Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е
№…………………. 04.03.2021г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 4
март 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 347,
по описа за 2021 година.
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид предявената
искова молба и депозирания писмен отговор от ответника и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 312, ал.1 от ГПК,
Р А З П
О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 26.03.2021г.
от 9.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищцата заверени копия на: Заповед № 98/14.12.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора, за
прекратяване на трудово правоотношение и налагане на наказание „Уволнение”; Искане за писмени обяснения с
изх.№350/23.11.2020 год.до Д.Г.; Писмени обяснения на Д.Г. ***; стр. 18 и стр.
19 та Трудова книжка на Д.Г.; Длъжностна характеристика; Разпечатка на
изявление на Кмета на Община Стара Загора, Живко Тодоров от 14.11.2020 год. в
социалната мрежа „Фейсбук”; Разпечатка
на отговор във „Фейсбук” на Нели Ботева по повод изявлението на Живко Тодоров;
фиш за заплата на Д.Г..
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза,
която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се
запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при страните и
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от
ищеца въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 200 лв., които да се платят от
бюджетните средства на съда.
ПРИЕМА като
доказателства по делото, представените от ответника документи: Писмо вх. № 10-08-58/ 16.11.2020 г. от Н.
Ботева; Заповед №
10-00-2894/23.11.2020 г. на кмета на Община Стара Загора; Писмо изх.№
350/23.11.2020 г.; Писмо вх. № 10-08-58/16.11.2020 г.; Обяснения вх. №
584/23.11.2020 г.; Съобщение за смърт №
24 от 09.11.2020 г.; Акт за смърт № 2062/10.11.2020 г.; Обяснения от 14.01.2020 г. на Д.Г.; Заповед № 142/21.11.2017 г.;
Обяснения вх. № 521/15.11.2017 г.; Писмо изх. № 344/14.11.2017 г.; Докладна
записка вх. № 517/10.11.2017 г.; Заповед № 17/06.02.2017 г.; Фишове за плащания
за месеците: 10.2020 г., 11.2020 г. и 12.2020 г.; Правилник за вътрешен трудов
ред в Община Стара Загора; Кодекс за поведение на служителите в Общинската
администрация на Община Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото копие на документите, под опис съдържащи се в личното трудово досие на ищцата Д. |Г..
ДОПУСКА в качеството на свидетели,
по искане на ищцата: лицата Николина
Жечева Калчева и Евгения Нейкова Генчева, с адрес за призоваване: Гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №107, Звено „Гробищен парк” Дирекция
„Гражданско състояние” при Община Стара Загора.
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО, както следва:
Ищцата
Д.К.Г., чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че работила
повече от 15 години(по-точно 15 год. и 11 м.),като Старши специалист-
регистратор в Звено „Гробищен парк” при
Дирекция „Гражданско състояние” при Община Стара Загора. Със Заповед № 98 от
14.12.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора, й било прекратено трудовото
правоотношение поради налагане на ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ ”УВОЛНЕНИЕ” на
основание чл. 190,ал. 1,т.4 и чл.330,ал.2,т.6,във вр.чл. 187,ал. 1,т.3,т.7 и
т.8,чл. 188,т.З от КТ. Главните мотиви за налагане на най-тежкото от трите
хипотези на дисциплинарно наказание е, че нарушила трудовата дисциплина,
неизпълнение на възложената й работа, законните нареждания на
работодателя,злоупотреба с доверието му и уронването на доброто име на
Общината,както и злепоставянето пред трети лица.
Счита издадената
заповед за незаконосъобразна, поради следните факти и обстоятелства:
На
10.11.2020 год.преди обяд,(а не както е цитирано в заповед № 98/08.11.2020 г.) служител на Траурна агенция „Хадес”
предоставил в офиса няколко Съобщения за смърт на лица,за които трябвало да
съставят Актове за смърт. Това съобщение, което взела да обработва, нямало
посочен час на смъртта на починалото лице. С оглед липсата на тези данни,
служителката от Траурна агенция „Хадес” провела телефонен разговор, вследствие
на който посочила час на смъртта на лицето. Ищцата за първи път направила компромис и вписала в Акта за смърт на лицето
посочения й от служителката на агенцията час, а именно 6.00 часа, при
това след, като няколко пъти е попитала дали е шест часа или осемнадесет часа.
След
този злополучен за нея 10.11.20 год. започнали и неприятностите с роднина на
починалата Минка Милева(нейната дъщеря Недялка Ботева), която се връщала от
Германия за погребението на майка си и след, като констатирала грешния час на
смъртта дошла в офиса им още на 11.11.20 год. след обяд и започнала да се кара
с ищцата за неверно вписания час на смъртта на майка и.
Работили
три колежки в един офис и всички се опитвали да й обяснят защо се е създала
тази ситуация, но същата се отнесла грубо с тях и персонално към ищцата. Сочи,
че работи дълги години в ситуация, в която се сблъсква ежедневно по много пъти
с мъката на роднините на починали хора и винаги се старае да подхожда с
внимание и състрадание, за да успява да не ги затруднява в такива моменти с
излишни формалности по изготвянето на документите за смърт. И при този случай ищцата
проявила търпение и разбиране и не си позволила да нагрубява или обижда г-жа
Ботева, която на 12.11.20 год. отново отишла в офиса им разгневена и започнала
да търси обяснения и грубо да я обижда. Въпреки опита на ищцата да изрази
съжаление за случилото се, същата останала неразбрана.
Твърди,
че на 14.11.2020 год./събота/ г-жа Ботева направила оплакване срещу ищцата в социалната
мрежа „Фейсбук”, в групата „Истината за Стара Загора”, като в отговор Кметът
Живко Тодоров заявил, че е запознат с подробностите по случая, и още в
понеделник - 16.11.2020 год., ще „отстрани” ищцата.
Ищцата
твърди, че кмета на Община Стара Загора й поискал обяснения на 23.11.2020 год.-
тринадесет дена след случилото се. Счита, че издадената Заповед № 98 от 14.12.2020
год. не отразява подробно дадените от ищцата писмени обяснения. Била сгрешена цитираната
дата в т. 1 от обжалваната Заповед. Датата не е 08.11.2020 год., а е 10.11.20
год. В т.2 от заповедта е посочено, че на жалбоподателката Ботева е предоставен
Акт за смърт от Общината с дата 08.11.2020 год. при положение,че майката на
жалбоподателката е починала на 09.11.2020 год. Счита, че процесната заповед не
е мотивирана по отношение на посочени нарушения на трудовата дисциплина.
Нарушенията са приети и описани едностранчиво само по твърденията на
жалбоподателката, без да са взети под внимание писмените обяснения на ищцата. Счита,
че действията й, за които многократно
съжалява и се извинила в писмените си обяснения (но не са взети предвид), не
представляват дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и не са в
резултат на виновно неизпълнение на трудовите й задължения, поради което счита
обжалвана заповед за незаконосъобразна.
По
отношение на вменено нарушение за „злоупотреба с доверието и разпространение на
поверителни за него сведения”, счита, че Кметът на Общината приема за
достоверни думите на жалбоподателката единствено защото са написани в
социалната мрежа, без да приема нейните обяснения за достоверни и без да
изслуша прекия й началник, която е запознат със случая или преките
свидетели-колежките й от офиса.
Жалбоподателката
се постарала да компрометира писмените й обяснения, като недостоверни,още
повече,че те били поискани много след като Кметът на Общината бил вече „обещал”
да я отстрани.
Според
ищцата, процедурата по чл. 193 КТ е опорочена, тъй като в искането за писмени
обяснения (с изх.№ 350/23.11.2020 год.) не са достатъчно конкретизирани
нарушенията, във връзка, с които е инициирано дисциплинарното производство, а е
посочено само обяснения относно жалбата на Ботева, поради което не й е
предоставена възможност да разбере какви са вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, за да упражни правото си на защита преди налагане на наказанието. Работодателят бил длъжен да посочи в
искането за обяснения по разбираем за работника/служителя начин, за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Наказанието трябвало
да е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, тъй
като по този начин се обезпечава правото на работника/служителя да направи
своите възражения, а работодателят действително да има възможност да ги
прецени.
Относно
вменените й нарушения по чл.187,ал.1,т.3,т.7 и т.8 от КТ, счита, че наказанието
„Уволнение”, не е съобразено адекватно от наказващия орган. Същият не е
съобразил и разгледал критериите за определяне на съответствието на извършеното
дисциплинарно отношение с наложеното наказание. Не е кредитирал и отчел
„чистото й дисциплинарно минало” през изминалите близо 20 години работа в
Община Стара Загора, (в този смисъл сочи и практиката на/реш.№.108/21.04.15 по
г.д.№.5516/14, III ГО,опр.№.86/3.02.220, III ГО/. Съгласно практика на ВКС, в
това число цитираната по-горе, преценката на критерия „тежест на допуснатото
нарушение“ следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение. Не било взето предвид, че за тежестта на
нарушението е от значение характерът на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнение на
трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, субективното отношение към неизпълнението.
Счита, че
нарушението, което допуснала не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. В
личното й досие няма данни за налагани предишни наказания.В Заповедта за
уволнение е цитиран чл. 187. ал. 1, т. 8 КТ без никакво уточнение коя от
хипотезите се има предвид. Липсвала каквато и да е индивидуализация на нарушението
на трудовата дисциплина. Твърди, че не е злоупотребила с доверието на
работодателя си и не е използвала работата си, като общински служител за
неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго, или за
увреждане на работодателя си. Спазвала е етични права и норми в професията си и
не е засягала и злепоставяла интересите на Община Стара Загора.
Оспорва
заповедта за уволнение, като издадена при липса на преценка на тежестта на нарушението,
както и преценка относно вида на наказанието.
Ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно,
като отмени прекратяването на трудовото й правоотношение със Заповед № 98 от
14.12.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора; да бъде възстановена на
предишната й работа, като Старши специалист регистратор в Звено „Гробищен парк”
Дирекция „Гражданско състояние” при Община Стара Загора; да осъди ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Стара Загора - ЖИВКО
ТОДОРОВ, да й изплати обезщетение за времето, през което е останала без работа,
считано от 15.12.2020 год., в размер на 5324.40 лв. / която сума представлява
брутното й трудовото възнаграждение за шест месеца/, ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда,до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените разноски по
делото.
Ответникът по делото Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Тодоров,
чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор на исковата молба като взема
становище за неоснователност на исковата молба. Сочи, че със Заповед №
98/14.12.2020 г. кметът на Община Стара Загора е наложил на Д.К.Г. - старши
специалист - регистратор Звено „Гробищен парк“, при Община Стара Загора,
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че същата с действията си е
извършила грубо нарушение на трудовата дисциплина, неизпълнение на възложената
работа по указания начин за издаване на документи и актове.
От
събраните във връзка с дисциплинарното производство и посочени в обжалваната
заповед документи е видно, че Д.К.Г. в качеството си на старши специалист -
регистратор Звено „Гробищен парк“ при Община Стара Загора, на 10.11.2020 г. в
нарушение на законовите изисквания е дописала в съобщение за смърт №
24/09.11.2020 г., издадено от УМБАЛ „ Професор Стоян Киркович“ АД, Стара
Загора, невписан час на смъртта на Минка К. Милева, вместо съобщението да бъде
върнато на съставителя за вписване на часа на смъртта. В резултат на това
служителката е издала акт за смърт № 2062/10.11.2020 г., в който е вписала
неверен час на настъпване на смъртта на Минка К. Милева.
Твърди,
че в обжалваната заповед подробно са разгледани твърденията на жалбоподателката
Недялка Ботева, така и дадените обяснения от Д. Ганева. В писмените си
обяснения с вх. № 584/23.11.2020 г. Д. Ганева заявява, че е наясно, че е издала
документ в нарушение на процедурите и в несъответствие с нормативните
изисквания. Съгласно чл.54, ал.1 от Закона за гражданската регистрация актът за
смърт се съставя въз основа съобщение за смърт не по - късно от 48 часа след
настъпване на смъртта, а според чл. 24, ал.2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012
г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация изрично е
посочено, че актът за смърт се съставя въз основа на писмено съобщение за смърт
по образец, съгласно чл.2 от Наредба № 42/2004 г. С издаването на документа за
смърт служителката е извършила нарушение на законовата процедура, като вместо
да върне непълното съобщение за смърт на лекаря, който го е издал, в разрез със
законовите изисквания, самоволно е попълнила в акта за смърт неверни данни,
получени според обясненията й от трето лице - служителката на траурна агенция
„Хадес“. В обясненията си Г. не отрича извършеното нарушение, както и че сама е
взела решение за това.
В
обжалваната заповед подробно е посочено какви нарушения е извършила
служителката и законовите разпоредби, които е нарушила със своите действия.
В
исковата молба ищцата твърдяла, че в т.1 от заповедта е записано: „На
08.11.2020 г. в нарушение на законовите
изисквания, в Съобщение за смърт № 24 от 09.11.2020 г., издадено от УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД Стара Загора, е
дописан невписан час на смъртта на Минка К. Милева, вместо да бъде върнато на
съставителя за вписване часа на смъртта.“ и с оглед на това ищцата счита, че
кмета на общината не е запознат с нейните писмени обяснения. Този извод се
явявал неверен, тъй като в заповедта подробно се обсъждат както обясненията на Д.Г.
(вх. № 584/23.11.2020 г.), така и жалбата на Недялка Ботева (вх. №
10-08-58/16.11.2020 г.). Видно от събраните и посочени в заповедта документи,
работодателят е допуснал техническа грешка. Счита, че същата се явява
незначителна, тъй като от посочените в заповедта документи ставало по безспорен
начин, че издателят е имал предвид в т.1 от заповедта датата 10.11.2020 г.
вместо 08.11.2020 г. Счита, че са налице всички реквизити на заповедта за
дисциплинарно наказание посочени в ал.1 на чл.195 от Кодекса на труда. Спазен е
и чл.193 от Кодекса на труда, тъй като с писмо изх. № 350/23.11.2020 г. била
дадена възможност на Д. Ганчена да се запознае с жалбата на Н. Ботева и да даде
писмени обяснения по повод обстоятелствата изложени в жалбата. Ицщата дала писмени обяснения вх. № 584/23.11.2020
г.
Също
така не било вярно твърдението на Д.Г., че същата има „чисто дисциплинарно
минало“. В личното й трудово досие е налице заповед №142/21.11.2017 г. за
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
Предвид
гореизложеното счита, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна и издадена при спазване на материалния закон.
Освен
това предявения срещу общината иск по чл.225, ал.1 от КТ , с който се иска
обезщетение за периода на оставането на ищеца без работа поради незаконно
уволнение е неоснователен, тъй като не са налице основания, обуславящи
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Наред с това ищцата не е представила по делото доказателства, от които да е
видно, че е останала без работа шест месеца след уволнението си. Претендираният
от нея размер на обезщетение в размер на 5324,40 лева не съответствал на
брутното й трудово възнаграждение за шест месеца.
Счита,
че не са налице основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което неоснователни се явяват
и обективно съединените при условията на евентуалност искове за възстановяване
на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнение.
Ответникът
моли съдът да отхвърли предявените от Д.К.Г. искове като неоснователни и недоказани
и му присъди направените по делото разноски.
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Тежестта
на доказване в настоящото производство лежи върху ответника. Твърдението на
работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото
от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право –
работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В тежест на ищцата е да установи
основателността и размера на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1
от КТ.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА,
че едно доброволно уреждане на спора ще доведе до благоприятен изход по делото.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника, ведно с доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка да направят
своевременно исканията си.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните, депозирани
по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: