременно
е правилно отразена в АУАН и НП, се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел- С. С. Г. ( л. 26-
гръб). В рамките на проведения разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си,
обективирани в цитирания по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като обективни, логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се потвърждава и от
приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН № 21 от
05.02.2020г.; покана до дружеството- жалбоподател за изпращане на представител за
съставяне на АУАН; пълномощно, делегиращо представителни права на лицето
М.Д.Г.; Констативен протокол № ПВ 3-9 от 24.01. В така изброените информационни
източници не се съдържат противоречия, предвид което съдът не счита за необходимо
да ги подлага на допълнителен анализ.
От правна страна:
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, дружеството-
жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1 Закон за водите.
Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото
лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия
в разрешителното. В процесния случай, то отвъд всякакво съмнение се изясни, че
дружеството- жалбоподател е изградило инфраструктура- тръбен кладенец,
посредством който черпи воден ресурс за извършването на стопанската дейност на
дружеството, без да разполага с надлежно издадено разрешително. В тази връзка, то
съдът счита за нужно да посочи, че за съставомерността на деянието е без значение
дали към момента на проверката, помпената станция е била в активен работен режим.
От значение са обстоятелствата, че тръбният кладенец е оборудван, технически
изправен и по всяко време може да се ползва за водовземане. Именно в тази насока са и
показанията на актосъставителя Георгиева, която в разпита си заявява, че процесният
сондаж е напълно пригоден и оборудван за водовземане / л. 27/.
3
Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, възвежда като съставомерна форма на
изпълнително деяние ползването на воден обект. Съобразно § 1, ал. 1, т. 25 от ДР на
Закона за водите, "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е
свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима
на водите. Предвид така дадената законодателна дефиниция, за да бъде консумиран
съставът на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, то е напълно достатъчно изграденият тръбен
кладенец да притежава техническата възможност и пригодност да черпи воден ресурс,
и дружеството- жалбоподател да не разполага със съответно разрешително ( в тази
връзка Решение № 2126 от 28.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1609 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив ). В процесния случай, както бе отбелязано, то не
съществува съмнение, че тръбният кладенец е напълно оборудван за дейност по
водовземане. Налице е и втората предпоставка за реализиране на процесния състав на
административно нарушение- жалбоподателят не разполага с разрешително за
водовземане. Следва да се посочи и че дружеството не попада сред разписаните в чл.
44, ал. 1 Закон за водите изключения.
Във връзка с възражението на защитата, касаещо възможност собствениците на
водовземни съоръжения да организират тяхната регистрация в срок до две години,
считано от 27.11.2020г., то съдът счита същото за неотносимо. В процесния случай,
отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана не за това, че не е
регистрирал водовземно съоръжение, а за това че ползва воден обект без надлежно
разрешително. В тази връзка, то следва да се посочи, че всяко лице, което възнамерява
да черпи воден ресурс от воден обект за своите стопански цели, следва преди това да е
получило разрешение по надлежен ред ( независимо от това дали водовземащото
съоръжение е регистрирано ).
По размера на наказанието:
Правилно административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в
случая санкционна норма е разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите. Същата,
освен правило за поведение, съдържа в себе и санкцията, което следва да бъде
наложена при несъобразяване с диспозицията. Предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ
административно наказание „имуществена санкция“, е в размер от 2 000лв. до 10
000лв. Законосъобразно, наказващият орган е определил размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 2
000 лв. Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни,
жалбоподателят да е наказван за същото нарушение с влязло в законна сила
наказателно постановление.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и
преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи
случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение
), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
4
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не
разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. На първо място, следва да се отчете
фактът, че дори и към момента на приключване на делото в настоящата инстанция,
дружеството- жалбоподател не е представило доказателства да е получило съответно
разрешение за водовземане. На следващо място, съдът отчита и естеството на
обществените отношения, които се охраняват чрез нормите на Закона за водите.
Дружеството- жалбоподател черпи воден ресурс за своите стопански цели, като
предвид липсата на монтирано измервателно устройство и издадено разрешително, то
на практика може да се ползва воден ресурс в неограничен обем. Предвид това, то не
може да се приеме, че засягането на установения ред на държавно управление е
пренебрежимо малък.
Разноски не са претендирани, поради което и съдът не дължи допълнително
обсъждане на този въпрос
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 117 от 04.08.2020г., издадено
oт ****а на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушаване
състава на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1 Закон за водите, на „Захарен Комбинат-
Пловдив“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите, е
наложена имуществена санкция в размер от 2000 / две хиляди / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Административен съд-
Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по реда на гл. XII-та от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5