РЕШЕНИЕ
№ 1614 дата 07 октомври
2019г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 30 септември
2019 год., в следния състав:
Съдия:ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………..…………
разгледа адм. дело № 1574 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.38, ал.2 от
Закона за държавната собственост.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Л.С.П.
*** против Заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на Област
Бургас, с която е наредено отчуждаването за държавна нужда за изграждане на
обект: „Обходен път на гр.Бургас - І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово
- Бургас“ до км 493+550 на път І-6 „Ветрен - Бургас“ и локални платна“, на
части от имоти – частна собственост, намиращи се в землището на гр.Бургас,
общ.Бургас, област Бургас, конкретно изброени, съгласно подробен устройствен
план – парцеларен план, одобрен със Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Жалбоподателката оспорва заповедта
като издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с националния материален закон, както и
нормите на европейското право, при липса на законовите критерии при определяне
на паричното обезщетение, като в частност се оспорва избора на сделките, въз
основа на които е изведена осреднената цена, като страната счита, че те не
отговарят на пространствения критерий за местонахождение в същия квартал, а са
групирани по неясен признак. Възразява също така, че с определената оценка на
отчуждаваните имоти не се постига справедливост на обезщетението, като в тази
връзка се позовава на ТР № 3/23.03.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ВАС. Иска се
отмяна на заповедта или определяне на парично обезщетение по критериите на ЗДС,
но като се съобрази, че отчуждаваните имоти се намират в кв.“Изгрев“ в
гр.Бургас, поради което да се вземат предвид сделки на територията на този
квартал, или при липса на предпоставките по чл.32, ал.2 от ЗДС, обезщетението
да се определи в хипотезата на чл.32, ал.3 от с.з.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, както и ангажира допълните доказателства в подкрепа на възраженията
си, претендира разноски. Допълнително депозира и подробна писмена защита.
Ответникът – областен
управител на Област Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на жалбата, като счита, че обезщетението е законосъобразно
определено, също представя допълнителни писмени бележки.
Заинтересованата страна „Агенция пътна
инфраструктура”, чрез процесуалния си представител, също счита жалбата за
неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Жалбоподателката е собственик на
процесните недвижими имоти с идентификатор 07079.2.1911 и с идентификатор
07079.2.1912 по КК на гр.Бургас.
Със Заповед № РД-02-15-91 от
31.08.2016г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б. „в и ал.4 във вр. с
чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.1, ал.2, 5, 6 и 12, т.2, б.“в“ от ЗУТ, е одобрен
подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Обходен път на гр.Бургас -
І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово - Бургас“ до км 493+550 на път І-6
„Ветрен - Бургас“ и локални платна“. Заповедта е влязла в сила.
Възложителят на обекта Агенция „Пътна
инфраструктура“ е направила искане вх.№ АУ13-2(11) от 21.12.2018г. до министъра
на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите за
одобряване отчуждаването на засегнатите имоти или части от тях за държавна
нужда за изграждане на процесния обект.
Със съвместна Заповед № РД-02-14-343от
08.04.2019г. и № ЗМФ-266 от 01.04.2019г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството и министъра на финансите, е одобрено отчуждаването на имоти
и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр.Бургас,
Община Бургас, Област Бургас, засегнати от изграждането на цитирания обект.
За целите на отчуждаването е изготвен
оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично
обезщетение на поземлените имоти, засегнати от ПУП-парцеларен план, в частност
и на процесните имоти - собственост на жалбоподателката. Видно от оценителския доклад, предвид
изискванията на ЗДС за установяване на наличните пазарни аналози – сключени
сделки в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката на
17.09.2018г. и предвид обстоятелството, че процесните имоти попадат в
урбанизирана територия, оценителят е открил пазарни аналози в селищно
образувание Бизнес парк Бургас 5 (посочен от него като квартал), като
сравнителните сделки са три на брой и въз основа на тях е извел средна цена за
урбанизирана територия в Бизнес парк Бургас 5 – 12826,27лв/дка.
За отчуждавания процесен имот
07079.2.1911, с площ от 4,393дка, изчисленото от експерта обезщетение се
равнява на 56346лв., а за отчуждавания имот 07079.2.1912, с площ от 0,610дка.,
обезщетението възлиза на 7824лв. Оценката е представена обобщено в регистър на
имотите с вид на територията „урбанизирана територия“ в Приложение 3.2 към
доклада.
Впоследствие е издадена и процесната
Заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на Област Бургас, с
която е наредено отчуждаването за държавна нужда за изграждане на обект:
„Обходен път на гр.Бургас - І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово -
Бургас“ до км 493+550 на път І-6 „Ветрен - Бургас“ и локални платна“, на части
от имоти – частна собственост, намиращи се в землището на гр.Бургас,
общ.Бургас, област Бургас, конкретно изброени, като видно от т.8 и т.9 от
Приложението към заповедта, Част Урбанизирана територия, за отчуждаваните имоти
на жалбоподателката административният орган е определил обезщетение, както
следва: за имот с идентификатор 07079.2.1911, в урбанизирана територия, с НТП
за складова база, с площ от 4,393дка, отчуждаван целия, обезщетението е в размер на 56346лв.,
съответно за имот с идентификатор 07079.2.1912, в урбанизирана територия и с НТП
за второстепенна улица, с площ от 0,610дка, също отчуждаван целия, е определено
обезщетение в размер на 7824лв.
Заповедта е
законосъобразна в обжалваната част.
Съгласно нормата на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДС Имоти
и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се
отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен
план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Видно
е, че равностойното парично обезщетение по смисъла на този закон - §1а, т.1 от
ДР на ЗДС, изисква да се вземе предвид предназначението на отчуждавания имот и
да се намерят пазарните цени на имоти, които следва да са с подобни
характеристики и да се намират в близост до отчуждавания. Отнесено към
настоящия случай, предназначението на процестните имоти не е спорно – единият е
за складова база, другият е за второстепенна улица, респ. и двата са в
урбанизирана територия. Пазарните аналози следва да са с подобни
характеристики. В случая, намерените три сравнителни сделки отговарят на този
критерий – имотите аналози също се намират в урбанизирана територия Бизнес парк
Бургас 5, като тези с идентификатори 07079.2.2215 и 07079.2.2213 са с начин на
трайно ползване за складова база, а имот с идентификатор 07079.2.2212 е за
второстепенна улица. Пазарната цена на аналозите е извлечена по механизма на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС, като осредняването е извършено от сделки, осъществени
посредством публична продан и възлагане от частен съдебен изпълнител. Отговарят
и на последното условие - да се намират в близост до отчуждаваните, предвид
обстоятелството, че и процесните отчуждавани имоти се намират в Бизнес парк
Бургас 5, като това не е спорно по делото, респ. видно е от писмо рег. №
13-00-169/6/26.07.2018г. на Община Бургас.
При тези фактически данни съдът счете равностойното парично обезщетение за
законосъобразно определено, при правилно приложение на цитирания материален
закон.
Възраженията на жалбоподателката са в няколко насоки:
неправилно приложен критерий „в близост до отчуждавания“, което налага
тълкуване на понятието „квартал“ ; липса на селищно образувание Бизнес парк
Бургас 5 поради незаконосъобразност на решението на Общински съвет Бургас, с
което то е създадено, поради което то не следва да се ползва като критерий по
смисъла на ЗДС, като за целта се иска да бъде упражнен косвен съдебен контрол
върху законосъобразността на решението; липса на сходност с имотите по трите
сравнителни сделки, предвид обстоятелството, че тяхното предназначение (респ.
характер на урбанизирана територия) е отпаднало, докато процесните отчуждавани
имоти са запазили предназначението си и продължават да са с характер на
урбанизирана територия, поради което пазарните аналози следва да се считат за
неотносими; несправедливост на размера на обезщетението, като в тази връзка се
позовава на мотивите на ТР № 3/23.03.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ВАС;
нарушение на правото на Европейския съюз, с искане да се направи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз.
По възражението за неправилно приложен
критерий „в близост до отчуждавания“ и тълкуване на понятието „квартал“ по
смисъла на § 1а, т.4, б.“б“ от ДР на ЗДС, съдът отбелязва следното: Законът за
държавната собственост не съдържа дефиниция на употребеното понятие „квартал”,
поради което легалната дефиниция следва да се търси в други закони, в контекста
на нормата на чл. 37 от Указ № 883/1974г. за приложение на ЗНА, съгласно който
думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във
всички нормативни актове, а когато се налага отклонение от общоприетия смисъл
на определена дума или израз или могат да възникнат съмнения относно смисъла на
употребената дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им
за съответния нормативен акт. Отнесено към настоящия случай, за понятието
„квартал” са налични две легални дефиниции - § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ, съгласно
който квартал е урегулирана територия,
ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която
обхваща един или повече поземлени имоти” и § 1 от ДР на Закона за пряко участие на
гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), съгласно
който квартал е „обособена територия в
град, определена с решение на Общинския съвет”.
Предвид
обстоятелството, че за определяне на дължимото равностойно парично обезщетение
при отчуждаване на недвижим имот е необходимо да се извърши сравнение на
отчуждавания имот с други имоти, в близост до отчуждавания, с подобни на неговите
характеристики, то съдът намира, че в случая не се визира градоустройствен квартал по смисъла на ЗУТ, а
квартал като обособена територия в рамките на населеното място, в резултат на решение на Общинския съвет. В подкрепа на това становище е факта,
че квартал по смисъла на ЗУТ може да се състои и само от един поземлен имот,
което изключва възможността за сравнение с отчуждавания имот, в който случай
механизмът за определяне на паричното обезщетение по ЗДС остава неприложим.
Също така, съществуват населени места, за които въобще няма приети подробни
устройствени планове, поради което и в тях няма градоустройствени „квартали” по
смисъла на ЗУТ, в който случай също не би бил приложим законовия критерий за
сравнение по § 1а, т. 4, б. „б” ДР на ЗУТ. В по-общ план, не без значение е и
характера на закона, в който се намира тълкуваното понятие - ЗДС е закон, който
урежда държавната собственост, включително „отчуждаването” като особен
придобивен способ за държавата, а не е градоустройствен закон, за да се прилага
градоустройствения смисъл на понятието „квартал“ в контекста на ЗУТ. Отделен е
въпросът, че самото изброяване в § 1а, т. 4, б. „б” носи двусмислие, защото
съгласно текста на разпоредбата имоти в близост до отчуждавания са имотите,
които „са разположени: ... б) в един и
същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания”.
Предвид обстоятелството, че „квартали” по смисъла на § 1 от ДР на ЗПУГДВМС
могат да имат само градовете, то употребеният съюз „или“ следва да се разбира или в едно и също населено място (което
може да бъде град без квартали и село)
или в едно и също селищно образувание”, в които случаи, „имоти в близост до отчуждавания” ще са
всички имоти на територията на съответното населено място или селищно
образувание.
Горното
тълкуване на понятието „квартал“ съдът дава в отговор на възраженията в
жалбата, но по същество това не влияе върху решаването на правния спор по
същество. Това е така, тъй като процесните отчуждавани имоти, както и аналозите
за сравнение, не се намират в „квартал“
в нито един от двата възможни смисъла на това понятие. Те се намират в селищно
образувание Бизнес парк Бургас 5, поради което и съдът счете откритите три
сделки за сравнение за напълно отговарящи на законовите изисквания. В тази
връзка съдът намери за неоснователно следващото възражение на страната за липса
на сходност с имотите по трите сравнителни сделки, с твърдение, че тяхното
предназначение (респ. характер на урбанизирана територия) е отпаднало, докато
процесните отчуждавани имоти са запазили предназначението си и продължават да
са с характер на урбанизирана територия. Предназначението на имотите-аналози и
техния характер на урбанизирана територия не е отпаднало, най-малкото защото те
се намират в селищно образувание, т.е. няма как да са върнали предходното си
предназначение на земеделска земя, защото селищното образувание по дефиниция е
урбанизирана територия – арг. от чл.7, ал.1 от ЗУТ, съгласно който териториите в страната са урбанизирани
територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, …….
Безспорно е, че процесните отчуждавани имоти са също в урбанизирана територия.
В този смисъл, имотите са сходни не само като характер на територията, но и
като предназначение – за складова база и за второстепен път. Безпредметно е да
се правят и изчисления дали към момента на публичната продан и възлагане на
имотите-аналози същите са били с отпаднало предназначение не само поради вече
изтъкнатото от съда, но и защото публичната продан е касаела урбанизиран имот,
оценен като такъв, а не като земеделски. Искането на страната съдът да упражни
косвен съдебен контрол върху решението на Общински съвет Бургас, с което е
създадено селищното образувание Бизнес парк Бургас 5 е процесуално недопустимо
за процедиране не само защото инцидентен контрол в административното
правораздаване е недопустим, но и защото следва да се съобрази нормата на
чл.25, т.3 от ЗАТУРБ, съгласно която решенията за създаване на селищно
образувание влизат в сила след обнародването им в "Държавен вестник",
като в конкретния случай обнародването е извършено в ДВ, бр.52/10.07.2012г. При
наличието на сравнителни сделки, отговарящи на законовите критерии, съдът не
намери основание за определяне на паричното обезщетение в хипотезата на чл.32,
ал.3 от ЗДС.
Следващото възражение на страната,
касаещо несправедливост на размера на обезщетението, с позоваване на мотивите на ТР №
3/23.03.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ВАС, съдът също счете за неоснователно. По-специално,
позоваването е на следните мотиви: Законът
не дава определение на понятието „имоти с подобни характеристики”.
Сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно
ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Този
критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от
отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да
бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените
на свободния пазар, което означава, че срещу получената в обезщетение сума
лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши,
в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи
аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с
отчуждения. Жалбоподателката посочва, че с така определения размер на
обезщетението не би могло да се закупи аналогичен имот към момента на издаване
на процесната заповед. В тази насока бяха и част от въпросите по
съдебно-техническата експертиза, като при изслушване в съдебно заседание вещото
лице уточни, че в момента са налични оферти за продажба на имоти в процесния
участък, с предложена цена около 250евро/кв.м., като личното експертно мнение
на вещото лице е за максимална стойност от 140лв./кв.м. Безспорно, и в двата
случая, това надвишава неколкократно определеното обезщетение. Видно е обаче,
че заложения в ЗДС механизъм на определяне на равностойното парично обезщетение
също се основава на сравняване на пазарни цени и именно за да се осигури
по-голяма достоверност и близост до
реалния пазар, изследват се сделки, сключени през последната година и от
тях се вземат предвид последните 20, отново с цел да се осигури актуалност на
извадката. Дали с тази получена осреднена стойност ще бъде възможно да се
закупи аналогичен имот към момента на отчуждаването, това не е част от
алгоритъма на определяне на обезщетението, още повече, че едно такова
изследване би било само хипотетично, без правна стойност. Обратно, в закона не
са заложени хипотези като критерий, а изследване на реални сделки под множество
изброени в закона форми, за да се обезпечи близостта на обезщетението до цените
на свободния пазар.
По
отношение на възражението за нарушение на правото на Европейския съюз, с искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейските общности, съдът също счете за неоснователно,
като неотговарящо на предпоставките на чл.628 от ГПК, съгласно който когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното
решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските
общности.
По-конкретно, поставените за тълкуване
въпроси са следните:
Дадените от ЗДС определения на
понятията “Равностойно имотно обезщетение“, „Пазарни цени“ и „Имоти, намиращи
се в близост до отчуждавания“ противоречат ли на разпоредби на европейското
право и на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС? Следва ли органите по прилагането на
ЗДС да осъществяват формално прилагане на критериите определени в закона или
следва да съблюдават нормите на европейското право при определянето на
справедливо и равностойно обезщетение за отчуждаваните имоти, като използват
всички методи за определяне на пазарна цена на отчуждаваните имоти?
Дадените от ЗДС определения на
понятията отразяват ли характеристиките на отчуждавания имот, отнасящи се до
физически, технически, технологични, географски, икономически, юридически и
други съществени обстоятелства за оценявания обект/актив? При определяне на
равностойно имотно обезщетение водещи следва да бъдат единствено определените
нормативно ограничения (вписаните сделки за последните 12 месеца) и/или следва
да бъдат съобразявани и условията на свободен пазар? Следва ли да се има
предвид при определяне на пазарната стойност по ЗДС сумата, срещу която към датата
на оценката обекта/актива би трябвало да бъде разменен между желаещ продавач и
желаещ купувач в сделка при пазарни условия, след подходящ маркетинг, при което
всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда?
Следва ли при определянето на
равностойно парично обезщетение по реда на ЗДС да се съблюдава баланса на
интереси като се осигури възможност на отчуждения собственик с определеното му
обезщетение да закупи подобен имот на същия географски пазар?
Видно
е, че с поставянето на въпросите в абзац втори и трети, по същество се иска
тълкуване на националното законодателство, което е недопустимо, тъй като компетентността на СЕО е ограничена
единствено до разглеждане разпоредбите на Общностното право и преюдициалното
тълкувателно запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна
общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, докато
в случая страната не поставя тълкуване на общностноправна норма.
Искането
за тълкуване, съдържащо се в абзац първи, е неоснователно и на друго основание.
Съгласно чл. 267, ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския
съюз (ДФЕС),
СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДФЕС и
валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и
агенциите на Съюза. В конкретния случай не е поискано тълкуване на ДФЕС или
разпоредби от него. Също така не се касае и за
произнасяне относно валидността на акт на органите, т. е. неприложима е
хипотезата на чл. 629, ал. 4 от ГПК. Страната всъщност иска да се
отговори на въпроса дали изброените понятия от ЗДС противоречат на разпоредбите
на европейското право и на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Неясно остава кои разпоредби от европейското
право се визират, но е видно, че не се иска тяхното тълкуване, което както се
отбеляза по-горе е предмета на предмета на преюдициалното запитване, а се иска
констатиране на противоречие. Що се касае до конкретното позоваване на ЕКЗПЧОС
съдът намира за необходимо да отбележи следното: Институционалната рамка на Европейския съюз е
нормирана в Част Шеста, Дял І, Глава І на ДФЕС и тя включва Европейския
парламент, Европейския съвет, Европейската Комисия, Съд на Европейския съюз,
Европейската централна банка, Сметната палата. За функционирането на Съюза са
създадени и множество органи, децентрализирани структури (агенции),
изпълнителни агенции, служби. Нормата на чл.288 от ДФЕС регламентира правните
актове на Съюза и видно от която
С оглед на упражняването на областите на компетентност на
Съюза институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и
становища, и именно това са актовете относно
които е допустимо тълкуване от СЕС, респ. отправяне на преюдициално запитване.
Видно е, че измежду тези актове не са посочени конвенциите, т.е. ЕКЗПЧОС от една страна
не е акт на Съюза и от друга страна не е акт и на институция на Съюза, изброени
по-горе. Тя е международен договор, като страни по него са държави, които участват в Съвета на Европа, респ. с
Конвенцията е създаден и Европейският съд по правата на човека. В този смисъл
съдът намери искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно и
в тази негова част, като относимо към тълкуването на норма извън правните
актове на институциите на Европейския съюз.
На основание изложените мотиви,
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, както и искането за отправяне
на преюдициално запитване следва да се
остави без уважение, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.38,
ал.8 от ЗДС, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.П. ***
против Заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на Област Бургас,
с която е наредено отчуждаването за държавна нужда за изграждане на обект:
„Обходен път на гр.Бургас - І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово -
Бургас“ до км 493+550 на път І-6 „Ветрен - Бургас“ и локални платна“, В ЧАСТТА
относно отчуждавания имот с идентификатор 07079.2.1911, с НТП за складова база,
с площ от 4,393дка, и имот с
идентификатор 07079.2.1912, с НТП за второстепенна улица, с площ от 0,610дка.
ОСТАВЯ без уважение искането за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: