Р Е Ш Е Н И Е
№ 260297/27.10.2020
г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.09.2020г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 1426 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1427 от 21.04.2020 г. По гр.д.№ 6381/2019 г. По
описа на ПРС съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца Р. М. А. с ЕГН ********** и А. М. А. с ЕГН ********** на
яхната майка З.Д.Н., като е определил мастоживеене на децата при майката.
Определил е режим на осъществяване на лични отношения между бащата М.В.А. и
децата както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 16 часа,
като първите три срещи ще се проведат в присъстието на майката. Бащата е осъден
да заплаща месечна издвържка на малолетните си деца чрез тяхната майка и
законен представител в размер на 180 лв. За детето Р. и 170 лв. За детето А.,
считано от 18.04.2019 г. Занапред, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга
причина, обуславящаизменението или прекратяването на това задължение, като скът
до претендирания раззмер от 200 лв. За детето Р. А. е отхвърлен. Бащата М.А. е
осъден за заплати издръжка на малолетните си деца за изминал период от време-
за периода 18.04.2018 г.- 17.04.2019 г. В размер на по 180 лв. Месечно за
детето Р. и 170 лв. Месечно за детето А.
Недоволен
от решението е останал бащата М.А., който го обжалва в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете Р. А.
на майката, определено е местоживеенето на детето при майката и е определен
режим на лични отношения. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част
е постановено при допуснати процесуални нарушения и моли за неговата отмяна,
като настоява упражняването на родителските права по отношение на това дете- Р.,
да бъде предоставено на него, да се определи местоживеенето на това дете при
бащата, като съответно се определи подходящ режимч на лични отношения между
малолетната Р. и нейната майка.
Въззиваеманата
страна З.Д.Н. изразява становище за неоснователностна въззивната жалба и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Производството
пред районния съд е било образувано по молба с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, подадена от З.Д.Н. против М.В.А., с която е поискала от съда да постанови
решение, с което родителските права по отношение на родените от съвместното им
съжителство малолетни деца Р. М. А. и А. М. А. да бъдат предоставени за упражняване
на нея, да се определи мастоживеенето им при майката, бащата да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка за детето Р. в размер на 200 лв. И за детето А. в
размер на 170 лв., както и издръжка за минал период от една година преди
предявяването на иска. Предложен е режим на лични отношения между децата и
техния баща.
За да обоснове
предявените искания З.Н. е изложила твърдения, че през 2008 г. с ответника
заживели заедно, като от съжителството си създали две деца- Р., родена на ***
г. И А., родена на *** г. Живеели заедно в къщата на родителите на М.А. *** .
Разбирателството помежду им траело не повече от половин година, като след
раждането на второто им дете отношенията се влошили. Започнали големи конфликти
между тях, поради което през 2016 г. молителката напуснала дома на ответника и
отишла да живее при свои роднини в с.****. От този момент родителите не са
осъществявли никакви контакти , ответникът не се е грижил за децата, не се
интересувал от тях, не им е заплащал издръжка. От своя страна молителката
успяла чрез банков кредит да закупи къща, работела на постоянен трудов
договор с месечен доход от около 550-600
лв. Н. имала още едно дете- Т., роден през 2002 г. , за което все още се
грижела. Момичетата посещавали детската градина и училището в с.**** и имали
ежедневни разходи.
В отговора си по
чл.131 ГПК ответникът М.А. е заявил, че е съгласен родителските права по
отношение на децата да бъдат предоставени на майката, като се има предвид пола
им и че е в техен интерес да живеят заедно. Оспорил е размера на претендираната
издръжка като прекомерен, сочейки, че е безработен и няма никакви доходи. Не е
съгласен и с ограничен режим на контакти с децата, а желаел повече време да
контактува с тях.
След обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е уважил молбата и постановил решението
си, което се обжалва от бащата М.А. само касателно детето Р. В останалата му
част – с която упражняването на родителските права по отношение на детето А. е
предоставено на майката, определено е местоживееното на това детет при
нмайката, определен и режим на лични контакти и присъдена издръжка за минал
период и за в бъдеще, както и за присъдената издържка за минал период за детето
Р., решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано.
При извършената служебно преценка по смисъла на
чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
С оглед на това въззивната жалба следва да се
разгледа по същество, като предвид характера на спора съдът не е обвързан
единствено от оплакванията в жалбата, тъй като следва да следи служебно за
интереса на малолетното дете.
Преценявайки самостоятелно събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:
По делото е установено от събраните
писмени и гласни доказателствени средства, че молителката и ответникът са
живеели от 2008 г. На съэпружески начала без да са имали сключен граждански
брак, като са родители на две мамолетни деца- Р., родена на *** г. И А., родена
на *** г. Доказано е, че съвместното им съжителство е продължило до 2016 г.,
когато, поради влошени отношения, родителите са се разделили. Не е било спорно
и установеното по делото, че считано от този момент бащата не е полагал грижи
за децата, не е конкаткувал с тях и не е заплащал издържка.
Документално
установено е още по делото, че майката и малолетните де;ца живеят в с.**** в
къща, собственост на майката. Детето Р. е ученичка в пети клас в училище ОУ „****“,
с.****, а А. посещава детска градина „****“ в същото село. Майката работи на
постоянен трудов договор с месечено възнаграждение от около 550-600 лв.
Изготвените
социални доклади за децата установяват, че към момента режимът на отглеждането
им от майката е подходящ и съобразен с нуждите на децата. Задоволени са
базовите им потребности. В отглеждането помощ оказва и съжителят на З.Н.- С. К.
Създадена е сигурна и спокойна семейна среда за децата. Те поддържат близки
отношения с роднините си по майчина линия, като нямат контакти с роднини по
бащина линия. Основни грижи за децата се полагат от майката с помощта на
съжителя й, който осигурява финансова стабилност на семейството. Децата разполагат
с необходимите дрехи , обувки и ученически пособия. Жилищните условия ,
осигурени на децата, са добри. Домът представлява масивна тухлена къща на два
етажа. Децата разполагат със собствена детска стая, подходящо обзаведена.
Социалните работници са установили, че децата са силно привързани към своята
найка и съжителя й. Майката полага добри грижи за тях с помощта на своя съжител
и те са най-близките хора за двете дец Децата споделят всичко с тях и им имат
доверие. От друга страна децата нямат връзка със своя баща, той не им се
обажда, за да се интересува как са, не ги посещава, не помага финансово на
майката за отглеждането им.
При
изслушването си по реда на чл.59, ал.6 СК бащата М.А. заявява, че не работи
постоянно и не разполага с пари да плаща издръжка. Не знае на колко години
понастоящем е детето Р., по отношение на което е предавил претенциите си пред
въззивния съд, нито е сигурен в кой клас е момичето. Съгласен е да вземе едното дете при себе си, а
другото да остане при майката. Живеел в къщата на майка си в с.****, заедно с
нея и брат си . В къщата имало три стаи и една кухня и разполагал с удобства. Не се виждал с децата от раздялата им, защото
се уплашил от слухове, че съжителят на майката ще го убие, ако отиде.
Майката
З.Н. излага пред въззивния съд, че полага всички необходими грижи за децата и
те са по-добре при нея. Бащата ги посетил едва след завеждане на настоящотодело
и детето Р. изпищало, като го видяло. Майката не е съгласна Р. да отиде да
живее при баща си.
При
така установените релевнтни за делото факти, обжалваното решение е правилно,
въззивният съд изцяло споделя направените в него правни изводи и препраща към
тях на осн.чл.272 ГПК, като от своя страна излага следното: Единствените възможни
изводи са, че в интерес на децата е те да останат при майката, която до момента
полага грижи за тях, задоволява адекватно както материалните, така и
емоционалните потребности на малолетните. Отделянето на едното дете Р. от
създадената стабилна семейна среда, в която до момента е живяло и е изцяло
адаптирано,би нанесло вреди на психиката както на това дете, така и на нейната сестра предвид
ниската им им възраст и взаимната им привързаност. Не се установява законово, а
и житейско основание децата да бъдат разделени и едното от тях да бъде
откъснато от позната си семейна среда. Такова основание не би могла да е
невъзможността на бащата да заплаща издържка и за двете си деца, която
невъзможност да бъде компенсирана с отглеждането на едно от тях. Интересът на
децата в настоящото производство е водещ, а не желанията и/или финансовите
затруднения на родителите. Събраните по делото доказателства обсновават извод,
че интересът на децата би бил защитен в максимална степен, само ако се запази
семейната среда, в която живеят понастоящем и отглеждането им продължи да се
осъществява от майката, която задоволява в пълна степен потребностите им.
Изцяло съобразен с установените по делото факти е определеният режим на лични контакти на бащата с децата. Констатираната отчужденост / която не се и оспорва/ налага, с оглед охраняване интересите на децата/ , първоначалният режим на контакти да е по-ограничен, за да се осигури плавно адаптиране на детето в отношенията с бащата и постепенното изграждане на доверитна връзка между тях.
Относно определената от
РС издръжка за детето Р., платима за в бъдеще, въззинтият съд отчита
формираната СПН относно необходимия размер на такава за минал период / влязлото
с сила решение в частта за присъдената издържка в размер на 180 лв. за перида
от една година преди подаване на молбата/. Логично е да се приеме, че за в
бъдеще нуждите на детето няма да намалеят, поради което по-нисък размер на
издържка би бил недостатъчен и неъсобразен с неговите нужди. Пред настоящата
инстанция не са събрани допълнителни доказателства относно възможностите на
бащата да заплаща издържка, но след като размерът на нужните средства,
определен в решението на ПРС от 300 лв. месечно за детето Р. следва да бъде
съобразен, а и предвид факта, че на майката се възлага отглеждането на детето,
то решението следав да се пътвърди и в тази му част.
При този изход на делото
на въззиваемата се следва деловодни разноски за настоящата инстанция, но тай
като такива не се констатираха, не се присъждат
Мотивиран от изложеното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1472/21.04.2020 г. по гр.д.№ 6381/2019 г. на Пловдивския районен съд в частите, с които съдът:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р. М. А. ЕГН ********** И на майката З.Д.Н.
ЕГН ********** ,като се определя местоживеене на детето при майката .
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на
лични отношения между бащата М.В.А. ЕГН ********** и детето Р. М. А. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от
месеца от 10 до 16ч ,като първите 3 срещи ще
се проведат в присъствието на майката .
ОСЪЖДА М.В.А. ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете Р. М. А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител З.Д.Н.
ЕГН **********,в размер на 180лв / сто и осемдесет лв/ , считано от 18 04
2019г. занапред , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, обуславяща
изменението или прекратяването на това задължение.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението в частта за предоставяне упражняването на
родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
останалата си част – по иска за изменение на издръжката, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………………
2.
……………………..