Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 01.03.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 26.01.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Александрина Пашова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №994 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Районен съд- гр.Стара Загора, с адрес:гр. Стара Загора, бул.“******, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
-с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде установено между страните по делото, че справката за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., издадена от ответника, е документ с невярно съдържание
-с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден документ с невярно съдържание – справка за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., издадена от ответника, тъй като е документ с невярно съдържание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.01.2020г. РС – Стара Загора е издал справка за съдимост, която да послужи на прокуратурата по гр. д. N 15731/19г. по описа на СГС, в която било посочено, че лицето е осъждано. Поддържа, че през 2020г. РС – Стара Загора е издал справка за съдимост пред Специализираната прокуратура по ДП N 151/20 г., на Специализирания наказателен съд по НОХД N 3283/20г. и на Софийския районен съд по НОХД N9804/20г. Твърди, че справката за съдимост е документ с невярно съдържание, тъй като с решение N 9/20 г. на Апелативен съд – Пловдив по НОХД N 605/19г. присъдата му е била отменена, а делото е било върнато в досъдебната му фаза. Твърди, че вследствие на издадената от РС – Стара Загора справка за съдимост с невярно съдържание на ищеца били причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че справката за съдимост от 29.01.2020г. е документ с невярно съдържание, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден документ с невярно съдържание – справка за съдимост на ищеца, в която е посочено, че същият е осъждан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ – справка за съдимост е недопустим. В случай, че съдът намери искът за допустим се изразява становище, че искът е неоснователен. Поддържа, че справката за съдимост е изготвена при спазване на изискванията на Наредба N 8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между вредите и действията на РС – Стара Загора. Оспорва като завишен размера на иска.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
иска по чл.124, ал.4 ГПК:
Съгласно чл.124, ал.4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Съгласно постоянната съдебна практика това е допустимо само при наличието на правен интерес- тълкуване във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Съгласно същата практика ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск когато с него може да постигне легитимна цел, а именно да се обори обвързващата доказателствена сила на документа - формалната доказателствена сила на подписан частен документ или материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Справката за съдимост се издава за служебна цел на органите и учрежденията, посочени в чл.ЗЗ, ал.5 от Наредба № 8/2008г., между които са и съд, прокуратура и разследващи органи, Съдът намира, че справката за съдимост е официален свидетелстващ документ, издаден за служебна цел, който удостоверява факти, свързани с наказателната отговорност, а именно - дали е налице осъждане на лицето. Поради това съдържанието на този акт не подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК, нито по съдебен ред по реда на ГПК. Справката за съдимост не може да бъде годен предмет на иск по чл.124, ал.4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори по административен ред, но не и пред съд. Поради това и съдът намира, че ищецът е можел да оспори съдържанието на документа пред органа за чиято служебна цел е издаден.
Съгласно Решение № 24 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2017 г., III г. о., ГК, установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Трябва да бъде взето предвид също дали по силата на правна норма на документа не е придадена доказателствена сила и дали този документ има значение за множество различни правоотношения-обстоятелства, които допълнително обосновават правния интерес на ищеца да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.
В процесния случай съдът намира, че ищецът не е обосновал и правния си интерес от самостоятелен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК. В исковата молба ищецът е твърдял, че процесната невярна справка е била приложена по водено срещу него наказателно производство, като така му е нанесла вреди. В съответствие с гореизложените мотиви на съда ищецът е можел да изложи възраженията си срещу справката в съответното наказателно производство. Впоследствие в съдебно заседание се твърди, че същата справка му пречи да кандидатства за съдебен заседател в Районен съд- Стара Загора, което е правно недопустимо, тъй като процесната справка е издадена за служебни цели по конкретно наказателно дело и няма за цел да бъде използвана в процедурата по раздел II ЗСВ.
Предвид гореизложеното производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК следва да бъде прекратено като недопустимо.
Относно иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ:
По
допустимостта:
ЗОДОВ е специален закон, който е приложим при искове, предявени срещу орган на съдебната власт, когато обстоятелствената част на иска дава основание за неговата материалноправна квалификация по някоя от изчерпателно изброените в чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 2б от ЗОДОВ хипотези, какъвто не е процесния случай.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение №35/12.01.2023 по ч.гр.д. №3592/2022на ВКС, II г.о., съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговоря пряко за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл. 7 КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица. Искът е предявен срещу Районен съд- гр. Стара Загора, в качеството му на процесуален субституент на държавата, доколкото последният се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, поради което и искът е допустим, но правното му основание е чл.49 ЗД, вр. чл.7 КРБ.
По
основателността:
За да бъде основателен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, размер на вредата и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна, като субектът отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл.
Видно от Справка за издадени документи от Бюро съдимост Стара Загора на ищеца М.М.С. за периода 16.06.2014г. до 21.12.2020г., приета като доказателство по делото и неоспорена от страните, за същия период са издадени 19 бр. справки за съдимост, 11бр. от които са издадени от Районен съд Стара Загора, а 8 бр. са издадени чрез генериране от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост. Същата справка се намира на лист 29 от настоящето дело и от нея са видни справките, които са издадени от РС-Стара Загора, като същите са с изходящ № и дата на издаване, както и справките, които са генерирани автоматично от информационната система от потребители на същата. В същия период няма издавани свидетелства за съдимост.
От същата справка е видно, че процесната Справка за съдимост от 29.01.2020г. не е издавана от Районен съд- гр.Стара Загора, а е генерирана автоматично от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост.
Съдържанието и реда за издаване на справката за съдимост са регламентирани в Наредба № 8 от 26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Съгласно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 от Наредбата, бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост и справки за съдимост. Свидетелства за съдимост се издават на: 1. лице по негово заявление, подадено в съответното бюро за съдимост; 2. български гражданин по негово заявление, подадено в българско задгранично представителство, когато пребивава на територията на приемащата държава; 3. чужд гражданин чрез чуждестранно дипломатическо или консулско представителство в Република България или чрез българско задгранично представителство - чл.ЗЗ, ал.2 от Наредбата. Справка за съдимост се издава за служебна цел на органите и учрежденията, посочени в чл.ЗЗ, ал.5 от Наредба № 8/2008г., между които са и съд, прокуратура и разследващи органи, като съгласно чл.36а от същата наредба тези органи могат да получават електронна справка за съдимост, която се генерира от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост.
Съгласно чл.45, ал.2 от Наредбата, Справката за съдимост се издава по образец съгласно приложение № 7 и в нея се вписват всички осъждания и наложени административни наказания по чл. 78а НК /чл.40 ал.1 от Наредбата/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че няма противоправно деяние, което да е извършено от ответника Районен съд- гр.Стара Загора. От една страна същият не е издал процесната справка за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., като същата е генерирана автоматично от информационната система, обслужваща бюрата за съдимост. От друга страна съдържанието на справката за съдимост е издадено по образец съгласно приложение № 7 към Наредба № 8/2008г. Поради това и съдът намира, че липсва първата предпоставка на деликта, а именно противоправно деяние. Напротив извършените от ответника действия са в съответствие с нормативната база, като са правомерни.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде установено, че справката за съдимост на ищеца М.М.С., с ЕГН:**********, от 29.01.2020г., издадена от Районен съд- гр.Стара Загора, е документ с невярно съдържание.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Районен съд- гр.Стара Загора, с адрес:гр. Стара Загора, бул.“******, с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден от ответника документ с невярно съдържание – справка за съдимост на ищеца от 29.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: