№ 2086
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110151691 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Н. Г. П. срещу К. В. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителката твърди, че с ответника са имали връзка, от която се е родило общото им дете
Крис К.ов Г., роден на 16.11.2017г. Молителката поддържа, че на 27 август 2022г. в гр.
София на адрес ул. «Козлодуй» № 7 малко преди 1.00 часа сутринта ответникът Г., който по
принцип бил изключително избухлив й нанесъл побой. Тримата се прибирали към дома им
когато детето повърнало върху ответника. Молителката се притеснила и не могла да намери
ключовете за входната врата. В този момент ответникът, който бил много раздразнен
започнал да й крещи, да я обижда, псувал я. В този момент без да очаква я ударил в лицето в
областта на дясното слепоочие и окото. След това продължил да крещи пред входа като я
наричал «изрод,, «идиот» и други обидни думи.обадил се на майка й и продължил да ги
обижда . В този момент една съседка им отворила вратата и молиелкатата с детето изтичали
до апартамента и се заключили. Обадили се на тел. 112. Пристигналият патрул проверил
дали са в къщи, посъветвал й да подаде жалба. На следващия ден молителката отишла на
преглед в «Пирогов» защото имала силни болки в областта на дясното слепоочие, окото и
дясната част на главата. Там я прегледали и констатирали, че няма счупени кости, но има
доста голям хематом на окото. Представя амбулаторен лист и медицинско удостоверение.
Излага подробни твърдения, че ответникът й многократно я е подлагал на физическо и
психическо насилие както нея, така и общото им дете. Сочи, че през последните години в
периода от 2018 до настоящия момент ответникът е осъществил спрямо нея и спрямо
общото им дете актове на домашно насилие, за които има издадени заповеди за защита.
Сочи, че след посочения акт на домашно насилие от 27.08.2022г. изпитва постоянен страх за
живота си. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът не оспорва твърденият на молителката. Редовно призован не се явява и
не взема становище по молбата за защита.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
1
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителката Н. Г. П. и ответникът Крис В. Г. имат общо дете – Крис
К.ов Г..
В молбата си от 26.09. 2022г. Н. Г. П. подробно описва акта на домашно насилие от
страна на ответника, който се е случил на 27 август 2022г около 1.00 часа пред дома й на
адрес гр. София, ул. «Козлодуй» № 27.
Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 664/2022г.
от 31.-08.2022г. при прегледа на молителката е установено кръвонасядане н агорния и
долния клепач на дясното око, субконюнктивален кръвоизлив н дясната очна ябълка.
Изброените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по време и начин, както съобщава пострадалата и са причинила на пострадалата
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Представен е и амбулаторен лист от
УМБАЛКМ „Пирогов” ЕАД от 27.088.2022. от който се установява, че молителката е имала
контузия и хематом на дясната орбитална област.
С показанията на свидетеля Моника Николова П. (майка на молителката ) се
потвърждава изложеното в молбата описание за случилото се на 27.08.2022г. Според
свидетелката между странните постоянно има конфликти и инциденти. Последният
фарапантен случай е от нощта на 27.08.2022г. Дъщеря й се обадила, че ответникът я ударил
докато се прибирали. Дъщеря й не могла да си намери ключовете пред входната врата и
тогава той започнал да крещи и да я удря. Детето се изплашило и повърнало. На
свидетелката се обадил ответникът крещейки започнал да обижда както дъщеря й така и
нея, нейната майка. Съседка им отворила и дъщеря й се скрила в апартамента, от където се
обадила първо на тел.112 после и на свидетелката. Тя твърди, че това е пореден побой, който
ответникът нанася на дъщеря й. Но тя в името на детето му давала шанс и не
преустановявала контакти с него. От своя страна ответникът бил изключително акресине и
заядлив, постоянно търсел поводи за кавги. Изпадал в състояния на агресия, след което се
извинявал.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3,
т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата
на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
2
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 27.08.2022г.
Изложеното в молбата се подкрепя както от писмените доказателства (представеното
съдебно-медицинско удостоверение, както и приложения амбулаторен лист), така и от
свидетелските показания.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителката Н. Г. П.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с
особен цинизъм и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на
физическо и психическо насилие, както и обстоятелството, че това е трето производство, по
което му се налага санкция, която явно няма нужния възпиращ ефекта, съдът налага на
ответника глоба в размер от 900 (деветстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, К. В. Г. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Молителката е претендирала заплащане на сторените разноски в размер на 00 лв. .
Представен е списък по чл. 80 от СК, копие на договор за пхавна помощ и съдействие, имащ
характера на разписка за извършването им. По изложените съображения претенцията за
възлагане на разноските е основателна и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден
да заплати на молителя сумата от 600 лв. , сторени разноски по делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу К. В. Г. , ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, ул. 549 № 106 като:
ЗАДЪЛЖАВА К. В. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. «Козлодуй» № 65.
ЗАБРАНЯВА на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, ул.
549 № 106, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава Н. Г. П., ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. «Козлодуй» № 65, на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. В. Г. , ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата
река, ул. 549 № 106, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, ул. 549
№ 106, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 900 (деветстотин) лева, платима
в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА К. В. Г. , ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, ул. 549
№ 106 да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К. В. Г. , ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Сухата река, ул. 549
№ 106 да заплати на Н. Г. П., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. «Козлодуй» № 65 на
основание члр. 78, ал. 1 ГПК сумчата от 600 лв. Сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4