№ 14479
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря П. Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110146865 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца С. В. И. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника [ЮЛ] да заплати сумата от 2597,24 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни
действия на служители на ответника във връзка с връчване на книжа по изп.
дело № [НОМЕР]/2017 г. на [ЮЛ] на [ЮЛ] с известие за доставяне рег. №
[НОМЕР] в размер на натрупани мораторна лихва за непогасени публични
задължения по изпълнителното дело за периода от 01.09.2017 г. до 21.03.2022
г.
Ищецът С. В. И. твърди, че бил длъжник по посоченото изпълнително
дело № [НОМЕР]/2017 г. на [ЮЛ] на [ЮЛ]. Твърди, че му била изпратена
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, като служител на
ответника, отговарящ за връчването на книжа, не изпълнил надлежно
задълженията си. Сочи се, че съобщението не е получено от ищеца на
сочената дата- 01.09.2017 г., положените имена и подпис на са положени от
същия, за което била подадена жалба до прокуратурата. Счита, че в причинна
връзка с противоправното поведение на служител на ответника с възникнали
имуществени вреди за ищеца в размер на натрупани лихва за непогасени
публични задължения за посочения период.
Ответникът [ЮЛ], редовно уведомен на 27.09.2022 г., не подава отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът [ЮЛ]
изцяло оспорва исковата претенция по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на твърдените имуществени
вреди в посочения размер; че тези вреди са причинени по описания в исковата
молба начин; че вредите са причинени вследствие на противоправно деяние
на служители на ответника при или повод на възложена работа. Съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД е установена презумпция за вина, т.е. наличието на вина се
предполага, респективно деецът е длъжен да докаже наличието на
обстоятелства, които изключват наличието на вина, при условията на обратно
пълно доказване.
Съгласно приложеното по делото съобщение за доброволно изпълнение
на основание чл. 221 ДOПК се установява, че срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № [НОМЕР]/2017 г. във връзка дължими и непогасени от
ищеца публични задължения към [ЮЛ], като съгласно данните от таблицата
към 17.08.2017 г. ищецът дължи главници в общ размер на 4806,47 лв. и
мораторна лихва върху същите в размер на 815,92 лв., всичко общо на
стойност 5622,39 лв. В съобщението е даден 7-дневен срок за доброволно
изпълнение на горепосочените задължения. Уведомлението до ищеца е
изпратено чрез ответната куриерска фирма [ЮЛ], като в обратната разписка е
попълнено от служител на ответника, че същото съобщението е получено на
01.09.2017 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено, се установява, че ръкописно изписаните три имена и подписът
положен на процесното известие за доставка на пощенска пратка не са
изпълнени от ищеца С. В. И.. Настоящият състав изцяло споделя изложеното
от вещото лице в проведеното ОСЗ, че когато има различия в почерка, тоест в
изписването на ръкописните имена и при полагане на подписа, не се налага
изследване на оригинала на документа, доколкото същото би било
необходимо да се извърши при установено съвпадение в почерка или
подписа, каквото в случая не е налице. Предвид изложеното направеното от
ответника оспорване на експертизата се явява изцяло неоснователно
С оглед изложеното съдът приема, че няма надлежно връчване на
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДOПК по
изпълнително дело № [НОМЕР]/2017 г. поради полагане на подпис и три
имена от лице, различно от посочения автор и адресат на съобщението. В
хода на делото ответникът не доказа, че неговият служител е положил
необходимата грижа, като е проверил самоличността на лицето, което е
приело пратката от името на ищеца. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за
пощенските услуги „препоръката” е допълнителна услуга към универсалните
пощенски услуги, а по смисъла на параграф 1, т. 10 от ДР на същия закон
„препоръка” е пощенска услуга, представляваща договорено осигуряване
срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава
документ за приемане на пощенска пратка, и по негово искане – и известие за
2
доставянето й на получателя. Установеното за удостоверяване получаването
на препоръчаната пратка чрез известие за доставяне /т.н. „обратна разписка“/
е скрепено с императивни изисквания за връчване на същата, които са
регламентирани в Наредба № 4 за пощенските съобщения, която на основание
параграф единствен от ПЗ на ЗПУ е запазила действието си след отмяна на
Закона за съобщенията. Съгласно чл. 57 от тази Наредба препоръчаните
пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в п.т.т. срещу
подпис в служебната разносна книга. Предвид тези изисквания,
препоръчаното писмо с известие за доставяне следва да бъде връчено срещу
подпис по един от регламентираните способи. Съгласно чл. 58, ал. 3 от
Наредбата при връчване на пратките получателят удостоверява
самоличността си, а пълномощниците представят и съответно пълномощно.
Доколкото ответникът не доказа, че именно такава проверка на
самоличността на получателя е извършена, не следва да се приема, че
служителят на ответника е връчил надлежно съобщението на ищеца.
От приетото по делото Разпореждане за разпределение на постъпили
суми, издадено от публичен изпълнител Г.Г., е видно, че на 21.03.2022 г.
ищецът С. И. е внесъл сумата от 12838,83 лв. за погасяване на публични
вземания, от които сумата от 8789,59 лв. главници и сумата от 4049,24 лв.-
натрупани мораторни лихви върху главниците. В резултат на погасяване на
публичното задължение от ищеца публичният изпълнител е издал и
постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки.
С оглед гореизложеното по делото беше установено, че ищецът е
претърпял имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители
на ответника във връзка с връчване на книжа по изп. дело № [НОМЕР]/2017 г.
на [ЮЛ] на [ЮЛ] с известие за доставяне рег. № [НОМЕР] в размер на
натрупани мораторни лихви за непогасени публични задължения по
изпълнителното дело за периода от 01.09.2017 г.- датата, на която е посочено,
че е получил пратката, до 21.03.2022 г.- датата на погасяване на публичните
вземания. В резултат на ненадлежното уведомяване на ищеца за натрупаните
публични задължения към [ЮЛ] същият на практика не е имал възможност да
ги погаси в срока за доброволно изпълнение, с оглед което е начислена
мораторна лихва за всяко от вземанията за главница за периода от 01.09.2017
г. до 21.03.2022 г.
По делото не бяха наведени твърдения, респективно предоставени
доказателства, ищецът да е узнал за дължимите и непогасени публични
задължения в предходен момент и да е бездействал. В момента, в който
ищецът е заявил да му бъде издадена справка за налични публични
задължения е установил, че срещу него има образувано изпълнително дело, в
резултат на което е погасил сумите доброволно на 21.03.2022 г. Натрупаните
за периода 01.09.2017 г. до 21.03.2022 г. мораторни лихви за забава върху
първоначалната главница от 4806,47 лева се явяват имуществена вреда за
ищеца, причинена от служители на ответника, отговарящи за връчване на
процесното известие за доставяне. С оглед изложеното искът се явява доказан
по своето основание.
3
Съдът определи на основание чл. 162 ГПК размера на исковата
претенция за имуществени вреди в размер на лихвата за забава върху сумата
от 4806,47 лева за периода 01.09.2017 г. до 21.03.2022 г. с помощта на онлайн
калкулатор на сумата от 2220,31 лева. До посочената сума исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, за горницата до
пълния предявен размер от 2597,24 лева искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
съдебни и деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК,
от които 103,89 лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за експертиза и
750,00 лева – реално изплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната
страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за
основателно. Заплатената сума следва да бъде на намалена до 500,00 лева,
който размер е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правната сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно
практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно уважена част следва да
се присъди сумата 858,63 лева.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК НОМЕР], със седалище и адрес на управление
[АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на С. В. И., ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2220,31 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни
действия на служители на ответника във връзка с връчване на книжа по изп.
дело № [НОМЕР]/2017 г. на [ЮЛ] на [ЮЛ] с известие за доставяне рег. №
[НОМЕР] в размер на натрупани мораторна лихва за непогасени публични
задължения по изпълнителното дело за периода от 01.09.2017 г. до 21.03.2022
г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 858,63 лева – разноски по
делото в производството пред СРС като отхвърля иска за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 2597,24 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5