№ 12380
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110169621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното „Е.О.С.М.“ ЕООД, че ищецът А. Б. Б. не
дължи принудително изпълнение на сумата 1818,00 лв. - главница, ведно със
законна лихва от 15.02.2013 г. до окончателното й изплащане, 255,81 лв. -
договорна лихва и съдебни разноски - 50,29 лв. -държавна такса, и 258,53 лв. -
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.03.2013 г. по ч.гр. дело №6679/2013 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че в полза на О.Б.Б. АД, чийто частен правоприемник е
ответното дружество, е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело №4975/2013 г. и изп. дело №1772/2019 г., и двете по описа
на ЧСИ с рег. №*** на ЧКСИ. Счита, че поради бездействие на взискателя са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок,
поради което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
1
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта
му не е настъпила.
От изпълнителен лист, издаден на 22.03.2013 г. по ч. гр. дело №6679/2013
г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, се установява, че ищецът е осъден да заплати на „О.б.б.“ АД
сумата 1818,00 лв. - главница, ведно със законна лихва от 15.02.2013 г. до
окончателното й изплащане, 255,81 лв. - договорна лихва и съдебни разноски -
50,29 лв. -държавна такса, и 258,53 лв. - адвокатско възнаграждение.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността
да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в
изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при
други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на
чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на
производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични
вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се
сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема,
че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо
като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. В този смисъл са Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС;
решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. №
40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на
СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т.
д. № 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о.
на ВКС и др. От изп. дело №4975/2013 г. се установява, че длъжникът е узнал за
процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 08.05.2013 г., когато е
връчена покана за доброволно изпълнение.
Не се спори, че ответното дружество е придобило удостовереното в
изпълнителния лист парично вземане, съгласно договор за цесия от 31.01.2018 г.
и се легитимира като взискателя спрямо ищеца.
От изп. дело №4975/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ се
установява, че „О.б.б.“ АД е подало на 22.04.2013 г. молба по описа на ЧСИ с
рег. №*** на КЧСИ, по която е образувано срещу ищеца принудително
изпълнение за сумите по изпълнителния лист и поискано извършването на
конкретни изпълнителни способи.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично
вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението
за него от третото задължено лице. Съгласно разясненията, дадени с т. 5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК,
изпращането на запорно съобщение до банка дори в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил по чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът
няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В
тази връзка се изяснява, че запор е наложен на 07.05.2013 г., с оглед на получени
2
запорни съобщения от банкови институции (л. 21 и сл. от изп. д. №4975/2013),
както и се счита за наложен при неговото изпълнение. Постъпването на суми от
наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице
в резултат на извършени изпълнителни действия от посочения изпълнителен
способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на
изпълнителния способ запор, което е сторено през периода от 22.05.2013-
20.01.2015 г.
Видно от Молба вх. №040246/16.03.2015 г. взискателят е поискал
продължаването и извършването на конкретни действия по изпълнение (л. 103 от
изп. д. №4975/2013), предвид преустановяването на постъпления от суми от
запора върху трудовото възнаграждение на длъжника; както и от Молба вх.
№060534/08.06.2017 г. По молба от 07.03.2019 г., изп. дело №4975/2013 г. е
прекратено, а на 02.04.2019 г.изпълнителният лист е върнат на взискателя
Изяснява се, че второто изп. дело №1772/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.
№*** на КЧСИ е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2013 г.,
издаден по ч. гр. дело №6679/2013 г. по описа на СРС, по Молба вх.
№038680/14.05.2019 г. на ответното „Е.О.С.М.“ ЕООД, като в нея е поискано
извършване на конкретни действия по изпълнение. Искова молба по настоящото
дело е подадена на 20.12.2023 г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е
релевантно даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнително производство
прекъсва давността, а докато трае то –давност не тече. С тълкувателното
решение са дадени разяснения, че давностният срок се прекъсва, с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, било в изпълнение на молба от взискателя или предприето
по инициатива от съдебния изпълнител, на основание овластяването по чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело в контекста на постановяване нарочно
разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК за образуване на делото;
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна
молба за изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която
взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност
няма да бъде прекъсната, ако изпълнителното производство е образувано по
нередовна молба, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в
хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ.
Относимо за приложимото право към датата на образуване на изп. дело
№4975/2013 г. е даденото тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г. за това,
че образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато
трае то –давност не тече. Непротиворечиво се възприема, че тъй като
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
3
вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. , то за тези вземания давността започва да тече от
26.06.2015 г. По процесното изпълнително производство не са били налице
предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г., поради
което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и съдебния
изпълнител след този момент. Следва да се отчете, че перемпцията по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като
правните им последици са различни. Извършването на нови изпълнителни
действия след перемпцията е допустимо докато съществува подлежащо на
изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, респ. съставляват
обстоятелства, които прекъсват погасителна давност (вж. решение №
21/11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 37/24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020
г. на ВКС, IV-то ГО). Предвид това съдът приема, че в конкретния случай преди
да изтече релевантния петгодишен давностен срок през периода от 26.06.2015 г.
до 26.06.2020 г., вкл. до датата на подаване на искова молба, са поискани от
взискателя годни изпълнителни действия, в т.ч. с подаване на молба за
образуване на изп. дело №1772/2019 г. на 14.05.2019 г., налагане на запор на
04.11.2022 г.; и процесните вземания не са погасени по давност. При това
положение, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. Б., с ЕГН:**********, срещу „Е.О.С.М.“
ЕООД, с ЕИК:*******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на „Е.О.С.М.“ ЕООД, че А. Б. Б. не
дължи принудително изпълнение на сумата 1818,00 лв. - главница, ведно със
законна лихва от 15.02.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 255,81 лв. -
договорна лихва и съдебни разноски за сумата 50,29 лв. -държавна такса, и
сумата 258,53 лв. - адвокатско възнаграждение, по изпълнителен лист от
22.03.2013 г., издаден по ч. гр. дело №6679/2013 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4