МОТИВИ
към
Присъда № 22/16.01.2012г. по НОХД № 7583/2011г. по описа на ПРС, ХХІІн.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ю.С.С., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 29.06.2010год. до
05.07.2010год. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в
условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи: 115 бр. виброгасители от
метал на обща стойност 612,95лв., 27 бр. чугунени кабелни репери на обща
стойност 30,24лв., 4 бр. чугунени детайли за отоплителни печки на обща стойност
2,24лв. и 10бр. чугунени клинове за ел.проводи на обща стойност 5,60 лв. –
всичко на обща стойност 651,03 лв./шестстотин петдесет и един лева и три
стотинки/ от владението на „Е и с и” ООД гр.Пловдив, без съгласие на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.
По искане
на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание, определено при условията на чл.58а от НК при баланс
на смекчаващите и отегчаващи отговорнсотта обстоятелства, като се предлага
определяне на наказание от пет години „лишаване от свобода”, което да бъде
редуцирано с една трета, при което наложеното наазание да бъде в размер три
години и четири месеца. Взема становище относно предявения граждански иск да
бъде уважен в пълен размер, а за веществените доказателства по делото да бъдат
върнати на подсъдимия, като техен собственик.
В съдебно заседание,
по молба на пострадалото юридическо лице „Е и с и” ООД гр.Пловдив
чрез представляващия го – управителя Р.И.Н.,
в качеството на граждански ищец е конституирано посоченото дружество, като е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него
граждански иск, в размер 651,03 лв, представляващ обезщетение за имуществени
вреди, причинени от деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата, както и направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание гражданският ищец се представлява от повереник – адв.Д-Г, която изразява
становище за доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление и поради
наличие на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и настъпилите имуществени
вреди за доверителя, моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск ведно
със законната лихва, като доказан по основание и размер.
Подсъдимият в
съдебно заседание, признава вината си и се разкайва за случилото се. Декларира,
желание делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и
че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи справедливо наказание.
Адв.К.,
защитник на подсъдимия, моли съда да му наложи наказание “лишаване от свобода”
в справедлив размер, без да се ангажира с конкретика на същия, но който да бъде
по-нисък от пледирания от прокурора и след като бъде редуциран с една трета по
правилата на чл.58а, но и същеверменно се иска определянето му да бъде, като се
изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства, основаващи се на тежко
икономическо положение на подсъдимия.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ю.С.С. е
роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование /завършен седми
клас/, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. Ю.С.С. бил осъждан
към момента на инкриминираното деяние за
умишлени престъпления от общ характер, като определящи за наличието на квалификацията
„опасен
рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК били следните
осъждания:
С
присъда от 26.10.2004г. на Районен съд Пловдив по № НОХД 215/2004г., влязла в
законна сила на 11.11.2004г., обвиняемият С. е осъден на „лишаване от свобода”
за срок от три години при „усилено строг” режим, за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С Определение от 08.04.2005г. на Районен съд Пловдив по №
НОХД 1983/2004г., е одобрено
споразумение, с което на С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години при „строг” режим, за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С Определение от 14.02.2007г. на Районен съд Пловдив по
НОХД №224/2007г., е одобрено споразумение, с което на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при „усилено строг”
режим, за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С
определение от 22.05.2007г. на Районен съд Сливен по НОХД №492/2007г., е
одобрено споразумение, с което на С. е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, при
първоначален „строг” режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.4 от НК.
С Определение от 22.04.2009г. на Районен съд
Асеновград, по НОХД №144/2009г., е
одобрено споразумение, с което на С. е наложено наказание„лишаване от свобода”
в размер на десет месеца при първоначален „строг” режим, за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А”
и „Б” от НК.
С Присъда №352/29.04.2009г. на Районен съд
Сливен по НОХД №786/2008г., влязла в
законна сила на 15.05.2009г. С. е осъден на „лишаване от свобода” за срок от
една година, при първоначален „строг” режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Към
края на месец юни 2010г. подс. С. имал нужда от парични средства за осигуряване
на прехраната си и тъй като бил безработен, обикалял из град Пловдив и събирал
различни метали, които предавал за вторични суровини.
На
29.06.2010г. подс. С. минавал с велосипеда си покрай двора на „Е и с и” ООД
гр.Пловдив, находящ се в град Пловдив, когато забелязал, че в оградата имало
отвор, през който можело да се премине свободно. Подс. С. решил да проникне в
двора на завода и от там да вземе различни метални съоръжения, които в
последствие да предаде за вторични суровини.
За
пръв път подс. С. влязъл в двора на горевизираното дружество на 29.06.2010г.,
като до последното си посещение на 05.07.2010г. успял да проникне още няколко
пъти, през които изнесъл следните вещи: 115 бр. виброгасители от метал, 27 бр.
чугунени кабелни репери, 4 бр. чугунени детайли за отоплителни печки и 10бр.
чугунени клинове за ел.проводи. Вещите подсъдимият предавал за вторични
суровини, а с получените парични средства осигурявал ежедневната си прехрана.
Междувременно,
още при първото си проникване в двора на „Е и с и” ООД в гр.Пловдив на
29.06.2010г. подс. С. изпуснал портфейла си, в който се намирала личната му
карта, няколко снимки и други лични вещи. Портфейлът бил намерен в близост до
оградата на дружеството от свидетеля В С, който работел като охрана в
складовата база на „Е и с и” ООД гр.Пловдив, като същите впоследствие предал в
І РУП Пловдив с протокол за доброволно предаване.
Видно
от заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза,
стойността на инкриминираното имущество възлиза, както следва : 115 бр.
виброгасители от метал на обща стойност 612,95лв., 27 бр. чугунени кабелни
репери на обща стойност 30,24лв., 4 бр. чугунени детайли за отоплителни печки
на обща стойност 2,24лв. и 10бр. чугунени клинове за ел.проводи на обща
стойност 5,60 лв. – всичко на обща стойност 651,03 лв./шестстотин петдесет и
един лева и три стотинки/.
Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията
на подсъдимия, направени в съдебното заседание,
от свидетелските показания на свидетелите В С С, Р.И.Н., А Р С и Е К И., дадени в
досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за оглед
на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване,
заключение на стоковооценъчна експертиза, справки за лице – български гражданин
в АИС „БДС” и установен извършител, справка за съдимост и характеристична
справка за подсъдимия.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимите, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Това е
така, тъй като свидетелите В С С, Р.И.Н., А Р С и Е К И., логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в
настоящото производство – инкриминирания период, фактът на отнемане на вещите,
вида и характера им, като показанията им се подкрепят и от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и
неоспорени от страните.
В тази насока и при постановяване на
присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в
контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр.
с чл. 26, ал. 1 от
НК, за това, че през периода от 29.06.2010год. до 05.07.2010год. в гр. Пловдив,
в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, като
е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи: 115 бр. виброгасители от метал на обща стойност 612,95лв.,
27 бр. чугунени кабелни репери на обща стойност 30,24лв., 4 бр. чугунени
детайли за отоплителни печки на обща стойност 2,24лв. и 10бр. чугунени клинове
за ел.проводи на обща стойност 5,60 лв. – всичко на обща стойност 651,03
лв./шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/ от владението на „Е и с и”
ООД гр.Пловдив, без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна подсъдимият е
изпълнил обективните съставомерни признаци на вмененото му престъпление като в
инкриминирания период в гр.Пловдив е отнели чужди движими вещи, установени по
вид и стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено без
съгласието на владелеца им, като подсъдимият е прекъснал с
действията си упражняваното от ръководството на дружеството „Е и с и” ООД фактическо
господство върху отнетото имущество и е установил свое владение
върху него. Деянията са осъществени в условията на продължавано
престъпление, като в един непродължителен период от време – в рамките на
няколко дни, при една и съща обстановка, прониквайки на територията на
дружеството, възползвайки се от обстоятелството, че достъпът до него е бил
облекчен поради нарушаване целостта на оградата му от по-рано, и при
еднородност на вината, подсъдимият е отнел вещи от владението на посочените юридическо лице, което сторил
без съгласието на ръководния му орган.
Освен изложеното, налице са
квалифициращи признаци на престъплението кражба, тъй като същото е извършено от
подсъдимия в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.
Това е така, тъй като подсъдимият е
извършил престъплението, след като е бил осъждан, както следва:
С
присъда от 26.10.2004г. на Районен съд Пловдив по № НОХД 215/2004г., влязла в
законна сила на 11.11.2004г., обвиняемият С. е осъден на „лишаване от свобода”
за срок от три години при „усилено строг” режим, за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С Определение от 08.04.2005г. на Районен съд Пловдив по №
НОХД 1983/2004г., е одобрено
споразумение, с което на С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години при „строг” режим, за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С Определение от 14.02.2007г. на Районен съд Пловдив по
НОХД №224/2007г., е одобрено споразумение, с което на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при „усилено строг”
режим, за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
С
определение от 22.05.2007г. на Районен съд Сливен по НОХД №492/2007г., е
одобрено споразумение, с което на С. е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, при
първоначален „строг” режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.4 от НК.
С Определение от 22.04.2009г. на Районен съд
Асеновград, по НОХД №144/2009г., е
одобрено споразумение, с което на С. е наложено наказание„лишаване от свобода”
в размер на десет месеца при първоначален „строг” режим, за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А”
и „Б” от НК.
С Присъда №352/29.04.2009г. на Районен съд
Сливен по НОХД №786/2008г., влязла в
законна сила на 15.05.2009г. С. е осъден на „лишаване от свобода” за срок от
една година, при първоначален „строг” режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК.
В тази връзка подс.С. е извършил престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, въпреки което го е осъществил,
като умисълът му се
обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетеля и приобщените писмени доказателства, като същевременно в
субективен план подсъдимият е действал със съзнанието за наличието на всеки
един от обективните елементи от фактическия състав на изследваното престъпление.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направените от същия самопризнания и изразеното съжаление за стореното, относително младата им
възраст, както и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема лошите характеристични
данни, а именно обременено съдебно минало, като анализирайки
приложените по делото справки за съдимост отчита наличието на трайна тенденция
към извършването на престъпни посегателства от негова страна,
предвид осъжданията му извън посочените по-горе и рефлектиращи върху
правната квалификация на деянието, предмет на настоящото производство, нещо
повече, налице са и други случаи на посегателства спрямо
собствеността, всъщност дейността му е съсредоточена изключително и само спрямо
този вид престъпления, но същевременно се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тежкото материално състояние на подсъдимия и крайно влошените
икономически реалности, развиващи се по време на извършване на процесното
деяние. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
както и съобразявайки, че в настоящия казус производството е проведено и е
приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл.
370 и чл. 371 т.2 от НПК, то и налице е основанието за определяне на
наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК според която норма при постановяване
на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
С оглед конкретиката на казуса, предвид степента на обществена опасност на
самото деяние, макар същото да е извършено в условията на продължавано престъпление
и личната опасност на дееца предвид осъжданията му да е по-завишена, то изхождайки,
от една страна, от причинения вредоносен резултат - касае се за отнети вещи,
чиято самостоятелна цена, та дори и обща стойност не са особено високи, от друга страна подсъдимият напълно съдейства за разкриване
на обективната истина, което и наред с изложените по-горе съображения за
наличие и на други смекчаващи отговорността обстоятелства, съвкупно наред и с
мотивите на дееца за извършване на кражбата, води до извод съда, че следва
наказанието лишаване от свобода да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, без, обаче, да се изпълва хипотезата на чл.55, ал.1 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.58а, ал.4 от НК, поради което и ОПРЕДЕЛИ
наказание, съобразено с текста на чл.54, ал.1 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което съвпада с предвидения в разпоредбата на
чл.196, ал.1, т.1 от НК специален минимум. Така определеното наказание две
години лишаване от свобода, предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен
по-горе, Съдът намали с една трета – тоест с осем месеца, поради което и НАЛОЖИ
на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
При обсъждане
на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание Съдът,
отчитайки отново приложената справка за съдимост на същия, от което е видно, че
е осъждан с влезли в сила съдебни актове на лишаване от свобода, които
наказания са били изтърпени ефективно, поради което и с оглед поправянето и
превъзпитанието му, в какъвто смисъл са визираните в чл.36 от НК цели на
наказанието, е необходимо така наложеното му наказание “лишаване от свобода” да
бъде реално изтърпяно. Същевременно, макар наложеното с настоящата присъда наказание
на подсъдимия да е за срок под 5 години, то по отношение на него наказанието
“лишаване от свобода” не се налага за първи път, поради което и следва да се
изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и в
тази връзка и на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се постанови
първоначален СТРОГ режим на изтърпяването му.
Допълнително,
Съдът съобрази, че по настоящото дело подсъдимият е бил с изменена мярка за
неотклонение, като му е била наложена такава “Задържане под стража”, която е
била реализирана на 11.01.2012г. и чието изпълнение протича и към момента,
поради което следва на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1, пр.1 от НК това
време на задържане до влизане на присъдата в сила да се ПРИСПАДНЕ от наложеното
му наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода”, като един
ден задържане се зачете за изтърпяване на един ден лишаване от свобода.
По делото като веществени доказателства са приложени 2бр.
метални предмета с капковидна форма, които съдът постанови да се унищожат като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила, както и да бъдат върнати на
подс.Ю.С. вещите, за които е установено по делото, че са били негова собственост,
а именно 1 бр. черен портфейл, кожен с прегради, 1бр. лична карта на името на Ю.С.С.,
ЕГН **********,***, 1бр. СИМ карта на „Глобул” с № .................., лични
бележки и лични снимки на С., сумата от 3.05лв. на монети, които са били приобщени
като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване.
Основанието на предявения от „Е и с и”
ООД гр. Пловдив
граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия, тъй като със същото
последния е причинил на юридическото лице непозволено увреждане, понеже с акта
си на отнемане на вещите е лишил дружеството като техен владелец от
възможността му да ги владее, както и да се ползва и разпорежда с тях. Налице е
причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си
поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление пострадалото юридическо лице „Е и с и” ООД
гр. Пловдив, е претърпяло имуществени
вреди – в размер на стойността на отнетите вещи - общо 651,03лв, поради което и
съдът уважи граждански иск изцяло за предявения размер от 651,03лв, за който
размер и осъди подсъдимия Ю.С., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2010г., до окончателното й изплащане.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин,
трайни престъпни навици и ниска правна култура на подсъдимия.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 30лв за СОЕ, както и
заплащането на сумата от 50 лв, представляваща 4% държавната такса върху
уважения размер на граждански иск от 651,03лв, определен съобразно нормативно
установения минимум от 50лв независимо от уважения размер на иска.
Отново с оглед изхода на делото и
предвид приложеното адвокатско пълномощно от страна на гражданския ищец спрямо
повереника му – адв.Д-Г, от което се установява, че за оказаната му в настоящия
процес правна помощ същият е заплатил 50лв, което представлява направени от
него разноски и същите подлежат на възстановяване в пълния им размер, поради
което и Съдът осъди подсъдимия да му ги заплати.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК