РЕШЕНИЕ
номер ………../……01.2014, град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 12 декември Година
2013
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията ( определен на случаен принцип)
търговско дело номер 186 по описа за 2013 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД на част ІІ от ГПК.
Приет е за разглеждане предявен от
„СТОУН ДЕКОР ММ“ЕООД, ЕИК200538887, гр. В.бул. ***, представлявано от управител Х. К. Х.,
чрез пълномощник адв. Л.П.,***3
срещу М.Н.С., ЕГН ********** ***,
чрез адв. М.П., съд. електронен адрес advokatpetkovbg@gmail.com иск за
присъждане на осн. чл. 145 ТЗ обезщетение за вреди от недобросъвестно управление по договор за
възлагане на управлението на избран от общото събрание на съдружниците
управител на дружество с ограничена отговорност, изразяващи се в липсващ актив
на стойност 54 000,14лв. С определение от о.с.з. на 04.07.2013г е допуснато и
разглеждане на акцесорно искане за присъждане на законна лихва, считано от
предявяване на претенцията до окончателното плащане.
Ищецът, чрез проц. представител, твърди,
че дружеството, при управлението на С. е придобило стоки на стойност 54
000,14лв, с фактура от 29.10.2010г, цената по която е заплатена в брой със
средства на дружеството. Този актив обаче е липсвал при инвентаризацията,
извършена при прекратяване на правомощията на управителя на налични
материали(камък), и материални активи (машини и съоръжения), протоколирани като
находящи се в цех на дружеството в с. Т. на 20.12.2011г, и не е открит нито като закупеното количество и асортимент
( 1363,64кв.м.) покривни панели, нито е била отчетена тяхната стойност. Като се
позовава на взето решение на едноличния собственик на дружеството за търсене на
отговорност за причинените вреди, претендира присъждане на обезщетение в размер
на стойността на липсващите стоки.
В подробни писмени бележки по същество, представителят на ищеца сочи, че
са осъществени всички предпоставки за ангажиране на пълна имуществена
отговорност на ответника за вредоносно
неполагане на дължима грижа при управлението на дружественото имущество. Счита,
че липсата на стоките, евентуално заместващ ги актив, в който са могли да бъдат
вложени , е пряк резултат от неположена грижа от управителя по опазване на
имуществото на дружеството. Като счита, че е доказал всички предпоставки на
управленски деликт моли претенцията да бъде изцяло уважена.
Ответникът, чрез проц. представител, е
предприел активно оспорване и защита чрез възражения, които се основават изцяло
на факти изключващи отговорността му. Управителят заявява, че закупената стока
е била вложена в изграждане на временен
производствен обект – склад в с. Тополи в нает терен и е надлежно
осчетоводена в инвентаризационен опис от 29.10.2010г, като стопански
инвентар, включително с начислени
амортизации. Оспорва причиняване на каквито и да е вреди, тъй като след монтажа
на панелите изграденият обект е обслужвал дейността на предприятието като
склад. Твърди, че липсата на този актив е причинена след прекратяването на
правомощията му като управител, при премахването на това временно съоръжение,
осъществено от новия управител, след прекратяване на наемното правоотношение за
терена. Моли претенцията да бъда изцяло отхвърлена.
Страните претендират насрещно разноски по описи, представени по реда на
чл. 80 ГПК( л.102 и 104).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявения иск са били
разрешени в определение № 2079/23.5.2013г.(л. 55), а окончателната правна
квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения
се съдържа в доклада, обявен в открито съдебно заседание на 04.07.2013г (л.
69).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни обстоятелствата(установими и чрез справка по фирмено дело, налично в досие
на ищеца в ТР) относно съществуването на възлагане на управление на ищцовото дружество с ограничена отговорност, на ответника
действащ от учредяване на дружеството, вписано на 12.1.2009 г. до заличаването
му на 04.12.2011г въз основа на заявление от новоназначен управител-едноличен
собственик с вх. № 20111130113243. Не се спори, че единствения съдружник( след
изключване на първоначалния учредител Диляна Стоянова) е взел решение на
16.11.2011г. за освобождаване на управителя С. и поемане на управлението занапред, без освобождаване от
отговорност на досегашния управител, като изрично е изявена воля на останалия
едноличен собственик да търси обезщетение за вреди, причинени при управлението.
Съдът приема за установена предпоставката за реализиране на отговорност за
управленски деликт( Решение № 115 от
27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК).
Безспорно е придобиването от дружеството, чрез
управителя С. на покривни панели на стойност 54 000,14лв, за което е била
издадена фактура от 29.10.2010г, от доставчика „БАГЕДИ АУТО“ООД и касов бон за
плащане в брой. Видно от извършената по делото съдебно-счетоводна-експертиза
тази фактура е отнесена към заприходяване на дълготраен материален актив, в
раздел „Машини и оборудване“, а не като стока. Макар и да не е получило достъп
до пълна счетоводна документация (инвентаризационни описи и амортизационни
планове) вещото лице дава заключение въз основа на приложените специални знания
при прегледа на предоставени обобщаващи годишни отчети, че през 2010г няма друго придобиване на
подобен актив, което да съответства на отразената балансова стойност на заприходено оборудване с начислена амортизация. Съответно и
в обясненията си пред съда в с.з. (л. 107) експертът обяснява, че е установил
стойностно съвпадение на закупеното по фактурата единствено с амотризируем нетекущ актив, но не и с краткотраен актив
от материален запас или предназначена за продажба стока. Липсват
счетоводни данни за отчуждаване на закупения през 2010г процесен
актив. Съответно и през следващата 2011г вещото лице установява съвпадение на
стойностите със същата амортизация, което съответства и на обявен ГФО за 2011г
по партидата на ищцовото дружество в ТР, към който е
обявено запазване на заварена от предходни години счетоводна политика на
амортизациите и остойностяване на дълготрайни активи. Този отчет е съставен и
одобрен от новия собственик на дружеството, съответно и е изцяло
противопоставим на ищеца, а от него недвусмислено се установява, че заприходеният през 2010г новопридобит
ДМА е останал в имуществото на дружеството с амортизируема
балансова стойност (съответна на 7 годишен план като за стопански инвентар)
поне до 31.12.2011г.
В подкрепа на този извод е и представеният от
ищеца документ, датиран на 20.12.11г, чието съдържание е възприето от ищцовото дружество като инвентаризационен опис към тази
дата на активи, налични на склад в цех в с. Тополи. В списъка на активи, освен
количествата камък като материали за основната производствена на дейност на
търговеца (специализиран в изработка на каменни облицовки и подобни изделия) е
описано и производствено оборудване (маси, палети, машина, лампи, хюнебеци, жабки за скеле), както и навес, фургон и работно
помещение. Нито един от посочените активи не съответства на описанието, дадено
от разпитаните по делото свидетели на самия цех, за който категорично се сочи,
че е единствено производствено помещение в това населено място. Съдът отчита,
че описаното работно помещение е
индивидуализирано чрез материал „аквапанел“ популярна
търговска марка на плоскости за сухо стоителство (http://www.baumarket.bg/product/
akwapanel_knauf_aquapanel_outdoor_200/), поради което приема, че този актив
съответства на вътрешно помещение в
цеха, описано от „битовка“ от св. П. (л. 92). Всички разпитани свидетели описват
значително по обем съоръжение( поне 100 кв.м. площ и височина 7 м.), изградено
изцяло от сандвич-панели от полиуретанова топлоизолация между два обработени метални
листа, монтирани върху носеща метална конструкция. Този материал изцяло съвпада
с продукта, предлаган на пазара от доставчика - издател на процесната фактура
(http://www.bagedi.net/Sandwich_construction_panels). Видно от представения
договор за наем от 22.04.2010г , ползваният в с. Тополи терен е получен от
дружеството като открит терен от 100 кв.м. , без застрояване. Несъмнено именно
от такива панели (с универсално предназначение за покриви и стени), според
показанията на разпитаните свидетели (л. 90 -92), в наетия имот е бил изградена
в края на 2010г( св. Д.) конструкцията, представляваща закрито производствено помещение, която е
съществувала и е ползвана от дружеството именно като основен производствен цех
до началото на 2012г (св. П.), като впечатленията на последния съвпадат с момента на преустановяване на
дейността на ответника като управител. Съответно на това описание, съдът
приема, че непосочването на цеха, изграден от сандвич панели в описа на
материалите и оборудването, не представлява признание на съставителя на описа
за липсата на такъв установен при инвентаризация актив, напротив посочването на
съоръжението като място на извършване на описа изцяло съответства на
третирането на актива като дълготраен и осчетоводен по друг начин ( съответно
на установеното от вещото лице).
Съвкупната преценка на всички налични по делото
доказателства води до единствен възможен извод за поведението на управителя
като действие по закупуване на материали, вложени в изграждането на полезно и
необходимо за дейността на дружеството. Това поведение не може да се счете за
недобросъвестно управление, напротив св.
П. посочва, че именно в сглобения от такива
панели цех са излагани мострите и е съхранявана машината за основната дейност
на предприятието, съответно и са водени преговори и сключвани сделки с
основните контрагенти на предприятието.
Не се доказва твърдяната от ищеца вреда,
изразяваща се в липса на имущество на дружеството. След трансформирането на
материалите във временна
конструкция(доколкото наемния договор е бил със срок от 3 години, а
действието му е прекратено на
10.11.2011г), наличния склад е съществувал до преустановяване на дейността на
управителя С.( освободен с решение от 16.11.2011г). Опразването на терена обаче
е било извършено от следващия управителен орган( ищецът в становището си на л.
60) изрично признава, че теренът е предаден на наемодателя във вида, в който е
бил приет по договора. Съответно съдът приема, че не е установена твърдяната
вреда при управлението на ответника.
Друг вид на вредите не предявен като основание на иска (например
посоченото в писменото становище по същество неефективно влагане на материалите
или необосновано завишена цена на разхода за придобиване на актива като втора
употреба).
Предвидената в чл.145 ТЗ
отговорност е специална имуществена отговорност, която е обусловена както от
мандатното правоотношение(договор за възлагане на управлението, с който са
уредени конкретните облигационни задължения на управителя), така и от органното правоотношение между управителя и търговското
дружество(Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о.,
ТК). В тежест на ищеца е установяването на вредите, породени както от противоправно неизпълнение на договора, така и при
неположена грижа на органа на дружеството за общите дела, като елементи на
специфичния фактически състав, пораждащ отговорността за „управленски деликт”. В
настоящия процес отговорността се свързва именно с недобросъвестно стопанисване
на активи, но не се установиха нито недобросъвестно поведение на управителя,
нито породена от него липса на актив, съответно и безпредметно остава
изследването на причинната връзка и вината( която би се предполагала при противоправно причинена вреда).
В заключение съдът приема, че претенцията на
ищеца е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Съответно неоснователно е
и акцесорното искане за присъждане на законна лихва.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК в полза на
ответника С. следва да бъдат възстановени направените съдебни разноски за
защита срещу неоснователната претенция.
Посочените в списъка (л.104) разходи за депозит за вещо лице и хонорар
на адвокат изцяло съответстват на доказателствата за заплащане на суми в общ
размер от 3800 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТОУН ДЕКОР ММ“ЕООД, ЕИК200538887, гр. В. бул. ***, представлявано от управител Х. К. Х.,
срещу М.Н.С., ЕГН ********** ***,
иск за присъждане обезщетение
за вреди от недобросъвестно управление, изразяващи се в липсващ актив на
стойност 54 000,14лв, ведно със законна лихва, считано от предявяване на
претенцията до окончателното плащане, на осн. чл. 145 ТЗ.
ОСЪЖДА „СТОУН
ДЕКОР ММ“ЕООД, ЕИК200538887, гр. В. бул. ***, представлявано от управител Х. К. Х.,
да заплати на М.Н.С., ЕГН ********** ***, сумата 3800(три хиляди и осемстотин)
лева, представляваща направени
съдебните разноски от ответника, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез пълномощниците им
със съобщение образец № 11 от Наредба №..
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, чрез вписване на
диспозитива като резултат от разглеждането в описната книга ( чл. 62 ал. 4
от ПРАВИЛНИК за администрацията в районните,
окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и публикуване
с мотивите в ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ на
съдебните актове на сайта на ВСС http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: