№ 183
гр. Ловеч, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500078 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е частна жалба № 1028/17.02.2023 г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *** против разпореждане №
47/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 914/2022 г. на Районен съд - Троян, с което е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
изцяло. Посочено е, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата
на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че са налице
пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на всички суми, предмет на задължението, като се аргументира
тезата, че Заповед за изпълнение може да бъде издадена респ. отказано да
бъде издадена и само за част от претендираните суми. Жалбоподателят сочи,
че съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато „искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител", което
означава, че съдът е следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение
за конкретните искания, за които е достигнал до заключението, че се
основават на неравноправни клаузи, но същият е постановил отказ за
издаване на Заповед за изпълнение за всички претендирани суми. Счита за
неправилни заключенията на първоинстанционния съд, че претендираните
вземания се основават на клаузи с неравноправен характер, както и тези
относно обявяването на договора за недействителен. Подробно се
аргументира определянето на ГПР по Договор за кредит „Бяла карта" № ***
сключен на 28.02.2016 г. и съответствието му с императивната норма на чл.
11, т. 10 ЗПК. Изтъква се, че в конкретния случай страните свободно са
уговорили съдържанието на посочения договор за кредит, включително и
размера на лихвите, както и че договорната лихва по своята същност
1
представлява „цена" за ползване на парични средства за определен период от
време, която се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за
предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване,
риск от неизпълнение от страна на кредитополучателя. В заключение моли да
бъде отменено обжалваното разпореждане от 20.01.2023 г. по ч.гр.д. №
914/2022 г. на Районен съд - Троян, което прегражда по нататъшното развитие
на производството и съдът да се произнесе по същество да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдебното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 25.01.23
г., с връчване на съобщението от районния съд, а частната жалба е подадена с
пощенско клеймо на 30.01.2023 г. Следователно е спазен
законовоустановеният срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя,
писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При служебна справка съдът констатира,че „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, е преобразувана в „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, което обстоятелство е вписано на 25.11.22 г. в
ТР на АВ-София. „ Аксес файнанс“ООД е с промяна в правно
организационната форма в акционерно дружество-„ Аксес файнанс“ -АД.
Подадено е заявление № 6079/29.12.2022 г. на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, с адрес гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев чрез
пълномощника юрисконсулт Йордан Валентинов Методиев, за издаване на
заповед за изпълнение против В. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Троян,
ул. „Захарий Зограф“ № 15А за сума в общ размер на 1,332.87 лв., от които
главница 986.03 лв., договорна лихва 183.37 лв., законна лихва за забава в
размер на 163.47 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението да изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от
договор за кредит „Бяла карта" с № *** сключен между длъжника и „Аксес
Файнанс" ООД като кредитор. Съгласно сключения договор за кредит,
кредиторът се е задължил да предостави на длъжника договорена сума под
формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 500.00
лв., с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access
Finance / iCard / Visa, a длъжникът се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави максималния кредитен лимит, уговорен в
договора посредством зареждане на картата с тази сума в момента на
активирането й, а именно на дата 28 февруари 2016 г. В договора е
предвидена възможност за промяна на лимита му, като страните са се
съгласили да бъде променен същият с подписването на Анекс към Договор за
кредит „Бяла Карта" № *** от 28.02.2016 г. както следва: Анекс от 28.02.2016
г., с който кредитният лимит е променен на 1,000.00 лв. Посочва се, че от
усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към
2
датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 986.03
лв.
Претендира начислена договорна лихва е в размер на 183.37 лв., за
периода от 27 октомври 2016 датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06 юни 2021 датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Заявява, че на 31 декември 2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК *** и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ***, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД. Моли да се има предвид, че от дата 25.11.2022 г. съгласно
вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията, „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК:*** е преобразувано чрез
промяна на провноорганизационната форма в „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД. с ЕИК: ***, както и че от дата 31.10.2022 г.
съгласно вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
„Аксес Файнанс" ООД, с ЕИК: *** е преобразувано чрез промяна на
провноорганизационната форма в „Аксес Файнанс АД, с ЕИК: ***.
В подаденото заявление и приложените към него документи няма
твърдения и данни плащани ли са вноски през срока на договора от
кредитополучателя и в какъв размер. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
извършената продажба на вземането на 07.01.2022 г. от „Аксес Файнанс" АД
посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка, за което не
се представят доказателства.
С разпореждане № 5/03.01.2023 г. по гр.д. № 914/2022 г. Районен съд -
Троян е счел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 410,
ал. 2 от ГПК, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от
ГПК, е дал указания на заявителя за отстраняване на констатирани
нередовности. Посочено е, че според заявителя процесния договор е обявен за
предсрочно изискуем, но не се уточнява в какво се изразява неизпълнението
на договорните задължения от страна на кредитополучателя, съгласно чл. 22
ал. 1 от договора, както и че не става ясно как е формирано претендираното
вземане и дали е извършена цесия на вземането, за която В. Д. Г. е надлежно
уведомена. Указано е на заявителя, че в тридневен срок от получаване на
съобщението следва да отстрани констатираните от съда нередовности в
заявлението, подробно посочени в обстоятелствената част на разпореждането.
Съдебният акт е съобщен на заявителя на 04.01.2023 г., а на 09.01.2023
г. е подадена писмена молба № 114/10.01.2023 г., в която е уточнено, че
съгласно чл. 14 от договора за кредит, страните са се споразумели, че могат
да сключват и анекси за увеличаване на кредитния лимит по чл. 2, ал. 1 чрез
използване на средства за комуникация от разстояние. В. Д. Г. в качеството си
на кредитополучател е изразила съгласие по телефона до кредитодателя за
увеличаване на кредитния си лимит на 1000.00 лв. с дата 12.04.2019 г. чрез
телефонно обаждане. След одобрение на сключения анекс с дата 12.04.2019 г.
3
и отпускане на желания кредитен лимит от страна на кредитодателя,
ответникът е усвоил сумата в общ размер на 1000.00 лв., като вследствие на
извършените операции по картата, дължимата към датата на подаване на
молбата непогасена главница е в размер на 986.03 лв. Сочи се, че на
06.06.2021 г. е изпратен СМС на посочения от лицето телефон, с който
длъжникът е уведомен за извършената цесия. Счита, че представянето на
договор за цесия и приложение 1 към него са неотносими в производството
по издаване на заповед за изпълнение, като тези обстоятелства подлежат на
доказване в случай на иницииран исков процес.
С разпореждане № 47/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 914/2022 г. на Районен
съд - Троян е отхвърлено искането на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение против В. Д.
Г., изцяло, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. Указано е на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно процесното вземане по
общия ред.
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да
съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича
вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК,
което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация
на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението.
Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД
претендира вземане на първоначалния кредитор „Аксес Файнанс" АД срещу
длъжника В. Д. Г., за главница от 1000 лева.Съдът прецени ,че към договора
за кредит от 28.06.2016 г. са представени три анекса, с които се изменя
размера на главница, а именно с анекс от 03.05.2017 г. на 700 лева и срок на
договора 6 години, считано от 03.05.2017 г., а с анекс от 01.11.2017 г. – на 900
лева и срок на договора 6 години , считано от 01.11.2017 г. . По анекс от
13.02.2018 г. е уговорено преиздаване на договорна кредитна карта и е
изменен срокът на договор на шест години, без посочена начална дата, като
няма промяна в размера на главницата. В представен рамков договор от
15.02.2020 г. е уговорено издаване на нова кредитна карта,при размер на
кредитния лимит по договора за кредит „бяла карта „ от 28.02.2016 г.
Следователно липсват писмени доказателства относно сключване на договор
за кредит за сумата 1000 лева главница. Между страните се твърди,че е
сключен договор за финансови услуги-кредитиране по чл. 6 от ЗПФУР за
кредит с главница 1000 лева,относно съществуването, на който обаче не може
да се направи еднозначен извод от представените писмени доказателства.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с
отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване
изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.
Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са
потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на
сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са
обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи
доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора
и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на
потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил
задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е
сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за
сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги
от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от ГПК, за оказване сключването на
договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от
ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на
потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи
преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща
по сключване на договора.При действието на член 18, алинея първа и по
аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни
доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за
кредит за сумата 1000 лева. Въпреки дадените указания от заповедния съд с
разпореждане №5/03.01.2023 г. заявителят не е уточнил, в какво се изразява
неизпълнението на договора и не се мотивира извод за основателност на
искането за издаване на заповед за изпълнение за главницата .
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като цесионер
претендира вземане на друг кредитор - „Аксес Файнанс" АД-цедент, съгласно
неговите твърдения в заявлението и представения договор за потребителски
кредит. Касае се до частно правоприемство, доказателства за което следва да
бъдат представени , вкл. и относно размера на прехвърленото вземане. В
производството, заявителят не е банкова институция по смисъла на чл. 60 от
ЗКИ, а се позовава на действието на договор за цесия. При цедиране на
вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със
съобщаването на последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД .
Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да съобщи на
длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните
последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя
му бъде съобщена от предишния кредитор.В казуса независимо от
разпореждането на районния съд от 03.01.2023 г. за конкретизиране на
обстоятелствата относно цесията и представяне на договора за цесия с
приложенията, заявителят е посочил, че не дължи приложението
им.Доколкото се касае до частно правоприемство съдебната практика вече е
утвърдена и се споделя от настоящия състав изцяло, че за да се приеме, че е
основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен
5
правоприемник при договор за цесия , прехвърлянето на вземането следва да
е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.В този смисъл не се касае до проверка, която следва да се
извършва от съда по основателност на иска по чл. 422 от ГПК,както посочва
жалбоподателя, а до редовност на заявлението, което да съдържа данни за
този факт и е в обхвата на проверката на заповедния съд в производството по
чл. 410 от ГПК .
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 47/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 914/2022 г. на Районен съд -
Троян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно разпореждане №
47/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 914/2022 г. на Районен съд – Троян.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6