№. 260060 / 12.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
12.10.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 10.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с. участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 66 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с. правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с. чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, „. К. Б. Е. с. Е. 2. със седалище и адрес на управление на дейност с. О. С. п. о. Р. „. Б., с. представител В. М. Н. чрез процесуалния си представител адвокат В.В.,xxx е предявило иск срещу ,. ,. Е. със седалище и адрес на управление на дейност г. М. у. Т. №. 7. Е. 1. и цена на иска - 6 248,94 лева, от които главница - 6 001,80 лева и мораторна лихва - 247,14 лева.
В исковата молба се твърди, че дружеството - ищец е продало на ответника месо и месни продукти - свински бут без кост, свинска обрезка кърваво месо и свинско кърваво месо на 10.06.2019г. и на 17.06.2019г. от склада и базата на ищеца.
За тези продажби са съставени и подписани от купувача фактури с. №. №. 555/ 10.06.2019г. и 621/17.06.2019г. Тази посочена по-горе и подробно описана във фактурите стока/ месо и месни продукти/ е получена и приета от купувача без никакви възражения относно количество и качество до настоящия момент.
Съгласно договореното между двете страни в 5-дневен срок ответника е следвало да заплати дължимите суми в размер на 6 001,80 лв., но тази сума не е изплатена и до настоящия момент въпреки нееднократните покани през месеци август и септември 2019г. за изплащане на дължимите суми по банковата сметка на ищеца. Представляваното от адвокат В. дружество е начислило и внесло в републиканския бюджет ДДС по двете посочени по-горе фактури и същите са заведени във дневниците за покупки и продажби.
Ответникът също е отразил двете фактури за сделката в дневниците си за покупки и продажби, но не им е известно дали е извършил прихващане на ДДС или е възстановено ДДС по банковата сметка на ответника.
Тъй като ответника не желае доброволно за заплати дължимите суми, то ищеца е принуден да подаде настоящата в срок след заведеното заповедно производство по чл.410 от ГПК, а именно - ЧГД №. 2788/2019г. на Районен съд г.Монтана.
Моли съда на основание чл.422, ал.1 от ГПК да постанови решение за съществуване на вземането по настоящата искова молба- главница и лихва, ведно със законовата лихва до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да им се присъдят разноските направени във заповедното производство по ЧГД №. 2788/2019г. на Районен съд г.Монтана и всички направени съдебни и деловодни разноски за исковото производство, както и да им се присъди адвокатско възнаграждениЕ.
Ответникът ,.” Е. със седалище и адрес на управление на дейност г. М. у. Т. №. 7. Е. 1., в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призовани за съдебно заседание не се представляват, не правят искания, не оспорват вземането, не представят доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2788 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не е спорно по делото, че ищецът „. К. Б. Е. с. Е. 2. със седалище и адрес на управление на дейност с. О. С. п. о. Р. „. Б., с. представител В. М. Недялкова е доставял на ответника свински бут без кост; свинска обрезка кърваво месо и свинско кърваво месо, а ответникът, в качеството си на купувач, е трябвало да му заплаща цената на доставеното и получено месо. Страните не са имали сключени помежду им изрични писмени договори за покупко-продажба.
Видно е, от представените по делото 2 броя фактури, че на 10.06.2019 г. и на 17.06.2019 година са доставени посочените килограми месо, с. описана единична цена и цялостната стойност. По този начин безспорно се установява, че ищецът е продал, фактурирал и доставил на ответника посочените продукти. Фактурите са подписани от представител на продавача и от ответника, като получател на доставката. На същите е отразено, че срокът за плащане е от 5 дни, по банков път.
Установено е и не е спорно по делото, че ответникът не е заплатил изцяло сумите по фактуритЕ.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Между страните-търговци са сключени неформални договори за търговска продажба (чл. 318, ал.1 във връзка с. чл. 286, ал. 1 ТЗ), по силата на които ищецът-продавач е доставил на ответника-купувач местни продукти за нуждите на търговеца. Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с. родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. По силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена, която купувачът са задължава да му заплати (чл. 183 ЗЗД). Наред с. това продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувача е длъжен да получи вещта. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи /чл. 321 ТЗ/. Или получаването на стоката може да бъде удостоверено със съставянето на отделна от фактурата разписка, или такова удостоверяващо действие може да има самата фактура, когато е подписана от купувача. Представените по делото два броя фактури доказват съществените елементи на договорите за търговска продажба, сключени между страните - вида на стоката и цената, доказателство за което са положените от ответника подписи върху фактуритЕ. Ищецът, в качеството на продавач, е изпълнил задълженията си по чл. 183 и чл. 187 от ЗЗД - да прехвърли правото на собственост върху стоките на купувача и да ги предаде на последния. В съответствие с. изискванията на чл. 321 ТЗ за извършените продажби са съставени фактури, които са подписани от представител на ищцовото дружество и от ответника. Следователно щом ответника е подписал като получател описаната в приложените и съставени от ищеца фактури стока, то в случая е налице признание на купувача за престиране на дължимото по договорите от дружеството-продавач. Необходимо в тази връзка е да се посочи, че макар и фактурата да не е основание за плащане цената на доставената стока, нито се явява елемент от фактическия състав на търговската продажба, то тя е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява материализираното в нея изявление, т. Е. получаването на описаната стока, което не бе оспорено по никакъв начин от ответника.
Следва да се изтъкне, че вземането на ищцовото дружество за цената на доставените продукти не е обусловено от осчетоводяването на издадените фактури, от отразяването им в дневниците за покупко-продажби на ответника, тъй като основанието за плащане е предаването на стоките (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Независимо от обстоятелството, че фактурата е първичен счетоводен документ, липсата на данни за записването й във вторичните счетоводни документи, като носители на диференцирана информация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, не може да рефлектира върху валидността на сключения договор за търговска продажба и доказаното изпълнение на задълженията на продавача. От друга страна, в случая не се поставя въпрос за доказване на регистрирана стопанска операция, нито за доказателствения характер на търговските и счетоводните книги съгласно чл. 55, ал. 1 от ТЗ и изискванията за тяхното редовно водене, в съответствие със задълженията по Закона за счетоводството (чл. 53 ТЗ и чл. 55, ал. 2 ТЗ).
С. оглед изпълнението на задълженията от продавача-ищец купувачът-ответник дължи насрещната престация - заплащане на продажната цена на доставеното количество месни продукти, съгласно уговореното в договорите и чл. 327, ал. 1 ТЗ, и в негова тежест по делото, съгласно чл. 154 от ГПК, бе да докаже, че е изпълнил това свое договорно задължениЕ. По делото обаче не се събраха доказателства, а не се и твърди, ответника да е изпълнил напълно или частично задължението си за заплащане на договорената и дължима от него цена на закупените продукти. Тежестта да установи плащане или погасяване по друг начин на тези задължения лежи върху него, тъй като се касае за положителни факти, които той може да установи и от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът-купувач не е изпълнил задължението си да плати покупната цена на доставените месни продукти, поради което дължи плащането й. Предявеният иск е доказан за претендираната сума от 6 001.80 лева и следва да бъде уважен като основателен.
Като акцесорен е основателен и иска, предявен с. правно основание чл.86 ЗЗД, за изплащане обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, установен по размер.
Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 327, ал.1 от ТЗ, във връзка с. чл. 200, ал.1 и чл. 79 от ЗЗД от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, поискано е с. исковата молба, поради което същата следва да се присъди, в случая тя е от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнениЕ.
С. оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер 1179.09 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на ,. ,.Е., със седалище и адрес на управление на дейност г. М. у. Т. №. 7. Е. 1., че към 14.11.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „. К. Б. Е. с. Е. 2. със седалище и адрес на управление на дейност с. О. С. п. о. Р. „. Б., с. представител В. М. Н. за сумите, както следва:
- 6 001.80 лв. главница, представляващи просрочени вземания за доставка на месни продукти по издадени 2 броя фактури; ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 година до окончателното издължаване;
- 247.14 лв., лихви за забава в периода, от деня, следващ падежа на съответното задължение до 14.11.2019 година, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1660 от 15.11.2019 година, по частно гражданско дело №. 2788 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА ,. ,.Е., със седалище и адрес на управление на дейност г. М. у. Т. №. 7. Е. 1., ДА ЗАПЛАТИ на „. К. Б. Е. с. Е. 2. със седалище и адрес на управление на дейност с. О. С. п. о. Р. „. Б., с. представител В. М. Н. сумата от 124.98 лв. за изплатената държавна такса и 630.00 лв. адвокатско възнаграждение по частно гражданско дело №. 2788/2019 година на Районен съд М. за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1660 на 15.11.2019 година.
ОСЪЖДА ,. ,.Е., със седалище и адрес на управление на дейност г. М. у. Т. №. 7. Е. 1., ДА ЗАПЛАТИ на „. К. Б. Е. с. Е. 2. със седалище и адрес на управление на дейност с. О. С. п. о. Р. „. Б., с. представител В. М. Н. сумата от 125.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 300.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждениЕ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването на преписи на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: